Църквата почита Света Великомъченица Екатерина
Света Великомъченица Екатерина е християнска светица и мъченица, една от най-образованите дами на своето време. Православната черква я уважава като великомъченица. В България е призната за настойничка на майките. На този ден дамите подготвят питки, намазват ги с мед и ги раздават на близки хора - за предотвратяване от заболявания, за здраве и благоденствие.
Екатерина живяла в края на III и при започване на IV век в Александрия. Тя била една от най-образованите дами на своето време. Изучавала философия, литература, медицина. Особено мощно било дарованието ѝ в региона на медицината. Един друмник аскет ѝ разкрива мъдростта, тайните и чудесата на християнството. Екатерина умира поради вярата си едвам на 18 години през 305 година Преданието споделя, че след гибелта ѝ дохвърчали ангели и отнесли тялото ѝ в Синайската планина. Когато светите ѝ мощи били открити там, вярващи издигнали манастир.
Главен знак на света Екатерина е колелото с шипове , което е известно като " колелото на Екатерина ". В обичайна българска национална просвета денят на Св. Екатерина (познат като " Света Катерина ", 24 ноември) се уважава най-много в Южна България. В Пловдивския край се има вяра, че тя защищава децата от заболявания, най-много от шарка. В този район майките, които имат дребни деца, рано заран омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива " за Баба Шарка ".
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се уважава срещу тежки заболявания и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, тъй като се има вяра, че в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и измежду преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се чествал срещу мишки (т. нар. Миши празници). Там дамите също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с тиня и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), с цел да " замажат и затворят очите " на мишките.
Екатерина живяла в края на III и при започване на IV век в Александрия. Тя била една от най-образованите дами на своето време. Изучавала философия, литература, медицина. Особено мощно било дарованието ѝ в региона на медицината. Един друмник аскет ѝ разкрива мъдростта, тайните и чудесата на християнството. Екатерина умира поради вярата си едвам на 18 години през 305 година Преданието споделя, че след гибелта ѝ дохвърчали ангели и отнесли тялото ѝ в Синайската планина. Когато светите ѝ мощи били открити там, вярващи издигнали манастир.
Главен знак на света Екатерина е колелото с шипове , което е известно като " колелото на Екатерина ". В обичайна българска национална просвета денят на Св. Екатерина (познат като " Света Катерина ", 24 ноември) се уважава най-много в Южна България. В Пловдивския край се има вяра, че тя защищава децата от заболявания, най-много от шарка. В този район майките, които имат дребни деца, рано заран омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива " за Баба Шарка ".
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се уважава срещу тежки заболявания и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, тъй като се има вяра, че в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и измежду преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се чествал срещу мишки (т. нар. Миши празници). Там дамите също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с тиня и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), с цел да " замажат и затворят очите " на мишките.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