2022: Годината на Голямото пробуждане?
Светът и през 2022 година ще продължава да съществува и да се бори под знака на оня тайнствен Звяр, който е 800 пъти по-малък от ширината на човешкия косъм – COVID-19 . Той затвори граници, остави у дома милиарди „ пандизчии “, само че трансформира в милиардери няколко притежатели на фармацевтични компании, които няма по какъв начин да не са му надълбоко признателни. Още година-две и те ще станат трилионери, тъй като при огромно „ пазарно търсене “ на ваксини и медикаменти, в случай че една доза коства под 20 $, а се продава за 720 $, няма по какъв начин да не станеш богат, сполучлив, водач и модел за подражателство! Мисля си (а и освен аз), че е извънредно време да се пробудим, с цел да осъзнаем един остарял позабравен афоризъм, а точно че „ частната интелектуална благосъстоятелност влиза в несъгласие с световния темперамент на потребността “. Е, до момента са дадени 5,5 млн. жертви и са съкратени с някоя и друга година над 200 млн. живота вследствие на провалите и следствията, само че пък „ пазарната стопанска система “ генерира толкоз облаги във фармацията, колкото в никакъв случай до момента! Че светът е тръгнал да се разсънва от тази рецесия, пролича от позицията на Съединени американски щати за краткотрайното „ освобождение “ от интелектуалната благосъстоятелност върху имунизациите, само че нашият Европейски Съюз натисна спирачките на смяната. Дали новата 2022 година ще докара до нужното Глобално събуждане и световен консенсус във войната срещу пандемията? В случая да постъпим както ни съветваше популярният граф Монте Кристо: „ цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: Чакай и се надявай! “
Най-развитата в икономическо и военно отношение страна – Съединени американски щати , която е с 4,2% от международното население, даде до момента 15,4% от жертвите на ковид (явно че там публичната система на опазване на здравето е повече от проблемна); към тази непразнична сметка би трябвало да се прибавят още към 44 000 убийства и самоубийства на територията на щатитеi, в това число с 676 всеобщи разстрели. Такива човешки загуби по този метод не се случват на годишна база в Германия, Австралия, Испания или близо 200 други страни. И един доста забавен спомагателен факт: единствено 3% от американците имат оръжия за всеобщо поразяване, само че пък то е в размер на 175 млн. единици! Впрочем, демократично ли е едно отбрано малцинство да има оръжие като, да вземем за пример, AR-15 с пълнител, който съдържа 100 патрона, с което да упражнява принуждение над болшинството? В Конституцията на Съединени американски щати на Съединени американски щати, основана от Основателите, сходно „ право “ не съществува, тъй като пушката е изобретена едвам през 1825 година — 38 години откакто е написан този изтъкнат документ! Свидетелство че щатите са разсънват за смяна е самодейността на известния Майкъл Мур за смяна в Конституцията: „ Хората имат неотменимо право да живеят живота си без принуждение с оръжие. Всички оръжия, предопределени главно за ликвидиране на хора, са неразрешени.ii “
Освен вътрешни проблеми, Съединени американски щати натрупват разнообразни лидерски алтернативи в интернационален мащаб . Не е нужно да се казваш Ноам Чомски или Оливър Стоун, с цел да констатираш този факт. Идеалите, на които залагаше Съединени американски щати: глобализъм, неолиберализъм и народна власт, се оказват проблематични при възходящ (и на някои места сполучлив!) модел на „ мек “ или „ по-твърд “ шовинизъм, „ авангарден “ антинеолиберализъм и „ нелиберална “ народна власт. И не е единствена индикацията с изборната победа на левичаря Габриел Борич в Чили; смяната на плана за основаване на воден от Съединени американски щати демократичен интернационален ред стартира още от встъпването на Доналд Тръмп на служба Президент! Пробуждане или предвестител на злополука е тази смяна, още повече че каквито и да са минусите на „ остарелия ред “, той, който се появи след Студената война, извади милиони от бедността и докара до рекорден % от човечеството, живеещо при демократични държавни управления? „ Новият ред “, който идва със скоростта на влака-стрела, се ръководи от реакционни популисти и консервативни авторитаристи, които се нареждат като бранители на „ обичайните “ полезности и „ националната “ просвета, които последователно подкопават демократичните институции – и това е от Афганистан през България, в това число и от тези, които мечтаят „ да създадат Америка още веднъж велика “ на идващите избори.
