Щастливите младоженци са неговите идеални жертви...
Сватбено празненство в Холивуд Хилс завършва трагично – един от младоженците умира. Макар на пръв взор да наподобява като трагичен случай, сътрудник Кармен Санчес и нейният сътрудник – специалистът по сигурността Джейк Херън, скоро схващат, че това е третият смъртен случай от поредност сходни " произшествия " – и че зад тях се крие нещо надалеч по-зловещо.
Следите ги водят към сериен палач, който издига злото на ново равнище. Наречен " Убиецът на младоженци ", той не просто убива – основава злокобно произведение на изкуството от гибелта на жертвите си, концентрирано върху оживелите и тяхната болежка.
А в този момент мрачната му обсесия се е насочила към Кармен и Джейк. Решил е, че те са съвършената последваща двойка – да унищожи единия и да се любува на това по какъв начин другият рухва. Времето изтича, а смъртоносната игра сред див звяр и плячка към този момент е почнала.
Джефри Дивър е създател на голям брой бестселъри, продадени в тираж от над 50 милиона екземпляра, измежду които са " Ключаря ", " Композитора ", " Колекционерът на кости ".
Изабела Малдонадо е авторка, чиито книги са преведени на 24 езика. Завършила е Националната академия на ФБР и е някогашен полицейски пълководец. По поредицата ѝ за сътрудник Нина Герера се снима филм с Дженифър Лопес.
Представяме ви фрагмент от взаимния им разказ - " Убийство 2.0 ", издателство " Ера ":
***
Сряда, 24 юни
Операцията стартира тъкмо в 8:00.
Най-големият от трите преносимия компютър върху бюрото издаде приглушено бибикане. Джейк се взираше в белите букви върху черен екран – мястото, където сред индивида и машината се реализира сериозна връзка, не „ Уиндоус “, не „ Епъл “, а гол команден промпт, обичан на хакерите: C:.
Incursion Successful
System log reports:
Pinging J2607:f6b0:4004:c06::8b with 230 bytes of data:
Reply from 2607:f6b0:4004:c06::8b: time=18ms
Следваха още известия.
Без да откъсва взор от монитора, Джейк подвикна през рамо:
– Санчес!
След секунда тя стана от прилежащото бюро и се приближи. Приведе се и се взря в екрана. Лъхна го прочут мирис – лавандула.
Преди да постъпи в оперативния отдел на Вътрешна сигурност, Санчес работеше в „ Киберпрестъпления “ във ФБР. По изражението ѝ Джейк разбра, че схвана незабавно какво се случва.
– Да!
Вчерашната интервенция, при която изпразниха данните от телефона на Тъпия Тим, както го назова Санчес, беше сполучлива. Пробиха отбраната на компютъра на Тристан Кейн.
– Къде е той?
Джейк предприе разклонена офанзива.
– Засега не знам, Санчес. Ботът за физическо местонахождение търси адреса. Друг бот обаче влезе в банковите му сметки. Изпразвам ги – открих три. Всичко отива при „ Финансови закононарушения “.
До правосъдното дело иззетите средства се пазеха в специфична сметка за улики. В случая с Тристан Кейн сумата беше осемцифрена.
Бяха го правили няколко пъти – оставяха го без нищо, откриваха местоположението му и се опитваха да го арестуват. Той обаче постоянно успяваше да избяга, преди органите на реда да разбият вратата.
Тристан Кейн...
Един от най-ловките и най-безскрупулни хакери на света, мъж с десетки прякори, последният му прякор – DR-one – беше заигравка с новата технология на бойното поле.
DR от „ дрон “ – оръжие, надалеч по-ефикасно и способно да аргументи повече болежка и гибел от нож или огнестрелно оръжие. Имаше и различен подтекст – първите две букви навяваха визия за злокобни медицински опити. Самият Кейн поддържаше сходен имидж – не следваше нормалната хакерска мода (суичър и брезентов панталон). Носеше черен костюм и бяла риза, беше висок, строен и бледен. По отношение на последното с Джейк си приличаха. Бледността в действителност е запазена марка – хакерите не събират загар.
Кейн проникваше в системи по поръчка на всеки, подготвен да заплати обилно. Помагаше на терористи да сеят заличаване в името на идеологията си, в случай че фанатизмът въобще може да се назова идеология. Помагаше и на по-изтънчени клиенти да крадат от страната, от компании и от богаташи.
