Какви ястия се приготвят за традиционната руска сватба
Сватбеното угощение в Русия продължава от няколко дни до седмица и трапезата е показателна за благосъстоянието на фамилиите на младоженците, а доста ястия са благопожелание за благополучие и богато поколение на бъдещото семейство.
В първия ден от сватбеното празненство след сватбата младоженците, дружно с родственици и другари, сядат край специфична софра.
Руският етнограф Иван Голишев разказва женитба във Владимирска област, близо до Москва, по следния метод: „Канят се всички родственици на младоженката и на младоженеца. На портата ги посрещат татко, майка и младоженецът. Бащата на младоженката два питка черен самун и се покланя на свата и сватята доземи. Преди началото на вечерята се носят едновременно три чаши – водка, различен алкохол или алено вино, или медовина – кой каквото пие“(“ Богоявленская слобода на Мстера, Владимирска губерния, Вязниковски окръг, 1863 г.).
Михаил Шибанов. „Празднество свадебного договора“. 1777 г.Третяковска изложба
Като студени предястия се подготвят шунка, агнешка глава и пача. Според Голишев се сервира чорба от гъши вътрешности. Разбира се доста зависи от региона, в който живеят младоженците. В други райони домакините могат да подготвят зелева чорба, юфка в месен бульон или борш.
Колкото по-богато е фамилията, толкоз повече месо има на трапезата
За топли ястия, съгласно Голишев, се сервират каша от просо и разнообразни елементи от овен, прасенце и гъска. Смята се, че колкото повече месни и рибни ястия има на сватбената софра, толкоз по-богато е тържеството. Затова тези, които могат да си го разрешат, преди сватбата колят прасе и подготвят от него всевъзможни ястия.
„Боярский свадебный пир“. 1883 г.Музей Hillwood, Вашингтон, Съединени американски щати
„Когато се сервира средичката (средата на овена), младоженецът взема от нея бъбрек, нарязва го на най-малки части и го раздава на вилица на всички присъстващи… Когато се сервира гъската, младоженците стават от масата и отиват да се преоблекат в други премени“, написа етнографът.
Докато гостите се хранят, младоженците не се допират храната и напитките. Могат да им дадат алегорично храна преди главната софра. В северозападната част на Русия младоженците се почерпват с рибен пирог и мляко с червени боровинки, „така че да има доста деца, колкото риби в река, да бъдат те – кръв с мляко“.
Legion Media
Руският етнограф Михаил Забилин разказва в книгата си „Руският народ. Неговите традиции, ритуали, митове, суеверия и поезия“ (1880) още една забавна традиция: „Пред младоженците се слага маса, покрита с три покривки една върху друга; на тях се поставя сол в солница, кравай или перепеча и сирене (извара)… Когато на гостите се сервира третата манджа – като лебед пред младоженците се поставя пържено пиле; приятел (приятел от страната на младоженеца) взема това пържено пиле и го увива в завивка, втората от трите… и го отнася на младоженците.
Вторият ден от сватбата е в къщата на младоженеца с песни и танци, а на третия ден младата брачна половинка показва своите кулинарни умения и черпи гостите с пирог.
Погачата – най-красивият брачен самун
Legion Media
В Русия по традиция след сватбата младоженците да се посрещат на прага на родителския дом с самун и сол. Този самун – погача – се е изпича в кръгла форма по случай сватбата, украсява се с плитки, цветя и лебеди от тесто. Кръглата форма символизира слънцето и в това време плодородието и благополучието. Смята се, че жена, която е щастлива в фамилния живот и има здрави деца, би трябвало да омеси погачата, тъй като тогава и новото семейство ще бъде сполучливо.
А. П. Рябушкин „Ожидание новобрачных от венца в Новгородской губернии“. 1891 г.Руски музей
Всеки детайл от украсата на хляба има особено значение: пръстените са знак на брака, класовете – на плодородието и просперитета, гълъбите или лебедите – на верността, цветята – на женствеността, а калината – на любовта.