Спор няма, по-високо разположените центрове за взимане на решения в нелибералните страни са доста по-гъвкави от по-трудно координираните ниско ситуирани демократични центрове . Те работят доста по-ефективно срещу отрицателните резултати на „ непознатите сътрудници “ на влияние; срещу „ изсмукването “ на локалните благосъстояния от мултинационалните корпорации, срещу ерозиращите публичните обичаи маргинални групи. Те могат – или най-малко по този начин се заканват – по-успешно да контролират неравенствата, да координират хрумвания и планове, да концентрират вложенията в значителните браншове. Същевременно демократичният Запад (САЩ и ЕС) също подхваща нелиберални ограничения против „ нелибералните “ страни като ограничавания за вложения и износ, неразрешени от интернационалните правила и закони „ наказания “ от всевъзможен жанр, възбрана на активността на „ непознати сътрудници “ на въздействие, увеличение на военното наличие към „ евентуално рисковите “ страни или (даже) дейна военна интервенция без покана – директна или косвена. От позициите на 2022 година е мъчно да се каже както по какъв начин ще се реши въпросът „ Кой кого? “, по този начин и дали някоя от страните на спора - демократични и нелиберални страни – няма да се разпадне от вътрешни несъгласия.
Съединени американски щати при Байдън все по-открито поддържа десноцентристките, лявоцентристките и демократичните персони и партии в чужбина. Но някои страни – изключително Китай и Русия, стоят твърдо и намерено срещу всякаква интервенция във вътрешните си работи, в същото време засилвайки координацията между тях.
От една страна, Китай натрупа престиж и почит както посредством десетилетията си на бурно социално-икономическо развиване, по този начин и посредством умеенето си да ползва тактиката на лисицата (която знае доста хитрости) против таралежа (който знае единствено едно и това прави), както пишеше Исая Бърлин. А Съединени американски щати в действителност заостря бодлите, само че какво от това?! От друга страна, Китай развива съвсем „ невидимо наличие “ на другите континенти, като разтваря необятно ветрило на многостранни връзки, в това число заливайки несметно с вложения някои другарски страни. От трета страна, за някои страни с висок и млад демографски капацитет (а те не са една или две) не Съединени американски щати, а Китай се трансформира в модел за подражателство.
На собствен ред, Русия , която има най-малкото три точки мислено във връзка на Запада, също втърдява освен тона, само че и развива сполучливо военната си мощ. Путин (и всеки след него) не може да не помни: че във времената на „ отворената стопанска система “ Русия и някогашните социалистически срани, които трансформираха развиването си по писана извън една и съща рецепта, бяха грабителски ограбвани посредством приватизации и концесии, които разрешиха неикономически напредък на Запада; че НАТО даде обещание да не се уголемява и на сантиметър на изток и излъга; че доста съветски (по дух и вяра) жители остават отвън рамките на Русия. И тези три пункта принудиха Путин да разгласи пакет от „ червени линии “, някои от които засягат и нашата страна, в това число и по тезата че страните от НАТО би трябвало да дадат на Русия гаранции за сигурност, а не противоположното. Русия при Путин не е Русия при Елцин; тя към този момент е такава мощ, че не може дори остатъчното от времената на Студената война НАТО да не се преценява с нея.
Въобще, освен пандемията, само че и смяната на международния ред – от модела на един Велик кормчия на света (САЩ) – към многополюсен свят с най-малко три съществени центрове на въздействие – слага единствено две въпросителни: към един по-мирен свят ли ще поемем през 2022 година, или ще продължим да натискаме пружината на въоръжаването до нейното разкъсване ?!