Кейн в никакъв случай не се задоволяваше просто да извърши задачата, постоянно нанасяше и спомагателна щета. Ако трябваше да порази по-ефективно задачата с риск да загинат почтени, толкоз по-добре. За него жертвите не бяха нищо повече от двуизмерните карикатури, които отстрелва в обичаните си видеоигри.
При последния удар на Кейн – поръчка, включваща и пари, и ликвидиране – Джейк и Санчес сплотиха сили, с цел да го спрат. Арестуваха клиентите му, само че той избяга.
Този случай напълно не беше първият конфликт на Джейк с Тристан Кейн. Преди няколко години Кейн го употребява, също както астронавтите употребяват лунната гравитация да ги катапултира в Космоса. Прилъга го да му „ спомага “ в подготовката на терористична интервенция, лишила живота на шестима души, за край му изпрати ехидно анонимно известие: „ Какво е възприятието да убиваш, Джейк? Хареса ли ти колкото на мен? “.
Чувството...
Нямаше думи, които да опишат отчаянието на Джейк. И гнева му.
Мразеше Кейн.
И себе си, задето позволи егото да засенчи разсъдъка му. Зарече се да откри Кейн и да въздаде правдивост. Справедливост под каквато и да е форма. Обичайна, по метода на Санчес – арест, правосъдно дело, присъда. Или... различен, по-директен метод. Джейк Херън вярваше, че разпоредбите и законите може да се преглеждат и като един тип оферти. Затова, в случай че преди месец някой го бе попитал дали би работил за федерална организация, щеше да отговори: „ Не единствено НЕ. НЕ и НЕ, по дяволите! “
Обстоятелствата обаче се трансформират от време на време фрапантно и в този момент той и Санчес се намираха в държавен офис с отворен интериор, съвсем като всяка друга канцелария в прагматичния южнокалифорнийския град Лонг Бийч. Доскоро мястото било гараж, от тук и прякора му, който със Санчес изписваха с основно „ Г “, с цел да му придадат смисъла на работно помещение. Личеше си, че са положени старания пространството да се облагороди – небрежно измазани стени, под, настлан с към момента неостъргани сиви плочки, осветяване на тавана, заздравен със стоманени подпори. Миришеше на ново – най-вече на багра и на фугираща примес за плочки и в случай че човек знаеше за предходното предопределение на постройката, можеше да долови и незадълбочен аромат на бензин и автомасло.
Халето – без прозорци и с размери петдесет на петдесет стъпки – побираше пет работни места, само че единствено две бяха заети. Покрай стената се разполагаха практични етажерки, някои бяха празни, по други бяха подредени писалищен материали, устройства за цифрово предпазване, компютри и всевъзможни елементи и джаджи, всички с етикети.
В ъгъла се виждаше железен сейф с два катинара. Вътре държаха автомати, револвери, боеприпаси, тейзъри, тактическа екипировка и съоръжение, светлинни гранати.
Пространството не беше напълно лишено от украса. На южната стена имаше три големи видеоекрана. В момента два от тях бяха в режим скрийнсейвър. Единият показваше на занимателен кадър по какъв начин от семе покълва жълто цвете. Другият бе напълнен с числовата равноценност на Пи до безконечност. Третият беше цифрова версия на бяла дъска с детайлности по случая „ Тристан Кейн “ – графики за връзки сред обвинените, биографии на съучастници, свидетелски показания, фотоси на предходните жилища на хакера, карти.
И още една украса на отсрещната стена – надпис в черно – Х2.
„ Х на квадрат “ – хакване на хакери. Официално пилотната стратегия се наричаше „ Разследване на хакерски офанзиви “. Засега в екипа бяха единствено Санчес и Джейк Херън.
Доктор Джакоби Херън описваше занятието си с цветистата дума „ интрузионист “. Държавни организации и корпорации го наемаха да тества сигурността на компютърните им системи и стратегии и да открива слаби места. Осигуряваше си спомагателен приход и му беше занимателно. По-важна обаче беше работата му в дребен лицей в Сан Франциско – преподаваше и изнасяше обществени лекции. Предупреждаваше за всевъзможните способи за корист с персонални данни и за похищения против персоналната цялост – и от страна на държавното управление, и от страна на корпорациите. Никога не изпълняваше поръчки на компании, за които знаеше, че употребяват такива практики. Значителна част от лекциите си посвещаваше на домашното принуждение – смяташе го за една от най-опасните и най-разпространените форми на посягане над личността. Джейк и Санчес съумяха значително да надмогнат затрудненията от предишното и да проведат следствието, обвързвано със случая „ Тристан Кейн “. Доказаха, че са добър екип и от Министерството на правораздаването им разпоредиха нова задача.
