Фобиите, които ни мъчат: COVID-19 отключи страх от вируси
Свързани вести
Натрапчив боязън, неконтролируема тревога, обществена изолираност. Все повече хора страдат от някакъв тип уплаха, която трансформира модела им на държание и доста утежнява качеството на живот. Изпадайки в паническо положение, те изпитват действителни телесни признаци като мощно сърцетуптене, изпотяване, световъртеж, главоболие, гадене. И даже да осъзнават, че казусът е психичен, мъчно могат да се оправят с него.
TrafficNews потърси за коментар психиатъра д-р Веселин Герев, който в поредност от материали ще опише за най-често срещаните уплахи, на какво се дължат и по какъв начин да се оправим с тях.
Прочетете още
Епидемията от COVID-19 отключва у доста хора боязън да не се разболеят. При някои от тях той се разраства дотам, че пречи на ежедневните действия и трансформира напълно метода на живот.
„ Фобията е боязън от съответен обект, от съответна обстановка или събитие. Покрай пандемията доста хора започнаха да се движат с маски, да странят един от различен, да поддържат отдалеченост с тези, с които се разминават. За страдание, и до през днешния ден, след края на пандемията, това към момента е реалност. Има хора, които към момента се движат с маски по магазини и театрални салони. Този тип мощен боязън от заразяване с някакъв вирусен или бактериален сътрудник си е една сериозна уплаха ”, показва доктор Веселин Герев.
Хипохондрията, или уплахата от заболявания, прави страдащия обществено изолиран. Той изпитва голяма паника, безпокойствие и боязън да не би някой към него да го болести с някакъв сътрудник. И надлежно изпитва безпокойствие за личното си здраве и сигурност.
„ Това го кара да трансформира тотално модела си на държание. Той има избягващо държание – заобикаля хората, отминава ги, не желае да се ръкува. По време на пандемията се вкараха някакви скотски способи на привет като удар с пестник или подритване по крайници, с което ние на процедура не сме привикнали, тъй като контактът е доста значим. Когато стиснеш ръката на някого, ти усещаш неговата страст – дали е изпотен, дали има топлота в тази ръка и така нататък Всичко това се свързва с някакъв вид надлежно прочувствени прекарвания в индивида, с който се ръкуваш. Другото нещо е носенето на защитна маска. Постоянното миене на ръцете не е неприятно, само че ние по принцип си мием ръцете. И потреблението на дезинфектанти. Много хора си дезинфекцират ръцете даже откакто натиснат копчето в асансьора или пипнат ръкохватка на врата, което е израз на техния боязън, че могат да бъдат инфектирани ”, изяснява експертът.
По думите му, най-страшен е психическият феномен на тези положения, тъй като остава трайно. Това е един посттравматичен стрес и в случай че човек е не запомнил да си постави защитните средства или не съблюдава рестриктивните мерки, които душeвността му постанова, изпада съвсем в под паника положения. Те водят до редица телесни признаци като мощно сърцетуптене, изпотяване, световъртеж, главоболие, подкосяване на краката, гадене, покачване, топка в корема. Страх, безпокойствие, паника до неразбираемост, натрапчиви мисли в главата за заразяване със съответния вирусен или бактериален извършител.
„ Другият миг е закупуването и непрекъснатото правене на проби. Това е психическата съставния елемент. Самата уплаха стартира да провокира голям брой натрапчиви мисли. Може да се стигне даже до така наречен меланхолия от уплаха, която е доста забавно положение. Човек се самообвинява, че е „ позволил неточност ” и това може да му коства живота ”, споделя психиатърът.
Неговите наблюдения демонстрират, че нормално този вид уплахи отминават, откакто преминат и психотравмените обстановки. В взаимозависимост от тежестта изчезват в границите на шест месеца до година, защото душeвността има свойството да се самоочиства.
„ Невинаги обаче е по този начин. Нека не забравяме, че от подобен вид положения страдат по принцип тревожните хора и тези, които изпитват под паника боязън, тъй като това са черти на характера. Такъв е личностният профил на хората с сходни проблеми. И когато я има тази предиспозиция, положението става клинично. Може би у някои хора този вид уплаха ще остане за цялостен живот. Човекът тотално снижава равнищата си на обществено действие, на качество на живот и надлежно самата уплаха се върти като натрапчива мисъл в главата му. Това провокира биохимични промени в неврона и когато те станат непрекъснати, завладяващи, водят и до натрапчиви дейности. Човек стартира непрекъснато да мие ръцете си, да се дезинфекцира дотам, че да си разрани кожата. Това са тежки положения и този човек би трябвало да бъде диагностициран от психиатър и да му се приложи някакъв вид лекуване. С натрупването на така наречен патологични реакции в мозъка се задействат биохимични механизми, които могат да бъдат „ разрушени ” единствено по биохимичен път ”, добавя доктор Веселин Герев.
