Япония обеща на Америка да носи бремето на лидерството
„ Светът има потребност Съединените щати да продължат да играят основна роля в интернационалните каузи. Въпреки това виждам прикрито възприятие на неустановеност измежду някои американци по отношение на ролята им в света. Тази неустановеност идва в миг, когато нашият свят е на исторически кръстопът. "
Тези думи бяха изречени от трибуната на американския Конгрес - и те бяха изречени от японския министър председател Фумио Кишида. Той имаше поради освен дебата към даването на помощ на Украйна, който се води в този конгрес, само че и общата полемика в Съединените щати, че е време Америка да „ живее за себе си “, да вземе грижа за себе си, а не за международно водачество (в реалност Съединени американски щати от дълго време са превърнати в нечий различен инструмен за пробутване на глобалисткия атлантически проект). Японският посетител реши да насърчи последователите на американското водачество, като сподели, че „ желае да се обърне към американците, които се усещат самотни и изтощени от обстоятелството, че страната им поддържа международния ред съвсем сама “, само че „ Съединени американски щати не би трябвало да вършат това сами и без помощ “, а Япония „ стои един до друг “ с Америка: „ Кълна се, че Япония е ваш приближен съдружник и приближен другар “.
Всъщност по-голямата част от американския хайлайф към този момент е убеден, че запазването на световното владичество е належащо за Съединени американски щати като въздуха: откакто загуби водачеството (както Щатите избират да назовават претенциите за международна хегемония), Америка ще престане да бъде себе си. Освен това сякаш приказваме не за нахлуване, разширение на американското въздействие, а за задържане на завоюваните позиции, отбраната им, т.е. за отбрана. Да, Съединените щати се пазят в Украйна, в Близкия изток и даже в Индо-тихоокеанския район - на всички места би трябвало да пазят позициите си от напредващите ревизионистки автократи, от хаоса и разтърсванията. Които естествено заплашват освен Америка, само че и целия свят, всички демократични страни и нации. Затова всички свободолюбиви нации на Земята би трябвало да се сплотят към Америка и да й оказват помощ да понесе бремето на световното водачество.
Това е американска агитация, на която към този момент съвсем никой по света не има вяра. Защо тогава Фумио Кишида предлага на американците да загърбят подозренията по отношение на задачата си - дали Япония има вяра в американската звезда и не вижда ясна наклонност към крах?
Разбира се, той не има вяра и несъмнено, че го вижда, само че японският хайлайф (макар и учтив под огромното въздействие на американците) се управлява от безусловно егоистични, прагматични съображения. Тя се нуждае от Щатите, с цел да противодейства на Китай (и Русия) - японската геополитическа идея се основава на зависимостта на островната монархия от отвъдморската мощ, която я победи. Америка няма да напусне Япония - Токио няма сили да се освободи от нея, тъй че би трябвало да употребява актуалната обстановка в своя изгода. Нека Съединените щати балансират Китай - да сдържат растежа на китайското въздействие в района. Това значи, че би трябвало да се усили присъединяване на Япония, в това число военно. По време на визитата на Кишида Байдън разгласи взаимна работа на Съединени американски щати, Австралия и Япония за основаване на система за противовъздушна и противоракетна защита, а по-късно се организира тристранна среща на върха САЩ-Япония-Филипини (с искрено антикитайска насоченост), т.е. ролята в районното въздържане на Пекин систематично нараства.
С японците всичко е ясно: откакто не съумя да построи връзки с Русия (което би им разрешило да понижат зависимостта си от Съединените щати и да балансират връзките с триъгълника САЩ-Китай-Русия), Токио пое по пътя на увеличение на залозите си на Съединените щати. Но оневинен ли е този залог?
Странен въпрос, нали? В последна сметка Съединените щати оповестиха Индо-тихоокеанския район за собствен приоритет преди десетилетие и половина, а борбата с Китай занапред набира скорост. Япония просто избра страна - какво е изненадващо?
