Тръмп и сбогуването с истината
Светът през последните дни е ангажиран да се чуди какво цели президентът Доналд Тръмп във връзка с " новия международен ред ". И това е доста значим въпрос, тъй като не е ясно какъв ще е този ред и кой ще е печеливш в него.
Засега само Владимир Путин и неговите последователи са удовлетворени, тъй като Русия към този момент не е изолирана от обединявания Запад и нейният водач получава всекидневни похвали от Тръмп. А той взе да споделя и някои от основните съветски пропагандни тези – да вземем за пример, че Зеленски е " деспот " и че Украйна е почнала сама войната против себе си.
Добронамерените към Доналд Тръмп коментатори приканват за изчакване и с мигане загатват, че това, което виждаме, е " изкуството на договорката " в деяние. Мнозина несъмнено се надяват, че Тръмп ще подлъже руснаците с похвали, ще отбрани Украйна, ще вземе ресурсите ѝ и ще трансферира тежестта за възстановянето ѝ върху Европа. " Ура! " викат на този " проект " даже и европейските тръмписти, неизвестно за какво.
" Реалистите " - самонарекли се по този начин - също имат пояснение за дейностите на американския президент, което по същността си е надълбоко идеологическо и напряко религиозно. Те имат вяра, че светът изначално е анархистичен и неверен, а човешката природа е дива и егоистична. По-голямото куче желае и има право да вземе целия кокал и това е, което би трябвало да се знае за интернационалните връзки.
Защо президентът на Съединени американски щати работи и приказва по този начин?
От тази позиция Тръмп и Съединени американски щати имат съществено ръстово и еволюционно преимущество и е обикновено да чакаме решения, които са в полза на Америка в световен проект. Но даже да приемем тази идеологическа парадигма, отново не е ясно, за какво Тръмп е много великодушен към Русия, която не е в неговата лига по кажи речи нито един аршин. (Освен по нуклеарния, който обаче единствено безразсъден самоубиец би употребявал и за това по-скоро би трябвало да бъде изключван от по-трезвите изчисления.)
Геостратезите се пробват да оправдаят политиката на американската администрация с талантлив ход а ла Кисинджър: Тръмп може би притегля Русия на своя страна за възможен спор с Китай. Но и тази доктрина има своите дълбоки пукнатини, тъй като са налице най-малко две основни разлики сред сегашната обстановка и 70-те години на предишния век, когато Никсън е отишъл в Китай и го е привлякъл на своя страна против Съюз на съветските социалистически републики.
Първо, това се е случило след същински боен спор сред Китай и Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент връзките сред Китай и Русия са на великолепно равнище. Всъщност без помощта на Китай за Русия войната в Украйна от дълго време щеше да е завършила.
Второ, увертюрите на Никсън към Пекин не са били за сметка на европейските съдружници на Съединени американски щати, а сега политиката на Тръмп е намерено ориентирана против стабилността и на Европейски Съюз, и на НАТО, а и на основни страни в Европа - като Германия и даже Англия. В последна сметка, в случай че Русия получи Украйна благодарение на Съединени американски щати, каква ще е гаранцията, че в един предстоящ спор сред Съединени американски щати и Китай, Путин ще заеме американската страна? Това е риторичен въпрос – гаранцията е тъкмо нулева.
В международното Ганково кафене чуденето и чешенето на глави по всички тези въпроси продължава, само че в действителност по-спешното запитване може да се окаже друго: каква е в действителност визията за народна власт и ръководство, която стои зад всички тези американски маневри? Защото дейностите на Тръмп могат да бъдат относително добре обяснени като отговор на упованията на неговите гласоподаватели. Светът може и да е покъртен от неговите дейности, само че в случай че те му носят известност и поддръжка вкъщи, американският президент може и да бъде " оневинен ", следвайки своите, а не мнението на останалия свободен свят.
Тук последователите на диктатурата няма защо да се радват. Какъвто и да е Тръмп, каквито и крипто-фашизоиди да са съумели да се присламчат към МАГА придвижването, въпреки всичко визията му като цяло е демократична. Проблемът е обаче, че Тръмп стои зад много радикална визия за народна власт, която можем за съзвучие да назовем " мажоритарна ": болшинството ръководи, без да се преценява с конституционни, правни, алтруистични или други ограничавания, идващи от интернационален правов ред да вземем за пример. Родният политически талант към този момент е артикулирал тази визия за демокрацията посредством формулата: " в случай че болшинството каже, че всички ще вървим със зелени гащи, всички ще вървим със зелени гащи ".
