Свършва ли животът след 40? Твърдо НЕ“! Дори някои биха

Свършва ли животът след 40? Твърдо „ НЕ “! Дори някои биха споделили, че тъкмо тогава стартира! Дами, всички вие които сте в тази прелестна възраст, заповядайте на едно удивително събитие, проведено особено за вас – онлайн фестивалът .

С неговите две организаторки беседваме в този момент – две сестри: Кремена Станилова – психолог и психотерапевт, създател и Теодора Панайотова – антистрес терапевт, гримьор, фотограф.

1. Как ви хрумна концепцията да организирате сходен фестивал?

Кремена Станилова: Преди четири години, когато моята баба си отиде, започнах да се възнамерявам за разликите сред моето потомство, поколенията на моята майка и на моята баба, когато са били на моята възраст. И си дадох сметка, че българската жена минава доста самотно от интервал на интервал, обърната към грижата за другите. Докато е млада, тя бива придружавана във значимите за нея промени от по-възрастните дами – първата менструация, сватба, развъждане на деца, намиране на специалност.

Навлизайки в междинна възраст, тя се оказва сама в един интервал, в който няма кой да я съпровожда в паниките и, в проблемите и, в търсенията и, до момента в който е разпъната сред грижата към този момент освен за личните си деца и кариерата, само че и за остаряващите родители в този така значим интервал на духовно помъдряване, на телесни промени, само че и на обществени промени – защото тук стартира свиване на кръга от другарства, тъй като пътищата постоянно се разделят.

Оказва се, че българската жена на 40+ търси сама своите отговори за този интервал и най-често това, което намира в мрежата или в другарските диалози информация за проблемите или заболяванията на тази възраст, само че не и разнообразни гледни точки към решенията. Рядко има информация за духовната инициация, през която минаваме посредством четири провокации на тази възраст – да пуснем остарели разбирания и връзки, да променим гледни точки, да прибавим изчезнали късчета, отчуждени от нас вследствие на възпитанието ни в детството, да трансформираме неща, с цел да ни служат в този интервал по нов метод.

Имам едно в детайли изявление в youtube канала ми на тематика „ Четирите провокации на живота след 40+ ” за тези, които желаят да влязат в дълбочина в тематиката.
Затова поканих едни от най-хубавите психотерапевти, психолози, мотивационни водачи, треньори да споделят своя професионален и житейски опит от тази възраст.

А с Теодора сме тандем по рождение – ние сме сестри и сътрудници и в работата, и в живота. Работим дружно – аз като психолог и психотерапевт, тя като антистрес терапевт, гримьор, фотограф. Тя е по-творчески насочената, аз по-рационално. Но взаимно се допълваме, учим и обогатяваме.
Тя реализира направата и промотирането в рекламната част на фестивала.

2. Защо навлизането във възрастта 40+ обезкуражава някои дами? И какво бихте споделили на всички тях?

Кремена: Смятам, че доста дами са погълнали стандартите на обществото за това какво се чака в тази възраст, че младостта е свършила, че няма за къде да опитваш отначало, в случай че нещо не те удовлетворява. Както и това, че 40+ слага пред нас задачата да почнем да обработваме по-цялостно всичко, което се случва в света отвън нас и отвън нас, да се разделим с илюзиите, и с егоцентризма на младостта, с цел да почнем да смиламе събитията и прекарванията във връзка тях умно и с обич към себе си и към света. Не постоянно този развой е неусетен. Той оставя рани, които би трябвало да се превържат и излекуват.
Бих им споделила да се учат да живеят по един себесъхраняващ метод.

Теодора: Колкото повече добавени години, толкоз повече преживелищен опит – дали съзнателен или не, опитът от събитийности, както положителни, по този начин и не до такава степен, постоянно е обвързван с умирането на илюзиите, а това е много обезсърчително. Но въпреки всичко отпадането на илюзии и вярвания е наложително, с цел да се продължим напред, по нов път и по-себеобичащи и познаващи се. Обезкуражаването е наложителен стадий съгласно мен, защото за добър рестарт, би трябвало да има и положително зануляване…Листата се сменят, едни опадват, други никнат, натурален развой на крах, предхождаш натурален развой на напредък.

3.Има ли жена, която е ваш блян за почтено държание в зрелост и на която се възхищавате. Коя е тя?

Кремена: Мъдрата жена. А това е всяка жена в моя живот и освен, която е приела, че светът може да е всевъзможен, както и че е приела и може да бъде всякаква – и виновна и безотговорна, и работлива, и мързелива, приемаща, и отхвърляща, и молеща, и настъпваща. Свободната жена да бъде във всеки миг това, което е и която отстоява себе си и своите права.

Теодора: Баба ми, майка ми, сестра ми и всички мои прародни дами, а и въобще всички прадревни дами в целия свят, които са били въпреки всичко спечелили в един постепенен развой, без значение какъв брой просветени са били тогава…Колкото по-назад отиваме, толкоз повече мъдрост незамърсена от „ хиляди източници на знание ”има…Дори, в случай че човек се разноски в едно наше българско и забравено от градската цивилизация село, би могъл да се допре до този извор на същински полезности, даже и единствено в един елементарен диалог за посоката на пътя или времето.. Случвало се е хиляди приказки да изпризказваш с някой, мине някоя антична жена, една дума ще каже, цялостен пъзел ще подреди! Затова елате във фестивала да наредим пъзела на живота след 40+.

4. Какво очаквате да се случи след реализацията на онлайн фестивала „ Животът след 40? ”

Кремена: Да сложим началото на една женска общественост, в която да се поддържаме и след фестивала, както и да споделяме опит и открития за този интервал от живота, както и да изградим група на принадлежност и топло сестринство. А в персонален проект чакам лятото, с цел да си почивам, може би да пътувам и да се любувам на хубостите на света с всичките си сетива.

Теодора: Очаквам най-много всеки да откри своя истина от лекциите във фестивала и да я приложи с триумф в живота си, също по този начин чакам да се получи и това междучовешко свързване по сродност, което е доста, защото клетките на човек разпознават сродността, като безвредна среда, в която да се отпусне и да разгърне най-хубавото от себе си…В персонален проект се оставям да бъда прелестно сюрпризирана, както от себе си по този начин и от цялата Вселена.

5. Ако имахте силата да измененията света, какво бихте създали?

Кремена: Бих излекувала сърцата на всички засегнати хора, които през раните си нараняват други хора и животни. За да има по-малко болежка в този свят и повече обич и емпатия към всяка живинка на този свят. Защото болката е неизразена обич, а гневът и омразата са обич поели в неправилна посока.

Теодора: Аз считам, че множеството беди в този свят се дължат на неналичието на съвест, отговорност, самообладание и емпатия..Бих поставила по-много от тях във всеки, без риск от предозиране..Този свят има потребност от хора, които са виновни за дейностите и помислите си, както и от по-чувствителни хора, но не чувствителни и съобразителни единствено за техните си болки, а въобще да имат чувството и за отсрещния, било то човек, още повече животно или природа..Да, аз считам, че нашето отношение към по-беззащитните ни прави индивиди. Всички могат да благоговеят пред по-силния, пред себеподобен, само че висша степен на доказателство, че си човек е да си благ с по-малките и по-безсилните от теб.

Да благодарим на организаторките на онлайн фестивала и несъмнено, всяка дама е добре пристигнала там! Юни наближава! Да се забавляваме и учим дружно!

Интервю на Лора Костова