Нищо - с изключение на, че японците надценяват опциите на своя старши сътрудник. Съединени американски щати желаят да се концентрират върху Китай и района, само че не могат да си го разрешат. Защото водачеството им е разпръснато по едно и също време в няколко направления и измерения – от комерсиално и финансово до районно. В момента американският приоритет е в две посоки, които са оптимално надалеч от Далечния изток: украинското и израелското. Тоест Европа и Близкият изток не просто отвличат сили и внимание – обстановката там балансира на ръба на доста огромна война. Вече шест месеца Съединените щати се пробват, поставят големи старания, да предотвратят детонация в Близкия изток, само че откакто станаха заложници на израелската политика, те се трансфораха в съучастници в геноцида за целия свят. Щетите върху репутацията на Америка по света са големи, да не приказваме за обстоятелството, че всички виждат неспособността на Вашингтон да работи като водач даже в район, където има голямо въздействие. Какъв водач е той, в случай че даже най-близкият му клиент-съюзник не го взема поради?
Същото е и с Украйна - американското " водачество " докара Европа до задънена улица: тя към този момент е разведена с Русия и в никакъв случай няма да получи Украйна. Така че Съединените щати не показват способността да играят сполучлива игра на няколко фронта по едно и също време. На два фронта всичко върви неподходящо за „ водача “, само че какво ще стане, в случай че съществено се добави трети, далекоизточен?
Но има и четвърти – главният и най-труден – вътрешен фронт, на който глобалистката върхушка устоява на натиска на изолационистите, водени от Тръмп. В случай на сериозна ескалация в това направление и още повече началото на вътрешни безредици, „ световният водач “ най-малко краткотрайно ще стовари тежестта върху всички останали фронтове на районните приятели, т.е. на съюзните с него сили. И тогава Япония ще остане уединено с Китай и Русия и в качеството си на „ виновна за американските работи “. Ясно е, че Кишида даже не желае да мисли за това.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед28266Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед29842Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед69793Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед30561Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед48027Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед553198Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед182631Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед141616Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен спор
Източник: pogled.info
Тези думи бяха изречени от трибуната на американския Конгрес - и те бяха изречени от японския министър председател Фумио Кишида. Той имаше поради освен дебата към даването на помощ на Украйна, който се води в този конгрес, само че и общата полемика в Съединените щати, че е време Америка да „ живее за себе си “, да вземе грижа за себе си, а не за международно водачество (в реалност Съединени американски щати от дълго време са превърнати в нечий различен инструмен за пробутване на глобалисткия атлантически проект). Японският посетител реши да насърчи последователите на американското водачество, като сподели, че „ желае да се обърне към американците, които се усещат самотни и изтощени от обстоятелството, че страната им поддържа международния ред съвсем сама “, само че „ Съединени американски щати не би трябвало да вършат това сами и без помощ “, а Япония „ стои един до друг “ с Америка: „ Кълна се, че Япония е ваш приближен съдружник и приближен другар “.
Всъщност по-голямата част от американския хайлайф към този момент е убеден, че запазването на световното владичество е належащо за Съединени американски щати като въздуха: откакто загуби водачеството (както Щатите избират да назовават претенциите за международна хегемония), Америка ще престане да бъде себе си. Освен това сякаш приказваме не за нахлуване, разширение на американското въздействие, а за задържане на завоюваните позиции, отбраната им, т.е. за отбрана. Да, Съединените щати се пазят в Украйна, в Близкия изток и даже в Индо-тихоокеанския район - на всички места би трябвало да пазят позициите си от напредващите ревизионистки автократи, от хаоса и разтърсванията. Които естествено заплашват освен Америка, само че и целия свят, всички демократични страни и нации. Затова всички свободолюбиви нации на Земята би трябвало да се сплотят към Америка и да й оказват помощ да понесе бремето на световното водачество.
