Проф. дфн д-р ист. Нако Стефанов: Глобалното общество и споделената съдба на човечеството
Светът навлезе в дълбока рецесия с световни измерения. Решаването на социално-икономическите, социо-културните, здравните, технологическите, природно-климатическите, геополитическите, цивилизационните и впрочем проблеми, провокирани или свързани с тази рецесия, изискват взаимните старания на цялото човечество. Несъмнено решаването на тази рецесия изисква ясно схващане за аргументите, факторите и изискванията съдействали за възникването и развиването на тази застрашаваща съществуването само че човечеството рецесия, способна да се трансформира в злополука с апокалиптични размери.
Всичко това изисква човечеството не просто да осъзнае това, че земното общество споделя обща орис, само че че тази обща орис е допустима само на основата на мира, взаимното ценене на суверенитета и невмешателство във вътрешните каузи, както и преустановяване на политиката на световен експанзионизъм и хегемонизъм.
Конкретното изясняване и схващане на тези елементарни истини минава през няколко основни понятия – глобализация и глобализъм, които ще разгледаме както през призмата на историята, по този начин и през фокуса на актуалния изострен миг.
За другите страни на феномена „ глобализация ”
Глобализацията като развой не е ново събитие в историята на човечеството. По своята същина тя съставлява интензивно разширяващо се деяние, навлизане и взаимоотношение в търговско-икономически, политически, боен, културен и впрочем проект, реализирани от една или повече човешки общности. При това като се слагат надрегионалн, т.е. световни цели на гореспоменатите дейности, навлизане и взаимоотношения се излиза отвън границите на първичното пораждане и действие на съответната общественост или общности.
Известно е, че още в древността стартира да се следи феномена на така наречен „ цивилизационно асимилиране ” на първобитната външна страна, т.е. на живеещите на основата на лов и събирателство, от страна на „ първичните цивилизационни центрове ” или „ цивилизационните острови ”, разрастващи се към този момент посредством земеделие, скотовъдство и занаяти, и основали първите градове и протодържави. Като цяло може да се диференцират няколко съществени стадия в динамичността на глобализационния развой:
• Древен стадий, когато глобализацията е показана от такива цивилизационни огнища като Шумерско-месопотамското, Египетското, Индийските и други, които се пробват да се уголемяват освен на основата на вътрешните тласъци на развиване, само че и въз основата на завоюване и включване на пространства и общности от „ нецивилизованата ” периферия;
• Античен или робовладелски стадий, показан от Елинистичната глобализационна вълна, Римската вълна и други сходни освен в Европа, само че най-много в Азия, а също по този начин в Латинска Америка и Африка;
• Средновековен или средновековен стадий, показан от такива придвижвания като определяне на търговски връзки по линия на „ Пътя на коприната ”, само че също по този начин и такива военни „ начинания ” като монголските завоевания, кръстоносните походи, ислямските завоевания, а най-много „ Великите географски открития ” довели до така наречен „ феодална колонизация ”, демонстрирана най-много от Испания и Португалия;
• Индустриален стадий на глобализация –от една страна основаване на колониалните империи на буржоазен страни като Англия, Франция, Холандия.
От друга страна през ХХ век светът стана очевидец на глобализацията на социалистическите обществено-икономически връзки. Те породиха през 1917 година с успеха на Великата Октомврийска социалистическа гражданска война, а по-късно се разпространиха на три континента, в това число и в Латинска Америка, т.е. на Куба.
Същност на глобализацията като един от главните процеси в развитието
на човечеството
От гореспоменатото стартира да се обясняват няколко най-важни момента, когато
приказваме за глобализация, а точно:
• Първият миг - Глобализацията е справедлив развой на разширяващи се взаимоотношения в политически, в това число военно-политически, стопански, културен и впрочем проект сред другите човешки общности, които взаимоотношения се „ подхранват ” най-много от усъвършенстването на материално-техническата и технологическата база на развиване на човечеството;
• Вторият миг е обвързван с това, че глобализационният развой е вътрешнопротиворечив развой. Той може да протича в минимум две базови форми, както и многочислени комбинации сред тях. От една страна той може да се реализира в положителен проект в смисъл, че от взаимоотношението всички участващи общности се обогатяват в една или друга степен. Но е допустимо и друго - взаимоотношението да се реализира по метод, при който едната общественост го прави за сметка на друга, в това число до цялостното усвояване и заличаване на последната;
• Третият миг има отношение към обстоятелството, че глобализационният развой протича в границите на разнообразни модели, при което всеки модел има друг „ заряд ” във връзка с формите, посредством които се реализира. В този проект на мисли може да се каже, че моделът на колониалната глобализация през ХІХ и първата половина на ХХ век като предписание се характеризира с доминирането на отрицателни форми на реализиране, при което колониалните страни бяха обект на най-жестока употреба от страните-метрополии.
Като изхождаме от нагоре дефинираните най-важни параметри на глобализацията като всемирен феномен дано да погледнем настоящата глобализация. Тя е представяна от настоящата ни политическа, медийна, идеологическа и впрочем обстановка не просто като значимо, което принципиално е правилно, само че най-много като извънредно положително събитие. Въпреки обстоятелството, че настоящата глобализация е основен фактор за „ потъването ” на България в историческото несъществуване заради социално-икономически, демографски и впрочем аргументи...
Американският глобализъм като основен формат на реализиране на
настоящата глобализация
С появяването на Съветска Русия капиталистическата цивилизация в своята основна демонстрация – Западът, т.е. страните от Западна и Централна Европа, както и Северна Америка, се сблъска не просто и единствено с различен вид цивилизация, само че и с различен вид глобализационен развой. Казано по различен метод дотогавашният буржоазен глобализационен развой, представян най-много от западноевропейски страни като Англия и Франция, протичащ във формата на колониализъм, се сблъска със социалистическия глобализационен развой.Опитите за директно военно влияние върху последния освен не се увенчаха с триумф, само че тъкмо противоположното – доведоха до по-нататъшно скокообразно разширение на социалистическата глобализация. Тя покри такива територии като част от Централна и съвсем цяла Източна Европа - Германска демократична република, Чехословашка социалистическа република, Полша, Унгария, Югославия, Румъния, България и Албания, Източна и Югоизточна Азия – Китай, Северна Корея и Виетнам, Латинска Америка - Куба.
Това принуди Западът, воден след Втората международна война от Съединени американски щати, да започне
промяна в две посоки:
• Да промени системата на външните си взаимоотношения – да се откаже от колониализма и да извърши преход към доста по-гъвкавите форми на неоколониализма, по този начин и вътрешното си пространство.
• Да реализира по-нататъшно развиване на така наречен ДМК – държавно-монополистическия капитализъм. Същият се характеризира с преход към квазисоциалистически форми на социално-икономическо действие. Това включваше:
Усилване на държавното контролиране и стимулиране благодарение на такива принадлежности като индикативно макро-планиране, държавно кредитиране, основаване в невралгични точки за стопанската динамичност на директно финансирани от страната или просто държавни иновационни структури;
Мерки за ограничение на апетитите на едрия капитал посредством въвеждане на напредничав подоходен данък;
Активна политика в областта на заетостта и в други обществени области, необятно стимулиране на потреблението като метод за увеличение на търсенето, а отсам и на производството, както и създаване на прословутата така наречен „ междинна класа ”, като механизъм за подсилване на обществената база.
Ръководствата на Съветския съюз в интервала от средата на 50-те години на ХХ век до края на тази страна, както и тези на основаната общественост от социалистически страни се оказаха не изцяло съответни на условията на времето, подбудени от настъпилите трансформации на капитализма. Те не съумяха да употребяват до дъно преимуществата, които даваха социализираните форми на стопанска и социална динамичност за реализиране на изпреварващо развиване. Такова, за което в предходните стадии въз основата на изключителни мобилизационни старания към този момент бе основан нужния капацитет. Не осъзнаха изцяло новите принадлежности на битка, които използва против света на социализма Западът. И заради това не сътвориха механизми за задоволителен отпор на остарели, само че преобразени, както и на новопоявили се отрицателни трендове. Така се стигна до умишлено и целеустремено осъществения разпад на Съюз на съветските социалистически републики, осъществен от „ перестроечната върхушка ” воглаве с М.С.Горбачов и Б.Н.Елцин.