До тук не загатвам Европейския съюз („ най-хубавото място за живеене “, както обичаме да се хвалим), тъй като в някои връзки той продължава да се вживява в ролята на ветропоказател, ориентиращ се по бурните ветрове, задавани от централата на НАТО, само че в други връзки стартира да се еманципира – най-малко словесно – обсъждайки разновидности за лична европейска войска и (даже) за по-необвързана политика от Вашингтон. Но че упованията са Европейски Съюз да господства в решенията си над решенията на НАТО, това е повече от пожелателно; въпреки всичко ползите на 450 млн. души (ЕС) не могат да бъдат по-малко значими от ползите на 330 млн. души (САЩ); също така, от централата на Европейски Съюз в Брюксел до Москва със аероплан се стига за 3 часа и 45 минути, до момента в който от Брюксел до Вашингтон се пътува 8 часа и 35 минути; никой не желае да има ледени връзки с най-близкия си комшия, изключително в случай че той е съветската мечка! Не става дума за отстъпки и послушание от страна на Европейски Съюз, а за търсене на общи ползи (нима има по-голям интерес от мира?!) и общи изгоди – значими освен за линията Брюксел-Москва, само че и за света като цяло. И кой може да се трансформира в авангард на концепцията за международен мир и разоръжаване, в случай че не Европейският съюз ?
В цялата тази международна неразбория и бъркотия е време да сее замислим за онази дребна и незначителна част от красивия наследник галактически транспортен съд (планетата Земя), която обитаваме и назоваваме Родина – „ майка “ България . Трусовете не ни подминаха и изостриха несъгласията през отминалата година (ваксинирани - неваксинирани; ГЕРБаджии - антиГЕРБаждии; ползи на богатите – ползи на бедните; и т.н.), само че макар успеха на новата млада мощ – Политическа партия ПП, тревожното възприятие за бъдещето не напуща никого ! Новата коалиция, като се изключи че съумя да разпредели порциите на властта сред четиримата мускетари, в този момент ще би трябвало да се бори както с триглавата ламя, която ще срещне по пътя си през 2002 година, по този начин и с нерешимата задача да реализира „ с десни средства – леви цели “, която сериозен човек няма да разисква. Но че триглавата ламя е страховита, дума няма. Първата глава, която би трябвало да се отсече, е на политическото разделяне : ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи са „ изчетъртани “ от централната власт, само че остават на мощни позиции в локалната власт, прокуратурата и правосъдната система; дали не е по-добре да се „ опитоми “ опозицията, изключително в случай че аварийна пейка на експерти е къса, макар че мераклии за постове – дал господ!? Втората глава е икономическото разделяне : 2022 година посрещаме на равнището на Брутният вътрешен продукт от 2019 година, само че европейският трен върви доста по-бързо, да не разясняваме скоростта на международната ракета; и в случай че няма напор на задгранични вложители (въпреки великодушните обещания на водачите на Политическа партия ПП), то страната би трябвало да насочи своя фонд „ струпване “ към най-перспективните браншове, освен това за общи изгоди – без да прави дарове на частници. Третата глава е най-трудната за отрязване: общественото разделяне : и през 2022 година най-бедната страна на Европейски Съюз ще бъде освен с най-голямото обществено неравноправие, само че и с наклонност това неравноправие да нараства при „ десни средства “; също така, инфлацията – с незапомнено равнище след 1997 година, подяде спестяванията най-много на най-бедните хора; най-после, предизборните обещания за всеобща берекет по този начин претрупаха каруцата, че тя рискува да се обърне от малко камъче по пътя… 100-те дни „ толеранс “ на новото държавно управление ще изтекат доста бързо, което изиска да се работи на най-бързи обороти за икономическо развиване, най-качествено посредством измененията на законите и най-ефективно посредством държавните вложения. Към тази сметка би трябвало да прибавим и желанията на господин Омикрон, който изобщо няма да се преценява с тези 75 лева, които би трябвало да насърчат пенсионерите небрежно да се имунизират.
