Свещеник СТОЯН ЧИЛИКОВ е роден през 1972 г. в Асеновград.

Свещеник СТОЯН ЧИЛИКОВ е роден през 1972 година в Асеновград. Завършва Богословския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ", след което следва аспирантура в Московската духовна академия, където пази дисертация на тематика " Архиепископ Серафим Соболев и неговите сотириологични възгледи ". Специализира в Аристотеловия университет в Солун и Латеранския университет в Рим. В момента е доцент по патрология към Катедрата по теология при Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". Автор е на книгите " Учението за Божията майка в богословието на св. Григорий Палама " (2003), " Спасението на индивида съгласно св. Йоан Златоуст " (2006), " Красотата на света " (2007), " Въведение в богословието на отците " (2007), " Православната религия и живот " (2012), " Празникът Успение Богородично в православната богослужебна традиция. Богословско наличие на празника въз основата на химнографията и словата на отците " (2019). Служи като енорийски духовник при столичния храм " Св. Георги " в кв. " Дървеница ".

Интервю на Таня ГЛУХЧЕВА

- Какво е Великден за Вас?
Великден е Възкресението на Христос! Най-светлият християнски празник. Възкръсналият Христос побеждава гибелта и с Възкресението Си дава опция на всеки, който има вяра в Него, да преодолее отчуждението си от Бога и от хората, да откри себе си в това другарство, да живее не под игото на прегрешението и гибелта, а в прегръдката на Христос - тук и в този момент, само че и там, където е живот безконечен. Всеки път, когато се чества Великден или Възкресението на Христос, се напомнят и актуализират тези исторически събития по отношение на гибелта и Възкресението на Христос, посредством които човек е избавен.
Великденската или Пасхалната литургия, отслужвана в навечерието на Великден, е съпреживяване на тази онтологична загадка на успеха над гибелта от Възкръсналия Христос. В нея, както и във всяка една литургия, съпреживяваме успеха над прегрешението и над гибелта от Христос и Неговото Възкресение, в което всички ние сме съучастници. Съпреживяваме и слизането на Светия Дух, Който живее в Църквата и оказва помощ на християните да придобият християнските добродетели, а и да бъдат свети, нетленни, както и Христос е свят.

Възкресението на Христос затвърждава у нас вярата, че ще възкръснем при Неговото второ идване (Пришествие) и ще бъдем всички възкръснали и преобразени там, където няма гибел, а има живот безконечен, Живот в Неговото име.

- По всичко наподобява, че този Великден ще бъде първият " естествен " от две години насам, поради края на пандемията. Ще бъде ли по-специален за вярващите?

- Не бих го нарекъл по-специален. Възкресението на Христос постоянно e особено. То е неповторимо и неповторимо събитие, в което ние ставаме участници посредством молитвите на литургията и на празника. Дори единствено пасхалният привет " Христос Воскресе - Воистину Воскресе " ни прави участници в това събитие, което показва вярата ни в истинността на успеха над гибелта.

- По време на пандемията в някои православни страни, като Румъния да вземем за пример, управляващите затвориха храмовете. Това верен ход ли беше и отслабна ли вярата на хората по този метод?
Във време на пандемия, както и по време на война, няма доста верни ходове. Тези, които заемат управителни позиции, се пробват да запазят живота на хората, за които дават отговор. Времето ще покаже дали тези позиции са били верни.
Не мисля, че е отслабнала вярата на хората в страните, където храмовете бяха затворени отчасти или напълно за несъмнено време. Храмовете имат своето значение като място за молитва, а молитвата може да преобърне хода на събитията, включително да спре пандемии и войни. Не постоянно, само че това се е случвало.

Приоритет остава обаче животът на всеки човек, тъй като той е подарък Божий.

Пандемията разкри вилнеещите пристрастености в доста от нас, на други сподели същинските лица - както по време на война има герои, има и дезертьори, има и елементарни бойци, които извършват заповедите, и такива, които саботират, които се възползват от времето на войната, с цел да грабят, изнасилват и убиват, което не биха правили в нормално време.

Мисля, че героите бяха лекарите, които избавиха голям брой животи, само че сходно на разпънатия Христос бяха " оплювани, бичувани и поругавани ". Мисля още, че пандемията раздели обществото на две и извади нескрито доста от скритите и потискани с старания слаби наши страни. Това се отнася и за вярващите.

- В момента има война, не доста надалеч от нас. Тя ще помрачи ли празника? И по какъв начин се чества в такива условия?

- Войната не е при нас, само че нейните последствия усещаме с всичките си сетива. Тя помрачава освен празника на Възкресението, тя помрачава и всеки момент от живота ни в този момент.

Всяка война е богоненавистна, само че тази е братоубийствена, в която брат убива брата си сходно на библейската история с Каин и Авел. Всяко второ семейство в Русия е с украински корени. В Украйна живеят доста от роднините на съветските бойци и на съветските жители - баби, дядовци, братовчеди, чичовци, лели, които в действителност са избивани, изнасилвани, оставени без домове, без работа и принудени да емигрират.

Нека се сложим на мястото на тези момчета, които са принудени да се избиват. Как ще честват те Възкресението на Христос? Как ще честват всички вярващи в Украйна, на които животът ежедневно е в заплаха? Как ще демонстрират християнската обич и наслада с ракетите, които летят над главите им? Как ще пеят " Христос Воскресе " и ще стрелят с автоматите? Как ще се причастяват и ще убиват?

- Има ли възможност на празника да стане знамение и двата православни народа да оставят оръжието?
Такива случаи в християнската история е имало през епохите, когато императорът или царят са могли, заради откровената си религия в Бога, да оставят трона си, всичките благосъстояния, власт и привилегии, и да се отдадат само на Бога, да станат монаси. Съвременната обстановка е друга.
Днес освен народите на Русия, Украйна и България, само че и множеството от християнизираните в миналото нации са прекомерно надалеч от сходен светоглед, по този начин, както са надалеч от тези времена, в които болшинството от хората са били добродетелни в резултат на вярата във възкръсналия Христос. Епохата, в която живеем, е друга, нравите на хората са разнообразни и, в случай че би трябвало да бъда реалист, не мисля, че е допустимо за празника да стане помирение. А и въпросът не е единствено в това да има помирение за един ден и по-късно да продължи братоубийствената война. Въпросът е в това тя да спре дефинитивно. Това знамение се апелирам да стане.

- Какво е отношението на младежите към празника? Гледат на него като на нещо религиозно или забавна традиция за съблюдаване?

- Отношението към празника е според от вярата на съответния младеж. Мнозинството от младите, както и техните родители, са участници във Възкресението по-скоро по традиция и това трансформира празника в набожен акт, а не в събитие на вярата. От друга страна, младите не са обременени и огорчени от житейските компликации и разочарования и доста от тях са отворени за вярата, търсят да намерят пътя към храма, което е радостно.

- Какво бихте поискали на читателите на ДУМА?

- Да посрещнат празника с чисти сърца, с мир и обич. Да имат в себе си насладата от Възкръсналия Христос, Който да преобразява живота им. Да им даде сили, които да им оказват помощ да преодолеят всички компликации, които помрачават тази наслада. Да са здрави и благословени от Бога. Винаги да Го търсят и да живеят в Неговата прегръдка.
Христос Воскресе!