Този акт стана събитие с големи геополитически и геоикономически последици за целия свят. То постави и края на Студената война, т.е. на цивилизационното опълчване сред „ Pax Americana ” и „ Pax Sovietica ”. В последна сметка разпадът на Съюз на съветските социалистически републики сътвори условия за пускане на глобализацията в настоящия и формат, т.е. този на модела на американския глобализъм. Последният съставлява опит за основаване на моноформатен, т.е. монополизиран свят в основни измерения на интернационалното развиване:
• В геополитически проект – еднополярен свят управителен от единствената останала свръхсила – Съединени американски щати, при което единствено последната има правото и „ задължението ” на потребление на военна мощ, както и други форми на напън и интервенция – дипломатически, осведомителни и така нататък Безспорно Съединени американски щати се опират и на избрани многонационални механизми като блока НАТО в зоната на Атлантическия океан или Договорът за сигурност с Япония в зоната на Тихия океан, посредством които да диверсифицират тежестта на носените финансови, човешки и впрочем разноски за поддръжката на еднополярния свят;
• В геоикономически проект – като характерна конструкция, на върха на която са световните финансови институции най-много със североамерикански, само че частично и западноевропейски, и японски генезис, преобладаващи индустриалните мощности, разположени по целия свят, а най-много в страни с удобен климат и ниска цена на работната ръка, каквито безспорно са страните от Източна и Югоизточна Азия. Като основен оператор на финансови потоци се преглеждат глобалистичните структури като МВФ и Световната банка, следени от Съединени американски щати, по-точно от глобализирания американски финансов капитал, а съществена международна аварийна валута – доларът на Съединени американски щати. Значим детайл в този геоикономически проект е основаването на ЕС(Европейския съюз) като съюзна и доминирана от Съединени американски щати конструкция, която, обаче, никога не следва да се позволява да придобива позицията на независим фактор;
• В общополитически проект – наклонност на „ размиване на националната страна ” и на основаване на световна система на така наречен „ народна власт без граници ”, при която всяка страна в света дръзнала по един или различен метод да се опълчи на Съединени американски щати, може да бъде упрекната в нарушение на „ демокрацията ” и „ човешките права ” и надлежно да бъде „ осъдена ” за това;
• В стопански проект – влияние върху страните в света в посока на образуване на така наречен „ неолиберални модели на стопанска динамичност ”. Последните се опират на „ три слона ” – цялостна или съвсем цялостна приватизация на цялото стопанско пространство и дори обществената сфера, квазипазарна конкуренция (тъй като е мъчно да се приказва за „ почтена пазарна игра ” в изискванията на свръхмонополизираното международно стопанство, като се изключат ниските етажи на същото) и непознатите вложения като базов източник на развитие;
• В общокултурен проект – създаването, разпространяването и пропагандирането на полезностите на пазарното общество – свръхпотребителството и свръхиндивидуализма, развиване на мултикултурализма, на крайните форми на хедонизма и т.н.
Американският модел на глобализма, т.е. на реализиране на глобализацията по
американски се разглеждаше като дълготраен план. Американските идеолози, такива като Френсис Фукуяма говореха за „ завършек на света ”, т.е. за дефинитивно, безповратно и надали не постоянно празненство на неолиберализма и американския глобализъм. ХХІ век се разглеждаше като „ Американски век ”. Но, както нерядко става в историята, внезапно се появява едно „ само че ”...
„ Пукнатини ” в модела на глобализацията по американски
Съединени американски щати, останали след 1991 година без цивилизационен съперник в лицето на Съюз на съветските социалистически републики, сами си повярваха в превъзходството на откритата от края на 70-те – началото на 80-те години на ХХ век неолиберална платформа на социално-икономическо действие. Макар че тук става по-скоро дума не просто за наивно подвеждане, а за действието на могъщи ползи и сили. Тъй като тази неолиберална платформа бе разследване от развиването на американския и западния капитализъм. Следва да се има поради, че преходът към неоколониализъм означаваше увеличаване на икономическите форми на доминиране при взаимоотношенията със страните от така наречен „ Трети свят ”. Ключов инструмент освен това станаха корпорациите, т.е. свръхголемите икономически организации, както и стоящите зад тях банкови институти. Те стъпка след стъпка се транснационализираха и глобализираха. Съсредоточиха в себе си голяма финансова и икономическа мощност. Така най-много в Съединени американски щати, само че също по този начин и в някои други западни страни и в Япония се образува нова извънредно хищническа форма на капитализъм, за която дотогавашното пространство на действие се оказа „ тясно ”. Едрият глобализиран капитал се откъсва от „ националните си корени ” и образува характерен наднационален световен формат на действие.
При тази нова форма на капитализъм, стартира както надстрояване, по този начин и промяна на цели блокове на дотогавашната система на държавно-монополистическия капитализъм. Един основен миг е този, че капиталистическата страна в нейния „ обществен тип ”, защото го няма към този момент социалистическия съперник Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа, към този момент се оказва непотребна. Стартира ограничение на подоходното данъчно законодателство. Минава се към разграждане на „ междинната класа ”. Държавата се „ разтоварва ” от „ бремето на обществените отговорности ” към обществото. Но тя в допълнение се товари във боен проект. Военните разноски на Съединени американски щати минават всевъзможни мислими граници в изискванията на липса на директен мощен военно-политически съперник и неявяване на непосредствени провокации към геополитическото водачество на Съединени американски щати след изгубването на Съюз на съветските социалистически републики.
Парадигмата за обществен надзор се променя. От модела на обществен надзор, насочен към разширение на обществената база се потегля към модел предполагащ ерозия на модернисткия, рационалния вид полезности, изграждани посредством системата на всеобщото обучение, към образуване на ирационалния комплекс на пост-модернисткото мислене, залагани посредством „ новата система на обучение ” и пропагандиран с цялата мощност на средствата за всеобща информация, кино, спектакъл и т.н.
Тази нова система на капитализъм е наричана по друг метод – „ турбокапитализъм ”, „ казино-капитализъм ”, „ корпокрация ” и така нататък Именно този нов корпокративен формат на най-много американски, а още по-точно на англо-американски капитализъм, стана източник, ядро на генериране на американския глобализъм, т.е. глобализацията по американски.
Както към този момент бе казано нагоре тази глобализация предполагаше несъмнено структуриране, на върха на което застанаха крупните американски финансови институции, свързани с ФРС – федералната аварийна система. Последната, макар гръмкото название „ федерална ” е „ частно дюкянче ”, което, обаче, във времето съумя да приватизира американската страна. Глобалната американоцентрична финансово-икономическа система последователно закупи умозрителен темперамент. Тя стартира да работи не по класическата капиталистическа формула „ пари-стока-пари прим ”, а по друга свръхпаразитна такава - „ пари-ценни книжа-пари прим ”(вж. David M. Kotz. Marxist Crisis Theory and the Severity of the Current Economic Crisis в http://people.umass.edu/dmkotz/Marxist_Cr_Th_09_12.pdf).
Този американски глобализиран капитал дружно с сходни нему западноевропейски и японски такива, водейки се от капиталистическия стремеж за максимизация на облагата, спомага за прехвърлянето на производството на редица артикули от Щатите в страните от Югоизточна и Източна Азия, а най-много в Китай. Оказа се, че високите правила на краткосрочна бърза облага идват не толкоз от реализиране на пробивни иновационни планове, колкото от употребата на работна ръка с ниско ниво на възнаграждение в гореспоменатите страни.
Това прекачване на произвеждане зад океана сътвори обстановката, когато Щатите се деиндустриализираха, а КНР се трансформира в международна работилница. Робърт Зелик (Robert Bruce Zoellick) - днешният глава на Световната банка отбелязва по този мотив, че „ драконът се появи и се причисли към света ”(вж. Harvard Business Review, December 2010).В тази връзка редица западни специалисти подлагат на критика, че се е показала недооценка на следствията от горепосочената политика. До огромна степен тези заключения се оказаха закъснели.
Що се отнася до самия Китай би трябвало да кажем следното. Подобно на ситуацията в Съюз на съветските социалистически републики и социалистическите страни от Източна Европа от средата на 70-те години на ХХ век в КНР стартират да се демонстрират признаците на структурна рецесия. Но в Китайската комунистическа партия, за разлика от Комунистическа партия на Съветския съюз, възглавена от Горбачов, отпред се оказаха мъдри и прозорливи комунисти и патриоти като Дън Сяопин. Вместо „ промяна на системата ” и неизбежния в този случай разпад като геополитическо образувание, както и преобразяване в външна страна на капиталистическия Запад, както стана със Съюз на съветските социалистически републики, в Китай избраха различен път.
Тръгва се по пътя на промени, при които се „ глътва капитализъм ”, само че се резервира икономическото и политическото ядро на социалистическото развиване. Създава се самобитен синтез на държавно контролиране и стимулиране от една страна, и пазарни взаимоотношения от друга. За настоящия миг този синтез в съответната му китайска форма и при дадените интернационалните условия се оказа извънредно мощен механизъм за техно-икономическа динамичност.
