Православната църква почита днес света мъченица Неделя
Светамъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, вероятно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан.
Тя била измолено с продължителни молебствия чадо на благочестивите родители Доротей и Евсевия.
Още от детство се посветила на Бога и решила цялостен живот да пази непорочие.
Тя пораснала красива и интелигентна девственица. Много младежи търсели нейното единодушие за брак, само че тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и желае да почине девственица.
Тогава един юноша от знатно семейство, афектиран от нейния отвод, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската религия.
Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те потърпевши страдалчески, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било на вятъра. Христос се явил на мъченицата в пандиза и я излекувал от раните й.
Накрай, откакто Неделя уверено декларирала: " За мене живот е да умра за Христа ", мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди гибелта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година.
Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от свети Евтимий Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия - Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
За света Неделя има съответна работа. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 година.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива госпожица, облечена в национална носия.
Народният фетиш към светицата е присъщ най-вече за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й назовават Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.
В тези региони и до през днешния ден битува вярването, че „ Голямата Неделя е майка на всички недели в годината ” или, че е „ майка на неделния ден от седмицата ”. На празника не би трябвало да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противоположен случай светицата доста ще се разсърди и ще накаже с заболявания и със гибел дамите, които са работили.За Голяма Неделя стопанките подготвят обредни питки, които раздават в църква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата.
Днес, 7 юли, имен ден празнуватНеделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Дельо, Делчо.
Тя била измолено с продължителни молебствия чадо на благочестивите родители Доротей и Евсевия.
Още от детство се посветила на Бога и решила цялостен живот да пази непорочие.
Тя пораснала красива и интелигентна девственица. Много младежи търсели нейното единодушие за брак, само че тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и желае да почине девственица.
Тогава един юноша от знатно семейство, афектиран от нейния отвод, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската религия.
Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те потърпевши страдалчески, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било на вятъра. Христос се явил на мъченицата в пандиза и я излекувал от раните й.
Накрай, откакто Неделя уверено декларирала: " За мене живот е да умра за Христа ", мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди гибелта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година.
Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от свети Евтимий Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия - Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
За света Неделя има съответна работа. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 година.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива госпожица, облечена в национална носия.
Народният фетиш към светицата е присъщ най-вече за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й назовават Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.
В тези региони и до през днешния ден битува вярването, че „ Голямата Неделя е майка на всички недели в годината ” или, че е „ майка на неделния ден от седмицата ”. На празника не би трябвало да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противоположен случай светицата доста ще се разсърди и ще накаже с заболявания и със гибел дамите, които са работили.За Голяма Неделя стопанките подготвят обредни питки, които раздават в църква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата.
Днес, 7 юли, имен ден празнуватНеделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Дельо, Делчо.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