Църквата почита празник, свързан с великия вселенски учител свети Йоан Златоуст
Св. Йоан Златоуст предал Богу дух в 407 година на към 60-годишна възраст. Той е бил свещеник на Константинопол шест и половина години, а в изгнание - три години и три месеца.
Заради празника Кръстовъздвижение (14 септември) Църквата уважава паметта му не в деня на гибелта му 14 септември, а на 13 ноември. Паметта му се празнува и на 30 януари (ден на Светите Три Светители), дружно със Св. Василий Велики и Св. Григорий Богослов (Назиански).
Църквата възпоменава на 27 януари и деня, в който през 438 година светите му мощи били преместени от Кострама в Константинопол (Истанбул). През време на Латинската империя светите му мощи били отнесени в Рим и в този момент почиват в катедралата " Св. Петър ".
След като минали повече от тридесет години от кончината на великия космополитен преподавател свети Йоан Златоуст в град Комана, светейшият Прокъл, който в миналото бил негов възпитаник, а по-късно го заместил на престола му, извършвайки през лятото свещенодействие в негова памет във Великата Константинополска черква, произнесъл слово към народа, прославяйки Божия ласкател с доста похвали.
" Никой не може да възхвали свети Йоан по достолепие, споделил той. Това би направил единствено различен подобен Йоан, в случай че би се явил в този момент. Подобно на пълноводна река, паметта му, състояща се от възпоменания за безбройните му писания, подвизи и директиви, напоява душите на правилните. В него сияят лъчите на Божията берекет, в които на един с изясненост се явява слънцето на Божеството, пред различен се показва очистването на православието от ереси, на някой се демонстрира гибелта на идолите, за различен става очевидна лъжливостта на заблужденията, някой вижда одобряването на вярата и изправянето на нравите, за различен блестят небесни венци.
О, архиерею, паметта за който е сходна на изпълнен с благовоние въздух! Име, съответстващо на делата и название Златоуст, очевидно показващо какъв беше той в проповядването на словото Божие!
Този Йоан е сходен на Йоан, Предтечата Господен, който е проповядвал смирение. Онзи е бил просветител, този е богогласна тръба. Онзи е бил хладнокръвен, този е несломим. Онзи е бил девственик, този е бранител на чистотата. Онзи е кръщавал в пустинята, този в града разстилаше въображаеми мрежи. Онзи изобличил прелюбодееца, този ужасно изобличаваше хищниците. Онзи бил хвърлен в тюрма, този беше заточен в заточение. Онзи бил посечен с меч, този желаеше да одобри същата гибел за истината.
Много бяха подвизите му на земята, доста венци са му приготвени на небето. Сега Йоан вика дружно с деятел Павел: " Аз съм Христово благовоние, тъй като очистих всички места от заблуди като от зловония: в Ефес отстраних измамата на Мид, във Фригия направих бездетна майката на лъжливите богове, в Кесария разорих националните блудилища, в Сирия опразних богопротивните събрания, в Персия посях семето на благочестието. Навсякъде насадих корените на православната вяра; просветих целия свят с познанието за Бога чрез своето обучение. Като сформирах книги, разпрострях на всички места мрежите на спасението. С Йоан Богослов богословствах за Словото на Отца. Заедно с риболовците хвърлих в света мрежите на православието ".