Допуснатите западни капитали безспорно образуват своята свръхпечалба за сметка на употребата на китайските служащи. Но по едно и също време с това те обективно покачват технологическото ниво на китайското стопанство и в последна сметка работят за подсилване на „ социализма с китайска специфичност ”. Създадоха се и лични капиталисти, само че тяхният предприемачески дух бе канализиран в посока на производството. Банките останаха държавни, тъй че финансовите потоци да са под обществен надзор. Фактически по личен метод Дън Сяопин и неговите наследници реализираха Ленинската тактика „ Крачка обратно, две крачки напред ”.
През август 2010 година Китай изпревари Япония и стана втората след Съединени американски щати страна по икономическа мощност в света. Четири години по-късно през октомври 2014 година КНР изпревари Съединени американски щати по брутен вътрешен продукт/БВП/, изчислен по паритет на покупателната дарба. Не инцидентно се чуха гласовете дори на американски експерти, които означиха, че Съединени американски щати под влияние на образеца на Китай ще бъдат принудени да покачат нормите на спестяванията и на финансовото струпване, а най-много ще би трябвало да преодолеят пасивното следване на пазарните сили и да разработят лична нападателна тактика на национално развитие(Harvard Business Review, December 2010). Следва незабавно да отбележим, че това не се случи.
Тук би трябвало особено да се отбележи ролята на държавните компании в Китай. В рамките на неолибералната парадигма на мислене диверсифицираните държавни компании по определение са считани за неефективни. На Запад постоянно може да се чуят рецензии във връзка с държавните корпорации от КНР и други разрастващи се страни, учредени на съпоставяне на водещи частни корпорации с първите.
Но редица от преимуществата на тези частни корпорации са плод на досегашния насъбран опит на развиване. През последните години ставаме очевидци по какъв начин държавните компании от разрастващите се страни догонват своите западни съперници. И образецът на Китай в това отношение е най-показателен. Така да вземем за пример през 2010 година продуктивността на труда в Китай скача с 8,2%, в същото това време в Съединени американски щати пораства единствено с 1%, а във Англия се редуцира с 2,8% (Harvard Business Review, December 2010).
Така или другояче, появяването на превъзходящ модел на социално-икономическо действие в такава значима страна като Китай, при което на основата на този модел КНР се трансформира от районна в световна мощ, нанася спомагателен удар по глобализацията по американски. В резултат на това в Съединени американски щати, а с тях и в целия Запад, в който се включва Европейски Съюз и дори такава източна страна като Япония, се зароди структурна рецесия...
В същото това време и Руската федерация се върна като световна мощ като резултат на това, че тя изпревари Съединени американски щати в новия кръг на конкуренция във въоръжаването с нов клас оръжия – хиперзвукови оръжия, торпедото „ Посейдон “ и други.
Несъмнено, когато приказваме за американския глобализъм би трябвало да кажем, че в основата на могъществото на същия са два съществени стълба:
(1)Доларът като съществена аварийна валута в света, изключително във формата на така наречен „ петро-долар “, т.е. обстоятелството, че главният енергиен източник през днешния ден в света – нефтът, с цел да се закупи би трябвало да се мине през $, т.е. нефтът се купува единствено с американски долари;
(2)Американската военна мощност в другите и измерения – въздушно-космически, морски и сухопътни сили, мрежата от военни бази по целия свят, военно-промишлен комплекс, в това число високотехнологичната и изследователска база на същия. Например през последните 10 години в общите разноски на Съединени американски щати за научно обслужване военните разноски устойчиво надвишават половината от общата сума(вж. в www.nistep.go.jp/achiev/ftx/jpn/rep091j/pdf/rep091j.pdf - p.137). От друга страна не трябва да се не помни, че през днешния ден над 40% от общите военни разноски на света се падат на Щатитe.
Въведената в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век неолиберална
политика, в началото във формата на така наречен „ рейгъномика “ последователно водеше до повишаване на държавния дълг, както се вижда от дадена по долу таблица.
Таблица 1. Нарастване на държавния дълг на Съединени американски щати по години
(вж. в FY 2011 Budget Historical Tables Pages 133-134 PDF)
Години Размер на държавния дълг в милиарди долари на Съединени американски щати % на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати
1980 909,041 33,4
1990 3 206,290 55,9
2000 5 628,700 58,0
2005 7 905,300 64,6
2010 14 131,0 96,5
Днес при брутен вътрешен продукт(БВП) от 26.267 трилиона по оценка от 15.03. 2023 г.(вж. http://www.usdebtclock.org/ Последно влизане 15.03.2023/) държавният дълг на Щатите е 31.616 трилиона (Там.) Общият дълг на Щатите т.е. страната, обособените локални администрации, физическите и юридическите лица като цяло надвишава 94.604 трилиона долара(Пак там).
По някои приблизителни оценки количеството на пуснатите в послание долари надвишава 1 квадрилион, т.е. хиляда трилиона $. Фактически в международен проект се следи така наречен „ неравностоен пазарен продан “, при който Щатите против цветни хартийки или дори електронни знаци получават действителни артикули. Казано с други думи Съединени американски щати при изискване, че създават по разнообразни оценки от към 17 до 24% от брутния артикул на света използват сред 35 до над 40% от международното ползване точно с помощта на тази нееквивалентна замяна на долари против действителни артикули.
Ето от това произтича казусът? Могат ли Съединени американски щати да си разрешат повече да
натрупат държавен и общ дълг, както и да печатат долари, запазвайки освен това доларът като международна аварийна валута? Какъв може да бъде изходът от тази обстановка? Дали събитията в изискванията на днешната световна рецесия са напреднали в такава степен, че са станали неспасяеми за американския глобализъм?
Тук могат да се предвиждат два съществени изхода или пътя – релативно кротичък и конфликтно насочен подобен. Конфликтно-ориентираният „ път “ от своя страна може да бъде плануван в две платформи.
Първата платформа е спор главно насочен „ във вътрешността “, т.е. създаване на тирания от фашистки, респ. неофашистки или квази-фашистки вид, въпреки и под едно или друго прикритие, като опит за силово решение на проблемите, тъй че да се резервира статуквото.
Другото е насочен „ на открито “ спор, т.е. „ продуциране на безпорядък “ и дори войни в други страни и континенти, тъй че само Съединени американски щати да останат „ обетована земя “, която да притегля непознати капитали и доларът да стане „ острова на спасението “ в изискванията на всеобща турбулентност. Естествено тук не са изключени хибрид или синтез сред тези два разновидността.
Мирният излаз или път значи следното за Съединени американски щати:
- Да се откажат от ролята си на международен стражар за да съкратят доста военните си разноски, в това число да трансформират ядрото на останалата си промишленост, която главно е съсредоточена във военно-промишления комплекс в произвеждаща мирна продукция;
- Да се съгласят на въвеждането на кошница от валути като международна аварийна валута и сурогат на $ в горната му роля;
- Да проведат политика на намаляване на действителното ниво на ползване до чертата на действителното си произвеждане на артикули и услуги, което безспорно ще докара до несъмнено мощно обществено напрежение, в това число претенции за тъждество и взаимност в превъзмогване на рецесията в доходите;
- Да преформатират стопанството си от потребителско насочено към индустриално такова;
- Ориентация на цялата си научно-изследователска мощност, която безспорно през днешния ден е най-голямата в света, в основаването на иновационна платформа на развитие;
- В последна сметка за самите Щати това би представлявало промяна на днешната неолиберална система със доста по-социализирана такава.
Остава единствено да си зададем въпроса способни ли са през днешния ден Съединени американски щати на сходно нещо, ще се намерят ли в ръководещите кръгове на страната и/или в американското общество трезви сили и хора, които да желаят и да могат да проведат такава реалистична и отговаряща на същинските ползи на американския народ и целия свят политика? Или ще се продължи с реализирания до момента, ориентиран към разпалване тук и там спорове курс, курс на управляем безпорядък по целия свят. Този управляем безпорядък при всички случаи ще има свойството да образува тирания в самите Щати. Но на първо място не трябва да се не помни, че в един миг този управляем безпорядък съдържа в себе си огромната възможност да се трансформира в неуправляем безпорядък със страшни последици от гибелна международна война...
24 февруари 2022 година като точка на бифуркация, започваща наклонността на трансформиране на света от еднополярен към многополярен
Западът отпред със Съединени американски щати в тази ситуация с Украйна накара същата да премине няколко „ червени линии “. Първата е подписания на 17 февруари 2022 година, съюз за съдействие в сигурността сред Украйна, Англия и Полша, което трансформира по един индиректен метод Украйна в член на НАТО. Втората е заявката на президента на Украйна Влодимир Зеленски на 19 февруари 2022 година на Мюнхенската конференция по сигурността за това, че Украйна има желание да си върне нуклеарния статут.
Съществува и трета „ алена линия “ – скупчването на над 150 хилядна въоръжена мощ покрай границите на непризнатите от Украйна и подхвърляни от 2014 година на непрекъснат обстрел ДНР и ЛНР/Донецка и Луганска национални републики/. Това скупчване е сигнал за идно нахлуване и израз на устрема на Киев да реши въпроса с оповестените от него за „ сепаратисти “ ДНР и ЛНР.
