Светът е оцелял, защото се е смял, казват, и е

Светът е оживял, тъй като се е смял, споделят, и е подходящо да си напомним това точно в сегашните невесели времена. Вицове, смешки, подигравка - по какво се разграничават те в България и в Германия, съпоставя Кристофер Неринг.

Германците се натъкват в България на голям брой предубеждения. Но за разлика от тези, с които могат да се сблъскат съвсем на всички места другаде по света, в България множеството от тях са доста позитивни: българите считат, че германците са работливи, почтени и имат триумф във всичко, с което се заловят. В същото време те имат обаче и славата на хора, оперирани от възприятие за комизъм. Но над какво в действителност се смеят българите и германците?
Редакцията предлага
Хуморът е нещо, което не можеш да обясниш на доктрина. Можеш обаче да демонстрираш възприятие за комизъм - и това е общото за двете страни. Германското държавно управление като че ли искаше да даде добър образец в това отношение с, с които младото потомство трябваше да бъде подтиквано да съблюдава обществена отдалеченост във времената на пандемия. Клиповете трябваше да насърчат младите да са " мързеливи ", да не вършат нищо и най-много да не излизат от къщи, с цел да се трансфорат в " особени герои ".

В чужбина, а и в България, те бяха посрещнати доста позитивно. В самата Германия обаче се надигна писък: видеозаписите били насмешка с същинските жертви на пандемията и старателно работещите жители, изпълнителите в записите били прекомерно еднообразни, употребявани били военни метафори, парите на данъкоплатците били прахосани и така нататък Така целият опит за комичен взор към събитията бе разрушен на пух и прахуляк. Накрая трябваше даже държавният представител да направи обществено изказване. Така че който желае да знае какъв е хуморът на германците, може да го разбере от този епизод - фината подигравка постоянно се натъква на извънредно сериозна, морализаторска рецензия.

А българите? Те нормално се имат за огромни веселяци. Един български анекдот добре илюстрира това: " В Германия организирали съревнование за вицове. Е, и? Ами, не било изключително радостно, само че пък било съвършено проведено ".

Времето на социализма в България прочее роди огромно обилие от вицове. А на 1 април 1972-а година комунистическият държавен и партиен началник Тодор Живков откри и Музей на хумора и сатирата в Габрово с непрекъсната експозиция. Директорката на главно преустроения през 2016-а година музей Маргарита Доровска познава българския комизъм по-добре от всеки различен. Тя обобщи българското възприятие за комизъм с един анекдот: " Какво прави англичанинът, като му разкажеш някой анекдот? Смее се. Какво прави германецът? И той даже се смее. А българинът? Прекъсва те още първоначално и споделя - а, тоя анекдот аз го знам, само че по различен метод ".

Кристофер Неринг

Вицовете и пародиите, съгласно Доровска, са типичен детайли на българския комизъм, а иронията играе особена роля. Музеят в Габрово добре илюстрира това - изключително когато с огромна доза самоирония споделя истории за спестовните габровци. Да, българският комизъм живее от иронията, само че... българите постоянно реагират сензитивно, когато чужденци описват вицове за тях. Според Доровска, това се отнася обаче най-вече до българските мъже.

Две събития от тази година родиха изключително хумористични, само че и иронично-хапливи смешки в България: пандемията от ковид и политическите митинги през лятото. Музеят на хумора в Габрово е събрал доста от тези смешки и ги демонстрира на профила си във Facebook:

" Хуморът и нашите акции в интернет по време на твърдия локдаун помогнаха на доста хора ", споделя Доровска. " Получавахме да вземем за пример мейли от самотни пенсионери, които всеки ден четяха нашите постинги и ни пишеха, че това е било единственото им наслаждение, което ги е крепяло по време на локдауна. "

Неслучайно мотото на музея гласи: " Светът е оживял, тъй като се е смял ". Навярно няма да е зле, в случай че критиците на немските видеоклипчета за ковид погледнат на света точно от тази страна.

Кристофер Неринг е началник на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.

*****

Вижте и това видео:
Няма карикатурист по света, който да не е чувал за Габрово