- О, Йоане! Животът ти в действителност е бил изпълнен със тъга, само че гибелта ти е почетна, гробът ти е прочут, премията ти е велика! "
Когато свети Прокъл говорел по този начин в църквата, народът, пламнал от обич към свети Йоан Златоуст, не могъл да дочака края на словото, само че всички сякаш с едни уста извикали към него, като го молели да побърза с връщането на светите мощи на Йоан от Комана в Константинопол. Силните крясъци ехтели в църквата толкоз дълго, че патриархът не могъл да довърши беседата си. Веднага след църковния отпуст той се отправил към цар Теодосий, сина на Аркадий, внук на Теодосий Велики, и го помолил за преместването на честните мощи на Йоан Златоуст, като споделил:
- Царю, върни този, който евангелски те роди със свето Кръщение и със светителските си ръце те внесе в църквата, така както в миналото старецът Симеон взел на ръце Господа. Църквата вика към теб: " Красотата ми посърна, устата ми се затвориха, великолепието ми се помрачи. Див глиган раздра пастирите на Златоустовите овце и кръвожадни зверове унищожиха плодовете на устата ми. Завист оскверни светинята на моя чиновник. Отсякоха го от мен и го заключиха в гроба на мълчанието. Приятелите на еретиците говореха между тях: да заградим устата, които говореха доста срещу нас. Да посрамим речите му, тъй като никой към този момент не ще може по този начин да поучава и никой към този момент не ще ни възрази. Царю, докога врагът ще ме ругатни поради Златоуст? Върни ми този, който беше сходство на моя Жених Христос. Дарувай на мен, твоята майка, твоя нравствен отец. Макар че от мен го в профил твоята майка по плът, ти не следвай немилостивото й сърце и неприятното й желание, само че възревнувай за светостта на духа, без която никой не ще види Господа. Славата на Евдоксия мина, а Църквата обитава во веки. Аз съм твоя майка за безконечни времена. Дай ми опция навсякъде да разпространя насладата от завръщането на Златоуст и ти ще имаш в мое лице ходатайка за себе си пред Бога. Придобий душата на Златоуст в качеството на молитвеница за теб. Бъди наследник на правдата, утвърждаван от отеческата молитва! "
И по този начин, като споделил доста от името на Църквата, той склонил царя да се съгласи. В Комана били пратени най-почетни мъже със сребърна ракла, с цел да пренесат светите мощи с огромна респект. Когато те пристигнали там и посочили царското обръщение на Команския свещеник и на целия народ, сред людете настъпили огромна тъга, тъга и стенание, заради лишаването от това велико богатство. Народът не желал да даде светите мощи. Дълго разсъждавали по този мотив, само че не можели да се противят на царската заповед. А когато изпратените от царя хора желали да вземат мощите от гроба, те в същия момент станали толкоз тежки, че макар всички старания, било невероятно да бъдат помръднати. Пратениците доста се потрудили, само че нищо не постигнали.
Като разбрали от това, че светецът не съизволява мощите му да бъдат взети, те незабавно известили документално царя. Той, като се посъветвал със светейшия патриарх и с други свети мъже, схванал грешката си, а точно, че не с молба, а със заповед изпратил хората си да вземат мощите на свети Йоан от Комана. Той намислил да му напише обръщение като на жив човек, просейки амнистия за дързостта си и умолявайки го да съзиволи да се завърне на престола си и да утеши стадото си. Царят написал с ръката си следното:
" До вселенския преподавател и мой нравствен отец свети Йоан Златоуст, цар Теодосий. Честнейши отче, като счетох честното ти тяло за бездушно, сходно на телата на другите умрели, заповядах неотложно да го донесат при нас, само че не получих мечтаното по причина на моето недостойнство. А в този момент ти адресирам като на жив тази моя собственоръчна молба и с религия те апелирам да простиш на мен и на хората ми. Прости ми смело подхванатото начинание, като го покриеш с дълбочината на мъдростта си. Ти, който учеше всички на смирение, елементарни на каещия се. Върни ни бащата като на деца, обичащи татко си, и обрадвай с пришествието си тези, които те обичат. Поради огромна потребност, старателно те апелирам да дойдеш при нас, а не повелявам. Не ме посрамвай за повторно, честнейши отче! Дарувай себе си на искащите да те видят; върни се с мир вкъщи си и своите ще те одобряват с обич. "
Като написал това обръщение, царят го дал на бързоходци и заповядал, като отворят ковчега на светеца, да го положат на гърдите му и по-късно да извършат всенощно бдение. Когато изпратеното от царя в Комана царско писмо било положено на гърдите на свети Йоан и когато, по-късно, след осъществяването на всенощното бдение, царските мъже се допрели до светите мощи, светецът незабавно им съдействал: той станал по този начин естествено лек, какъвто бил преди този момент. Пратениците се зарадвали и като взели честните мощи от ковчега, ги положили в царската рака. Там имало един безпаричен човек с болен крайник след захапване от змия, който живеел при църквата, просейки лепта. Той взел неголяма забрадка от ковчега на светеца и отрил с нея крайници си. В същия момент кракът му излекуван и той почнал да върви, прославяйки Бога. Целият народ се събрал със свещи в ръце, с цел да се поклони на честните мощи на светеца и ги изпратил с доста сълзи.
