Това филм ли е… или предупреждение? Новият филм ,,Игрите на глада задават опасен въпрос
Светът на „ Игрите на глада “ още веднъж се уголемява. След големия триумф на истинската трилогия и последвалата история „ Баладата за пойниптичето и змията “, студиото Lionsgate публично разгласи нов филм от вселената„ The Hunger Games: Sunrise on the Reaping “. Феновете имат още една причина да отброяват дните, тъй като премиерата към този момент е избрана: филмът се чака да бъде излъчен на 20 ноември 2026 година. Това го слага измежду най-очакваните продукции на идващите години.
Историята е основана на новата книга на Сюзан Колинс и се връща към ранната история, с цел да опише една от най-мрачните и определящи глави от предишното на дистриктите. В центъра стои младият Хаймич Абърнати – индивидът, който в главната поредност познаваме като саркастичния, травмиран, само че извънредно интелигентен наставник на Кетнис Евърдийн и Пийта. Тук ще забележим неговото начало,борба за оцеляване в свят, в който разпоредбите постоянно работят в интерес на властимащите.
Филмът се концентрира върху петдесетите Игри на глада – едни от най-специалните и най-жестоките „ Quarter Quell “, в които Капитолът взема решение от всеки дистрикт да бъдат изпратени по двама участници, вместо един. Този жесток поврат цели не просто да уплаши, а да унижи, напомняйки на дистриктите, че животът им е изцяло зависим на прищевките на ръководещите. Точно в този подтекст младият Хаймич се трансформира от елементарен младеж в знак на непокорство път, който оставя белези за цялостен живот.
Режисурата още веднъж е поверена на Франсис Лорънс – индивидът зад някои от най-силните филми в поредицата. Актьорският състав събира нови гении и към този момент потвърдени имена, като това дава обещание мощна трагична основа и прочувствена меродавност.
Любопитното е, че Колинс построява новата книга и надлежно филмовата история върху метафизичен размишления за властта и подчинението. Тя споделя, че е въодушевена от концепцията на Дейвид Хюм за това по какъв начин малко на брой съумяват да ръководят болшинството – не посредством мощ, а посредством надзор над разказите, над истините, над това, което хората имат вяра, че е действителността. Именно тук „ Игрите на глада “ се трансформират в нещо доста повече от дистопична фабрика за екшън. Те стават предизвестие.
Не е инцидентно, че мнозина виждат паралели сред измисления свят на Панем и нашата лична действителност. Макар игрите да са художествено пресилване, главните механизми – голямото неравноправие, силата на пропагандата, умелото потребление на страха и зрелището за надзор над обществотоса тематики, които към този момент участват към нас. Нарастващите осведомителни операции, политическите спектакли, концентрацията на власт и благосъстояние в дребен кръг,всичко това резонирасилно с описа на Колинс.
Това не значи, че сме на прага на действителни „ игри на глада “,но значи, че поредицата слага въпроса:,,Какво се случва, когато обществото разреши на зрелището да засенчи истината? " какъв брой време остава, преди дистопиите да престанат да бъдат предизвестие и стартират да наподобяват като огледало?
Новият филм идва тъкмо в подобен миг, в който тематиките за власт, независимост, операция и гражданска незаинтересованост още веднъж са на дневен ред. „ Sunrise on the Reaping “ ще бъде освен завръщане към една обичана галактика, само че и следващото художествено предизвестие.
Едно е ясно: когато филмът излезе през 2026 година, той няма просто да опише история. Ще сложи огледалои въпросът е дали ще се осмелим да погледнем в него.
Историята е основана на новата книга на Сюзан Колинс и се връща към ранната история, с цел да опише една от най-мрачните и определящи глави от предишното на дистриктите. В центъра стои младият Хаймич Абърнати – индивидът, който в главната поредност познаваме като саркастичния, травмиран, само че извънредно интелигентен наставник на Кетнис Евърдийн и Пийта. Тук ще забележим неговото начало,борба за оцеляване в свят, в който разпоредбите постоянно работят в интерес на властимащите.
Филмът се концентрира върху петдесетите Игри на глада – едни от най-специалните и най-жестоките „ Quarter Quell “, в които Капитолът взема решение от всеки дистрикт да бъдат изпратени по двама участници, вместо един. Този жесток поврат цели не просто да уплаши, а да унижи, напомняйки на дистриктите, че животът им е изцяло зависим на прищевките на ръководещите. Точно в този подтекст младият Хаймич се трансформира от елементарен младеж в знак на непокорство път, който оставя белези за цялостен живот.
Режисурата още веднъж е поверена на Франсис Лорънс – индивидът зад някои от най-силните филми в поредицата. Актьорският състав събира нови гении и към този момент потвърдени имена, като това дава обещание мощна трагична основа и прочувствена меродавност.
Любопитното е, че Колинс построява новата книга и надлежно филмовата история върху метафизичен размишления за властта и подчинението. Тя споделя, че е въодушевена от концепцията на Дейвид Хюм за това по какъв начин малко на брой съумяват да ръководят болшинството – не посредством мощ, а посредством надзор над разказите, над истините, над това, което хората имат вяра, че е действителността. Именно тук „ Игрите на глада “ се трансформират в нещо доста повече от дистопична фабрика за екшън. Те стават предизвестие.
Не е инцидентно, че мнозина виждат паралели сред измисления свят на Панем и нашата лична действителност. Макар игрите да са художествено пресилване, главните механизми – голямото неравноправие, силата на пропагандата, умелото потребление на страха и зрелището за надзор над обществотоса тематики, които към този момент участват към нас. Нарастващите осведомителни операции, политическите спектакли, концентрацията на власт и благосъстояние в дребен кръг,всичко това резонирасилно с описа на Колинс.
Това не значи, че сме на прага на действителни „ игри на глада “,но значи, че поредицата слага въпроса:,,Какво се случва, когато обществото разреши на зрелището да засенчи истината? " какъв брой време остава, преди дистопиите да престанат да бъдат предизвестие и стартират да наподобяват като огледало?
Новият филм идва тъкмо в подобен миг, в който тематиките за власт, независимост, операция и гражданска незаинтересованост още веднъж са на дневен ред. „ Sunrise on the Reaping “ ще бъде освен завръщане към една обичана галактика, само че и следващото художествено предизвестие.
Едно е ясно: когато филмът излезе през 2026 година, той няма просто да опише история. Ще сложи огледалои въпросът е дали ще се осмелим да погледнем в него.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