„ Руският свят “ и във формата Руска империя, и във формата Съюз на съветските социалистически републики има трагичния опит на тактическата изненада на вражеското нахлуване /Наполеон и Хитлер/, което му е коствало значими мирни жертви. В дадения миг – 24.02.2022 година очевидно урокът е теоретичен и решението е самодейността да бъде на съветска страна. Фактически датата 23 февруари 2022 година стана точка на бифуркация, от която започва наклонността на трансформиране на света от еднополярен към многополярен подобен. Да, знаци и събития за такава смяна, сходно ва предварителните земетресения преди огромно земетресение, имаше голям брой. Но точно след горната дата тази наклонност намерено започва промени, които както и да завършат, само че в световен проект човечеството ще бъде качествено друго от това, което беше преди 24 февруари 2022 година
За ролята и мястото на Китайската Народна република в актуалните глобализационни процеси – Глобализационният модел на Китай, придържащ се към концепцията за " Общество на споделена орис на човечеството "
Несъмнено събитията в световен проект не зависят единствено от Съединени американски щати. Ако приказваме за други действителни фактори, които въздействат върху тях следва да споменем преди всичко Китайската национална република. Тук не трябва да се не помни, че „ меката мощ “, т.е. икономическата съставляваща на съвкупната мощност на Китай непрекъснато пораства. Ще може ли тя да служи като средство за световно хармонизиране или противоположното ще работи като инструмент за по-нататъшно „ конфликтизиране “ на световните взаимоотношения и взаимоотношения?
В тази връзка не може да не се спомене издигнатата от Генералния секретар на ККП Си Дзинпин през ноември 2012 година на 18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия/ККП/ идея за " Общество на споделена орис на човечеството " /кит. трад. 人類命運共同體, кит. съкр. 人类命运共同体, пинин Rénlèi mìngyùn gòngtóngtǐ, бълг. транскр. Жънлей минюн гунтунти).
По-късно през 2015 година той предлага на 70-то Общо заседание на Организация на обединените нации да се вкара тази идея като платформа за реализиране на спокойно развиване и създаване на съразмерен свят./вж. http://russian.china.org.cn/exclusive/txt/2015-11/02/content_3695672 1_2.htm „ Совместное формирование новых партнерских отношений сотрудничества и взаимного выигрыша, создание Сообщества единой судьбы человечества “– Выступление ръководителя КНР Си Цзиньпина в ходе дебатов на 70-й Генассамблее ООН/последно влизане 01.12 2017 г./.
Именно тази идея става един от крайъгълните камъни на външната политика на Пекин, която може да бъде илюстрирана посредством разнообразни събития. Тук следва да напомним редица неотдавнашни събития и процеси. Начинът, по който Китайската национална република се оправя с проблемите – от битката с COVID-19 до превъзмогване на икономическите компликации, не просто впечатлява, само че се трансформира в прегледен урок за това по какъв начин следва да се ръководят социално-икономическите, здравните и впрочем процеси в една страна в сложни условия. Като един образец е политиката на Китай във връзка с COVID-19. Съгласно «Worldometer`s COVID-19 data»/Вж. в https://www.worldometers.info/coronavirus/ Последно влизане 29.01.2023/ по брой на умряли от К-19 страните се подреждат по следния метод:
1.САЩ с 1,128,330 души;
2.Бразилия с 696,148 души;
3.Индия с 530,730 души;
4.Русия с 394,569 души;
5.Мексико с 331,605 души.
На фона на тези данни, къде се намира Китай. При население от 1,4 милиарда броят на умрелите е 5,272 души. Несъмнено тези извънредно ниски индикатори са резултат от провежданата «нулева толерантност» по отношение на COVID-19. Тази политика потвърждава освен своята успеваемост, само че най-много надълбоко хуманния темперамент на подхванатите ограничения. По този метод са непокътнати милиони животи на редовите трудови хора на КНР, само че сходни резултати са фактически „ очеваден “ образец за това по какъв начин човечеството следва да се оправя с бъдещи угрози от пандемии.
Друга илюстрация е безспорно социално-икономическата и технологическата политики на Китай. Тук следва да споменем, че през 2021 година КНР навлезе в нов стадий на развиване и създаване на актуалния социализъм с китайска специфичност. „ Двете сесии “ - основните събития в Китай при започване на месец март 2021 година - сложиха ясни цели и начертаха направления за тяхното реализиране. От една страна това е Сесията на Върховния съвещателен орган – Общокитайския комитет на Народния политически съвещателен съвет на Китай (ОК на НПКСК). На този конгрес участва висшето управление на КНР отпред със Си Дзинпин. От друга страна бе Четвъртата сесия на 13-то Общокитайското заседание на националните представители/ОСНП/. На тези два форума е разискван и одобрен 14-ия петгодишен проект (2021-2025 г.) за социално-икономическо развиване на КНР. Също по този начин е дискутиран и признат Планът за развиване до 2035 година Одобрените стратегически документи стават основни насоки, които да управляват по-нататъшната икономическа и обществена динамичност на КНР през идващите 5 и 15 години.
Редно е да забележим кои са тези най-важни моменти, заложени в гореспоменатите начертания. От една страна е записано, че китайската стопанска система от ден на ден ще се открива към света. Подобно състояние сполучливо е изпълнено. На фона на слабата международна търговия до края на 2021 година Китай е предложил на разнообразни 120 страни – развити и разрастващи се, както и на интернационалните организации, към 372 милиарда маски, над 4,2 милиарда защитни костюми и 8,4 милиарда тестови комплекти. Тук би трябвало да се включат и над 2 милиарда дози ваксини против COVID-19. Несъмнено, когато приказваме за «откритостта» на КНР следва да кажем и за Зимната олимпиада в Пекин – 04.02.-20.02.2022 година Тя в прочут смисъл е неповторимо събитие, доколкото за първи път в света лятна и зимна олимпиади се организират на едно и също място.
Друг значим миг в проекта за интервала 2021-2025 и този до 2035 година е това, че нововъведенията би трябвало да станат решаваща платформа за по-нататъшната динамичност на Китай. При това нововъведенията следва да се схващат в най-широк смисъл – механически и технологически, организационни и обществени, и така нататък
В поддръжка на всичко казано дотук, може да се направи заключението, че макар усложняваща се геоикономическа и геополитическа конюнктура, дълготрайната наклонност в развиването на Китай остава непроменена. Благодарение на целевата поддръжка за пазарните субекти от страната, не престават да се демонстрират удобните резултати, изразени в усилване на устойчивостта на социално-икономическата динамичност.
Друг важен извод, който се постанова е този, че КНР се трансформира в локомотив, който тегли влака на световното икономическо възобновяване. Доказателство в това отношение е оценката на националната статистика, съгласно която през 2021 година Китай е съдействал 25% (1/4) за международния стопански напредък. Казано по различен метод Пекин потвърждава със своето развиване позитивния темперамент на своя глобализационен модел, изравен на платформата за споделената орис на човечеството.
Осъществяваните от Китай мултилатерални връзки, ускоряват процеса на образуване на многополярен свят
Външната политика на КНР строго се придържа към горепосочената платформа за споделената орис на човечеството. Редица външнополитически начинания на Пекин следват точно този курс. Китай се включи в самодейността Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (РВИП), което бе «зачената» на районната среща във виетнамската столица Ханой. РВИП дава отговор за 30 % от международната стопанска система, 30 % от международното население и ще доближава до два милиарда и двеста милиона консуматори. РВИП става най-големия комерсиалния блок в света, който обгръща най-бързо растящия стопански район на планетата Земя, в който блок безспорно локомотив е КНР.
Друг образец стана 17-та среща на Г-20/15-16.11.2022 г./ на о. Бали, Индонезия. Китайската страна, отчитайки, че китайско-американските връзки, изключително след визитата на Нанси Пелоси в Тайван, се намират на доста ниска точка в своята динамичност, приканиха Съединени американски щати да работят дружно с Китай за връщане на китайско-американските връзки по пътя на устойчиво развиване, което „ обслужва ползите и на двете страни и дава отговор на упованията на света " / Вж. „ Xi to attend G20, APEC to present vision; events show China`s devt brings opportunities to world “ в https://www.globaltimes.cn/page/202211/1279296.shtml /Последно влизане 12.11.2022 г./.
В тази връзка може също да бъде посочен Планът от 12 точки за разрешаване на спора в Украйна, наименуван «Позиция на Китай за политическо решение на украинската криза». Тази позиция съдържа такива моменти като пункт 1, изискващ да се почита суверенитета на всички страни. КНР счита за належащо да съблюдава интернационалните закони, в това число Устава на Организация на обединените нации, само че без „ двойни стандарти “.