Царските хора тръгнали на път и стигнали до халкидонското пристанище. Царят с целия синклит, патриархът с клира и огромно голям брой народ излезли на кораби да посрещнат светите мощи. Бил подготвен специфичен царски транспортен съд, в който била поставената раката с мощите. Когато се прибирали към Константинопол, по Божие допущение, в морето ненадейно се извила стихия. Всички кораби били разпръснати на разнообразни страни, а корабът, на който била раклата с мощите, като се лишил от рул, се носел, невидимо ръководен от Божията мощ. Той дебаркирал на брега, там, където се намирало лозето на вдовицата,за което свети Йоан Златоуст претърпял толкоз бедствия и самото заточение. Така той и след гибелта си показал ревнивост към правдата и изобличил неправедно породената засегнатост. В същия час морето утихнало, корабите се събрали на едно място неповредени и никой не потърпевш от морското неспокойствие.
Раклата с мощите на св. Йоан Златоуст.
Когато раклата с мощите била пренесена на брега, целият народ излязъл със свещи, кандила и песнопения. Клириците, като взели раклата, в началото я внесли в църквата " Свети деятел Тома ", а по-късно - в църквата " Света Ирина ", наричана и черква на Христовия мир. Тук царят и патриархът отворили раклата и намерили тялото на свети Йоан сходно на лозова пръчка, цъфтящо от хубост и нетление и издаващо огромно благовоние. Като свалил багреницата си, царят я прострял над мощите, а по-късно, като паднал върху гърдите на светеца, споделил през сълзи:
- Отче, елементарни прегрешението, породено ти заради злоба. Не ме считай за съизвършител в прегрешението на майка ми и не допускай да пострадвам поради родителската волност. Макар че съм наследник на твоята гонителка, аз съм почтен за породеното ти злополучие. Прости й съгрешението, с цел да бъда и аз свободен от упрека, тежащ върху нея. Прекланям сана си пред нозете ти и покорявам цялата си власт на молитвата ти. Прости на оскърбилата те с неразумно принуждение, тъй като тя се разкая за стореното ти зло и моли за амнистия, обръщайки се със примирение към теб посредством моите уста по този начин: " Спомни си, отче, твоето учително слово за незлопаметността и самичък не помни злобата ми. Искам да стана след падението си, само че подай ми ръка ти, който споделяше: в случай че си паднал един път, стани и ще се спасиш. Не мога да понеса недоволството ти от мен; даже гробът ми се раздрусва, съкрушавайки костите ми. Боя се от безконечното наказване и от това, да не бъда отстранена от стоенето отдясно на страшния Христов съд. Ти избави мнозина с поученията си; да не бъда единствено аз лишена от това избавление. Не оставяй мен, зовящата те подире ти, само че отмъсти за мен на моя зложелател - дявола, тъй като той ме научи да те оскърбя, както в миналото научи Ева да съгреши пред Бога. Не се гневи против мен, незлобиви. Ти, който не беше отмъстителен в тленния живот, не бъди отмъстителен и в нетленния. Ако аз, живеейки във краткотрайния живот, ти предизвиках зло, то ти, живеейки във безконечния живот, бъди потребен за душата ми. Отмина славата ми и нищо не ми помогна; само че помогни ми ти, отче, за твоя популярност, която ти си приел от Бога и елементарни на мен, безответната, преди да бъда наказана на страшния Христов съд ".
