Вярата: свети великомъченик Георги Победоносец
Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато татко му потърпевш за вярата си и починал за Христовото име. След гибелта на брачна половинка си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала огромно имение. Младият Георги – хубав, широкоплещест и неустрашим – постъпил на работа във войската. Началниците скоро забелязали положителните му качества и тоа на 20-годишна възраст получил боен чин трибун. За показаните от него героизъм и смелост самичък император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на виновна служба във войската и даже член на държавния съвет. По това време не знаел, каква религия изповядва младият пълководец.
Георги бил напълно млад, когато умряла майка му, и той останал правоприемник на огромно благосъстояние. По това време император Диоклетиан издал строги закони против християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат излъчени на изтезание. Като разбрал това, Георги почнал да се готви за гибел. Раздал на другари парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а парцелът да бъде раздаден на бедните. По този метод той уредил всичките си житейски работи.
След като издал законите за гонене на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия шефовете на източните провинции и им дал подробни инструкции, по какъв начин да постъпват с християните. Като презрял всевъзможен човешки боязън, смелият войник Георги високо декларирал пред този съвет:
- Докого ти, царя, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя яд против християните? Докога ще гоните и ще мъчите почтените и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават образец за благоверен живот? Вие се заблуждавате, тъй като вашите идоли не са богове. Иисус Христос е същинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумство тизи, които са я познали.
Всички останали изумени от непредвиденото изявление на Георги и от неговата смела тирада, мълчали и чакали да заприказва императорът. Диоклетиан самичък бил изумен и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войник:
- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка? ”
- Истината - дал отговор Георги.
- Коя е тази истина?
- Истината е самичък Христос, гонен от вас.
- Та белким и ти си християнин? – запитал Магненций.
- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с вяра в Нето аз пристигнах непринудено тук пред вас, с цел да потвърждавам за истината.
Дигнал се немислим звук. Раздали се крясъци и ругатни, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:
- Аз от дълго време те познавам, Георги, и постоянно съм се учудвал на твоята смелост и геройство. Удостоих те с висок ранг. И в този момент съм подготвен да ти простя дръзката постъпка поради предходните ти заслуги. Като татко те поучавам: не погубвай твоято младост, не се лишавай от военната си популярност и от достойнството на своя ранг. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш почетен с още по-голяма чест.
- По-добре ти, царю, познай същинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небестно. Земното царство е непостоянно, благосъстоянието е нетрайно. А мене никакви земни богатства няма да ме разделят от моя Бог; никакви страдания няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!
Разгневен, Диоклетиан даже не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тюрма. Пак по негова заповед бойците сложили краката му в клада, проснали го на земята погръб, а върху гърдите му поставили тежък камък. В това състояние Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:
- Разкая ли се, Георги?
Мъченикът колкото да могъл да приказва, само че умерено и твърдо дал отговор:
- Царю, белким мислиш, че аз съм изпаднал в такава отпадналост, та след тези оскъдни премеждия да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, в сравнение с аз ще се изморя да понасям мъчения!
Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на особено колело, под което били сложени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито вопъл. Отначало високо славел Бога, по-късно безшумно се молел и най-сетне смълчан, като че ли е задремал. Като помислил, че Георги към този момент е мъртъв, императорът, с цел да осмее християнския Бог, извикал:
- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези страдания?
След това заповядал да смъкват окървавеното тяло от колелото, а самичък отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала гръмотевица, чул се заплашителен гръм, и мнозина чули глас от небето:
- Не пердах се, Георге. Аз съм с тебе!
След малко блеснала невероятна светлина, и ангел Господен в облик на прелестен младеж, застанал до колелото, поставил ръката си върху тялото на мъченика и излекувал раните му. Изумените бойци побързали да отидат в идолското капище и да оповестят на императора за станалото. Настанал ужас. Диоклетиан не вярвал на очите си, само че Георги му споделил:
- Аз съм Георги!
Там имало двама служители, Анатолий и Протолеон, които скрито изповядвали християнската религия. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:
- Има единствено един популярен и същински Бог. Той е Богът на християните!
Диоклетиан заповядал незабавно да ги санкционират със гибел. Повярвали и мнозина други, само че се страхували да изповядат намерено вярата си. В това време и брачната половинка на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения страдалец и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и желала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови служители я извели из капището и не съобщили на императора за нейното превръщане.
Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, цялостна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът старателно се молел. След това се прекръстил и свободно влезнал в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпилян костите му, като мислел, че те към този момент са изгорели от варта. Войниците били мощно сюрпризирани, като видели, че светият страдалец е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от изненада и славели Божието всемогъщество.
Като разбрал това, императорът още веднъж повикал мъченика при себе си и го запитал посредством какви вълшебства резервира живота си. Георги дал отговор:
- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти към този момент не ще дръзнеш да произнасяш ругатни срещу всемогъщия Бог, за Когото всичко е допустимо, и Който по превъзходен метод избавя ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в огромна илюзия, че наричаш вълшебства чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и считам за неприлично повече да давам отговор.