Това е американска агитация, на която към този момент съвсем никой по света не има вяра. Защо тогава Фумио Кишида предлага на американците да загърбят подозренията по отношение на задачата си - дали Япония има вяра в американската звезда и не вижда ясна наклонност към крах?
Разбира се, той не има вяра и несъмнено, че го вижда, само че японският хайлайф (макар и учтив под огромното въздействие на американците) се управлява от безусловно егоистични, прагматични съображения. Тя се нуждае от Щатите, с цел да противодейства на Китай (и Русия) - японската геополитическа идея се основава на зависимостта на островната монархия от отвъдморската мощ, която я победи. Америка няма да напусне Япония - Токио няма сили да се освободи от нея, тъй че би трябвало да употребява актуалната обстановка в своя изгода. Нека Съединените щати балансират Китай - да сдържат растежа на китайското въздействие в района. Това значи, че би трябвало да се усили присъединяване на Япония, в това число военно. По време на визитата на Кишида Байдън разгласи взаимна работа на Съединени американски щати, Австралия и Япония за основаване на система за противовъздушна и противоракетна защита, а по-късно се организира тристранна среща на върха САЩ-Япония-Филипини (с искрено антикитайска насоченост), т.е. ролята в районното въздържане на Пекин систематично нараства.
С японците всичко е ясно: откакто не съумя да построи връзки с Русия (което би им разрешило да понижат зависимостта си от Съединените щати и да балансират връзките с триъгълника САЩ-Китай-Русия), Токио пое по пътя на увеличение на залозите си на Съединените щати. Но оневинен ли е този залог?
Странен въпрос, нали? В последна сметка Съединените щати оповестиха Индо-тихоокеанския район за собствен приоритет преди десетилетие и половина, а борбата с Китай занапред набира скорост. Япония просто избра страна - какво е изненадващо?
Нищо - с изключение на, че японците надценяват опциите на своя старши сътрудник. Съединени американски щати желаят да се концентрират върху Китай и района, само че не могат да си го разрешат. Защото водачеството им е разпръснато по едно и също време в няколко направления и измерения – от комерсиално и финансово до районно. В момента американският приоритет е в две посоки, които са оптимално надалеч от Далечния изток: украинското и израелското. Тоест Европа и Близкият изток не просто отвличат сили и внимание – обстановката там балансира на ръба на доста огромна война. Вече шест месеца Съединените щати се пробват, поставят големи старания, да предотвратят детонация в Близкия изток, само че откакто станаха заложници на израелската политика, те се трансфораха в съучастници в геноцида за целия свят. Щетите върху репутацията на Америка по света са големи, да не приказваме за обстоятелството, че всички виждат неспособността на Вашингтон да работи като водач даже в район, където има голямо въздействие. Какъв водач е той, в случай че даже най-близкият му клиент-съюзник не го взема поради?
Същото е и с Украйна - американското " водачество " докара Европа до задънена улица: тя към този момент е разведена с Русия и в никакъв случай няма да получи Украйна. Така че Съединените щати не показват способността да играят сполучлива игра на няколко фронта по едно и също време. На два фронта всичко върви неподходящо за „ водача “, само че какво ще стане, в случай че съществено се добави трети, далекоизточен?
Но има и четвърти – главният и най-труден – вътрешен фронт, на който глобалистката върхушка устоява на натиска на изолационистите, водени от Тръмп. В случай на сериозна ескалация в това направление и още повече началото на вътрешни безредици, „ световният водач “ най-малко краткотрайно ще стовари тежестта върху всички останали фронтове на районните приятели, т.е. на съюзните с него сили. И тогава Япония ще остане уединено с Китай и Русия и в качеството си на „ виновна за американските работи “. Ясно е, че Кишида даже не желае да мисли за това.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед28266Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед29842Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед69793Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед30561Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед48027Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед553198Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед182631Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед141616Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен спор
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