Дълбокият, въпреки и абсурден либерализъм на тази режисура е, че водачът Тръмп би трябвало непрестанно да потвърждава, че е кадърен да надскочи всевъзможни ограничавания в отбрана на волята на болшинството. От тази позиция, мажоритарната народна власт е по формулировка трансгресивна – тя би трябвало съвсем всекидневно да потвърждава, че отива оттатък признатото, приличното, познатото, одобреното, вярното. Че е оттатък разпоредбите.
Трите жертви на политиката на Тръмп
Оттук – напълно разумно - следват и привидните налудности на мажоритарния политик, който би трябвало да убеди почитателите си, че ще следва тяхната воля, каквато и да е тя:
Първата жертва на трансгресията е несъмнено " политическата уместност " – възприетите правила на другарство и третиране към другите, както и уважението към частната им сфера. Мнозинството има право и ще дефинира всички тези въпроси – в това число интимни и полови въпроси - по свое усмотрение;
Международните задължения са втората жертва, която всекидневно би трябвало да бъде брутализирана. " Америка първа " в този смисъл е апел за интернационален " ред " без правила и обвързаности. Ако има някакви обвързаности, те непрестанно би трябвало да се трансформират предвид на менящите се ползи на обособените играчи, апетитът им и ресурсите, с които разполагат, с цел да си угаждат. Канада – от тази позиция – е напълно допустима цел, да не приказваме за Гренландия или Панама. Или пък украинските подземни богатства;
Най-важната жертва на трансгресията на мажоритарния водач обаче е друга – и това е истината. Истината става въпрос на позиция и може умерено да бъде изоставена, в случай че не е от изгода на болшинството, или не му харесва. Истината е в действителност и най-болезненото ограничаване за мажоритарния водач – в случай че то съществува, той не би бил кадърен да следва волята на болшинството на всички места. Просто тъй като тази воля може да го води на лъжовна и илюзорна територия.
Лъжите на Тръмп и неговите хора
Всъщност това, което най-вече тормози загрижените за демокрацията наблюдаващи на дейностите на новата американска администрация, е нейното предпочитание и поредност в трансгресирането оттатък истината. Твърдения от рода на:
" Алтернатива за Германия " е спасението за Германия:
Зеленски е " деспот " с 4% рейтинг;
Украйна стартира войната на лична територия;
Газа ще бъде освободена от палестинците и ще бъде направена средиземноморска ривиера;
Европа е недемократична, тъй като не разрешава свободата на словото…
не трябва да бъдат четени като външно-политически поръчки, а като трансгресия оттатък истината. Способността да не се съобразяваш даже с очевидности е проява на мощ от мажоритарния политик. След такава проява, той е потвърдил пред гласоподавателя си, че може да го последва на всички места, може да го води на всички места.
В последна сметка даже истината става въпрос на партизанска преданост в една мажоритарна народна власт: значимо е да победиш съперника, а истината е единствено инструмент в тази битка. Ако не е на твоя страна, толкоз по-зле за нея.
Българската борба за истината
Българската народна власт в действителност имаше проблем с трансгресия оттатък истината доста преди Тръмп. Най-виден този проблем беше във връзка на корупцията и " другата позиция " за нея. Да, може избрани водачи да са корумпирани, само че пък са си наши и е по-добре да спечелим политическата борба с тях, в сравнение с да дадем успеха на другите. Нещо повече, ще изкараме и другите сякаш толкоз корумпирани, ще ги представим като извършители на закона, тъй че на този декор " нашите " да станат по-приемливи.
Българската борба за народна власт през последните десетилетия беше и е в действителност борба за истината. А истината се състои от проверими изказвания. Например, че не е все едно дали си откраднал 500 млн. от хазната или си подписал нещо си за нефункциониращо Неправителствени организации. Че не е ОК да си банкрутирал и разграбил КТБ. Че не е добре да изнудваш магистрати и политици посредством евра и нотариуси. Че не е ОК да отстраняваш демократично определен кмет на регион в София с измислени причини. Трансгресията на мажоритарните водачи се състои в това да убеждават, че те могат да действат оттатък истината, оттатък разпоредбите. Но силата им идва от жителите, които вземат решение, че за тях е по-важна партията им да е напред, в сравнение с истината и разпоредбите да бъдат предпазени.
Администрацията на Тръмп към този момент дава криле на мажоритарната народна власт по света и тъкмо тази идеологическа нейна стратегия е може би най-притеснителната ѝ част. Но борбата за истината не е изгубена. Озадачението, което гореизброените изказвания на екипа на Тръмп поражда по света, е белег за някаква опозиция и резистентност на разсъдъка. А и дълготрайно окопалите се мажоритарни политици - като Орбан и Вучич, не могат да се усещат в сигурност от социална реакция. В последна сметка обществата наподобява имат някаква граница на действие оттатък истината и скрита дарба – с митинги или избори – да се връщат към нея.