Да заключим: желаеме или не желаеме, чака ни годината на Голямото събуждане от общите и персоналните ни легенди, вери и заблуди ; макар че някои настояват че „ Преходът е приключил “, това няма по какъв начин да е правилно без да сме минали дългия и бодлив път към нужният катарзис , а сме едвам при започване на пътя. Но пробуждането и катарзиса могат да ни отрезвят и – без да чакаме месии – да ни насочат към нужната посока на развиването.
А „ Пътят напред “ би трябвало да бъде извървян с напъните и жертвите на всеки от нас: струва си, тъй като става дума за бъдещето на нашите деца и внуци!
ihttps://www.gunviolencearchive.org/
iihttps://www.michaelmoore.com/p/gunanddone
Най-развитата в икономическо и военно отношение страна – Съединени американски щати , която е с 4,2% от международното население, даде до момента 15,4% от жертвите на ковид (явно че там публичната система на опазване на здравето е повече от проблемна); към тази непразнична сметка би трябвало да се прибавят още към 44 000 убийства и самоубийства на територията на щатитеi, в това число с 676 всеобщи разстрели. Такива човешки загуби по този метод не се случват на годишна база в Германия, Австралия, Испания или близо 200 други страни. И един доста забавен спомагателен факт: единствено 3% от американците имат оръжия за всеобщо поразяване, само че пък то е в размер на 175 млн. единици! Впрочем, демократично ли е едно отбрано малцинство да има оръжие като, да вземем за пример, AR-15 с пълнител, който съдържа 100 патрона, с което да упражнява принуждение над болшинството? В Конституцията на Съединени американски щати на Съединени американски щати, основана от Основателите, сходно „ право “ не съществува, тъй като пушката е изобретена едвам през 1825 година — 38 години откакто е написан този изтъкнат документ! Свидетелство че щатите са разсънват за смяна е самодейността на известния Майкъл Мур за смяна в Конституцията: „ Хората имат неотменимо право да живеят живота си без принуждение с оръжие. Всички оръжия, предопределени главно за ликвидиране на хора, са неразрешени.ii “
Освен вътрешни проблеми, Съединени американски щати натрупват разнообразни лидерски алтернативи в интернационален мащаб . Не е нужно да се казваш Ноам Чомски или Оливър Стоун, с цел да констатираш този факт. Идеалите, на които залагаше Съединени американски щати: глобализъм, неолиберализъм и народна власт, се оказват проблематични при възходящ (и на някои места сполучлив!) модел на „ мек “ или „ по-твърд “ шовинизъм, „ авангарден “ антинеолиберализъм и „ нелиберална “ народна власт. И не е единствена индикацията с изборната победа на левичаря Габриел Борич в Чили; смяната на плана за основаване на воден от Съединени американски щати демократичен интернационален ред стартира още от встъпването на Доналд Тръмп на служба Президент! Пробуждане или предвестител на злополука е тази смяна, още повече че каквито и да са минусите на „ остарелия ред “, той, който се появи след Студената война, извади милиони от бедността и докара до рекорден % от човечеството, живеещо при демократични държавни управления? „ Новият ред “, който идва със скоростта на влака-стрела, се ръководи от реакционни популисти и консервативни авторитаристи, които се нареждат като бранители на „ обичайните “ полезности и „ националната “ просвета, които последователно подкопават демократичните институции – и това е от Афганистан през България, в това число и от тези, които мечтаят „ да създадат Америка още веднъж велика “ на идващите избори.