Погачата е най-много за младоженците, те отхапват парче на прага на къщата, само че по време на празника всеки посетител би трябвало да опита и парче от нея и по този начин да показа насладата от събитието.
Пирог във формата на княжеска шапка
Legion Media
Този пирог се назовава кокошарник на съветски. Той е затворен многослоен с заряд и отвърстие в горната част и дълго време се счита за обреден брачен пирог. Прави се във формата на четири- или осмоъгълна шапка, напомняща луксозната шапка на съветския княз Владимир Мономах, управлявал през XI век.
Курникът се прави с заряд от пилешко месо и пшенично зърно. Кокошката и петелът символизират положително поколение, житото – благосъстояние и изобилие. Понякога в поставят черупки или кокоши кости – за шанс. Ако сватбата се прави в оскъдно семейство и то няма пари за пилешко месо, тогава се прави пирог с по-достъпни пълнежи – просо и гъби, кореноплодни култури или зеле. Обикновено се пекат два курника – за булката и за младоженеца. Пирогът на булката е декориран с цветя и птици (признак на женственост и красота), а на младоженеца – с фигури на хора и животни (символ на огромно семейство и просперитета).
А. П. Рябушкин „Крестьянская свадьба в Тамбовской губернии“. 1880 г.Третяковска изложба
Казват, че в някои региони е имало бит по време на празника курникът да се разчупва над главите на жениха и булката. Вярвало се е, че колкото повече пшенични зърна падат върху главите на младоженците, толкоз по-богато ще живеят те.
Освен огромни пироги на сватбеното празненство постоянно има доста дребни такива с разнообразни пълнежи, в това число и. С тях сватбарите са угощавани по време на целия празник вместо с самун. За десерт се вършат сладки пайове и меденки.
С.П. Ткачов „Деревенская свадьба“Музей на братя Ткачови
След революцията от 1917 година отношението на управляващите към църквата става отрицателно, сватбената гала отива в предишното както в огромните градове, по този начин и по селата, а с това и доста сватбени ритуали. Една от редките гастрономически обичаи, оживели и до през днешния ден, е младоженците да се черпят с погача и сол.
създател: МАРИЯ БУНИНА
източник: bg.rbth.com
В първия ден от сватбеното празненство след сватбата младоженците, дружно с родственици и другари, сядат край специфична софра.
Руският етнограф Иван Голишев разказва женитба във Владимирска област, близо до Москва, по следния метод: „Канят се всички родственици на младоженката и на младоженеца. На портата ги посрещат татко, майка и младоженецът. Бащата на младоженката два питка черен самун и се покланя на свата и сватята доземи. Преди началото на вечерята се носят едновременно три чаши – водка, различен алкохол или алено вино, или медовина – кой каквото пие“(“ Богоявленская слобода на Мстера, Владимирска губерния, Вязниковски окръг, 1863 г.).
Михаил Шибанов. „Празднество свадебного договора“. 1777 г.Третяковска изложба
Като студени предястия се подготвят шунка, агнешка глава и пача. Според Голишев се сервира чорба от гъши вътрешности. Разбира се доста зависи от региона, в който живеят младоженците. В други райони домакините могат да подготвят зелева чорба, юфка в месен бульон или борш.
Колкото по-богато е фамилията, толкоз повече месо има на трапезата
За топли ястия, съгласно Голишев, се сервират каша от просо и разнообразни елементи от овен, прасенце и гъска. Смята се, че колкото повече месни и рибни ястия има на сватбената софра, толкоз по-богато е тържеството. Затова тези, които могат да си го разрешат, преди сватбата колят прасе и подготвят от него всевъзможни ястия.
„Боярский свадебный пир“. 1883 г.Музей Hillwood, Вашингтон, Съединени американски щати
„Когато се сервира средичката (средата на овена), младоженецът взема от нея бъбрек, нарязва го на най-малки части и го раздава на вилица на всички присъстващи… Когато се сервира гъската, младоженците стават от масата и отиват да се преоблекат в други премени“, написа етнографът.
