Светът е на прага на нова златна треска“ – и

Светът е на прага на нова „ златна тресчица “ – и тя може да бъде пагубна за морската среда. Тъй като търсенето на електроника и акумулатори продължава да пораства, вложителите стартират да гледат към морските дълбини като източник на редки минерали. Апетитът за облага постепенно трансформира тази опция в действителност, само че екологични групи и морски учени предизвестяват, че безмилостното плячкосване на морското дъно има големи незнайни опасности и може да се окаже пагубно за тази уязвима екосистема.

Перспективата за дълбоководен рандеман на потребни изкопаеми е в известна степен Параграф 22. Тъй като светът се стреми да се откаже от изкопаемите горива, акумулаторните акумулатори – като тези в електрическите автомобили, смарт телефоните и преносимите компютри – се трансформират в скъпа технология. Но суровините, нужни за производството им, най-много литий и кобалт, изискват големи количества сила и могат да се окажат сложни за извличане.

Дълбоководният рандеман се предлага като вероятен метод за облекчаване на възходящото търсене на тези редки материали. По елементи от морското дъно на дълбочина от 4000 до 6000 метра могат да се открият полета, цялостни с полиметални конкреции (образувания), които са цялостни с доста от редките метали, нужни за батериите, като кобалт, мед, манган и никел. На по-малки дълбочини също може да се открият дебели кори с сходен коктейл от редките първични материали.

За да се сдобием с тези минерали, ще са нужни великански роботизирани машини, които да разкопаят океанското дъно, като отстранят горните му пластове. След това материалите ще се изпомпват над повърхността до транспортен съд, а отпадъчните води и отломките ще се изхвърлят назад в океана, създавайки големи мътни облаци.

През 2021 година над 775 морски учени и политолози подписаха отворено писмо, в което приканват за прекъсване на всевъзможен дълбоководен рандеман, до момента в който не се потвърди със солидни научни доказателства, че той няма да навреди доста на морската среда. По сходен метод група от 37 финансови институции разгласява взаимно изказване, в което приканват държавните управления да не пристъпват към разкопаване на морско дъно, до момента в който не бъдат изцяло изяснени рисковете.

Що се отнася до евентуалните горещи точки за рандеман, мнозина са хвърлили към този момент око на зона Кларион-Клипъртън (CCZ) – сектор в централната и източната част на Тихия океан с повърхност 6 милиона квадратни километра, който се простира от Мексико до Хаваите. Той може да изобилства от редки минерали, само че е богат и на биоразнообразие. Скорошно изследване съумя да разпознава 5578 разнообразни типа там като към 90% от тях са изцяло нови за науката.

Към сегашния миг органът на Организация на обединените нации, отговарящ за разрешенията за дълбоководен рандеман – Международният орган за морското дъно (МОМД) – не е разрешавал никакъв търговски рандеман на минерали, макар че е издал над 30 лиценза за изследване.

Някои се притесняват, че това скоро може да се промени. През юли 2023 година малко известният МОМД организира конференция, на която бяха разисквани разпоредбите за дълбоководен рандеман. Тези диалози бяха провокирани още през 2021 година, когато тихоокеанският остров Науру осведоми органа, че желае да стартира рандеман, давайки на управляващите две години за установяване на правила, с които да се контролира новата промишленост.

Обсъжданията завършиха с това, че минните компании не съумяха да получат незабавна зелена светлина да стартират да разкопават океаните. Макар че този резултат беше маркиран от природозащитниците, те прецизират също, че борбата надалеч не е завършила.

„ Инвеститорите, които следят случилото се през миналата седмица, ще видят единствено една обезверена промишленост, която се пробва да поддържа илюзията, че има някакво бъдеще “, съобщи Луиза Касон, интернационален деятел на „ Грийнпийс “ за океаните, в изказване предишния месец. „ През тези седмици стана ясно, че безотговорното продължение на добива в морските дълбини в разгара на климатичната рецесия е освен неразумно, само че и политически токсично. Светът се бори против дълбоководния рандеман на потребни изкопаеми – следва ни още по-голяма борба. “