Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от Житието на

„ Свързвайки резултатите от археологическите изследвания с данните от „ Житието на Св. Теодосий Търновски “, написано от самия Вселенски патриарх Калист, е открито, че разкритата черква е католиконът (основен храм) на манастира, чийто свещеник е Теодосий Търновски “, показва професор Хитко Вачев, представен от БНР.

 

„ И персонално царят взе участие в градежа на църквата “, добавя още той.

 

В творбата е маркирано, че цар Иван Александър носи в дрехата си пясък за градежа от близката река.

Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние равна на 185 м), което прави 555 м.

 

Измервайки със модерни средства това разстояние е открито, че то съответствува с това маркирано в писмения извор.

Археолозите разкриват красивата и богато украсена черква със фрески, лъжица за причестяване и огромен бронзов кръст, който е висял от тавана на храма.

 

Археолозите споделят, че този манастир дава нова тенденция в историческата просвета с смяна на ситуацията на Търновската света гора. Има и догадка, че наоколо, в една от подземните бази на Държавния запас, е и самата пещера на Теодосий Търновски.

Установеното местонахождение на новоразкрития феодален манастир и съществуването наоколо до него други отшелнически обители слага на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата Търновска света гора.

Архитектурно-стиловите характерности на храма недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите мостри на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство. Стените на църквата са построени от точно издялани каменни блокчета и тухли.

 

Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични детайли в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със особено направени тухли вид „ вълчи зъби “ и керамични детайли, които за пръв път се откриват в българските земи.

От северната страна на църквата е била издигната засводена изложба, чиито арки са били върху носещи каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със фрески. Олтарът на църквата е обособен от останалата част чрез зидана олтарна бариера, която също е стенописана.