Спор няма, по-високо разположените центрове за взимане на решения в нелибералните страни са доста по-гъвкави от по-трудно координираните ниско ситуирани демократични центрове . Те работят доста по-ефективно срещу отрицателните резултати на „ непознатите сътрудници “ на влияние; срещу „ изсмукването “ на локалните благосъстояния от мултинационалните корпорации, срещу ерозиращите публичните обичаи маргинални групи. Те могат – или най-малко по този начин се заканват – по-успешно да контролират неравенствата, да координират хрумвания и планове, да концентрират вложенията в значителните браншове. Същевременно демократичният Запад (САЩ и ЕС) също подхваща нелиберални ограничения против „ нелибералните “ страни като ограничавания за вложения и износ, неразрешени от интернационалните правила и закони „ наказания “ от всевъзможен жанр, възбрана на активността на „ непознати сътрудници “ на въздействие, увеличение на военното наличие към „ евентуално рисковите “ страни или (даже) дейна военна интервенция без покана – директна или косвена. От позициите на 2022 година е мъчно да се каже както по какъв начин ще се реши въпросът „ Кой кого? “, по този начин и дали някоя от страните на спора - демократични и нелиберални страни – няма да се разпадне от вътрешни несъгласия.
Съединени американски щати при Байдън все по-открито поддържа десноцентристките, лявоцентристките и демократичните персони и партии в чужбина. Но някои страни – изключително Китай и Русия, стоят твърдо и намерено срещу всякаква интервенция във вътрешните си работи, в същото време засилвайки координацията между тях.
От една страна, Китай натрупа престиж и почит както посредством десетилетията си на бурно социално-икономическо развиване, по този начин и посредством умеенето си да ползва тактиката на лисицата (която знае доста хитрости) против таралежа (който знае единствено едно и това прави), както пишеше Исая Бърлин. А Съединени американски щати в действителност заостря бодлите, само че какво от това?! От друга страна, Китай развива съвсем „ невидимо наличие “ на другите континенти, като разтваря необятно ветрило на многостранни връзки, в това число заливайки несметно с вложения някои другарски страни. От трета страна, за някои страни с висок и млад демографски капацитет (а те не са една или две) не Съединени американски щати, а Китай се трансформира в модел за подражателство.
На собствен ред, Русия , която има най-малкото три точки мислено във връзка на Запада, също втърдява освен тона, само че и развива сполучливо военната си мощ. Путин (и всеки след него) не може да не помни: че във времената на „ отворената стопанска система “ Русия и някогашните социалистически срани, които трансформираха развиването си по писана извън една и съща рецепта, бяха грабителски ограбвани посредством приватизации и концесии, които разрешиха неикономически напредък на Запада; че НАТО даде обещание да не се уголемява и на сантиметър на изток и излъга; че доста съветски (по дух и вяра) жители остават отвън рамките на Русия. И тези три пункта принудиха Путин да разгласи пакет от „ червени линии “, някои от които засягат и нашата страна, в това число и по тезата че страните от НАТО би трябвало да дадат на Русия гаранции за сигурност, а не противоположното. Русия при Путин не е Русия при Елцин; тя към този момент е такава мощ, че не може дори остатъчното от времената на Студената война НАТО да не се преценява с нея.
Въобще, освен пандемията, само че и смяната на международния ред – от модела на един Велик кормчия на света (САЩ) – към многополюсен свят с най-малко три съществени центрове на въздействие – слага единствено две въпросителни: към един по-мирен свят ли ще поемем през 2022 година, или ще продължим да натискаме пружината на въоръжаването до нейното разкъсване ?!
До тук не загатвам Европейския съюз („ най-хубавото място за живеене “, както обичаме да се хвалим), тъй като в някои връзки той продължава да се вживява в ролята на ветропоказател, ориентиращ се по бурните ветрове, задавани от централата на НАТО, само че в други връзки стартира да се еманципира – най-малко словесно – обсъждайки разновидности за лична европейска войска и (даже) за по-необвързана политика от Вашингтон. Но че упованията са Европейски Съюз да господства в решенията си над решенията на НАТО, това е повече от пожелателно; въпреки всичко ползите на 450 млн. души (ЕС) не могат да бъдат по-малко значими от ползите на 330 млн. души (САЩ); също така, от централата на Европейски Съюз в Брюксел до Москва със аероплан се стига за 3 часа и 45 минути, до момента в който от Брюксел до Вашингтон се пътува 8 часа и 35 минути; никой не желае да има ледени връзки с най-близкия си комшия, изключително в случай че той е съветската мечка! Не става дума за отстъпки и послушание от страна на Европейски Съюз, а за търсене на общи ползи (нима има по-голям интерес от мира?!) и общи изгоди – значими освен за линията Брюксел-Москва, само че и за света като цяло. И кой може да се трансформира в авангард на концепцията за международен мир и разоръжаване, в случай че не Европейският съюз ?