Това би трябвало да е годно и за България.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Засега само Владимир Путин и неговите последователи са удовлетворени, тъй като Русия към този момент не е изолирана от обединявания Запад и нейният водач получава всекидневни похвали от Тръмп. А той взе да споделя и някои от основните съветски пропагандни тези – да вземем за пример, че Зеленски е " деспот " и че Украйна е почнала сама войната против себе си.
Добронамерените към Доналд Тръмп коментатори приканват за изчакване и с мигане загатват, че това, което виждаме, е " изкуството на договорката " в деяние. Мнозина несъмнено се надяват, че Тръмп ще подлъже руснаците с похвали, ще отбрани Украйна, ще вземе ресурсите ѝ и ще трансферира тежестта за възстановянето ѝ върху Европа. " Ура! " викат на този " проект " даже и европейските тръмписти, неизвестно за какво.
" Реалистите " - самонарекли се по този начин - също имат пояснение за дейностите на американския президент, което по същността си е надълбоко идеологическо и напряко религиозно. Те имат вяра, че светът изначално е анархистичен и неверен, а човешката природа е дива и егоистична. По-голямото куче желае и има право да вземе целия кокал и това е, което би трябвало да се знае за интернационалните връзки.
Защо президентът на Съединени американски щати работи и приказва по този начин?
От тази позиция Тръмп и Съединени американски щати имат съществено ръстово и еволюционно преимущество и е обикновено да чакаме решения, които са в полза на Америка в световен проект. Но даже да приемем тази идеологическа парадигма, отново не е ясно, за какво Тръмп е много великодушен към Русия, която не е в неговата лига по кажи речи нито един аршин. (Освен по нуклеарния, който обаче единствено безразсъден самоубиец би употребявал и за това по-скоро би трябвало да бъде изключван от по-трезвите изчисления.)
Геостратезите се пробват да оправдаят политиката на американската администрация с талантлив ход а ла Кисинджър: Тръмп може би притегля Русия на своя страна за възможен спор с Китай. Но и тази доктрина има своите дълбоки пукнатини, тъй като са налице най-малко две основни разлики сред сегашната обстановка и 70-те години на предишния век, когато Никсън е отишъл в Китай и го е привлякъл на своя страна против Съюз на съветските социалистически републики.
Първо, това се е случило след същински боен спор сред Китай и Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент връзките сред Китай и Русия са на великолепно равнище. Всъщност без помощта на Китай за Русия войната в Украйна от дълго време щеше да е завършила.
Второ, увертюрите на Никсън към Пекин не са били за сметка на европейските съдружници на Съединени американски щати, а сега политиката на Тръмп е намерено ориентирана против стабилността и на Европейски Съюз, и на НАТО, а и на основни страни в Европа - като Германия и даже Англия. В последна сметка, в случай че Русия получи Украйна благодарение на Съединени американски щати, каква ще е гаранцията, че в един предстоящ спор сред Съединени американски щати и Китай, Путин ще заеме американската страна? Това е риторичен въпрос – гаранцията е тъкмо нулева.
В международното Ганково кафене чуденето и чешенето на глави по всички тези въпроси продължава, само че в действителност по-спешното запитване може да се окаже друго: каква е в действителност визията за народна власт и ръководство, която стои зад всички тези американски маневри? Защото дейностите на Тръмп могат да бъдат относително добре обяснени като отговор на упованията на неговите гласоподаватели. Светът може и да е покъртен от неговите дейности, само че в случай че те му носят известност и поддръжка вкъщи, американският президент може и да бъде " оневинен ", следвайки своите, а не мнението на останалия свободен свят.
Тук последователите на диктатурата няма защо да се радват. Какъвто и да е Тръмп, каквито и крипто-фашизоиди да са съумели да се присламчат към МАГА придвижването, въпреки всичко визията му като цяло е демократична. Проблемът е обаче, че Тръмп стои зад много радикална визия за народна власт, която можем за съзвучие да назовем " мажоритарна ": болшинството ръководи, без да се преценява с конституционни, правни, алтруистични или други ограничавания, идващи от интернационален правов ред да вземем за пример. Родният политически талант към този момент е артикулирал тази визия за демокрацията посредством формулата: " в случай че болшинството каже, че всички ще вървим със зелени гащи, всички ще вървим със зелени гащи ".
Дълбокият, въпреки и абсурден либерализъм на тази режисура е, че водачът Тръмп би трябвало непрестанно да потвърждава, че е кадърен да надскочи всевъзможни ограничавания в отбрана на волята на болшинството. От тази позиция, мажоритарната народна власт е по формулировка трансгресивна – тя би трябвало съвсем всекидневно да потвърждава, че отива оттатък признатото, приличното, познатото, одобреното, вярното. Че е оттатък разпоредбите.
