Опитът на Франция и възможностите пред Бългрия в процеса на европейския енергиен преход
Светът може да стане доста по-добро място за живеене, в случай че хората решат енергийните си проблеми на локално равнище. Това ще понижи споровете и ще насочи вниманието на човечеството към големите благоприятни условия на възобновимите енергийни източници. Пътят към тази фантазия е вероятен и доста европейски региони към този момент са тръгнали по него, само че процесът е дълъг, споделя Микаел Дамиати. Той е кмет на град Крон и ръководител на общинска асоциация в региона на Ил-до-Франс, която включва 300 000 поданици.
Милен Атанасов беседва с него за опита на Франция и опциите пред България в процеса на европейския енергиен преход.
- Имате ли към този момент усещания от някои региони на България - за положителните и не толкоз положителните образци за енергиен преход в тези региони?
- Вече имам първични усещания за енергийния капацитет на разнообразни региони в България и това усещане е положително. Нещата в България се развиват. Има още какво да се направи, само че като цяло се усеща желанието за икономическо развиване и за стабилно развиване на страната, за възстановяване на околната среда в сходство с европейските правила. Впрочем България разполага с невероятни естествени благосъстояния, които евентуално не се употребяват пълноценно. Визирам особено източниците на геотермална сила, които съществуват на доста места в страната ви и които имат доста по-голям капацитет от този, който употребявате сега.
- Наясно сте, допускам, че затварянето на въглищните топлоцентрали в България е огромен проблем за избрани общини. Можете ли да споделите какъв е опитът на Франция в това отношение и решенията на провокациите от този тип?
- Франция, несъмнено, имаше доста въглищни топлоцентрали и мини за рандеман на въглища, които бяха затворени преди години. И този развой не беше елементарен. По мое мнение това е и много мощен политически избор. Защото става въпрос за закриване на работни места. И решенията от този вид са сложни. Трудни са освен от политическа позиция, само че и от гледната точка на хората, които би трябвало да схванат и да одобряват обстоятелството, че ще изгубят работните си места. Това е явно, само че в същото време е нужното зло, което би трябвало да се преживее. Във Франция, след бурните реакции, съпътстващи затварянето на въглищните централи, през днешния ден настроенията в страната по тази тематика са доста по-позитивни. И съгласно мен България може да последва този образец. Според мен истината е в енергийния микс. Трябва да има нуклеарна сила, би трябвало да има сила от възобновими източници и евентуално да се прибавят и въглища, в подтекста на един проект за преход от 10, 15 или 20 години, с цел да могат най-после тези централи и въглищни мини да бъдат затворени.
- Смятате ли, че войната в Украйна парадоксално се оказа тласък за процеса на енергиен преход в Европа?
- Убеден съм в това. Но за жалост в природата на индивида е да еволюира тогава, когато е притиснат до стената. Истина е, че обстановката с войната в Украйна, която не завършва, ни накара да погледнем на нещата по друг метод. Специално за Франция мога да кажа, че и тя понесе сериозен удар като последици от войната в Украйна. Цените на електричеството и на природния газ скочиха двойно и даже тройно. В моя град имаме годишен бюджет от 400 000 евро за електричество, а разноските доближиха един милион евро за същия интервал, за един град с население от 10 000 души. Същото усетиха и потребителите в доста европейски страни. И тази комплицирана геополитическа обстановка, обвързвана с Украйна, накара държавните управления да стартират за разсъждават по друг метод и да търсят нови решения. Ние, естествено, съчувстваме на Украйна за това, което страната претърпява. Но в същото време протичащото се там в действителност подтиква енергийния преход към по-устойчив и по-добър за околната среда модел.
- Какви са наблюденията ви за хода на енергийния преход във френските общини, за региона на Ил-дьо-Франс и допускам за града, който най-добре познавате, Крон?
- В град Крон и в региона на Ил-дьо-Франс като цяло енергийният преход е цялост от детайли. На равнище сила, несъмнено, приказваме за потребление на геотермалните източници, за добре познатите възобновими източници като фотоволтаичните панели и инсталирането им на подобаващи места. Но енергийният преход или зеленият преход като цяло са свързани и с превоза. С локални проекти за напредване и създаване на инфраструктура, подобаваща за напредване с колела, да вземем за пример. Всичко това е обвързвано с енергийния преход. Процесът лишава време, само че в наши дни машината е задвижена и връщане обратно няма. И мисля, че това е и за положителното на бъдещите генерации.
- Кой съгласно вас е най-хубавият модел за енергиен преход, когато приказваме за европейски общини?
- Страните от Северна Европа са доста добре развити в това отношение. Ще ви дам един образец, който доста ми се желае да бъде последван и от Франция. Става дума за потреблението на отпадъците. В Швеция, а и в други северни страни, където отпадъците се употребяват по този начин, че да се основава още веднъж сила от тях. Всички произвеждаме боклуци. Но в тази ситуация не става въпрос за изгарянето им, а за вкарването им в процеси, при които се получава 100% зелена сила. Северните страни употребяват процеси, при които от боклуци се получава метан или други артикули.
- Как гледате на опцията за енергийна самостоятелност на общините? Може би това е фантазия, а може би към този момент съществува капацитет тази фантазия да стане действителност?
- Аз бленувам за това. Не знам дали ще го видя осъществено в миналото, само че в случай че ние в действителност можехме да сме самостоятелни, в случай че всеки град можеше да бъде енергийно самостоятелен, в границите на цялата страна това може да даде различен подтик на развиването на стопанската система и работните места, ще резервира планетата и ще разреши страните да не бъдат подвластни от разнообразни обстановки. Геополитическото напрежение също ще спадне, а споровете в Европа и по света също ще намалеят, като имаме поради какъв брой доста от тях са подбудени от енергийните запаси - нефт, газ или даже уран, както е в Африка. Ако можехме да сме енергийно самостоятелни на локално равнище, това ще има удобно влияние върху връзките на равнище човечество.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Милен Атанасов беседва с него за опита на Франция и опциите пред България в процеса на европейския енергиен преход.