Докато гостите се хранят, младоженците не се допират храната и напитките. Могат да им дадат алегорично храна преди главната софра. В северозападната част на Русия младоженците се почерпват с рибен пирог и мляко с червени боровинки, „така че да има доста деца, колкото риби в река, да бъдат те – кръв с мляко“.
Legion Media Руският етнограф Михаил Забилин разказва в книгата си „Руският народ. Неговите традиции, ритуали, митове, суеверия и поезия“ (1880) още една забавна традиция: „Пред младоженците се слага маса, покрита с три покривки една върху друга; на тях се поставя сол в солница, кравай или перепеча и сирене (извара)… Когато на гостите се сервира третата манджа – като лебед пред младоженците се поставя пържено пиле; приятел (приятел от страната на младоженеца) взема това пържено пиле и го увива в завивка, втората от трите… и го отнася на младоженците.
Вторият ден от сватбата е в къщата на младоженеца с песни и танци, а на третия ден младата брачна половинка показва своите кулинарни умения и черпи гостите с пирог.
Погачата – най-красивият брачен самун
Legion Media В Русия по традиция след сватбата младоженците да се посрещат на прага на родителския дом с самун и сол. Този самун – погача – се е изпича в кръгла форма по случай сватбата, украсява се с плитки, цветя и лебеди от тесто. Кръглата форма символизира слънцето и в това време плодородието и благополучието. Смята се, че жена, която е щастлива в фамилния живот и има здрави деца, би трябвало да омеси погачата, тъй като тогава и новото семейство ще бъде сполучливо.
А. П. Рябушкин „Ожидание новобрачных от венца в Новгородской губернии“. 1891 г.Руски музей
Всеки детайл от украсата на хляба има особено значение: пръстените са знак на брака, класовете – на плодородието и просперитета, гълъбите или лебедите – на верността, цветята – на женствеността, а калината – на любовта.
Погачата е най-много за младоженците, те отхапват парче на прага на къщата, само че по време на празника всеки посетител би трябвало да опита и парче от нея и по този начин да показа насладата от събитието.
Пирог във формата на княжеска шапка
Legion Media Този пирог се назовава кокошарник на съветски. Той е затворен многослоен с заряд и отвърстие в горната част и дълго време се счита за обреден брачен пирог. Прави се във формата на четири- или осмоъгълна шапка, напомняща луксозната шапка на съветския княз Владимир Мономах, управлявал през XI век.
Курникът се прави с заряд от пилешко месо и пшенично зърно. Кокошката и петелът символизират положително поколение, житото – благосъстояние и изобилие. Понякога в поставят черупки или кокоши кости – за шанс. Ако сватбата се прави в оскъдно семейство и то няма пари за пилешко месо, тогава се прави пирог с по-достъпни пълнежи – просо и гъби, кореноплодни култури или зеле. Обикновено се пекат два курника – за булката и за младоженеца. Пирогът на булката е декориран с цветя и птици (признак на женственост и красота), а на младоженеца – с фигури на хора и животни (символ на огромно семейство и просперитета).
А. П. Рябушкин „Крестьянская свадьба в Тамбовской губернии“. 1880 г.Третяковска изложба
Казват, че в някои региони е имало бит по време на празника курникът да се разчупва над главите на жениха и булката. Вярвало се е, че колкото повече пшенични зърна падат върху главите на младоженците, толкоз по-богато ще живеят те.
Освен огромни пироги на сватбеното празненство постоянно има доста дребни такива с разнообразни пълнежи, в това число и. С тях сватбарите са угощавани по време на целия празник вместо с самун. За десерт се вършат сладки пайове и меденки.
С.П. Ткачов „Деревенская свадьба“Музей на братя Ткачови
След революцията от 1917 година отношението на управляващите към църквата става отрицателно, сватбената гала отива в предишното както в огромните градове, по този начин и по селата, а с това и доста сватбени ритуали. Една от редките гастрономически обичаи, оживели и до през днешния ден, е младоженците да се черпят с погача и сол.
създател: МАРИЯ БУНИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