Фамилия Зелеви е желан гост на трапезата
Свежи през зимата, потребни и на туршия
Д-р Емилова e експерт по вътрешни заболявания, кардиология и ревматология, създател на клиника, работеща по методите на природонаучната медицина.
Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова показва своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.
Диво зеле (Brassica oleracea) е типът с най-голямо значение от семейство Кръстоцветни, защото от него водят началото си култивирани типове като броколи, цветно зеле и прочие
В природата се срещат забележителни растителни типове. На някои от тях изискуем разнообразието на актуалната ни софра. От семейство Кръстоцветни – Brassicacea (Crusiferae), типът с може би максимален принос е Дивото зеле – Brassica oleracea. От него водят началото си култивирани типове като броколи, карфиол, брюкселско зеле, познатите и известни сортове зеле като кьосе, цветно и така нататък, алабаш, също и по-малко познатите – колард, кейл и други
Кръстоцветните растения като цяло, и в частност към този момент изброените, са извънредно съответен избор при обезпечаването на зеленчуци в менюто ни, изключително през зимния сезон, когато към момента могат да бъдат открити и в свежо положение. Много скъпи са и прелестните сурови туршии, приготвени с тях. Едва ли съществува друга група растения, която да има толкоз оптимално съответствие на калории по отношение на витамини и микронутриенти. Кръстоцветните са прелестен източник на протеини, което е изненадващо поради типично ниското им калорийно наличие. Богати са на витамини от групата В, провитамин А, на витамин С, микроелементи и омега 3 мастни киселини.
Много значима тематика, която би трябвало да бъде наранена, е наличието в тях на характерни субстанции, наречени глюкозинолати. Един забавен представител на въпросните субстанции – глюкорафанин, при разрушение на клетъчната конструкция при консумация на зелеви, под действието на ензима мирозиназа, образува мощния антираков сътрудник, наименуван сулфорафан.
За страдание, мирозиназата е протеин и като подобен доста елементарно денатурира под въздействието на висока температура. Затова е добре да консумираме зелевите растения в сурово положение или авансово да ги смелим или нарежем на ситно и след това да ги готвим, а не както е всеобщата процедура първо да ги сварим, а след това да ги пасираме на крем чорба да вземем за пример. Има и още един метод да запазим образуването на сулфорафан. За него ни осведоми доктор Майкъл Грегър.
След сготвянето на броколите да вземем за пример, които държат шампионата по наличие на глюкорафанин (особено кълновете от броколи), да се наръсят с прясно смлени семена от синап, в които мирозиназата е дейна и по този начин още веднъж да се образуват огромни количества от сулфорафан.
Сред неповторимите изгоди на сулфорафана за здравето учените сочат и отбраната на зрението. В композиция със наличието на витамин С и антиоксиданти в зелевите растения, той способства за понижаване на риска от макулна недъгавост. Защитават се тъканите на ретината и по този начин се забавя развиването и на други очни болести, да вземем за пример катаракта.
Броколи, карфиол, брюкселско зеле, кейл и всички представители на зелевата “фамилия ” са добър избор в менюто на хората с диабет и на всички, които желаят да отдалечат опасността от подлата болест. Наличието на фибри, протеини и минерали забавя процеса на усвояванe на инсулина и стабилизира равнищата на кръвната захар.
Високото наличие на фибри форсира метаболизма и балансира апетита. За това кръстоцветните имат значимо място при храненето за справяне със затлъстяването и трайно задържане на свалените килограми.
По отношение на фибрите на нова популярност се радва остарелият, позабравен алабаш. Този забавен представител на кръстоцветните съдържа 5 г фибри на 135 г зарзават и се предлага при доста болести, в това число и при твърдоглав запек. Под дебелата кожа на алабаша се открива хрупкава и сочна месеста част. Растението прилича ряпата, само че е с по-мека консистенция и по-сладко.
Позабравеният зарзават е доста подобаващ за зимната софра, тъй като я обогатява с скъпи субстанции. Високото наличие на витамин С (83.7 мкг в една дребна купичка) дава цели 140% от нужната дневна доза. Така се предпазваме от сезонните настинки и грип и покачваме устойчивостта на имунната си система.
