Светът може да се сблъска с икономическа криза заради санкциите

Светът може да се сблъска с икономическа рецесия поради глобите по отношение на Русия и произлизащите от това проблеми с логистиката и доставките на храни, счита икономистът и анализатор Павел Самиев. Но това няма да е единствената причина за възможна международна икономическа рецесия.

Анализаторът разказва допустима международна икономическа рецесия пред Lenta.ru.

Съвкупност от фактори

По думите на анализатора, светът претърпява компликации освен поради глобите, наложени на Русия, само че и по други аргументи, каквито са да вземем за пример спиранията във веригите за доставки. “Има цялост от фактори, които предизвикат стопански и обществени катаклизми по целия свят.

Трудно е да се каже сигурно каква “тежест” за рецесиите имат директно глобите по отношение на Русия и каква - други аргументи, свързани с настоящи събития.

Проблеми има и с логистиката, с търговията с хранителни артикули като доставки на зърно, олио и други неща. Всичко това като цяло води до разтърсвания на международните пазари, повишение на цените на доста групи артикули и т.н.”, счита Самиев.

Проблемът с обезпечаването на първични материали се оказа сериозен, което, както отбелязва анализаторът, води до неспособност за произвеждане на избрани групи артикули в предходните размери, а това неизбежно провокира нарастване на цените.

Трудностите с доставките на храни, от своя страна, доведоха освен до съществени стопански, само че и до обществени последствия.

Въпросът надалеч не е единствено в глобите. Но те прибавят значителен отрицателен резултат, влияейки на ставащото на международните пазари. Сумарно всички тези проблеми оказват негативно въздействие на международната стопанска система.

Списък на “пострадалите”

“Бих откроил три групи страни, които ще реагират изключително сензитивно на протичащото се”, споделя Самиев.

На първо място, това са най-слабо развитите страни, подвластни от вноса на храни, където структурата на потреблението на хората се основава на питателните артикули. Това са страните от Африка, Южна Америка, редица азиатски страни.” Типичен образец са Шри Ланка и Перу, където има стопански срив заради внезапното повишаване на цените.

Недостигът на горива и високите им цени провокират и обществена рецесия, към този момент започнаха и митинги.

Втората група са страни, подвластни от вноса на запаси: първични материали, енергийни запаси, метали, потребни изкопаеми. Такива са да вземем за пример страните от Европа и Япония. Прекъсванията в доставките в техния случай водят до спирания на производството в разнообразни софтуерни промишлености.

“Това също е много сериозен проблем, който ще провокира индустриална рецесия, прекъсване на предприятия и така нататък Това са страни с високо равнище на развиване, подвластни от доставките на първични материали и енергийни ресурси”, изяснява анализаторът.

Третата група са страни, които са насочени към търговия с Русия и Украйна и в този момент изпитват компликации при намирането на заместители на разнообразни групи артикули при експорт и импорт.

Тях ги чака сериозен удар върху стопанската система им.

Най-трудно ще бъде на първите две групи страни — високо развитите страни отиват към спад на стопанската система и обществени проблеми. А едва развитите страни, където даже повишаването на хляба и олиото предизвиква срив, ги чака сериозна продоволствена, икономическа и обществена рецесия.

Русия е в обособен “списък”

“Русия, несъмнено, би трябвало да бъде прегледана в обособен лист. Санкциите по отношение на нея нанасят обилни вреди на стопанската система, и би било необичайно да се каже, че нямат никакъв ефект”, акцентира Самиев.

Първо, има съществени проблеми с вноса на високотехнологични артикули и съставни елементи, употребявани в производството. При доста промишлености е мъчно да се локализира производството и не е допустимо да се откри опция.

Вече виждаме по какъв начин това се, нефтохимическата промишленост, производството на съоръжение.

Икономистът обърна внимание на обстоятелството, че даже формалните прогнози на Централната банка и Министерството на стопанската система плануват спад на брутния вътрешен артикул (БВП) на Русия за годината с към 8%.

“Сега претърпяваме стопански потрес, следи се преструктуриране на стопанската система, на логистиката, на външноикономическите връзки.

Налага се да търсим нови сътрудници, снабдители, като по едно и също време с това отваряме нови райони за експорт, с цел да не губим доходи. Ако това преструктуриране въпреки всичко се реализира относително бързо, тогава по принцип, след година-две спадът на Брутният вътрешен продукт може да бъде спрян”, счита Самиев.