Докато казвал тези думи от името на майка си, царят не преставал да плаче, само че оросявал със сълзи тялото на светеца и го целувал със боязън. Също и свети Прокъл, целувайки тялото на светеца, мълвял:
- Радвай се, христолюбиви отче, пресладки учителю! Аз съм твое чадо, възпитавало се от духовното ти мляко. Както си бил овчар преди мен, по този начин и в този момент си овчар: моите овце са твои; стадото ти и до момента се храни на твоето пасище и стремейки се към теб, не желае да следва другите пастири. Яви ни лицето си и ни накарай още веднъж да чуем гласа ти.
Целият народ се стремял най-малко да се допре до честната рака на светеца и не се отделил от нея през целия ден и през цялата нощ.
На сутринта мощите на светеца били сложени в царска каляска и откарани с огромна чест и популярност в огромната съборна черква " Свети Апостоли ". Когато раклата била импортирана вътре и сложена на патриаршеския трон, целият народ възклицавал като че с едни уста:
- Приеми престола си, отче!
Тогава патриарх Прокъл, а с него и мнозина от най-достойните мъже видели по какъв начин свети Иоан раздвижил мъртвите си устни, като че ли бил жив, и прознесъл архиепископско доброжелание:
- Мир на всички!
Църквата на светите апостоли в Константинопол, изобразена на древен ръкопис. Източник: sacred-destinations.com
По време на осъществяването на светата Литургия, от светите Златоустови мощи били подадени доста чудесни изцеления на боледуващите, а също и гробът на кралица Евдоксия прекратил дълговременното си разклащане. Презвитерите положили светото тяло на Йоан в олтара под жертвеника, прославяйки с забавление и наслада Христа Бога, превъзнасян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Заради празника Кръстовъздвижение (14 септември) Църквата уважава паметта му не в деня на гибелта му 14 септември, а на 13 ноември. Паметта му се празнува и на 30 януари (ден на Светите Три Светители), дружно със Св. Василий Велики и Св. Григорий Богослов (Назиански).
Църквата възпоменава на 27 януари и деня, в който през 438 година светите му мощи били преместени от Кострама в Константинопол (Истанбул). През време на Латинската империя светите му мощи били отнесени в Рим и в този момент почиват в катедралата " Св. Петър ".
След като минали повече от тридесет години от кончината на великия космополитен преподавател свети Йоан Златоуст в град Комана, светейшият Прокъл, който в миналото бил негов възпитаник, а по-късно го заместил на престола му, извършвайки през лятото свещенодействие в негова памет във Великата Константинополска черква, произнесъл слово към народа, прославяйки Божия ласкател с доста похвали.
" Никой не може да възхвали свети Йоан по достолепие, споделил той. Това би направил единствено различен подобен Йоан, в случай че би се явил в този момент. Подобно на пълноводна река, паметта му, състояща се от възпоменания за безбройните му писания, подвизи и директиви, напоява душите на правилните. В него сияят лъчите на Божията берекет, в които на един с изясненост се явява слънцето на Божеството, пред различен се показва очистването на православието от ереси, на някой се демонстрира гибелта на идолите, за различен става очевидна лъжливостта на заблужденията, някой вижда одобряването на вярата и изправянето на нравите, за различен блестят небесни венци.
О, архиерею, паметта за който е сходна на изпълнен с благовоние въздух! Име, съответстващо на делата и название Златоуст, очевидно показващо какъв беше той в проповядването на словото Божие!