Съответно в точка 2 се изисква да се изостави манталитета на Студената война. Китай е уверен, че " сигурността на една страна не може да бъде реализирана за сметка на сигурността на други страни, а районната сигурност не може да бъде гаран
Всичко това изисква човечеството не просто да осъзнае това, че земното общество споделя обща орис, само че че тази обща орис е допустима само на основата на мира, взаимното ценене на суверенитета и невмешателство във вътрешните каузи, както и преустановяване на политиката на световен експанзионизъм и хегемонизъм.
Конкретното изясняване и схващане на тези елементарни истини минава през няколко основни понятия – глобализация и глобализъм, които ще разгледаме както през призмата на историята, по този начин и през фокуса на актуалния изострен миг.
За другите страни на феномена „ глобализация ”
Глобализацията като развой не е ново събитие в историята на човечеството. По своята същина тя съставлява интензивно разширяващо се деяние, навлизане и взаимоотношение в търговско-икономически, политически, боен, културен и впрочем проект, реализирани от една или повече човешки общности. При това като се слагат надрегионалн, т.е. световни цели на гореспоменатите дейности, навлизане и взаимоотношения се излиза отвън границите на първичното пораждане и действие на съответната общественост или общности.
Известно е, че още в древността стартира да се следи феномена на така наречен „ цивилизационно асимилиране ” на първобитната външна страна, т.е. на живеещите на основата на лов и събирателство, от страна на „ първичните цивилизационни центрове ” или „ цивилизационните острови ”, разрастващи се към този момент посредством земеделие, скотовъдство и занаяти, и основали първите градове и протодържави. Като цяло може да се диференцират няколко съществени стадия в динамичността на глобализационния развой:
• Древен стадий, когато глобализацията е показана от такива цивилизационни огнища като Шумерско-месопотамското, Египетското, Индийските и други, които се пробват да се уголемяват освен на основата на вътрешните тласъци на развиване, само че и въз основата на завоюване и включване на пространства и общности от „ нецивилизованата ” периферия;
• Античен или робовладелски стадий, показан от Елинистичната глобализационна вълна, Римската вълна и други сходни освен в Европа, само че най-много в Азия, а също по този начин в Латинска Америка и Африка;
• Средновековен или средновековен стадий, показан от такива придвижвания като определяне на търговски връзки по линия на „ Пътя на коприната ”, само че също по този начин и такива военни „ начинания ” като монголските завоевания, кръстоносните походи, ислямските завоевания, а най-много „ Великите географски открития ” довели до така наречен „ феодална колонизация ”, демонстрирана най-много от Испания и Португалия;
• Индустриален стадий на глобализация –от една страна основаване на колониалните империи на буржоазен страни като Англия, Франция, Холандия.
От друга страна през ХХ век светът стана очевидец на глобализацията на социалистическите обществено-икономически връзки. Те породиха през 1917 година с успеха на Великата Октомврийска социалистическа гражданска война, а по-късно се разпространиха на три континента, в това число и в Латинска Америка, т.е. на Куба.
Същност на глобализацията като един от главните процеси в развитието
на човечеството
От гореспоменатото стартира да се обясняват няколко най-важни момента, когато
приказваме за глобализация, а точно:
• Първият миг - Глобализацията е справедлив развой на разширяващи се взаимоотношения в политически, в това число военно-политически, стопански, културен и впрочем проект сред другите човешки общности, които взаимоотношения се „ подхранват ” най-много от усъвършенстването на материално-техническата и технологическата база на развиване на човечеството;
• Вторият миг е обвързван с това, че глобализационният развой е вътрешнопротиворечив развой. Той може да протича в минимум две базови форми, както и многочислени комбинации сред тях. От една страна той може да се реализира в положителен проект в смисъл, че от взаимоотношението всички участващи общности се обогатяват в една или друга степен. Но е допустимо и друго - взаимоотношението да се реализира по метод, при който едната общественост го прави за сметка на друга, в това число до цялостното усвояване и заличаване на последната;
• Третият миг има отношение към обстоятелството, че глобализационният развой протича в границите на разнообразни модели, при което всеки модел има друг „ заряд ” във връзка с формите, посредством които се реализира. В този проект на мисли може да се каже, че моделът на колониалната глобализация през ХІХ и първата половина на ХХ век като предписание се характеризира с доминирането на отрицателни форми на реализиране, при което колониалните страни бяха обект на най-жестока употреба от страните-метрополии.
Като изхождаме от нагоре дефинираните най-важни параметри на глобализацията като всемирен феномен дано да погледнем настоящата глобализация. Тя е представяна от настоящата ни политическа, медийна, идеологическа и впрочем обстановка не просто като значимо, което принципиално е правилно, само че най-много като извънредно положително събитие. Въпреки обстоятелството, че настоящата глобализация е основен фактор за „ потъването ” на България в историческото несъществуване заради социално-икономически, демографски и впрочем аргументи...
Американският глобализъм като основен формат на реализиране на
настоящата глобализация
С появяването на Съветска Русия капиталистическата цивилизация в своята основна демонстрация – Западът, т.е. страните от Западна и Централна Европа, както и Северна Америка, се сблъска не просто и единствено с различен вид цивилизация, само че и с различен вид глобализационен развой. Казано по различен метод дотогавашният буржоазен глобализационен развой, представян най-много от западноевропейски страни като Англия и Франция, протичащ във формата на колониализъм, се сблъска със социалистическия глобализационен развой.Опитите за директно военно влияние върху последния освен не се увенчаха с триумф, само че тъкмо противоположното – доведоха до по-нататъшно скокообразно разширение на социалистическата глобализация. Тя покри такива територии като част от Централна и съвсем цяла Източна Европа - Германска демократична република, Чехословашка социалистическа република, Полша, Унгария, Югославия, Румъния, България и Албания, Източна и Югоизточна Азия – Китай, Северна Корея и Виетнам, Латинска Америка - Куба.
Това принуди Западът, воден след Втората международна война от Съединени американски щати, да започне
промяна в две посоки:
• Да промени системата на външните си взаимоотношения – да се откаже от колониализма и да извърши преход към доста по-гъвкавите форми на неоколониализма, по този начин и вътрешното си пространство.
• Да реализира по-нататъшно развиване на така наречен ДМК – държавно-монополистическия капитализъм. Същият се характеризира с преход към квазисоциалистически форми на социално-икономическо действие. Това включваше:
Усилване на държавното контролиране и стимулиране благодарение на такива принадлежности като индикативно макро-планиране, държавно кредитиране, основаване в невралгични точки за стопанската динамичност на директно финансирани от страната или просто държавни иновационни структури;
Мерки за ограничение на апетитите на едрия капитал посредством въвеждане на напредничав подоходен данък;
Активна политика в областта на заетостта и в други обществени области, необятно стимулиране на потреблението като метод за увеличение на търсенето, а отсам и на производството, както и създаване на прословутата така наречен „ междинна класа ”, като механизъм за подсилване на обществената база.
Ръководствата на Съветския съюз в интервала от средата на 50-те години на ХХ век до края на тази страна, както и тези на основаната общественост от социалистически страни се оказаха не изцяло съответни на условията на времето, подбудени от настъпилите трансформации на капитализма. Те не съумяха да употребяват до дъно преимуществата, които даваха социализираните форми на стопанска и социална динамичност за реализиране на изпреварващо развиване. Такова, за което в предходните стадии въз основата на изключителни мобилизационни старания към този момент бе основан нужния капацитет. Не осъзнаха изцяло новите принадлежности на битка, които използва против света на социализма Западът. И заради това не сътвориха механизми за задоволителен отпор на остарели, само че преобразени, както и на новопоявили се отрицателни трендове. Така се стигна до умишлено и целеустремено осъществения разпад на Съюз на съветските социалистически републики, осъществен от „ перестроечната върхушка ” воглаве с М.С.Горбачов и Б.Н.Елцин.
