7-те най-лоши процесори на всички времена
Светът на процесорите непрестанно се трансформира, а AMD и Intel непрекъснато се борят за водачеството. Макар, че и двете компании са пуснали доста страхотни процесори, те имат и някои откровени провали. По-долу ще научите кои са седемте най-лоши процесора на всички времена, какви са техните дефекти и аргументите за тяхната печална популярност.
Intel Core i9-11900K (2021)
Intel Core i9-11900K, пуснат през 2021 година е образец за неотдавнашен процесор, който не оправда упованията към него. По това време Intel беше в временен интервал и този чип изглеждаше по-скоро като краткотрайно решение, в сравнение с като водещ артикул. Въпреки, че компанията понижи броя на ядрата спрямо предшественика му Core i9-10900K, той изискваше повече сила и оферираше по-ниска продуктивност. Процесорите от серията Ryzen 5000 на AMD елементарно го надминаха по успеваемост и мощ, което направи Core i9-11900K неприятен избор за мнозина.
AMD FX-9590 (2013)
AMD FX-9590, пуснат през 2013 година, е отличен образец за мощен, само че несполучлив процесор. Въпреки, че беше това първият процесор, който доближи 5 GHz без овърклок, той консумираше големите 220 вата. Това водеше до прегряване, повреди на дънните платки и нужда от скъпи охладителни системи. В същото време нарастването на продуктивността беше минимално спрямо по-ефективните процесори на Intel, което в последна сметка докара до обилни загуби на пазарен дял за AMD.
Intel Core i7-7740X (2017)
Пуснатият през 2017 година Intel Core i7-7740X беше замайващ артикул. Той имаше за цел да направи платформата за настолни компютри от висок клас (HEDT) на Intel по-достъпна, само че в последна сметка се оказа модифициран процесор за всеобщия консуматор с по-висока консумация на сила и без интегрирана графика. Той изискваше скъпата платформа X299, като не оферираше обилни преимущества в продуктивността по отношение на по-евтиния Core i7-7700K. Тази неточност беше изключително забележима на фона на конкуренцията от страна на Ryzen 1000 на AMD, който оферираше по-добро съответствие сред цена и продуктивност.
AMD Phenom (2007)
AMD Phenom, пуснат през 2007 година беше огромно отчаяние. Той беше предопределен да се конкурира с Core 2 Quad на Intel, само че не съумя заради неточност, която можеше да докара до цялостно прекъсване на системата и изискваше корекция в BIOS-а, която намаляваше продуктивността с 20%. Phenom отстъпваше даже на процесора от междинен клас Core 2 Quad на Intel и струваше повече. Това го направи неприятен избор за потребителите. Тази неточност забави напредъка на AMD на пазара на процесори до стартирането на по-успешния Phenom II.
Intel Pentium 4 Willamette (2001)
Intel Pentium 4 Willamette, пуснат през 2001 година беше първата версия на линията Pentium 4 и не съумя да оправдае упованията. Той отстъпваше както на процесорите Athlon на AMD, по този начин и на предходния Pentium III. Освен това използваше скъпа RDRAM памет, което усили цената на системата. Тези процесори бяха по-скъпи и по-бавни спрямо съперниците, което ги направи непривлекателна алтернатива за потребителите.
AMD E-240 (2011)
През 2011 година AMD показа E-240 – едноядрен мобилен процесор, който за жалост се оказа стъпка обратно в софтуерната конкуренция. Проектиран като бюджетно решение за портативни компютри от начално равнище, E-240 зашемети потребителите с извънредно ниската си продуктивност, изключително спрямо двуядрените процесори Intel Atom, налични по същото време.
Въпреки, че беше позициониран като налична опция, спецификациите на E-240 изоставаха надалеч от актуалните условия даже за съществени задания. Едноканалният контролер на паметта и неналичието на поддръжка на многонишковост създаваха съществени ограничавания за безпроблемна работа. Заради това процесора беше муден и извънредно неефикасен.
Intel Itanium (2001)
Днес познаваме Intel като неоспорим водач в региона на x86 архитектурата. В началото на хилядолетието обаче, компанията направи самоуверен опит да пусне на пазара нова революционна архитектура, наречена Itanium. Разработена взаимно с HP, тази новаторска архитектура трябваше да бъде пробив, който да преобърне промишлеността с главата надолу.
Вместо това – обратно на амбициозните упования, Itanium се оказа грамаден неуспех. На процедура тя отстъпваше на конкурентните RISC и x86-64 решения на AMD, които в последна сметка се трансфораха в промишлен стандарт. Въпреки поддръжката на колоси като Compaq и Dell, Itanium не съумя да придобие известност измежду потребителите и производителите.
В последна сметка Intel беше принудена да признае неуспеха си и да изостави Itanium в интерес на x86-64 архитектурата, която стана преобладаваща на пазара. Това решение е един от най-големите провали в историята на компанията, който лишава големи запаси и старания.
Неуспехът на Itanium беше прегледен образец за това по какъв начин даже най-иновативните и обещаващи хрумвания могат да се провалят, в случай че не намерят утвърждение измежду потребителите или не отговорят на действителните пазарни потребности. Тази история служи като увещание за значимостта на деликатното анализиране и схващане на потребителските желания и готовността за предприемане на смели стъпки, в случай че даден план не успее да отговори на упованията.