Разбира се, несъразмерната приложимост на кръстоцветни зеленчуци може вместо потребна да се окаже нездравословна в някаква степен. При някои хора тези храни предизвикват метеоризъм, който може да се ограничи, в случай че добре ги сдъвчем. Препоръката ми е да се понижи потреблението им при болести на щитовидната жлеза поради съществуването на съединения, възпрепятстващи усвояването на йод.
Рецепти
Цветно зеле с моркови и веган майонеза
Продукти:
300 г цветно зеле,
100 г моркови,
3-4 стръкчета копър,
20 мл ябълков оцет,
5 г самардала,
60 г сурово кашу,
100 мл вода
Приготовление:
Настъргваме или нарязваме на ситно зелето и морковите. Наситняваме копъра и смесваме зеленчуците дружно с оцета и самардалата. Хубаво намачкваме с ръце. В блендер разрушаваме до гладка майонеза кашуто и водата. Объркваме добре всичко в огромна купа благодарение на лъжица и оставяме да престои най-малко половин час в ледник.
Рецептата е на Веселин Станков – съветник помощник в медицинския център на доктор Емилова.
Сурови сарми с карфиол
Почистваме от дебелите елементи 200 г карфиол. Розичките слагаме в блендер дружно с 1/2 меко авокадо, 1-2 шайби домат, 1 суп. л. сусамов тахан, 1/2 скилидка чесън, 1 филиз свеж лук, 2-3 стръка магданоз, сока от 1/2 лимон, 3-4 ядки кашу и по 1 щипка риган, самардала и куркума. Блендираме до приемане на зърнеста примес.
Навиваме сармите в оризови кори (готови). Всяка кора слагаме в необятен гевгир и я поливаме с гореща вода. Тя омеква и в нея слагаме 1 суп. л от сместа. Готовите сарми сервира с ядков сос (по желание).
Рецептата е на Илия Илиев – основен готвач в медицинския център на доктор Емилова.
Д-р Емилова e експерт по вътрешни заболявания, кардиология и ревматология, създател на клиника, работеща по методите на природонаучната медицина. Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова показва своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.
Диво зеле (Brassica oleracea) е типът с най-голямо значение от семейство Кръстоцветни, защото от него водят началото си култивирани типове като броколи, цветно зеле и прочие В природата се срещат забележителни растителни типове. На някои от тях изискуем разнообразието на актуалната ни софра. От семейство Кръстоцветни – Brassicacea (Crusiferae), типът с може би максимален принос е Дивото зеле – Brassica oleracea. От него водят началото си култивирани типове като броколи, карфиол, брюкселско зеле, познатите и известни сортове зеле като кьосе, цветно и така нататък, алабаш, също и по-малко познатите – колард, кейл и други
Кръстоцветните растения като цяло, и в частност към този момент изброените, са извънредно съответен избор при обезпечаването на зеленчуци в менюто ни, изключително през зимния сезон, когато към момента могат да бъдат открити и в свежо положение. Много скъпи са и прелестните сурови туршии, приготвени с тях. Едва ли съществува друга група растения, която да има толкоз оптимално съответствие на калории по отношение на витамини и микронутриенти. Кръстоцветните са прелестен източник на протеини, което е изненадващо поради типично ниското им калорийно наличие. Богати са на витамини от групата В, провитамин А, на витамин С, микроелементи и омега 3 мастни киселини.
Много значима тематика, която би трябвало да бъде наранена, е наличието в тях на характерни субстанции, наречени глюкозинолати. Един забавен представител на въпросните субстанции – глюкорафанин, при разрушение на клетъчната конструкция при консумация на зелеви, под действието на ензима мирозиназа, образува мощния антираков сътрудник, наименуван сулфорафан.
