Св. Йоан Богослов е един от 12-те апостоли на Христос.

Св. Йоан Богослов е един от 12-те апостоли на Христос. Именно Йоан е ученикът, на който разпнатият Исус поверил своята майка. Според преданията св. Йоан доживял до дълбока напреднала възраст, грижейки се за Богородица до самото й успение.

Свети Йоан е написал и едно от четирите повествования за живота и активността на Спасителя, наричани евангелия, т. е. благовестия, по тази причина се назовава и евангелист. А тъй като евангелието му съдържа доста значими верови, богословски истини, освен това изразени с ясни понятия, той пръв в историята на Църквата е наименуван и Богослов.

Заедно с брата си Яков младият Йоан помагал на татко си Зеведей да ловят риба за прехранване на фамилията им.

Когато един път Иисус Христос минавал край брега на Генисаретското (наричано още Галилейско или Тивериадско) езеро, той видял бащата и двамата млади мъже да кърпят рибарските си мрежи. 

Учителят съзрял в тях чистотата и жаждата на душите им за същинско богопознание и ги призовал да тръгнат с Него. Те незабавно оставили татко си, мрежите, кораба и тръгнали. Оттогава непрестанно били със Спасителя. И майка им Саломия също била измежду дамите, които подпомагали делото на Христос.

Заедно с деятел Петър, двамата братя участвали на три значими събития:
възкресяването на дъщерята на Яир, преображението на Богочовека на планина Тавор,  молитвата Му в Гетсиманската градина.
На Тайната вечеря Йоан седял до самия Иисус, а на Голгота, когато висял на кръста, Спасителят поверил Своята майка на грижите на свети Йоан.

До успението на света Богородица Йоан проповядвал в Йерусалим.

След това отишъл в град Ефес, Мала Азия. Там проповядвал и привлякъл доста хора към вярата в Иисус Христос, а най-после написал евангелието си, Откровението и три послания. 

Учил всички да имат обич към Бог и към хората, тъй като, както той написа, “Бог е обич ”.

Упокоил се в дълбока напреднала възраст в последните години на I век.

Свети Арсений се родил в средата на IV век в Рим от родители християни.

Те му дали положително обучение и го възпитали в християнската религия. От млади години Арсений се отличавал с мъдрост и висока добродетелност. Затова бил нает от император Теодосий Велики за педагог на синовете му Аркадий и Хонорий. 

В Цариград Арсений бил признат с огромни почести, всички се възхищавали на неговата ерудиция и добродетелност.

Работил сполучливо като педагог на бъдещите императори, само че не харесвал шума и разкоша в дворците. Затова молел Бог да му помогне да се освободи от високите си отговорности и да го поведе по пътя на спасението. 

След усилни молебствия Арсений напуснал столицата.

Преди това оставил скъпите си облекла и като елементарен пасажер се качил на транспортен съд за Египет, който към този момент бил фамозен с подвижниците си в пустините на запад и на изток от река Нил. 

Арсений постъпил в подвижническа общественост в Скитската пустиня (западно от долното течение на Нил) и станал духовник.

Подвизавал се в усамотение и мълчание. Постепенно неговата ерудиция и грамотност в свещените трудове, както и смирението и другите му добродетели го създали нравствен ментор на доста от монасите, които се подвизавали в пустинята. 

Християни от градове и села се стичали, с цел да чуят учението му, да се обогатят духовно и да получат благословение. Сам Александрийският патриарх Теофил неведнъж посещавал свети Арсений, с цел да се поучава по богословски и църковни въпроси.

За да избегне многото гости, а и честите разбойнически нападения, свети Арсений напуснал Скитската пустиня и дружно с учениците си

Александър и Зоил отишъл покрай град Мемфис, а по-късно – в Каноп, в делтата на Нил. Там се упокоил в мир в 445 г.