Светът върви напред. Технологията се развива. Естетиката на спектакъла не

Светът върви напред. Технологията се развива. Естетиката на спектакъла не ни предлага това, евентуално и поради тежащата ни носталгична просвета тук в Англия, но най-малко точността е обезпечена. Докато преди време дефиниращи цяла ера решения дали топката е предходна голлинията се вземаха от мъже с посребряла коса и чудни мустаци от Азербайджан, през днешния ден гледаме цифрова презентация на жълт кръг, приземяващ се върху бяла линия на зелен декор. И колкото решаващо бе позитивното кимване на Тофик Бахрамов за Мондиал 1966, толкоз може да бъде и решението на Системата за решение на голове за Премиър Лийг 2018/19.

При все че първото си остава дискусионно, и с право, няма разногласия по отношение на случилото се на „ Етихад” в четвъртък. Или най-малко като изключим изтрещелите теоретици на конспирацията, които единствено часове след края на мача говореха за сенки, ъгли и огромния анти-Ливърпул скрит план с име „ геометрия”. Вероятно прочитът, че топката е била на 11,7 мм от първото секване на голлинията, навежда на мисълта, че сходно равнище на акуратност е чак невероятно, но това отново е надалеч по-вероятно да е вярно решение в сравнение с взетото на око от един 41-годишен някогашен футболист от Баку.

11,7 мм. Това е дължината на мушица, дебелината на джобно тефтерче, ширината на нокътя на кутрето на крайници. Нещо незначително, с което да изгубиш футболен мач, още повече може би и цялостен шампионат. Сега се появява заплахата тази мярка и цифра да преследва Ливърпул също толкоз неразделно, колкото и речта на Стивън Джерард „ Тук към този момент няма изплъзване” след различен мач с Манчестър Сити; заплахата при написването на историята на тази така дълга суша откъм трофеи, това 11,7 мм да добие такива великански размери, че при всяко виждане на муха, планувана среща или стъпалото си почитателите на „ червените” мигновено да си напомнят ужаса на провалянето и неуспеха.



Ливърпул обаче към момента остава с преднина от 4 точки – факт, който Юрген Клоп разбираемо усърдно не стопира да акцентира, а околните дистанции сред успеха и загубата може би служат да ни напомнят, че футболът, даже и на най-високото си равнище, постоянно е безпорядък. Колкото и да планираш и организираш, има избрани мачове, които се вземат решение (в взаимозависимост от това каква значимост желаете да придадете на играчите) от волята на ориста посредством най-миниатюрните елементи. Ударът на Садио Мане удари гредата и излезе, този на Лерой Сане удари гредата и влезе. Това бе мач, извоюван не на макро-, а на микрониво.

Тези 11,7 мм могат да имат голямо въздействие. Може пък Ливърпул да съумее да се отърси от разочарованието. Може ужилването от загубата да издигне отбора до още по-големи висоти. Има я обаче и заплахата, когато тези 11,7 мм се прибавят към насъбраната история от последните 29 години, напрежението да стане отвратително, а вярата, безпокойството и нервността да дойдат прекалено много. Това е тестване за Клоп на първо място като психолог и мотиватор.

Защото, когато погледнем обективно, оттатък резултата, знаците за „ червените” от четвъртък вечер бяха много положителни. Те още веднъж разстроиха първенците със своята скорост и опасност при контраатаките. Отново Сити изглеждаше неуютно при крепко пресиране – точните подавания слязоха до 80,8% при приблизително за сезона 88,7%. Това се трансформира в повтаряща се непрекъснато в последно време тематика. Саутхамптън изнерви „ гражданите” по този начин в неделя, а по малко по-различни способи Лестър и Кристъл Палас разкриха слабостите на отбора на Гуардиола. Тук се крие риск: играй нападателно против тях и може да бъдеш смачкан, в случай че Сити се възползва от неизбежно оставените от теб пространства зад полузащитниците (точно както победният гол на Сане в четвъртък пристигна след бърз преход), но има и уязвимост, от която ти можеш да се възползваш на собствен ред.



Единственото тактическо отчаяние за Ливърпул, като прибавим и самостоятелния призрачен сън за кой ли път на Деян Ловрен, е каква липса на ентусиазъм, фикция и досетливост сподели полузащитното му трио при започване на второто полувреме, когато трябваше да се преследва равнене. Вероятно е от голяма важност и това по какъв начин същите тези Джордан Хендерсън, Джеймс Милнър и Джини Вейналдум изглеждаха съвсем толкоз безидейни и през второто полувреме в гостуването против Пари Сен Жермен. Показателно е и това по какъв начин отвън „ Анфийлд” те са титулярният избор или игралата най-дълго групировка при провалите против Рома и Реал Мадрид в късните стадии на Шампионската лига предишния сезон и против Наполи и ПСЖ през този, както и при загубата на 7 от изтърваните 9 точки досега в шампионата (двата мача със Сити и визитата против Челси).

Промяната на Клоп от система 1-4-1-2-3 към 1-4-2-3-1 отвори мача – частично тъй като Фернандиньо внезапно се озова с директен противник в лицето на Роберто Фирмино, само че и тъй като Мохамед Салах се реалокира към центъра от левия фланг, където консервативният избор на Гуардиола – Емерик Лапорт, го контролираше. И тук има очевиден урок за съперниците на Сити: в случай че са подготвени да рискуват да бъдат унизени, преместването на нападател високо против Фернандиньо накъсва ритъма на първенците.



„ Гражданите” не са онази безотказна машина от есента. Днес наподобяват по-крехки, по-човешки. И въпреки всичко дистанцията се смали до 4 точки и остава чувството, че в този момент вятърът е задухал в техните платна. Преднината обаче си остава у Ливърпул с помощта на изключителния му декември. При състояние че всичко останало наподобява изравнено, една четириточкова преднина отново би трябвало да е решаваща най-после, въпреки че Алекс Фъргюсън постоянно споделяше, че най-важното е не загубата, а това по какъв начин реагираш на нея.

Загубите се случват даже и на най-хубавите тимове, даже и с най-минималните разлики. Онова, което в този момент Клоп е задължен да стори, е да направи по този начин, че тези 11,7 мм да не се трансфорат във воденичен камък на шията на тима му, в мярка за безконечни времена на Мърсисайд за дистанцията сред упоритостта и действителността.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън” Премиър лийг 21 кръг, четвъртък 3 януари Манчестър Сити 2:1краен резулат Ливърпул