Натрапчив боязън, неконтролируема тревога, обществена изолираност. Все повече хора страдат от някакъв тип уплаха, която трансформира модела им на държание и доста утежнява качеството на живот. Изпадайки в паническо положение, те изпитват действителни телесни признаци като мощно сърцетуптене, изпотяване, световъртеж, главоболие, гадене. И даже да осъзнават, че казусът е психичен, мъчно могат да се оправят с него. TrafficNews потърси за коментар психиатъра д-р Веселин Герев, който в поредност от материали ще опише за най-често срещаните уплахи, на какво се дължат и по какъв начин да се оправим с тях.
Прочетете още
Епидемията от COVID-19 отключва у доста хора боязън да не се разболеят. При някои от тях той се разраства дотам, че пречи на ежедневните действия и трансформира напълно метода на живот.
„ Фобията е боязън от съответен обект, от съответна обстановка или събитие. Покрай пандемията доста хора започнаха да се движат с маски, да странят един от различен, да поддържат отдалеченост с тези, с които се разминават. За страдание, и до през днешния ден, след края на пандемията, това към момента е реалност. Има хора, които към момента се движат с маски по магазини и театрални салони. Този тип мощен боязън от заразяване с някакъв вирусен или бактериален сътрудник си е една сериозна уплаха ”, показва доктор Веселин Герев.
Хипохондрията, или уплахата от заболявания, прави страдащия обществено изолиран. Той изпитва голяма паника, безпокойствие и боязън да не би някой към него да го болести с някакъв сътрудник. И надлежно изпитва безпокойствие за личното си здраве и сигурност.
„ Това го кара да трансформира тотално модела си на държание. Той има избягващо държание – заобикаля хората, отминава ги, не желае да се ръкува. По време на пандемията се вкараха някакви скотски способи на привет като удар с пестник или подритване по крайници, с което ние на процедура не сме привикнали, тъй като контактът е доста значим. Когато стиснеш ръката на някого, ти усещаш неговата страст – дали е изпотен, дали има топлота в тази ръка и така нататък Всичко това се свързва с някакъв вид надлежно прочувствени прекарвания в индивида, с който се ръкуваш. Другото нещо е носенето на защитна маска. Постоянното миене на ръцете не е неприятно, само че ние по принцип си мием ръцете. И потреблението на дезинфектанти. Много хора си дезинфекцират ръцете даже откакто натиснат копчето в асансьора или пипнат ръкохватка на врата, което е израз на техния боязън, че могат да бъдат инфектирани ”, изяснява експертът.
По думите му, най-страшен е психическият феномен на тези положения, тъй като остава трайно. Това е един посттравматичен стрес и в случай че човек е не запомнил да си постави защитните средства или не съблюдава рестриктивните мерки, които душeвността му постанова, изпада съвсем в под паника положения. Те водят до редица телесни признаци като мощно сърцетуптене, изпотяване, световъртеж, главоболие, подкосяване на краката, гадене, покачване, топка в корема. Страх, безпокойствие, паника до неразбираемост, натрапчиви мисли в главата за заразяване със съответния вирусен или бактериален извършител.
„ Другият миг е закупуването и непрекъснатото правене на проби. Това е психическата съставния елемент. Самата уплаха стартира да провокира голям брой натрапчиви мисли. Може да се стигне даже до така наречен меланхолия от уплаха, която е доста забавно положение. Човек се самообвинява, че е „ позволил неточност ” и това може да му коства живота ”, споделя психиатърът.
Неговите наблюдения демонстрират, че нормално този вид уплахи отминават, откакто преминат и психотравмените обстановки. В взаимозависимост от тежестта изчезват в границите на шест месеца до година, защото душeвността има свойството да се самоочиства.
„ Невинаги обаче е по този начин. Нека не забравяме, че от подобен вид положения страдат по принцип тревожните хора и тези, които изпитват под паника боязън, тъй като това са черти на характера. Такъв е личностният профил на хората с сходни проблеми. И когато я има тази предиспозиция, положението става клинично. Може би у някои хора този вид уплаха ще остане за цялостен живот. Човекът тотално снижава равнищата си на обществено действие, на качество на живот и надлежно самата уплаха се върти като натрапчива мисъл в главата му. Това провокира биохимични промени в неврона и когато те станат непрекъснати, завладяващи, водят и до натрапчиви дейности. Човек стартира непрекъснато да мие ръцете си, да се дезинфекцира дотам, че да си разрани кожата. Това са тежки положения и този човек би трябвало да бъде диагностициран от психиатър и да му се приложи някакъв вид лекуване. С натрупването на така наречен патологични реакции в мозъка се задействат биохимични механизми, които могат да бъдат „ разрушени ” единствено по биохимичен път ”, добавя доктор Веселин Герев.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