Този Йоан е сходен на Йоан, Предтечата Господен, който е проповядвал смирение. Онзи е бил просветител, този е богогласна тръба. Онзи е бил хладнокръвен, този е несломим. Онзи е бил девственик, този е бранител на чистотата. Онзи е кръщавал в пустинята, този в града разстилаше въображаеми мрежи. Онзи изобличил прелюбодееца, този ужасно изобличаваше хищниците. Онзи бил хвърлен в тюрма, този беше заточен в заточение. Онзи бил посечен с меч, този желаеше да одобри същата гибел за истината.
Много бяха подвизите му на земята, доста венци са му приготвени на небето. Сега Йоан вика дружно с деятел Павел: " Аз съм Христово благовоние, тъй като очистих всички места от заблуди като от зловония: в Ефес отстраних измамата на Мид, във Фригия направих бездетна майката на лъжливите богове, в Кесария разорих националните блудилища, в Сирия опразних богопротивните събрания, в Персия посях семето на благочестието. Навсякъде насадих корените на православната вяра; просветих целия свят с познанието за Бога чрез своето обучение. Като сформирах книги, разпрострях на всички места мрежите на спасението. С Йоан Богослов богословствах за Словото на Отца. Заедно с риболовците хвърлих в света мрежите на православието ".
- О, Йоане! Животът ти в действителност е бил изпълнен със тъга, само че гибелта ти е почетна, гробът ти е прочут, премията ти е велика! "
Когато свети Прокъл говорел по този начин в църквата, народът, пламнал от обич към свети Йоан Златоуст, не могъл да дочака края на словото, само че всички сякаш с едни уста извикали към него, като го молели да побърза с връщането на светите мощи на Йоан от Комана в Константинопол. Силните крясъци ехтели в църквата толкоз дълго, че патриархът не могъл да довърши беседата си. Веднага след църковния отпуст той се отправил към цар Теодосий, сина на Аркадий, внук на Теодосий Велики, и го помолил за преместването на честните мощи на Йоан Златоуст, като споделил:
- Царю, върни този, който евангелски те роди със свето Кръщение и със светителските си ръце те внесе в църквата, така както в миналото старецът Симеон взел на ръце Господа. Църквата вика към теб: " Красотата ми посърна, устата ми се затвориха, великолепието ми се помрачи. Див глиган раздра пастирите на Златоустовите овце и кръвожадни зверове унищожиха плодовете на устата ми. Завист оскверни светинята на моя чиновник. Отсякоха го от мен и го заключиха в гроба на мълчанието. Приятелите на еретиците говореха между тях: да заградим устата, които говореха доста срещу нас. Да посрамим речите му, тъй като никой към този момент не ще може по този начин да поучава и никой към този момент не ще ни възрази. Царю, докога врагът ще ме ругатни поради Златоуст? Върни ми този, който беше сходство на моя Жених Христос. Дарувай на мен, твоята майка, твоя нравствен отец. Макар че от мен го в профил твоята майка по плът, ти не следвай немилостивото й сърце и неприятното й желание, само че възревнувай за светостта на духа, без която никой не ще види Господа. Славата на Евдоксия мина, а Църквата обитава во веки. Аз съм твоя майка за безконечни времена. Дай ми опция навсякъде да разпространя насладата от завръщането на Златоуст и ти ще имаш в мое лице ходатайка за себе си пред Бога. Придобий душата на Златоуст в качеството на молитвеница за теб. Бъди наследник на правдата, утвърждаван от отеческата молитва! "
И по този начин, като споделил доста от името на Църквата, той склонил царя да се съгласи. В Комана били пратени най-почетни мъже със сребърна ракла, с цел да пренесат светите мощи с огромна респект. Когато те пристигнали там и посочили царското обръщение на Команския свещеник и на целия народ, сред людете настъпили огромна тъга, тъга и стенание, заради лишаването от това велико богатство. Народът не желал да даде светите мощи. Дълго разсъждавали по този мотив, само че не можели да се противят на царската заповед. А когато изпратените от царя хора желали да вземат мощите от гроба, те в същия момент станали толкоз тежки, че макар всички старания, било невероятно да бъдат помръднати. Пратениците доста се потрудили, само че нищо не постигнали.