Трите жертви на политиката на Тръмп
Оттук – напълно разумно - следват и привидните налудности на мажоритарния политик, който би трябвало да убеди почитателите си, че ще следва тяхната воля, каквато и да е тя:
Първата жертва на трансгресията е несъмнено " политическата уместност " – възприетите правила на другарство и третиране към другите, както и уважението към частната им сфера. Мнозинството има право и ще дефинира всички тези въпроси – в това число интимни и полови въпроси - по свое усмотрение;
Международните задължения са втората жертва, която всекидневно би трябвало да бъде брутализирана. " Америка първа " в този смисъл е апел за интернационален " ред " без правила и обвързаности. Ако има някакви обвързаности, те непрестанно би трябвало да се трансформират предвид на менящите се ползи на обособените играчи, апетитът им и ресурсите, с които разполагат, с цел да си угаждат. Канада – от тази позиция – е напълно допустима цел, да не приказваме за Гренландия или Панама. Или пък украинските подземни богатства;
Най-важната жертва на трансгресията на мажоритарния водач обаче е друга – и това е истината. Истината става въпрос на позиция и може умерено да бъде изоставена, в случай че не е от изгода на болшинството, или не му харесва. Истината е в действителност и най-болезненото ограничаване за мажоритарния водач – в случай че то съществува, той не би бил кадърен да следва волята на болшинството на всички места. Просто тъй като тази воля може да го води на лъжовна и илюзорна територия.
Лъжите на Тръмп и неговите хора
Всъщност това, което най-вече тормози загрижените за демокрацията наблюдаващи на дейностите на новата американска администрация, е нейното предпочитание и поредност в трансгресирането оттатък истината. Твърдения от рода на:
" Алтернатива за Германия " е спасението за Германия:
Зеленски е " деспот " с 4% рейтинг;
Украйна стартира войната на лична територия;
Газа ще бъде освободена от палестинците и ще бъде направена средиземноморска ривиера;
Европа е недемократична, тъй като не разрешава свободата на словото…
не трябва да бъдат четени като външно-политически поръчки, а като трансгресия оттатък истината. Способността да не се съобразяваш даже с очевидности е проява на мощ от мажоритарния политик. След такава проява, той е потвърдил пред гласоподавателя си, че може да го последва на всички места, може да го води на всички места.
В последна сметка даже истината става въпрос на партизанска преданост в една мажоритарна народна власт: значимо е да победиш съперника, а истината е единствено инструмент в тази битка. Ако не е на твоя страна, толкоз по-зле за нея.
Българската борба за истината
Българската народна власт в действителност имаше проблем с трансгресия оттатък истината доста преди Тръмп. Най-виден този проблем беше във връзка на корупцията и " другата позиция " за нея. Да, може избрани водачи да са корумпирани, само че пък са си наши и е по-добре да спечелим политическата борба с тях, в сравнение с да дадем успеха на другите. Нещо повече, ще изкараме и другите сякаш толкоз корумпирани, ще ги представим като извършители на закона, тъй че на този декор " нашите " да станат по-приемливи.
Българската борба за народна власт през последните десетилетия беше и е в действителност борба за истината. А истината се състои от проверими изказвания. Например, че не е все едно дали си откраднал 500 млн. от хазната или си подписал нещо си за нефункциониращо Неправителствени организации. Че не е ОК да си банкрутирал и разграбил КТБ. Че не е добре да изнудваш магистрати и политици посредством евра и нотариуси. Че не е ОК да отстраняваш демократично определен кмет на регион в София с измислени причини. Трансгресията на мажоритарните водачи се състои в това да убеждават, че те могат да действат оттатък истината, оттатък разпоредбите. Но силата им идва от жителите, които вземат решение, че за тях е по-важна партията им да е напред, в сравнение с истината и разпоредбите да бъдат предпазени.
Администрацията на Тръмп към този момент дава криле на мажоритарната народна власт по света и тъкмо тази идеологическа нейна стратегия е може би най-притеснителната ѝ част. Но борбата за истината не е изгубена. Озадачението, което гореизброените изказвания на екипа на Тръмп поражда по света, е белег за някаква опозиция и резистентност на разсъдъка. А и дълготрайно окопалите се мажоритарни политици - като Орбан и Вучич, не могат да се усещат в сигурност от социална реакция. В последна сметка обществата наподобява имат някаква граница на действие оттатък истината и скрита дарба – с митинги или избори – да се връщат към нея.
Това би трябвало да е годно и за България.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