Корица Издателство " Ера " Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Следите ги водят към сериен палач, който издига злото на ново равнище. Наречен " Убиецът на младоженци ", той не просто убива – основава злокобно произведение на изкуството от гибелта на жертвите си, концентрирано върху оживелите и тяхната болежка.
А в този момент мрачната му обсесия се е насочила към Кармен и Джейк. Решил е, че те са съвършената последваща двойка – да унищожи единия и да се любува на това по какъв начин другият рухва. Времето изтича, а смъртоносната игра сред див звяр и плячка към този момент е почнала.
Джефри Дивър е създател на голям брой бестселъри, продадени в тираж от над 50 милиона екземпляра, измежду които са " Ключаря ", " Композитора ", " Колекционерът на кости ".
Изабела Малдонадо е авторка, чиито книги са преведени на 24 езика. Завършила е Националната академия на ФБР и е някогашен полицейски пълководец. По поредицата ѝ за сътрудник Нина Герера се снима филм с Дженифър Лопес.
Представяме ви фрагмент от взаимния им разказ - " Убийство 2.0 ", издателство " Ера ":
***
Сряда, 24 юни
Операцията стартира тъкмо в 8:00.
Най-големият от трите преносимия компютър върху бюрото издаде приглушено бибикане. Джейк се взираше в белите букви върху черен екран – мястото, където сред индивида и машината се реализира сериозна връзка, не „ Уиндоус “, не „ Епъл “, а гол команден промпт, обичан на хакерите: C:.
Incursion Successful
System log reports:
Pinging J2607:f6b0:4004:c06::8b with 230 bytes of data:
Reply from 2607:f6b0:4004:c06::8b: time=18ms
Следваха още известия.
Без да откъсва взор от монитора, Джейк подвикна през рамо:
– Санчес!
След секунда тя стана от прилежащото бюро и се приближи. Приведе се и се взря в екрана. Лъхна го прочут мирис – лавандула.
Преди да постъпи в оперативния отдел на Вътрешна сигурност, Санчес работеше в „ Киберпрестъпления “ във ФБР. По изражението ѝ Джейк разбра, че схвана незабавно какво се случва.
– Да!
Вчерашната интервенция, при която изпразниха данните от телефона на Тъпия Тим, както го назова Санчес, беше сполучлива. Пробиха отбраната на компютъра на Тристан Кейн.
– Къде е той?
Джейк предприе разклонена офанзива.
– Засега не знам, Санчес. Ботът за физическо местонахождение търси адреса. Друг бот обаче влезе в банковите му сметки. Изпразвам ги – открих три. Всичко отива при „ Финансови закононарушения “.
До правосъдното дело иззетите средства се пазеха в специфична сметка за улики. В случая с Тристан Кейн сумата беше осемцифрена.
Бяха го правили няколко пъти – оставяха го без нищо, откриваха местоположението му и се опитваха да го арестуват. Той обаче постоянно успяваше да избяга, преди органите на реда да разбият вратата.
Тристан Кейн...
Един от най-ловките и най-безскрупулни хакери на света, мъж с десетки прякори, последният му прякор – DR-one – беше заигравка с новата технология на бойното поле.
DR от „ дрон “ – оръжие, надалеч по-ефикасно и способно да аргументи повече болежка и гибел от нож или огнестрелно оръжие. Имаше и различен подтекст – първите две букви навяваха визия за злокобни медицински опити. Самият Кейн поддържаше сходен имидж – не следваше нормалната хакерска мода (суичър и брезентов панталон). Носеше черен костюм и бяла риза, беше висок, строен и бледен. По отношение на последното с Джейк си приличаха. Бледността в действителност е запазена марка – хакерите не събират загар.
Кейн проникваше в системи по поръчка на всеки, подготвен да заплати обилно. Помагаше на терористи да сеят заличаване в името на идеологията си, в случай че фанатизмът въобще може да се назова идеология. Помагаше и на по-изтънчени клиенти да крадат от страната, от компании и от богаташи.
Кейн в никакъв случай не се задоволяваше просто да извърши задачата, постоянно нанасяше и спомагателна щета. Ако трябваше да порази по-ефективно задачата с риск да загинат почтени, толкоз по-добре. За него жертвите не бяха нищо повече от двуизмерните карикатури, които отстрелва в обичаните си видеоигри.
