Крайно време е Европа да се размърда
Светът не се намира в развой на промени, той към този момент е изменен, счита немският външен министър Зигмар Габриел. Конкретно това значи: Краят на следвоенния ред е настъпил, американският век към този момент е минало. Китай се стреми към все по-голяма световна роля, Съединени американски щати вървят към егоизма и национализма. И всеки вакуум в интернационалната политика бързо се запълва от други. Този в Сирия да вземем за пример - от Русия. А в Африка - от Китай. И Европа към този момент не трябва да поучава единствено "отстрани " що е то морал, тя би трябвало ясно да дефинира личните си ползи и да мисли стратегически. Зигмар Габриел счита, че Европа най-сетне би трябвало да реши личните си проблеми, да задълбочи европейската интеграция - въпреки таман в този момент това да е всичко друго, само че не и известна стъпка. Европа би трябвало да търси сътрудници там, където ѝ се оферират такива, а не всеки път - както в предишното - оттатък океана. Всичко това е вярно, само че има и доводи срещу.
Прав ли е Габриел?
Ето първият: Габриел споделя, че Съединени американски щати се трансформират по този начин или другояче - без значение дали президентът се споделя Доналд Тръмп или не. Вярно ли е това? Вярно ли е, че към този момент е отминало времето, когато Съединени американски щати бяха водеща мощ в международната политика, имаха ролята на бранител на демокрацията, на свободата и на Европа в досегашния ѝ тип? Да, Габриел е прав, че скоро в Съединени американски щати хората с африкански и латиноамерикански корени ще са повече, в сравнение с хората с европейски корени. Но не е ли налице в Съединени американски щати и необятен митинг против президента егоман? Срещу неговата надменност и назадничавост? Не гласоподаваха ли макар бруталната изборна битка повече хора за извънредно недолюбваната Хилари Клинтън, в сравнение с за Тръмп, единствено и единствено да предотвратят най-лошото? Може би Габриел отписва Съединени американски щати прекомерно рано, въпреки и да акцентира, че Вашингтон "остава нашият най-съществен съдружник ". Може би анализът на немския външен министър издава по-скоро неспокойствие най-сетне съществено да се заемем с европейския план, вместо да продължим да чакаме.
Довод номер две: Габриел е прав, Европа би трябвало да се замисли за себе си, да отбрани своите полезности, да укрепи личната си власт, тъй като един свят без властови полюси е извънредно рисков, изключително за Германия. Но тук той има поради най-много съдействието с Франция. В речта си пред фондация "Кьорбер " той загатна Англия единствено един път, когато в резюме отвори дума за Брекзита. Нямаше ли да е по-правилно въпреки всичко да се търси поддръжката на всички европейци? Подкрепата на Лондон, на Южна Европа, на източноевропейците, колкото и нереално да звучи това в настоящия миг? Ако ще е Европа, то дано да са всички. Доловимо е недоволството на Габриел от това, че немските политици към момента не са дали отговор на огромните новаторски проекти на френския президент Макрон. Или с цел да го кажем още по-точно: от това, че канцлерката Меркел към момента не го е сторила. "Що се отнася до европейските хрумвания, резултатът е 10:0 за Франция ", сподели Габриел. Гонен още веднъж от неспокойствие.
С повече разсъдък
Може би речта на Габриел беше един тип кандидатура да остане на поста "германски външен министър ". Съвсем наскоро, когато в Германия се правеха сондажи за съставяне на така наречен коалиция Ямайка, кариерата на Габриел изглеждаше като да е завършила. Сега обаче неговата партия ГСДП приказва за нова необятна коалиция сред ХДС/ХСС и социалдемократите. Може би още веднъж с министър Габриел на досегашния му пост. И току-виж, това в действителност станало.
Ето за какво: анализът на Габриел е верен и изострен. Само че в случай че е правилно, че всичко тече и всичко се трансформира, то са вероятни и непредвидени усъвършенствания - да вземем за пример в Съединени американски щати, а може би даже и във Англия. Не е зле човек да си има едно мислено.
А другояче посланието е правилно: раздвижи се, Европа, не се колебай, а действай! Има задоволително доста полезности, които би трябвало да се защитят - най-добре с повечко разсъдък и с по-малко морализаторство.
Прав ли е Габриел?
Ето първият: Габриел споделя, че Съединени американски щати се трансформират по този начин или другояче - без значение дали президентът се споделя Доналд Тръмп или не. Вярно ли е това? Вярно ли е, че към този момент е отминало времето, когато Съединени американски щати бяха водеща мощ в международната политика, имаха ролята на бранител на демокрацията, на свободата и на Европа в досегашния ѝ тип? Да, Габриел е прав, че скоро в Съединени американски щати хората с африкански и латиноамерикански корени ще са повече, в сравнение с хората с европейски корени. Но не е ли налице в Съединени американски щати и необятен митинг против президента егоман? Срещу неговата надменност и назадничавост? Не гласоподаваха ли макар бруталната изборна битка повече хора за извънредно недолюбваната Хилари Клинтън, в сравнение с за Тръмп, единствено и единствено да предотвратят най-лошото? Може би Габриел отписва Съединени американски щати прекомерно рано, въпреки и да акцентира, че Вашингтон "остава нашият най-съществен съдружник ". Може би анализът на немския външен министър издава по-скоро неспокойствие най-сетне съществено да се заемем с европейския план, вместо да продължим да чакаме.
Довод номер две: Габриел е прав, Европа би трябвало да се замисли за себе си, да отбрани своите полезности, да укрепи личната си власт, тъй като един свят без властови полюси е извънредно рисков, изключително за Германия. Но тук той има поради най-много съдействието с Франция. В речта си пред фондация "Кьорбер " той загатна Англия единствено един път, когато в резюме отвори дума за Брекзита. Нямаше ли да е по-правилно въпреки всичко да се търси поддръжката на всички европейци? Подкрепата на Лондон, на Южна Европа, на източноевропейците, колкото и нереално да звучи това в настоящия миг? Ако ще е Европа, то дано да са всички. Доловимо е недоволството на Габриел от това, че немските политици към момента не са дали отговор на огромните новаторски проекти на френския президент Макрон. Или с цел да го кажем още по-точно: от това, че канцлерката Меркел към момента не го е сторила. "Що се отнася до европейските хрумвания, резултатът е 10:0 за Франция ", сподели Габриел. Гонен още веднъж от неспокойствие.
С повече разсъдък
Може би речта на Габриел беше един тип кандидатура да остане на поста "германски външен министър ". Съвсем наскоро, когато в Германия се правеха сондажи за съставяне на така наречен коалиция Ямайка, кариерата на Габриел изглеждаше като да е завършила. Сега обаче неговата партия ГСДП приказва за нова необятна коалиция сред ХДС/ХСС и социалдемократите. Може би още веднъж с министър Габриел на досегашния му пост. И току-виж, това в действителност станало.
Ето за какво: анализът на Габриел е верен и изострен. Само че в случай че е правилно, че всичко тече и всичко се трансформира, то са вероятни и непредвидени усъвършенствания - да вземем за пример в Съединени американски щати, а може би даже и във Англия. Не е зле човек да си има едно мислено.
А другояче посланието е правилно: раздвижи се, Европа, не се колебай, а действай! Има задоволително доста полезности, които би трябвало да се защитят - най-добре с повечко разсъдък и с по-малко морализаторство.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