Диоклетиан измислил ново изтезание. На Георги обули нагорещени до алено обуща с гвоздеи от вътрешната страна. След това го гонели по улиците, влачели го и грубо го биели. И при тези тежки премеждия мъченикът повтарял:
- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!
След това отправил молитва към Бога да му даде сили и самообладание:
- Погледни от небето, Господи, и виж моите премеждия! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай самообладание!
Отпаднал тялом от непоносимите премеждия, само че жизнен духом, светият страдалец още веднъж бил затворен в тюрма. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с камшик и волски жили, до момента в който раздерат месата му, давали му да пие мощна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията мощ го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа мощ и не с човешки хитрини резервира живота си, а Господ го пази и му дава сили.
Най-много се чудел императорът на това, че макар всички премеждия, лицето на мъченика оставало умерено и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:
- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите каузи, и какво е учението на твоя Христос, и ние умерено ще те изслушаме.
- Христос – дал отговор мъченикът - предвиждайки вашата завист, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, само че не могат да погубят душата. На тия, които извършват Неговите заповеди, Той дава огромна берекет и е заречен да им даде и мощ да извършат каузи, каквито Той самичък прави.
- Какви са тези каузи? – запитал императорът.
- Христос изцерявал заболели, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.
Наблизо имало свеж гроб, в който бил заровен човек, умрял преди няколко дни. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от удивление народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всесилен Бог и молел мъченика да му елементарни осъществените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска завист, заповядал на бойците незабавно да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, до момента в който реши какво да прави с него.
Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и заболели, и той ги изцерявал с молитвата си.
Преданието споделя, че един път в тъмницата при св. Георги пристигнал безпаричен земеделец, на който единият вол паднал в яма и починал, та не могъл към този момент да оре нивите си. Светият страдалец съжалил нещастника в неговата неволя и му споделил:
- Иди си вкъщи, брате, волът ти е жив.
Земеделецът повярвал на думите му, върнал се вкъщи си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил наказан на гибел, която посрещнал с наслада. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от неволя стадата.
В навечерието на гибелта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му заречен небесна наслада. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един прислужник, който през деня и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да извърши наследството за имуществото и се дал прошка с него.
Диоклетиан, който към момента се надявал да склони Георги да се отхвърли от Христа, му предложил богати блага и високи почести, в случай че се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче пристигнали в езическия храм, пред многочислено заседание светецът изобличил езическите заблуди и посредством молитва съкрушил идолите. Като чула за това, дамата на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо декларирала:
- Боже на Георги, помогни ми, тъй като само Ти си всесилен!
След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на личната му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.
Докато отивали към мястото на наказването, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и старателно се молела. По пътя, капнала от отмалялост, тя помолила бойците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя безшумно предала Богу душата си. При типа на такава блажена гибел свети великомъченик Георги популяризирал Бога и бодро траял пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на избраното място, той умерено навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
Георги бил напълно млад, когато умряла майка му, и той останал правоприемник на огромно благосъстояние. По това време император Диоклетиан издал строги закони против християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат излъчени на изтезание. Като разбрал това, Георги почнал да се готви за гибел. Раздал на другари парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а парцелът да бъде раздаден на бедните. По този метод той уредил всичките си житейски работи.
След като издал законите за гонене на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия шефовете на източните провинции и им дал подробни инструкции, по какъв начин да постъпват с християните. Като презрял всевъзможен човешки боязън, смелият войник Георги високо декларирал пред този съвет:
- Докого ти, царя, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя яд против християните? Докога ще гоните и ще мъчите почтените и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават образец за благоверен живот? Вие се заблуждавате, тъй като вашите идоли не са богове. Иисус Христос е същинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумство тизи, които са я познали.
Всички останали изумени от непредвиденото изявление на Георги и от неговата смела тирада, мълчали и чакали да заприказва императорът. Диоклетиан самичък бил изумен и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войник:
- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка? ”
- Истината - дал отговор Георги.
- Коя е тази истина?
- Истината е самичък Христос, гонен от вас.
- Та белким и ти си християнин? – запитал Магненций.
- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с вяра в Нето аз пристигнах непринудено тук пред вас, с цел да потвърждавам за истината.
Дигнал се немислим звук. Раздали се крясъци и ругатни, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:
- Аз от дълго време те познавам, Георги, и постоянно съм се учудвал на твоята смелост и геройство. Удостоих те с висок ранг. И в този момент съм подготвен да ти простя дръзката постъпка поради предходните ти заслуги. Като татко те поучавам: не погубвай твоято младост, не се лишавай от военната си популярност и от достойнството на своя ранг. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш почетен с още по-голяма чест.
- По-добре ти, царю, познай същинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небестно. Земното царство е непостоянно, благосъстоянието е нетрайно. А мене никакви земни богатства няма да ме разделят от моя Бог; никакви страдания няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!
Разгневен, Диоклетиан даже не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тюрма. Пак по негова заповед бойците сложили краката му в клада, проснали го на земята погръб, а върху гърдите му поставили тежък камък. В това състояние Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:
- Разкая ли се, Георги?