При последния удар на Кейн – поръчка, включваща и пари, и ликвидиране – Джейк и Санчес сплотиха сили, с цел да го спрат. Арестуваха клиентите му, само че той избяга.
Този случай напълно не беше първият конфликт на Джейк с Тристан Кейн. Преди няколко години Кейн го употребява, също както астронавтите употребяват лунната гравитация да ги катапултира в Космоса. Прилъга го да му „ спомага “ в подготовката на терористична интервенция, лишила живота на шестима души, за край му изпрати ехидно анонимно известие: „ Какво е възприятието да убиваш, Джейк? Хареса ли ти колкото на мен? “.
Чувството...
Нямаше думи, които да опишат отчаянието на Джейк. И гнева му.
Мразеше Кейн.
И себе си, задето позволи егото да засенчи разсъдъка му. Зарече се да откри Кейн и да въздаде правдивост. Справедливост под каквато и да е форма. Обичайна, по метода на Санчес – арест, правосъдно дело, присъда. Или... различен, по-директен метод. Джейк Херън вярваше, че разпоредбите и законите може да се преглеждат и като един тип оферти. Затова, в случай че преди месец някой го бе попитал дали би работил за федерална организация, щеше да отговори: „ Не единствено НЕ. НЕ и НЕ, по дяволите! “
Обстоятелствата обаче се трансформират от време на време фрапантно и в този момент той и Санчес се намираха в държавен офис с отворен интериор, съвсем като всяка друга канцелария в прагматичния южнокалифорнийския град Лонг Бийч. Доскоро мястото било гараж, от тук и прякора му, който със Санчес изписваха с основно „ Г “, с цел да му придадат смисъла на работно помещение. Личеше си, че са положени старания пространството да се облагороди – небрежно измазани стени, под, настлан с към момента неостъргани сиви плочки, осветяване на тавана, заздравен със стоманени подпори. Миришеше на ново – най-вече на багра и на фугираща примес за плочки и в случай че човек знаеше за предходното предопределение на постройката, можеше да долови и незадълбочен аромат на бензин и автомасло.
Халето – без прозорци и с размери петдесет на петдесет стъпки – побираше пет работни места, само че единствено две бяха заети. Покрай стената се разполагаха практични етажерки, някои бяха празни, по други бяха подредени писалищен материали, устройства за цифрово предпазване, компютри и всевъзможни елементи и джаджи, всички с етикети.
В ъгъла се виждаше железен сейф с два катинара. Вътре държаха автомати, револвери, боеприпаси, тейзъри, тактическа екипировка и съоръжение, светлинни гранати.
Пространството не беше напълно лишено от украса. На южната стена имаше три големи видеоекрана. В момента два от тях бяха в режим скрийнсейвър. Единият показваше на занимателен кадър по какъв начин от семе покълва жълто цвете. Другият бе напълнен с числовата равноценност на Пи до безконечност. Третият беше цифрова версия на бяла дъска с детайлности по случая „ Тристан Кейн “ – графики за връзки сред обвинените, биографии на съучастници, свидетелски показания, фотоси на предходните жилища на хакера, карти.
И още една украса на отсрещната стена – надпис в черно – Х2.
„ Х на квадрат “ – хакване на хакери. Официално пилотната стратегия се наричаше „ Разследване на хакерски офанзиви “. Засега в екипа бяха единствено Санчес и Джейк Херън.
Доктор Джакоби Херън описваше занятието си с цветистата дума „ интрузионист “. Държавни организации и корпорации го наемаха да тества сигурността на компютърните им системи и стратегии и да открива слаби места. Осигуряваше си спомагателен приход и му беше занимателно. По-важна обаче беше работата му в дребен лицей в Сан Франциско – преподаваше и изнасяше обществени лекции. Предупреждаваше за всевъзможните способи за корист с персонални данни и за похищения против персоналната цялост – и от страна на държавното управление, и от страна на корпорациите. Никога не изпълняваше поръчки на компании, за които знаеше, че употребяват такива практики. Значителна част от лекциите си посвещаваше на домашното принуждение – смяташе го за една от най-опасните и най-разпространените форми на посягане над личността. Джейк и Санчес съумяха значително да надмогнат затрудненията от предишното и да проведат следствието, обвързвано със случая „ Тристан Кейн “. Доказаха, че са добър екип и от Министерството на правораздаването им разпоредиха нова задача.
Корица Издателство " Ера " Още по тематаПодкрепете ни Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