Този акт стана събитие с големи геополитически и геоикономически последици за целия свят. То постави и края на Студената война, т.е. на цивилизационното опълчване сред „ Pax Americana ” и „ Pax Sovietica ”. В последна сметка разпадът на Съюз на съветските социалистически републики сътвори условия за пускане на глобализацията в настоящия и формат, т.е. този на модела на американския глобализъм. Последният съставлява опит за основаване на моноформатен, т.е. монополизиран свят в основни измерения на интернационалното развиване:
• В геополитически проект – еднополярен свят управителен от единствената останала свръхсила – Съединени американски щати, при което единствено последната има правото и „ задължението ” на потребление на военна мощ, както и други форми на напън и интервенция – дипломатически, осведомителни и така нататък Безспорно Съединени американски щати се опират и на избрани многонационални механизми като блока НАТО в зоната на Атлантическия океан или Договорът за сигурност с Япония в зоната на Тихия океан, посредством които да диверсифицират тежестта на носените финансови, човешки и впрочем разноски за поддръжката на еднополярния свят;
• В геоикономически проект – като характерна конструкция, на върха на която са световните финансови институции най-много със североамерикански, само че частично и западноевропейски, и японски генезис, преобладаващи индустриалните мощности, разположени по целия свят, а най-много в страни с удобен климат и ниска цена на работната ръка, каквито безспорно са страните от Източна и Югоизточна Азия. Като основен оператор на финансови потоци се преглеждат глобалистичните структури като МВФ и Световната банка, следени от Съединени американски щати, по-точно от глобализирания американски финансов капитал, а съществена международна аварийна валута – доларът на Съединени американски щати. Значим детайл в този геоикономически проект е основаването на ЕС(Европейския съюз) като съюзна и доминирана от Съединени американски щати конструкция, която, обаче, никога не следва да се позволява да придобива позицията на независим фактор;
• В общополитически проект – наклонност на „ размиване на националната страна ” и на основаване на световна система на така наречен „ народна власт без граници ”, при която всяка страна в света дръзнала по един или различен метод да се опълчи на Съединени американски щати, може да бъде упрекната в нарушение на „ демокрацията ” и „ човешките права ” и надлежно да бъде „ осъдена ” за това;
• В стопански проект – влияние върху страните в света в посока на образуване на така наречен „ неолиберални модели на стопанска динамичност ”. Последните се опират на „ три слона ” – цялостна или съвсем цялостна приватизация на цялото стопанско пространство и дори обществената сфера, квазипазарна конкуренция (тъй като е мъчно да се приказва за „ почтена пазарна игра ” в изискванията на свръхмонополизираното международно стопанство, като се изключат ниските етажи на същото) и непознатите вложения като базов източник на развитие;
• В общокултурен проект – създаването, разпространяването и пропагандирането на полезностите на пазарното общество – свръхпотребителството и свръхиндивидуализма, развиване на мултикултурализма, на крайните форми на хедонизма и т.н.
Американският модел на глобализма, т.е. на реализиране на глобализацията по
американски се разглеждаше като дълготраен план. Американските идеолози, такива като Френсис Фукуяма говореха за „ завършек на света ”, т.е. за дефинитивно, безповратно и надали не постоянно празненство на неолиберализма и американския глобализъм. ХХІ век се разглеждаше като „ Американски век ”. Но, както нерядко става в историята, внезапно се появява едно „ само че ”...
„ Пукнатини ” в модела на глобализацията по американски
Съединени американски щати, останали след 1991 година без цивилизационен съперник в лицето на Съюз на съветските социалистически републики, сами си повярваха в превъзходството на откритата от края на 70-те – началото на 80-те години на ХХ век неолиберална платформа на социално-икономическо действие. Макар че тук става по-скоро дума не просто за наивно подвеждане, а за действието на могъщи ползи и сили. Тъй като тази неолиберална платформа бе разследване от развиването на американския и западния капитализъм. Следва да се има поради, че преходът към неоколониализъм означаваше увеличаване на икономическите форми на доминиране при взаимоотношенията със страните от така наречен „ Трети свят ”. Ключов инструмент освен това станаха корпорациите, т.е. свръхголемите икономически организации, както и стоящите зад тях банкови институти. Те стъпка след стъпка се транснационализираха и глобализираха. Съсредоточиха в себе си голяма финансова и икономическа мощност. Така най-много в Съединени американски щати, само че също по този начин и в някои други западни страни и в Япония се образува нова извънредно хищническа форма на капитализъм, за която дотогавашното пространство на действие се оказа „ тясно ”. Едрият глобализиран капитал се откъсва от „ националните си корени ” и образува характерен наднационален световен формат на действие.
При тази нова форма на капитализъм, стартира както надстрояване, по този начин и промяна на цели блокове на дотогавашната система на държавно-монополистическия капитализъм. Един основен миг е този, че капиталистическата страна в нейния „ обществен тип ”, защото го няма към този момент социалистическия съперник Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа, към този момент се оказва непотребна. Стартира ограничение на подоходното данъчно законодателство. Минава се към разграждане на „ междинната класа ”. Държавата се „ разтоварва ” от „ бремето на обществените отговорности ” към обществото. Но тя в допълнение се товари във боен проект. Военните разноски на Съединени американски щати минават всевъзможни мислими граници в изискванията на липса на директен мощен военно-политически съперник и неявяване на непосредствени провокации към геополитическото водачество на Съединени американски щати след изгубването на Съюз на съветските социалистически републики.
Парадигмата за обществен надзор се променя. От модела на обществен надзор, насочен към разширение на обществената база се потегля към модел предполагащ ерозия на модернисткия, рационалния вид полезности, изграждани посредством системата на всеобщото обучение, към образуване на ирационалния комплекс на пост-модернисткото мислене, залагани посредством „ новата система на обучение ” и пропагандиран с цялата мощност на средствата за всеобща информация, кино, спектакъл и т.н.
Тази нова система на капитализъм е наричана по друг метод – „ турбокапитализъм ”, „ казино-капитализъм ”, „ корпокрация ” и така нататък Именно този нов корпокративен формат на най-много американски, а още по-точно на англо-американски капитализъм, стана източник, ядро на генериране на американския глобализъм, т.е. глобализацията по американски.
Както към този момент бе казано нагоре тази глобализация предполагаше несъмнено структуриране, на върха на което застанаха крупните американски финансови институции, свързани с ФРС – федералната аварийна система. Последната, макар гръмкото название „ федерална ” е „ частно дюкянче ”, което, обаче, във времето съумя да приватизира американската страна. Глобалната американоцентрична финансово-икономическа система последователно закупи умозрителен темперамент. Тя стартира да работи не по класическата капиталистическа формула „ пари-стока-пари прим ”, а по друга свръхпаразитна такава - „ пари-ценни книжа-пари прим ”(вж. David M. Kotz. Marxist Crisis Theory and the Severity of the Current Economic Crisis в http://people.umass.edu/dmkotz/Marxist_Cr_Th_09_12.pdf).
Този американски глобализиран капитал дружно с сходни нему западноевропейски и японски такива, водейки се от капиталистическия стремеж за максимизация на облагата, спомага за прехвърлянето на производството на редица артикули от Щатите в страните от Югоизточна и Източна Азия, а най-много в Китай. Оказа се, че високите правила на краткосрочна бърза облага идват не толкоз от реализиране на пробивни иновационни планове, колкото от употребата на работна ръка с ниско ниво на възнаграждение в гореспоменатите страни.
Това прекачване на произвеждане зад океана сътвори обстановката, когато Щатите се деиндустриализираха, а КНР се трансформира в международна работилница. Робърт Зелик (Robert Bruce Zoellick) - днешният глава на Световната банка отбелязва по този мотив, че „ драконът се появи и се причисли към света ”(вж. Harvard Business Review, December 2010).В тази връзка редица западни специалисти подлагат на критика, че се е показала недооценка на следствията от горепосочената политика. До огромна степен тези заключения се оказаха закъснели.
Що се отнася до самия Китай би трябвало да кажем следното. Подобно на ситуацията в Съюз на съветските социалистически републики и социалистическите страни от Източна Европа от средата на 70-те години на ХХ век в КНР стартират да се демонстрират признаците на структурна рецесия. Но в Китайската комунистическа партия, за разлика от Комунистическа партия на Съветския съюз, възглавена от Горбачов, отпред се оказаха мъдри и прозорливи комунисти и патриоти като Дън Сяопин. Вместо „ промяна на системата ” и неизбежния в този случай разпад като геополитическо образувание, както и преобразяване в външна страна на капиталистическия Запад, както стана със Съюз на съветските социалистически републики, в Китай избраха различен път.
Тръгва се по пътя на промени, при които се „ глътва капитализъм ”, само че се резервира икономическото и политическото ядро на социалистическото развиване. Създава се самобитен синтез на държавно контролиране и стимулиране от една страна, и пазарни взаимоотношения от друга. За настоящия миг този синтез в съответната му китайска форма и при дадените интернационалните условия се оказа извънредно мощен механизъм за техно-икономическа динамичност.
Допуснатите западни капитали безспорно образуват своята свръхпечалба за сметка на употребата на китайските служащи. Но по едно и също време с това те обективно покачват технологическото ниво на китайското стопанство и в последна сметка работят за подсилване на „ социализма с китайска специфичност ”. Създадоха се и лични капиталисти, само че тяхният предприемачески дух бе канализиран в посока на производството. Банките останаха държавни, тъй че финансовите потоци да са под обществен надзор. Фактически по личен метод Дън Сяопин и неговите наследници реализираха Ленинската тактика „ Крачка обратно, две крачки напред ”.
