Светът е пъстър и хората, които го населяват, не са

Светът е цветен и хората, които го обитават, не са еднообразно интелигентни. Почти всеки мисли, че спада към интелигентните, само че вярната самокритика е сложна задача. Мислите ни нормално звучат много мъдро в личните ни показа.

Интелигентността е значим детайл от личността. Особено в професионален проект интелигентният и възприемчив разум може да бъде голямо преимущество.

Навиците на по-скромните по разсъдък издават ясно нелепостта им и водят до пагубни последствия.

Има 5 съществени разлики сред интелигентните и глупавите хора:

Глупавите хора винят другите за грешките си

Глупаците считат, че близките са отговорни за личните им неточности. Неспособността да се признаят личните неточности е държание, което е особено и отделя незабавно глупавите. То е неуместно, издава неопитността им и е нещо, което умният човек в никакъв случай няма да го направи. Глупавите хора не са склонни да поемат отговорност за грешките си. Предпочитат самосъжалението или упрекват различен. Умните хора знаят, че грешките са и опция да се поправят и идващия път да съумеят. Мозъкът на умните хора е надъхан, тъй че демонстрира друга реакция на грешки;

Глупаците постоянно се считат за прави

В конфликтни обстановки умните хора схващат причините на своя конкурент. Те умеят да ги включат в своя умствен поток и надлежно да премислят позицията си, в случай че е неправилна. Като знак за просветеност се приема способността на човек да възприема нещата от разнообразни гледни точки. Интелигентните хора са постоянно отворени към новата информация и измененията в гледната точка. Глупавите хора не престават да спорят и държат от своето, без значение от причините, които им се дават. Това значи също, че нямат подготвеност да маркират непознатата просветеност и подготвеност. Самонадценяването се назовава резултат на Дънинг-Крюгер. Представлява податливост, при която неквалифицирани човеци страдат от илюзии за превъзходството си на база на неправилна себеоценка. По-малко способените хора надценяват личните си умения, като в това време не разпознават, когато уменията на различен са по-големи.

Глупавите хора при спорове стават гневни и нападателни

Дори най-умните хора могат да се разгневят от време на време. Но за по-малко интелигентните това е реакцията, когато обстановките не се подреждат по техния метод. Когато нямат надзор в разнообразни житейски моменти, те употребяват гнева си или агресивното си държание, с цел да защитят своята позиция.

Глупаците подценяват потребностите и възприятията на останалите

Интелигентните хора имат добрина и състрадание в доста по-висока степен. Това им разрешава да схванат по-лесно непознатата позиция. Интелектът е основен фактор за оценка на потребностите на другите хора и на желанието да им се помогне.

НЕинтелигентните мислят, че са по-добри от останалите

Интелигентните хора се пробват да стимулират другите и да им оказват помощ. Те не се опасяват, че ще бъдат засенчени. Нивото на убеденост у тях е високо и задоволително добре правят оценка личната си подготвеност.

Глупавите хора са склонни да показват другите в неприятна светлина, с цел да си основат добър имидж. Хората с по-нисък коефициент на просветеност са по-често хомофоби и расисти.

Човешката дарба за взаимопомощ подкрепя цялостното развиване на човешкия жанр. Това значи, че доста значим белег за просветеност е работата в екип.

Вижте още какво откроява интелигентните хора.