Преди технологиите и TikTok: Как са се забавлявали децата в ...
Светът е игра, в случай че гледаш с детски очи
По случай 1 юни – Деня на детето, връщаме времето обратно, когато насладата не се измерваше в мегабайти, а в бягане, смях и игра на улицата. Днес, когато смарт телефоните, таблетите и компютърните игри са част от всекидневието на всяко дете, е мъчно да си представим свят без интернет и екрани. Но тъкмо този свят са претърпели нашите майки и татковци, баби и дядовци, свят цялостен с въображение, придвижване и… тиня до коленете, написа Дарик.
Улицата – детска площадка без граници
В предишното децата рядко стоели у дома. Улицата, дворът или поляната бяха задоволителни, с цел да се трансфорат в сцена за незабравими игри. Там се събираха по цели квартали – без ангажименти, без графици. Просто излизаш и към този момент си в премеждие.
Любими игри от едно време Скачане на ластик
Игра, обичана от девойките, изискваща съгласуваност, темп и доста смях. Две деца държат ластик, а третото скача съгласно заложена поредност. Нямаше потребност от нищо скъпо – единствено ластик от бабината кутия с шевни такъми.
Криеница
Простичка и вълнуваща. Всеки двор или блок се превръщаше в същински лабиринт. Децата тичаха, криеха се зад дървета, пейки и стени – до момента в който не чуят магическото „ пущам всички! “.
Стражари и апаши
Една от обичаните „ отборни “ игри. Разделени на „ положителните “ и „ неприятните “, децата тичаха, залавяха се, криеха се – без сюжет, без правила, единствено с въображение.
Народна топка
Няма дете от това време, което да не е играло национална топка – с гумена топка, в учебния двор или на улицата. Падаха, ставаха и отново тичаха.
Дама и ластик на асфалта
С тебешир се рисуваше скица, върху която се скачаше на един крайник. Още една игра, която развиваше умелост и баланс, без да изисква никаква техника.
Играчките – ръчни и истински
Играчките постоянно бяха ръчно направени – кукли от парцали, колички от консерви, прашки, лъкове, дори топки, направени от навити остарели чорапи. Важна беше не цената, а историята зад всяка играчка – кой я е направил, по какъв начин я е „ спечелил “ в някоя игра.
Какво можем да научим през днешния ден от вчерашните деца
Играта е независимост. Няма потребност от безценен таблет, с цел да си благополучен. Понякога всичко, което би трябвало, е другар и въображение.
Детството е придвижване. В предишното децата тичаха, катереха се, падаха и ставаха. Днес – това придвижване е още по-важно.
Светът е игра, в случай че гледаш с детски очи. Играта навън учи на обществени умения, екипност, справяне с спорове – уроци, които нито един екран не може да даде изцяло.
Празник с взор към миналото
Нека тази година на 1 юни освен поднесем подарък, само че и подарим време – дружно с децата си да поиграем една остаряла игра, да им разкажем за нашето детство, да излезем на двора, в парка или на поляната. Защото същинската наслада не остарява – тя просто сменя декора.
По случай 1 юни – Деня на детето, връщаме времето обратно, когато насладата не се измерваше в мегабайти, а в бягане, смях и игра на улицата. Днес, когато смарт телефоните, таблетите и компютърните игри са част от всекидневието на всяко дете, е мъчно да си представим свят без интернет и екрани. Но тъкмо този свят са претърпели нашите майки и татковци, баби и дядовци, свят цялостен с въображение, придвижване и… тиня до коленете, написа Дарик.
Улицата – детска площадка без граници
В предишното децата рядко стоели у дома. Улицата, дворът или поляната бяха задоволителни, с цел да се трансфорат в сцена за незабравими игри. Там се събираха по цели квартали – без ангажименти, без графици. Просто излизаш и към този момент си в премеждие.
Любими игри от едно време Скачане на ластик
Игра, обичана от девойките, изискваща съгласуваност, темп и доста смях. Две деца държат ластик, а третото скача съгласно заложена поредност. Нямаше потребност от нищо скъпо – единствено ластик от бабината кутия с шевни такъми.
Криеница
Простичка и вълнуваща. Всеки двор или блок се превръщаше в същински лабиринт. Децата тичаха, криеха се зад дървета, пейки и стени – до момента в който не чуят магическото „ пущам всички! “.
Стражари и апаши
Една от обичаните „ отборни “ игри. Разделени на „ положителните “ и „ неприятните “, децата тичаха, залавяха се, криеха се – без сюжет, без правила, единствено с въображение.
Народна топка
Няма дете от това време, което да не е играло национална топка – с гумена топка, в учебния двор или на улицата. Падаха, ставаха и отново тичаха.
Дама и ластик на асфалта
С тебешир се рисуваше скица, върху която се скачаше на един крайник. Още една игра, която развиваше умелост и баланс, без да изисква никаква техника.
Играчките – ръчни и истински
Играчките постоянно бяха ръчно направени – кукли от парцали, колички от консерви, прашки, лъкове, дори топки, направени от навити остарели чорапи. Важна беше не цената, а историята зад всяка играчка – кой я е направил, по какъв начин я е „ спечелил “ в някоя игра.
Какво можем да научим през днешния ден от вчерашните деца
Играта е независимост. Няма потребност от безценен таблет, с цел да си благополучен. Понякога всичко, което би трябвало, е другар и въображение.
Детството е придвижване. В предишното децата тичаха, катереха се, падаха и ставаха. Днес – това придвижване е още по-важно.
Светът е игра, в случай че гледаш с детски очи. Играта навън учи на обществени умения, екипност, справяне с спорове – уроци, които нито един екран не може да даде изцяло.
Празник с взор към миналото
Нека тази година на 1 юни освен поднесем подарък, само че и подарим време – дружно с децата си да поиграем една остаряла игра, да им разкажем за нашето детство, да излезем на двора, в парка или на поляната. Защото същинската наслада не остарява – тя просто сменя декора.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