През август 2010 година Китай изпревари Япония и стана втората след Съединени американски щати страна по икономическа мощност в света. Четири години по-късно през октомври 2014 година КНР изпревари Съединени американски щати по брутен вътрешен продукт/БВП/, изчислен по паритет на покупателната дарба. Не инцидентно се чуха гласовете дори на американски експерти, които означиха, че Съединени американски щати под влияние на образеца на Китай ще бъдат принудени да покачат нормите на спестяванията и на финансовото струпване, а най-много ще би трябвало да преодолеят пасивното следване на пазарните сили и да разработят лична нападателна тактика на национално развитие(Harvard Business Review, December 2010). Следва незабавно да отбележим, че това не се случи.
Тук би трябвало особено да се отбележи ролята на държавните компании в Китай. В рамките на неолибералната парадигма на мислене диверсифицираните държавни компании по определение са считани за неефективни. На Запад постоянно може да се чуят рецензии във връзка с държавните корпорации от КНР и други разрастващи се страни, учредени на съпоставяне на водещи частни корпорации с първите.
Но редица от преимуществата на тези частни корпорации са плод на досегашния насъбран опит на развиване. През последните години ставаме очевидци по какъв начин държавните компании от разрастващите се страни догонват своите западни съперници. И образецът на Китай в това отношение е най-показателен. Така да вземем за пример през 2010 година продуктивността на труда в Китай скача с 8,2%, в същото това време в Съединени американски щати пораства единствено с 1%, а във Англия се редуцира с 2,8% (Harvard Business Review, December 2010).
Така или другояче, появяването на превъзходящ модел на социално-икономическо действие в такава значима страна като Китай, при което на основата на този модел КНР се трансформира от районна в световна мощ, нанася спомагателен удар по глобализацията по американски. В резултат на това в Съединени американски щати, а с тях и в целия Запад, в който се включва Европейски Съюз и дори такава източна страна като Япония, се зароди структурна рецесия...
В същото това време и Руската федерация се върна като световна мощ като резултат на това, че тя изпревари Съединени американски щати в новия кръг на конкуренция във въоръжаването с нов клас оръжия – хиперзвукови оръжия, торпедото „ Посейдон “ и други.
Несъмнено, когато приказваме за американския глобализъм би трябвало да кажем, че в основата на могъществото на същия са два съществени стълба:
(1)Доларът като съществена аварийна валута в света, изключително във формата на така наречен „ петро-долар “, т.е. обстоятелството, че главният енергиен източник през днешния ден в света – нефтът, с цел да се закупи би трябвало да се мине през $, т.е. нефтът се купува единствено с американски долари;
(2)Американската военна мощност в другите и измерения – въздушно-космически, морски и сухопътни сили, мрежата от военни бази по целия свят, военно-промишлен комплекс, в това число високотехнологичната и изследователска база на същия. Например през последните 10 години в общите разноски на Съединени американски щати за научно обслужване военните разноски устойчиво надвишават половината от общата сума(вж. в www.nistep.go.jp/achiev/ftx/jpn/rep091j/pdf/rep091j.pdf - p.137). От друга страна не трябва да се не помни, че през днешния ден над 40% от общите военни разноски на света се падат на Щатитe.
Въведената в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век неолиберална
политика, в началото във формата на така наречен „ рейгъномика “ последователно водеше до повишаване на държавния дълг, както се вижда от дадена по долу таблица.
Таблица 1. Нарастване на държавния дълг на Съединени американски щати по години
(вж. в FY 2011 Budget Historical Tables Pages 133-134 PDF)
Години Размер на държавния дълг в милиарди долари на Съединени американски щати % на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати
1980 909,041 33,4
1990 3 206,290 55,9
2000 5 628,700 58,0
2005 7 905,300 64,6
2010 14 131,0 96,5
Днес при брутен вътрешен продукт(БВП) от 26.267 трилиона по оценка от 15.03. 2023 г.(вж. http://www.usdebtclock.org/ Последно влизане 15.03.2023/) държавният дълг на Щатите е 31.616 трилиона (Там.) Общият дълг на Щатите т.е. страната, обособените локални администрации, физическите и юридическите лица като цяло надвишава 94.604 трилиона долара(Пак там).
По някои приблизителни оценки количеството на пуснатите в послание долари надвишава 1 квадрилион, т.е. хиляда трилиона $. Фактически в международен проект се следи така наречен „ неравностоен пазарен продан “, при който Щатите против цветни хартийки или дори електронни знаци получават действителни артикули. Казано с други думи Съединени американски щати при изискване, че създават по разнообразни оценки от към 17 до 24% от брутния артикул на света използват сред 35 до над 40% от международното ползване точно с помощта на тази нееквивалентна замяна на долари против действителни артикули.
Ето от това произтича казусът? Могат ли Съединени американски щати да си разрешат повече да
натрупат държавен и общ дълг, както и да печатат долари, запазвайки освен това доларът като международна аварийна валута? Какъв може да бъде изходът от тази обстановка? Дали събитията в изискванията на днешната световна рецесия са напреднали в такава степен, че са станали неспасяеми за американския глобализъм?
Тук могат да се предвиждат два съществени изхода или пътя – релативно кротичък и конфликтно насочен подобен. Конфликтно-ориентираният „ път “ от своя страна може да бъде плануван в две платформи.
Първата платформа е спор главно насочен „ във вътрешността “, т.е. създаване на тирания от фашистки, респ. неофашистки или квази-фашистки вид, въпреки и под едно или друго прикритие, като опит за силово решение на проблемите, тъй че да се резервира статуквото.
Другото е насочен „ на открито “ спор, т.е. „ продуциране на безпорядък “ и дори войни в други страни и континенти, тъй че само Съединени американски щати да останат „ обетована земя “, която да притегля непознати капитали и доларът да стане „ острова на спасението “ в изискванията на всеобща турбулентност. Естествено тук не са изключени хибрид или синтез сред тези два разновидността.
Мирният излаз или път значи следното за Съединени американски щати:
- Да се откажат от ролята си на международен стражар за да съкратят доста военните си разноски, в това число да трансформират ядрото на останалата си промишленост, която главно е съсредоточена във военно-промишления комплекс в произвеждаща мирна продукция;
- Да се съгласят на въвеждането на кошница от валути като международна аварийна валута и сурогат на $ в горната му роля;
- Да проведат политика на намаляване на действителното ниво на ползване до чертата на действителното си произвеждане на артикули и услуги, което безспорно ще докара до несъмнено мощно обществено напрежение, в това число претенции за тъждество и взаимност в превъзмогване на рецесията в доходите;
- Да преформатират стопанството си от потребителско насочено към индустриално такова;
- Ориентация на цялата си научно-изследователска мощност, която безспорно през днешния ден е най-голямата в света, в основаването на иновационна платформа на развитие;
- В последна сметка за самите Щати това би представлявало промяна на днешната неолиберална система със доста по-социализирана такава.
Остава единствено да си зададем въпроса способни ли са през днешния ден Съединени американски щати на сходно нещо, ще се намерят ли в ръководещите кръгове на страната и/или в американското общество трезви сили и хора, които да желаят и да могат да проведат такава реалистична и отговаряща на същинските ползи на американския народ и целия свят политика? Или ще се продължи с реализирания до момента, ориентиран към разпалване тук и там спорове курс, курс на управляем безпорядък по целия свят. Този управляем безпорядък при всички случаи ще има свойството да образува тирания в самите Щати. Но на първо място не трябва да се не помни, че в един миг този управляем безпорядък съдържа в себе си огромната възможност да се трансформира в неуправляем безпорядък със страшни последици от гибелна международна война...
24 февруари 2022 година като точка на бифуркация, започваща наклонността на трансформиране на света от еднополярен към многополярен
Западът отпред със Съединени американски щати в тази ситуация с Украйна накара същата да премине няколко „ червени линии “. Първата е подписания на 17 февруари 2022 година, съюз за съдействие в сигурността сред Украйна, Англия и Полша, което трансформира по един индиректен метод Украйна в член на НАТО. Втората е заявката на президента на Украйна Влодимир Зеленски на 19 февруари 2022 година на Мюнхенската конференция по сигурността за това, че Украйна има желание да си върне нуклеарния статут.
Съществува и трета „ алена линия “ – скупчването на над 150 хилядна въоръжена мощ покрай границите на непризнатите от Украйна и подхвърляни от 2014 година на непрекъснат обстрел ДНР и ЛНР/Донецка и Луганска национални републики/. Това скупчване е сигнал за идно нахлуване и израз на устрема на Киев да реши въпроса с оповестените от него за „ сепаратисти “ ДНР и ЛНР.