Като разбрали от това, че светецът не съизволява мощите му да бъдат взети, те незабавно известили документално царя. Той, като се посъветвал със светейшия патриарх и с други свети мъже, схванал грешката си, а точно, че не с молба, а със заповед изпратил хората си да вземат мощите на свети Йоан от Комана. Той намислил да му напише обръщение като на жив човек, просейки амнистия за дързостта си и умолявайки го да съзиволи да се завърне на престола си и да утеши стадото си. Царят написал с ръката си следното:
" До вселенския преподавател и мой нравствен отец свети Йоан Златоуст, цар Теодосий. Честнейши отче, като счетох честното ти тяло за бездушно, сходно на телата на другите умрели, заповядах неотложно да го донесат при нас, само че не получих мечтаното по причина на моето недостойнство. А в този момент ти адресирам като на жив тази моя собственоръчна молба и с религия те апелирам да простиш на мен и на хората ми. Прости ми смело подхванатото начинание, като го покриеш с дълбочината на мъдростта си. Ти, който учеше всички на смирение, елементарни на каещия се. Върни ни бащата като на деца, обичащи татко си, и обрадвай с пришествието си тези, които те обичат. Поради огромна потребност, старателно те апелирам да дойдеш при нас, а не повелявам. Не ме посрамвай за повторно, честнейши отче! Дарувай себе си на искащите да те видят; върни се с мир вкъщи си и своите ще те одобряват с обич. "
Като написал това обръщение, царят го дал на бързоходци и заповядал, като отворят ковчега на светеца, да го положат на гърдите му и по-късно да извършат всенощно бдение. Когато изпратеното от царя в Комана царско писмо било положено на гърдите на свети Йоан и когато, по-късно, след осъществяването на всенощното бдение, царските мъже се допрели до светите мощи, светецът незабавно им съдействал: той станал по този начин естествено лек, какъвто бил преди този момент. Пратениците се зарадвали и като взели честните мощи от ковчега, ги положили в царската рака. Там имало един безпаричен човек с болен крайник след захапване от змия, който живеел при църквата, просейки лепта. Той взел неголяма забрадка от ковчега на светеца и отрил с нея крайници си. В същия момент кракът му излекуван и той почнал да върви, прославяйки Бога. Целият народ се събрал със свещи в ръце, с цел да се поклони на честните мощи на светеца и ги изпратил с доста сълзи.
Царските хора тръгнали на път и стигнали до халкидонското пристанище. Царят с целия синклит, патриархът с клира и огромно голям брой народ излезли на кораби да посрещнат светите мощи. Бил подготвен специфичен царски транспортен съд, в който била поставената раката с мощите. Когато се прибирали към Константинопол, по Божие допущение, в морето ненадейно се извила стихия. Всички кораби били разпръснати на разнообразни страни, а корабът, на който била раклата с мощите, като се лишил от рул, се носел, невидимо ръководен от Божията мощ. Той дебаркирал на брега, там, където се намирало лозето на вдовицата,за което свети Йоан Златоуст претърпял толкоз бедствия и самото заточение. Така той и след гибелта си показал ревнивост към правдата и изобличил неправедно породената засегнатост. В същия час морето утихнало, корабите се събрали на едно място неповредени и никой не потърпевш от морското неспокойствие.
Раклата с мощите на св. Йоан Златоуст.