За страдание, мирозиназата е протеин и като подобен доста елементарно денатурира под въздействието на висока температура. Затова е добре да консумираме зелевите растения в сурово положение или авансово да ги смелим или нарежем на ситно и след това да ги готвим, а не както е всеобщата процедура първо да ги сварим, а след това да ги пасираме на крем чорба да вземем за пример. Има и още един метод да запазим образуването на сулфорафан. За него ни осведоми доктор Майкъл Грегър.
След сготвянето на броколите да вземем за пример, които държат шампионата по наличие на глюкорафанин (особено кълновете от броколи), да се наръсят с прясно смлени семена от синап, в които мирозиназата е дейна и по този начин още веднъж да се образуват огромни количества от сулфорафан.
Сред неповторимите изгоди на сулфорафана за здравето учените сочат и отбраната на зрението. В композиция със наличието на витамин С и антиоксиданти в зелевите растения, той способства за понижаване на риска от макулна недъгавост. Защитават се тъканите на ретината и по този начин се забавя развиването и на други очни болести, да вземем за пример катаракта.
Броколи, карфиол, брюкселско зеле, кейл и всички представители на зелевата “фамилия ” са добър избор в менюто на хората с диабет и на всички, които желаят да отдалечат опасността от подлата болест. Наличието на фибри, протеини и минерали забавя процеса на усвояванe на инсулина и стабилизира равнищата на кръвната захар.
Високото наличие на фибри форсира метаболизма и балансира апетита. За това кръстоцветните имат значимо място при храненето за справяне със затлъстяването и трайно задържане на свалените килограми.
По отношение на фибрите на нова популярност се радва остарелият, позабравен алабаш. Този забавен представител на кръстоцветните съдържа 5 г фибри на 135 г зарзават и се предлага при доста болести, в това число и при твърдоглав запек. Под дебелата кожа на алабаша се открива хрупкава и сочна месеста част. Растението прилича ряпата, само че е с по-мека консистенция и по-сладко.
Позабравеният зарзават е доста подобаващ за зимната софра, тъй като я обогатява с скъпи субстанции. Високото наличие на витамин С (83.7 мкг в една дребна купичка) дава цели 140% от нужната дневна доза. Така се предпазваме от сезонните настинки и грип и покачваме устойчивостта на имунната си система.
Разбира се, несъразмерната приложимост на кръстоцветни зеленчуци може вместо потребна да се окаже нездравословна в някаква степен. При някои хора тези храни предизвикват метеоризъм, който може да се ограничи, в случай че добре ги сдъвчем. Препоръката ми е да се понижи потреблението им при болести на щитовидната жлеза поради съществуването на съединения, възпрепятстващи усвояването на йод.
Рецепти
Цветно зеле с моркови и веган майонеза
Продукти: 300 г цветно зеле,
100 г моркови,
3-4 стръкчета копър,
20 мл ябълков оцет,
5 г самардала,
60 г сурово кашу,
100 мл вода
Приготовление:
Настъргваме или нарязваме на ситно зелето и морковите. Наситняваме копъра и смесваме зеленчуците дружно с оцета и самардалата. Хубаво намачкваме с ръце. В блендер разрушаваме до гладка майонеза кашуто и водата. Объркваме добре всичко в огромна купа благодарение на лъжица и оставяме да престои най-малко половин час в ледник.
Рецептата е на Веселин Станков – съветник помощник в медицинския център на доктор Емилова.
Сурови сарми с карфиол
Почистваме от дебелите елементи 200 г карфиол. Розичките слагаме в блендер дружно с 1/2 меко авокадо, 1-2 шайби домат, 1 суп. л. сусамов тахан, 1/2 скилидка чесън, 1 филиз свеж лук, 2-3 стръка магданоз, сока от 1/2 лимон, 3-4 ядки кашу и по 1 щипка риган, самардала и куркума. Блендираме до приемане на зърнеста примес. Навиваме сармите в оризови кори (готови). Всяка кора слагаме в необятен гевгир и я поливаме с гореща вода. Тя омеква и в нея слагаме 1 суп. л от сместа. Готовите сарми сервира с ядков сос (по желание).
Рецептата е на Илия Илиев – основен готвач в медицинския център на доктор Емилова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