Китай поведе в термоядрената надпревара с технологичен триумф, който засенчва Европа
Светът е на прага на енергийна гражданска война, а темпото към този момент се диктува от Азия. Китайските учени реализираха исторически крайъгълен камък в границите на огромния план CRAFT, приключвайки финалните проби на най-мощния свръхпроводящ магнит за термоядрен синтез, създаван в миналото. Това софтуерно знамение служи като пряк мост сред интернационалния пробен реактор ITER във Франция и бъдещите търговски централи. С този ход Пекин дава сериозна поръчка да изпревари европейския план DEMO и първи в историята да включи изкуствено слънце към националната си електрическа мрежа.
Конструирането на този неповторим съставен елемент лиши шест години денонощен труд. Става дума за фундаментален детайл от така наречен тороидална магнитна система, чиято задача е да индуцира мощен ток и да генерира плазма в работната камера на бъдещия реактор. Тъй като температурата на плазмения дирек ще надвиши умопомрачителните 100 милиона градуса по Целзий, магнитното поле е единствената преграда, която може да задържи това изпепеляващо вещество в центъра на термоядрената „ поничка “, не позволявайки му да допре и незабавно да изпари стените на оборудването.
Мащабите на китайската разработка безусловно респектират. Всеки обособен D-образен сегмент от магнитната намотка има внушителните габарити от 21 на 12 метра и тежи колосалните 582 тона. Това го прави с близо една трета по-голям от аналозите, проектирани за европейския ITER, а акумулираната в него магнитна сила е три пъти по-висока. Макар изработването на първия първообраз да лиши години, учените са безапелационни, че индустриалната технология към този момент е изцяло отработена и идващите съставни елементи ще напущат заводите доста по-бързо.
Паралелно с това, на площадката CRAFT беше тестван и централният соленоид на системата, който надмина и най-смелите упования. По време на тестванията на оптималната мощ, устройството показва съвършена непоклатимост при протичането на ток от 60 килоампера, съхранявайки над 6 мегаджаула сила. За съпоставяне, европейският еквивалент в ITER е разчетен за доста по-скромните 46 килоампера, което ясно демонстрира софтуерното предимство на новата китайска архитектура.
Пътят на азиатската суперсила в тази сфера стартира непретенциозно през 90-те години на предишния век с покупката на съветския реактор Т-7. Само за няколко десетилетия обаче страната извървя голямо разстояние, създавайки напълно личния токамак EAST през 2006 година Сега погледът е ориентиран към неговия правоприемник BEST, чието запалване и приемане на първа плазма е планувано за идната година. Крайната цел е ясна: доникъде на идващото десетилетие Китай възнамерява да вкара в употреба първата в света работеща пробна термоядрена електроцентрала CFETR, оставяйки останалите световни играчи в ролята на догонващи.
