Седмицата: Кога сме по-пияни – на сватба или на погребение?
Свършиха ли погребенията – тия от 4-5 години насам, дето непрекъснато предизборно-изборно-следизборно се закопаваме? И да не са, и през цялата минала седмица някак си най-малко по-сватбарски дрънчи политпартийната обстановка – дори държавническа. Може пък и по-оптимистично, кой знае? Че то оптимизмът си е реалност най-малко съгласно прогнозата на един сватбарско-погребален анекдот: „ Каква е разликата сред женитба и заравяне? Пияните са с един по-малко! “.
Е, има и напълно гробарски тези по случая: „ - Скъпи, през днешния ден имаме годишнина от сватбата ни, по какъв начин ще я отбележим? - С минута мълчание… “. Както и всевъзможни други погребални „ майтапи “ като: „ Какво е женитба? Двама луди - 300 гладни “ и „ - Тате, какъв брой коства да се ожениш? - Не знам, сине, още погасявам! “. Или „ - Вярно ли е, че женитбата е лотария? - Глупости! В лотарията въпреки всичко има някакъв късмет! “.
Но пък след всичките тия парламентарно-властови служебни погребения що да не се хванем на сватбарско хоро. Като удавник за сламка, щото се видя, че най-малко изборно спасението на давещите се НЕ е в ръцете на самите давещи се. Но пък по този начин може и да си отговорим на „ това е въпросът “: Кога сме по-пияни – на женитба или на заравяне?
Политпартийната и властова женитба сега най-малко си има жених, който всички харесват. Ей това другояче нечувано „ възприятие “ проличава най-малко от следната „ обич “. Всичките сватбари, които за нула време преди време бутнаха днешния министър председател Росен Желязков от тогавашния му пост ръководител на Народното събрание, след това отхвърлиха да влязат в коалиция, в случай че той е министър-председател, в този момент го желаят за младоженец. Даже стремително се омъжиха/ожениха баш за него, посредством което несъмнено се венчаха и за свекъра Бойко Борисов, като нямат нищо срещу букета от гербери, единствено и единствено да са и те в тая „ китка “ във тип на заряд за декорация. Без да им пука, че тъкмо от водача на ГЕРБ и три пъти министър председател въобще – дори изобщо, не им се кълне в обич „ в положителни и в неприятни дни “, само че пък е несъмнено, че във всеки миг може гибелта (тяхната властова, че и партийна) да ги раздели.
Поне към този момент обаче сватбеното странствуване си върви. Най-малкото тъй като едни други баш сватбари им постлаха това легло. Ония двамата луди (според вицовете по-горе) жениха, дето овършаха бюджета на партийния си и властови лотариен принцип „ продължаваме смяната “. И по този начин сега новата постоянна власт си има комфортен „ зложелател в леглото “. Какво може да е по-романтично-услужливо до полуда от изкопаната напълно сватбарски 18-милиардна дупка в бюджета. И от обстоятелството, че с цел да се вместим в 3% недостиг, дето ни би трябвало за влизане в еврозоната, би трябвало стягане на коланите, които отново те сватбарски разпасаха за личния си „ меден месец “.
Така де, и до бракоразвод в този момент да се стигна при новите постоянно влюбени, виновността ще се стовари като стомна прокиснало вино връз просто Кирчо и Асенчо, щото те плюха до вкисване в нея. Че и не престават да слюноотделят отривисто и сега като съпротива най-много на самите себе си. Без да им пука, че би трябвало да си платят вересиите, с цел да поръчват музика. Всъщност – може и гратис, но на личното си политпартийно заравяне. На едни последващи сватбарско-нередовни избори, на които да се (ги) закопаят. Тъкмо пияните ще са с един по-малко!
Е, има и напълно гробарски тези по случая: „ - Скъпи, през днешния ден имаме годишнина от сватбата ни, по какъв начин ще я отбележим? - С минута мълчание… “. Както и всевъзможни други погребални „ майтапи “ като: „ Какво е женитба? Двама луди - 300 гладни “ и „ - Тате, какъв брой коства да се ожениш? - Не знам, сине, още погасявам! “. Или „ - Вярно ли е, че женитбата е лотария? - Глупости! В лотарията въпреки всичко има някакъв късмет! “.
Но пък след всичките тия парламентарно-властови служебни погребения що да не се хванем на сватбарско хоро. Като удавник за сламка, щото се видя, че най-малко изборно спасението на давещите се НЕ е в ръцете на самите давещи се. Но пък по този начин може и да си отговорим на „ това е въпросът “: Кога сме по-пияни – на женитба или на заравяне?
Политпартийната и властова женитба сега най-малко си има жених, който всички харесват. Ей това другояче нечувано „ възприятие “ проличава най-малко от следната „ обич “. Всичките сватбари, които за нула време преди време бутнаха днешния министър председател Росен Желязков от тогавашния му пост ръководител на Народното събрание, след това отхвърлиха да влязат в коалиция, в случай че той е министър-председател, в този момент го желаят за младоженец. Даже стремително се омъжиха/ожениха баш за него, посредством което несъмнено се венчаха и за свекъра Бойко Борисов, като нямат нищо срещу букета от гербери, единствено и единствено да са и те в тая „ китка “ във тип на заряд за декорация. Без да им пука, че тъкмо от водача на ГЕРБ и три пъти министър председател въобще – дори изобщо, не им се кълне в обич „ в положителни и в неприятни дни “, само че пък е несъмнено, че във всеки миг може гибелта (тяхната властова, че и партийна) да ги раздели.
Поне към този момент обаче сватбеното странствуване си върви. Най-малкото тъй като едни други баш сватбари им постлаха това легло. Ония двамата луди (според вицовете по-горе) жениха, дето овършаха бюджета на партийния си и властови лотариен принцип „ продължаваме смяната “. И по този начин сега новата постоянна власт си има комфортен „ зложелател в леглото “. Какво може да е по-романтично-услужливо до полуда от изкопаната напълно сватбарски 18-милиардна дупка в бюджета. И от обстоятелството, че с цел да се вместим в 3% недостиг, дето ни би трябвало за влизане в еврозоната, би трябвало стягане на коланите, които отново те сватбарски разпасаха за личния си „ меден месец “.
Така де, и до бракоразвод в този момент да се стигна при новите постоянно влюбени, виновността ще се стовари като стомна прокиснало вино връз просто Кирчо и Асенчо, щото те плюха до вкисване в нея. Че и не престават да слюноотделят отривисто и сега като съпротива най-много на самите себе си. Без да им пука, че би трябвало да си платят вересиите, с цел да поръчват музика. Всъщност – може и гратис, но на личното си политпартийно заравяне. На едни последващи сватбарско-нередовни избори, на които да се (ги) закопаят. Тъкмо пияните ще са с един по-малко!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