Мъченикът колкото да могъл да приказва, само че умерено и твърдо дал отговор:
- Царю, белким мислиш, че аз съм изпаднал в такава отпадналост, та след тези оскъдни премеждия да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, в сравнение с аз ще се изморя да понасям мъчения!
Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на особено колело, под което били сложени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито вопъл. Отначало високо славел Бога, по-късно безшумно се молел и най-сетне смълчан, като че ли е задремал. Като помислил, че Георги към този момент е мъртъв, императорът, с цел да осмее християнския Бог, извикал:
- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези страдания?
След това заповядал да смъкват окървавеното тяло от колелото, а самичък отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала гръмотевица, чул се заплашителен гръм, и мнозина чули глас от небето:
- Не пердах се, Георге. Аз съм с тебе!
След малко блеснала невероятна светлина, и ангел Господен в облик на прелестен младеж, застанал до колелото, поставил ръката си върху тялото на мъченика и излекувал раните му. Изумените бойци побързали да отидат в идолското капище и да оповестят на императора за станалото. Настанал ужас. Диоклетиан не вярвал на очите си, само че Георги му споделил:
- Аз съм Георги!
Там имало двама служители, Анатолий и Протолеон, които скрито изповядвали християнската религия. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:
- Има единствено един популярен и същински Бог. Той е Богът на християните!
Диоклетиан заповядал незабавно да ги санкционират със гибел. Повярвали и мнозина други, само че се страхували да изповядат намерено вярата си. В това време и брачната половинка на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения страдалец и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и желала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови служители я извели из капището и не съобщили на императора за нейното превръщане.
Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, цялостна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът старателно се молел. След това се прекръстил и свободно влезнал в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпилян костите му, като мислел, че те към този момент са изгорели от варта. Войниците били мощно сюрпризирани, като видели, че светият страдалец е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от изненада и славели Божието всемогъщество.
Като разбрал това, императорът още веднъж повикал мъченика при себе си и го запитал посредством какви вълшебства резервира живота си. Георги дал отговор:
- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти към този момент не ще дръзнеш да произнасяш ругатни срещу всемогъщия Бог, за Когото всичко е допустимо, и Който по превъзходен метод избавя ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в огромна илюзия, че наричаш вълшебства чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и считам за неприлично повече да давам отговор.
Диоклетиан измислил ново изтезание. На Георги обули нагорещени до алено обуща с гвоздеи от вътрешната страна. След това го гонели по улиците, влачели го и грубо го биели. И при тези тежки премеждия мъченикът повтарял:
- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!
След това отправил молитва към Бога да му даде сили и самообладание:
- Погледни от небето, Господи, и виж моите премеждия! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай самообладание!
Отпаднал тялом от непоносимите премеждия, само че жизнен духом, светият страдалец още веднъж бил затворен в тюрма. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с камшик и волски жили, до момента в който раздерат месата му, давали му да пие мощна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията мощ го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа мощ и не с човешки хитрини резервира живота си, а Господ го пази и му дава сили.
Най-много се чудел императорът на това, че макар всички премеждия, лицето на мъченика оставало умерено и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:
- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите каузи, и какво е учението на твоя Христос, и ние умерено ще те изслушаме.
- Христос – дал отговор мъченикът - предвиждайки вашата завист, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, само че не могат да погубят душата. На тия, които извършват Неговите заповеди, Той дава огромна берекет и е заречен да им даде и мощ да извършат каузи, каквито Той самичък прави.
- Какви са тези каузи? – запитал императорът.
- Христос изцерявал заболели, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.
Наблизо имало свеж гроб, в който бил заровен човек, умрял преди няколко дни. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от удивление народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всесилен Бог и молел мъченика да му елементарни осъществените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска завист, заповядал на бойците незабавно да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, до момента в който реши какво да прави с него.
Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и заболели, и той ги изцерявал с молитвата си.
Преданието споделя, че един път в тъмницата при св. Георги пристигнал безпаричен земеделец, на който единият вол паднал в яма и починал, та не могъл към този момент да оре нивите си. Светият страдалец съжалил нещастника в неговата неволя и му споделил:
- Иди си вкъщи, брате, волът ти е жив.
Земеделецът повярвал на думите му, върнал се вкъщи си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил наказан на гибел, която посрещнал с наслада. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от неволя стадата.
В навечерието на гибелта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му заречен небесна наслада. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един прислужник, който през деня и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да извърши наследството за имуществото и се дал прошка с него.
Диоклетиан, който към момента се надявал да склони Георги да се отхвърли от Христа, му предложил богати блага и високи почести, в случай че се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче пристигнали в езическия храм, пред многочислено заседание светецът изобличил езическите заблуди и посредством молитва съкрушил идолите. Като чула за това, дамата на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо декларирала:
- Боже на Георги, помогни ми, тъй като само Ти си всесилен!
След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на личната му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.
Докато отивали към мястото на наказването, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и старателно се молела. По пътя, капнала от отмалялост, тя помолила бойците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя безшумно предала Богу душата си. При типа на такава блажена гибел свети великомъченик Георги популяризирал Бога и бодро траял пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на избраното място, той умерено навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