В цялата тази международна неразбория и бъркотия е време да сее замислим за онази дребна и незначителна част от красивия наследник галактически транспортен съд (планетата Земя), която обитаваме и назоваваме Родина – „ майка “ България . Трусовете не ни подминаха и изостриха несъгласията през отминалата година (ваксинирани - неваксинирани; ГЕРБаджии - антиГЕРБаждии; ползи на богатите – ползи на бедните; и т.н.), само че макар успеха на новата млада мощ – Политическа партия ПП, тревожното възприятие за бъдещето не напуща никого ! Новата коалиция, като се изключи че съумя да разпредели порциите на властта сред четиримата мускетари, в този момент ще би трябвало да се бори както с триглавата ламя, която ще срещне по пътя си през 2002 година, по този начин и с нерешимата задача да реализира „ с десни средства – леви цели “, която сериозен човек няма да разисква. Но че триглавата ламя е страховита, дума няма. Първата глава, която би трябвало да се отсече, е на политическото разделяне : ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи са „ изчетъртани “ от централната власт, само че остават на мощни позиции в локалната власт, прокуратурата и правосъдната система; дали не е по-добре да се „ опитоми “ опозицията, изключително в случай че аварийна пейка на експерти е къса, макар че мераклии за постове – дал господ!? Втората глава е икономическото разделяне : 2022 година посрещаме на равнището на Брутният вътрешен продукт от 2019 година, само че европейският трен върви доста по-бързо, да не разясняваме скоростта на международната ракета; и в случай че няма напор на задгранични вложители (въпреки великодушните обещания на водачите на Политическа партия ПП), то страната би трябвало да насочи своя фонд „ струпване “ към най-перспективните браншове, освен това за общи изгоди – без да прави дарове на частници. Третата глава е най-трудната за отрязване: общественото разделяне : и през 2022 година най-бедната страна на Европейски Съюз ще бъде освен с най-голямото обществено неравноправие, само че и с наклонност това неравноправие да нараства при „ десни средства “; също така, инфлацията – с незапомнено равнище след 1997 година, подяде спестяванията най-много на най-бедните хора; най-после, предизборните обещания за всеобща берекет по този начин претрупаха каруцата, че тя рискува да се обърне от малко камъче по пътя… 100-те дни „ толеранс “ на новото държавно управление ще изтекат доста бързо, което изиска да се работи на най-бързи обороти за икономическо развиване, най-качествено посредством измененията на законите и най-ефективно посредством държавните вложения. Към тази сметка би трябвало да прибавим и желанията на господин Омикрон, който изобщо няма да се преценява с тези 75 лева, които би трябвало да насърчат пенсионерите небрежно да се имунизират.
Да заключим: желаеме или не желаеме, чака ни годината на Голямото събуждане от общите и персоналните ни легенди, вери и заблуди ; макар че някои настояват че „ Преходът е приключил “, това няма по какъв начин да е правилно без да сме минали дългия и бодлив път към нужният катарзис , а сме едвам при започване на пътя. Но пробуждането и катарзиса могат да ни отрезвят и – без да чакаме месии – да ни насочат към нужната посока на развиването.
А „ Пътят напред “ би трябвало да бъде извървян с напъните и жертвите на всеки от нас: струва си, тъй като става дума за бъдещето на нашите деца и внуци!
ihttps://www.gunviolencearchive.org/
iihttps://www.michaelmoore.com/p/gunanddone
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