„ Руският свят “ и във формата Руска империя, и във формата Съюз на съветските социалистически републики има трагичния опит на тактическата изненада на вражеското нахлуване /Наполеон и Хитлер/, което му е коствало значими мирни жертви. В дадения миг – 24.02.2022 година очевидно урокът е теоретичен и решението е самодейността да бъде на съветска страна. Фактически датата 23 февруари 2022 година стана точка на бифуркация, от която започва наклонността на трансформиране на света от еднополярен към многополярен подобен. Да, знаци и събития за такава смяна, сходно ва предварителните земетресения преди огромно земетресение, имаше голям брой. Но точно след горната дата тази наклонност намерено започва промени, които както и да завършат, само че в световен проект човечеството ще бъде качествено друго от това, което беше преди 24 февруари 2022 година
За ролята и мястото на Китайската Народна република в актуалните глобализационни процеси – Глобализационният модел на Китай, придържащ се към концепцията за " Общество на споделена орис на човечеството "
Несъмнено събитията в световен проект не зависят единствено от Съединени американски щати. Ако приказваме за други действителни фактори, които въздействат върху тях следва да споменем преди всичко Китайската национална република. Тук не трябва да се не помни, че „ меката мощ “, т.е. икономическата съставляваща на съвкупната мощност на Китай непрекъснато пораства. Ще може ли тя да служи като средство за световно хармонизиране или противоположното ще работи като инструмент за по-нататъшно „ конфликтизиране “ на световните взаимоотношения и взаимоотношения?
В тази връзка не може да не се спомене издигнатата от Генералния секретар на ККП Си Дзинпин през ноември 2012 година на 18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия/ККП/ идея за " Общество на споделена орис на човечеството " /кит. трад. 人類命運共同體, кит. съкр. 人类命运共同体, пинин Rénlèi mìngyùn gòngtóngtǐ, бълг. транскр. Жънлей минюн гунтунти).
По-късно през 2015 година той предлага на 70-то Общо заседание на Организация на обединените нации да се вкара тази идея като платформа за реализиране на спокойно развиване и създаване на съразмерен свят./вж. http://russian.china.org.cn/exclusive/txt/2015-11/02/content_3695672 1_2.htm „ Совместное формирование новых партнерских отношений сотрудничества и взаимного выигрыша, создание Сообщества единой судьбы человечества “– Выступление ръководителя КНР Си Цзиньпина в ходе дебатов на 70-й Генассамблее ООН/последно влизане 01.12 2017 г./.
Именно тази идея става един от крайъгълните камъни на външната политика на Пекин, която може да бъде илюстрирана посредством разнообразни събития. Тук следва да напомним редица неотдавнашни събития и процеси. Начинът, по който Китайската национална република се оправя с проблемите – от битката с COVID-19 до превъзмогване на икономическите компликации, не просто впечатлява, само че се трансформира в прегледен урок за това по какъв начин следва да се ръководят социално-икономическите, здравните и впрочем процеси в една страна в сложни условия. Като един образец е политиката на Китай във връзка с COVID-19. Съгласно «Worldometer`s COVID-19 data»/Вж. в https://www.worldometers.info/coronavirus/ Последно влизане 29.01.2023/ по брой на умряли от К-19 страните се подреждат по следния метод:
1.САЩ с 1,128,330 души;
2.Бразилия с 696,148 души;
3.Индия с 530,730 души;
4.Русия с 394,569 души;
5.Мексико с 331,605 души.
На фона на тези данни, къде се намира Китай. При население от 1,4 милиарда броят на умрелите е 5,272 души. Несъмнено тези извънредно ниски индикатори са резултат от провежданата «нулева толерантност» по отношение на COVID-19. Тази политика потвърждава освен своята успеваемост, само че най-много надълбоко хуманния темперамент на подхванатите ограничения. По този метод са непокътнати милиони животи на редовите трудови хора на КНР, само че сходни резултати са фактически „ очеваден “ образец за това по какъв начин човечеството следва да се оправя с бъдещи угрози от пандемии.
Друга илюстрация е безспорно социално-икономическата и технологическата политики на Китай. Тук следва да споменем, че през 2021 година КНР навлезе в нов стадий на развиване и създаване на актуалния социализъм с китайска специфичност. „ Двете сесии “ - основните събития в Китай при започване на месец март 2021 година - сложиха ясни цели и начертаха направления за тяхното реализиране. От една страна това е Сесията на Върховния съвещателен орган – Общокитайския комитет на Народния политически съвещателен съвет на Китай (ОК на НПКСК). На този конгрес участва висшето управление на КНР отпред със Си Дзинпин. От друга страна бе Четвъртата сесия на 13-то Общокитайското заседание на националните представители/ОСНП/. На тези два форума е разискван и одобрен 14-ия петгодишен проект (2021-2025 г.) за социално-икономическо развиване на КНР. Също по този начин е дискутиран и признат Планът за развиване до 2035 година Одобрените стратегически документи стават основни насоки, които да управляват по-нататъшната икономическа и обществена динамичност на КНР през идващите 5 и 15 години.
Редно е да забележим кои са тези най-важни моменти, заложени в гореспоменатите начертания. От една страна е записано, че китайската стопанска система от ден на ден ще се открива към света. Подобно състояние сполучливо е изпълнено. На фона на слабата международна търговия до края на 2021 година Китай е предложил на разнообразни 120 страни – развити и разрастващи се, както и на интернационалните организации, към 372 милиарда маски, над 4,2 милиарда защитни костюми и 8,4 милиарда тестови комплекти. Тук би трябвало да се включат и над 2 милиарда дози ваксини против COVID-19. Несъмнено, когато приказваме за «откритостта» на КНР следва да кажем и за Зимната олимпиада в Пекин – 04.02.-20.02.2022 година Тя в прочут смисъл е неповторимо събитие, доколкото за първи път в света лятна и зимна олимпиади се организират на едно и също място.
Друг значим миг в проекта за интервала 2021-2025 и този до 2035 година е това, че нововъведенията би трябвало да станат решаваща платформа за по-нататъшната динамичност на Китай. При това нововъведенията следва да се схващат в най-широк смисъл – механически и технологически, организационни и обществени, и така нататък
В поддръжка на всичко казано дотук, може да се направи заключението, че макар усложняваща се геоикономическа и геополитическа конюнктура, дълготрайната наклонност в развиването на Китай остава непроменена. Благодарение на целевата поддръжка за пазарните субекти от страната, не престават да се демонстрират удобните резултати, изразени в усилване на устойчивостта на социално-икономическата динамичност.
Друг важен извод, който се постанова е този, че КНР се трансформира в локомотив, който тегли влака на световното икономическо възобновяване. Доказателство в това отношение е оценката на националната статистика, съгласно която през 2021 година Китай е съдействал 25% (1/4) за международния стопански напредък. Казано по различен метод Пекин потвърждава със своето развиване позитивния темперамент на своя глобализационен модел, изравен на платформата за споделената орис на човечеството.
Осъществяваните от Китай мултилатерални връзки, ускоряват процеса на образуване на многополярен свят
Външната политика на КНР строго се придържа към горепосочената платформа за споделената орис на човечеството. Редица външнополитически начинания на Пекин следват точно този курс. Китай се включи в самодейността Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (РВИП), което бе «зачената» на районната среща във виетнамската столица Ханой. РВИП дава отговор за 30 % от международната стопанска система, 30 % от международното население и ще доближава до два милиарда и двеста милиона консуматори. РВИП става най-големия комерсиалния блок в света, който обгръща най-бързо растящия стопански район на планетата Земя, в който блок безспорно локомотив е КНР.
Друг образец стана 17-та среща на Г-20/15-16.11.2022 г./ на о. Бали, Индонезия. Китайската страна, отчитайки, че китайско-американските връзки, изключително след визитата на Нанси Пелоси в Тайван, се намират на доста ниска точка в своята динамичност, приканиха Съединени американски щати да работят дружно с Китай за връщане на китайско-американските връзки по пътя на устойчиво развиване, което „ обслужва ползите и на двете страни и дава отговор на упованията на света " / Вж. „ Xi to attend G20, APEC to present vision; events show China`s devt brings opportunities to world “ в https://www.globaltimes.cn/page/202211/1279296.shtml /Последно влизане 12.11.2022 г./.
В тази връзка може също да бъде посочен Планът от 12 точки за разрешаване на спора в Украйна, наименуван «Позиция на Китай за политическо решение на украинската криза». Тази позиция съдържа такива моменти като пункт 1, изискващ да се почита суверенитета на всички страни. КНР счита за належащо да съблюдава интернационалните закони, в това число Устава на Организация на обединените нации, само че без „ двойни стандарти “.
Съответно в точка 2 се изисква да се изостави манталитета на Студената война. Китай е уверен, че " сигурността на една страна не може да бъде реализирана за сметка на сигурността на други страни, а районната сигурност не може да бъде гаран
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