Когато раклата с мощите била пренесена на брега, целият народ излязъл със свещи, кандила и песнопения. Клириците, като взели раклата, в началото я внесли в църквата " Свети деятел Тома ", а по-късно - в църквата " Света Ирина ", наричана и черква на Христовия мир. Тук царят и патриархът отворили раклата и намерили тялото на свети Йоан сходно на лозова пръчка, цъфтящо от хубост и нетление и издаващо огромно благовоние. Като свалил багреницата си, царят я прострял над мощите, а по-късно, като паднал върху гърдите на светеца, споделил през сълзи:
- Отче, елементарни прегрешението, породено ти заради злоба. Не ме считай за съизвършител в прегрешението на майка ми и не допускай да пострадвам поради родителската волност. Макар че съм наследник на твоята гонителка, аз съм почтен за породеното ти злополучие. Прости й съгрешението, с цел да бъда и аз свободен от упрека, тежащ върху нея. Прекланям сана си пред нозете ти и покорявам цялата си власт на молитвата ти. Прости на оскърбилата те с неразумно принуждение, тъй като тя се разкая за стореното ти зло и моли за амнистия, обръщайки се със примирение към теб посредством моите уста по този начин: " Спомни си, отче, твоето учително слово за незлопаметността и самичък не помни злобата ми. Искам да стана след падението си, само че подай ми ръка ти, който споделяше: в случай че си паднал един път, стани и ще се спасиш. Не мога да понеса недоволството ти от мен; даже гробът ми се раздрусва, съкрушавайки костите ми. Боя се от безконечното наказване и от това, да не бъда отстранена от стоенето отдясно на страшния Христов съд. Ти избави мнозина с поученията си; да не бъда единствено аз лишена от това избавление. Не оставяй мен, зовящата те подире ти, само че отмъсти за мен на моя зложелател - дявола, тъй като той ме научи да те оскърбя, както в миналото научи Ева да съгреши пред Бога. Не се гневи против мен, незлобиви. Ти, който не беше отмъстителен в тленния живот, не бъди отмъстителен и в нетленния. Ако аз, живеейки във краткотрайния живот, ти предизвиках зло, то ти, живеейки във безконечния живот, бъди потребен за душата ми. Отмина славата ми и нищо не ми помогна; само че помогни ми ти, отче, за твоя популярност, която ти си приел от Бога и елементарни на мен, безответната, преди да бъда наказана на страшния Христов съд ".
Докато казвал тези думи от името на майка си, царят не преставал да плаче, само че оросявал със сълзи тялото на светеца и го целувал със боязън. Също и свети Прокъл, целувайки тялото на светеца, мълвял:
- Радвай се, христолюбиви отче, пресладки учителю! Аз съм твое чадо, възпитавало се от духовното ти мляко. Както си бил овчар преди мен, по този начин и в този момент си овчар: моите овце са твои; стадото ти и до момента се храни на твоето пасище и стремейки се към теб, не желае да следва другите пастири. Яви ни лицето си и ни накарай още веднъж да чуем гласа ти.
Целият народ се стремял най-малко да се допре до честната рака на светеца и не се отделил от нея през целия ден и през цялата нощ.
На сутринта мощите на светеца били сложени в царска каляска и откарани с огромна чест и популярност в огромната съборна черква " Свети Апостоли ". Когато раклата била импортирана вътре и сложена на патриаршеския трон, целият народ възклицавал като че с едни уста:
- Приеми престола си, отче!
Тогава патриарх Прокъл, а с него и мнозина от най-достойните мъже видели по какъв начин свети Иоан раздвижил мъртвите си устни, като че ли бил жив, и прознесъл архиепископско доброжелание:
- Мир на всички!
Църквата на светите апостоли в Константинопол, изобразена на древен ръкопис. Източник: sacred-destinations.com
По време на осъществяването на светата Литургия, от светите Златоустови мощи били подадени доста чудесни изцеления на боледуващите, а също и гробът на кралица Евдоксия прекратил дълговременното си разклащане. Презвитерите положили светото тяло на Йоан в олтара под жертвеника, прославяйки с забавление и наслада Христа Бога, превъзнасян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