- Имате ли към този момент усещания от някои региони на България - за положителните и не толкоз положителните образци за енергиен преход в тези региони?
- Вече имам първични усещания за енергийния капацитет на разнообразни региони в България и това усещане е положително. Нещата в България се развиват. Има още какво да се направи, само че като цяло се усеща желанието за икономическо развиване и за стабилно развиване на страната, за възстановяване на околната среда в сходство с европейските правила. Впрочем България разполага с невероятни естествени благосъстояния, които евентуално не се употребяват пълноценно. Визирам особено източниците на геотермална сила, които съществуват на доста места в страната ви и които имат доста по-голям капацитет от този, който употребявате сега.
- Наясно сте, допускам, че затварянето на въглищните топлоцентрали в България е огромен проблем за избрани общини. Можете ли да споделите какъв е опитът на Франция в това отношение и решенията на провокациите от този тип?
- Франция, несъмнено, имаше доста въглищни топлоцентрали и мини за рандеман на въглища, които бяха затворени преди години. И този развой не беше елементарен. По мое мнение това е и много мощен политически избор. Защото става въпрос за закриване на работни места. И решенията от този вид са сложни. Трудни са освен от политическа позиция, само че и от гледната точка на хората, които би трябвало да схванат и да одобряват обстоятелството, че ще изгубят работните си места. Това е явно, само че в същото време е нужното зло, което би трябвало да се преживее. Във Франция, след бурните реакции, съпътстващи затварянето на въглищните централи, през днешния ден настроенията в страната по тази тематика са доста по-позитивни. И съгласно мен България може да последва този образец. Според мен истината е в енергийния микс. Трябва да има нуклеарна сила, би трябвало да има сила от възобновими източници и евентуално да се прибавят и въглища, в подтекста на един проект за преход от 10, 15 или 20 години, с цел да могат най-после тези централи и въглищни мини да бъдат затворени.
- Смятате ли, че войната в Украйна парадоксално се оказа тласък за процеса на енергиен преход в Европа?
- Убеден съм в това. Но за жалост в природата на индивида е да еволюира тогава, когато е притиснат до стената. Истина е, че обстановката с войната в Украйна, която не завършва, ни накара да погледнем на нещата по друг метод. Специално за Франция мога да кажа, че и тя понесе сериозен удар като последици от войната в Украйна. Цените на електричеството и на природния газ скочиха двойно и даже тройно. В моя град имаме годишен бюджет от 400 000 евро за електричество, а разноските доближиха един милион евро за същия интервал, за един град с население от 10 000 души. Същото усетиха и потребителите в доста европейски страни. И тази комплицирана геополитическа обстановка, обвързвана с Украйна, накара държавните управления да стартират за разсъждават по друг метод и да търсят нови решения. Ние, естествено, съчувстваме на Украйна за това, което страната претърпява. Но в същото време протичащото се там в действителност подтиква енергийния преход към по-устойчив и по-добър за околната среда модел.
- Какви са наблюденията ви за хода на енергийния преход във френските общини, за региона на Ил-дьо-Франс и допускам за града, който най-добре познавате, Крон?
- В град Крон и в региона на Ил-дьо-Франс като цяло енергийният преход е цялост от детайли. На равнище сила, несъмнено, приказваме за потребление на геотермалните източници, за добре познатите възобновими източници като фотоволтаичните панели и инсталирането им на подобаващи места. Но енергийният преход или зеленият преход като цяло са свързани и с превоза. С локални проекти за напредване и създаване на инфраструктура, подобаваща за напредване с колела, да вземем за пример. Всичко това е обвързвано с енергийния преход. Процесът лишава време, само че в наши дни машината е задвижена и връщане обратно няма. И мисля, че това е и за положителното на бъдещите генерации.
- Кой съгласно вас е най-хубавият модел за енергиен преход, когато приказваме за европейски общини?
- Страните от Северна Европа са доста добре развити в това отношение. Ще ви дам един образец, който доста ми се желае да бъде последван и от Франция. Става дума за потреблението на отпадъците. В Швеция, а и в други северни страни, където отпадъците се употребяват по този начин, че да се основава още веднъж сила от тях. Всички произвеждаме боклуци. Но в тази ситуация не става въпрос за изгарянето им, а за вкарването им в процеси, при които се получава 100% зелена сила. Северните страни употребяват процеси, при които от боклуци се получава метан или други артикули.
- Как гледате на опцията за енергийна самостоятелност на общините? Може би това е фантазия, а може би към този момент съществува капацитет тази фантазия да стане действителност?
- Аз бленувам за това. Не знам дали ще го видя осъществено в миналото, само че в случай че ние в действителност можехме да сме самостоятелни, в случай че всеки град можеше да бъде енергийно самостоятелен, в границите на цялата страна това може да даде различен подтик на развиването на стопанската система и работните места, ще резервира планетата и ще разреши страните да не бъдат подвластни от разнообразни обстановки. Геополитическото напрежение също ще спадне, а споровете в Европа и по света също ще намалеят, като имаме поради какъв брой доста от тях са подбудени от енергийните запаси - нефт, газ или даже уран, както е в Африка. Ако можехме да сме енергийно самостоятелни на локално равнище, това ще има удобно влияние върху връзките на равнище човечество.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