Почитаме свети Спиридон
Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от елементарни родители и самичък, както оповестява неговият житиеписец, бил постоянно елементарен по манталитет, преклонен по сърце и мил по живот. От детинство бил пастир. Като станал пълновръстен, той се оженил, само че скоро овдовял и почнал да използва целия си парцел за помагане на ближните, които обичал откровено, както заповядал Господ: хранел небогати и сираци, приемал задушевно странници. Господ му помагал в неговите положителни каузи, като му дарувал мощ по превъзходен метод да изцерява болните. В царуването на император Константин Спиридон бил подложен свещеник в гр. Тримитунт, на остров Кипър.
Скоро Спиридон се популяризирал с чудотворната си заложба. Постоянно при него идвали заболели за помощ и изцерение; царете му оказвали респект, само че всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната популярност е оскъдна. Да угоди на Бога било постоянно негова единствена грижа. И в епископския си ранг той запазил своите елементарни традиции: избягвал всевъзможен лукс, продължавал да се занимава със земеделие и самичък дружно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил наличен за бедните, като употребявал за подкрепяне всичко, което имал - давал помощи и препоръки, поучавал с елементарни думи, цялостни с обич и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. свещеник с твърда вяра, че безусловно ще намерят у него състрадание и помощ.
Във време на Спиридоновото светителство един път на острова настанала огромна суша, от която изсъхнали всички плодове и посеви, и настъпил огромен апетит. Жителите прибягнали до молитвите на епископа, и на другата година се получило чудно изобилие и обилие на всичко. Но след няколко години гладът отново довел до обезсърчение бедните поданици на острова. Някои от богатите пък се радвали, тъй като по време на плодородието събрали грамадни ресурси и в този момент могли да се надяват да ги продават на по-изгодна цена. Един богат търговец закупил въпреки това огромно количество жито. Когато корабите му пристигнали, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, с цел да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпило. Търговецът получавал огромни облаги, само че не желал с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един дрипльо пристигнал при него и упорито молел за малко жито, с цел да не почине от апетит със фамилията си. Той му отказал немилостиво. Нещастният пристигнал при св. Спиридон и със сълзи му разказал за крайната си бедност. „ Не плачи - споделил светителят, който имал оракулски подарък, - тъй като така приказва Дух Свети: на следващия ден твоята къща ще се изпълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром”. В същата нощ стихия с пороен дъжд разрушила хамбарите на богатия търговец и водите, като се разлели, разнесли неговите големи ресурси. Търговецът в обезсърчение молел жителите на града да му оказват помощ да избави най-малко част от имуществото и като срещнал бедняка, комуто отказал да помогне, молел го да вземе толкоз, колкото му е нужно. Той схванал, че бедствието му е пратено от Господа като наказване за жестокосърдечието му.
Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните намерения и провинения на хората. Такава проницателност му пособия да поучава посредством усеща на обич и състрадание към ближните.
Св. Спиридон взел присъединяване в I Вселенски събор (325 г.), призован в Никея за наказание лъжливото обучение на Арий Речник. Някои епископи, знаейки, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от прения с последователите на Арий, тъй като се бояли, че няма да съумее да отбрани и изясни същинското обучение. Но Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: той имал твърда и жива религия. В него работил Св. Дух, Който учи на всяка истина и по тази причина неговите елементарни думи мощно работили на Ариевите последователи. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима мощ, с която не могли да се борят.
Веднъж император Констанций, наследник на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал, и фактически Господ излекувал царя посредством молитвите на светия свещеник. Констанций изискал богато да го награди и му предложил доста пари, само че светителят се отказал от даровете и споделил на царя: „ Което направих за тебе, направих го от любов; от обич към тебе преплувах морето и започнах сложен и отдалечен път; а ти за моята обич искаш да ми заплатиш с пари, които са извор на всякакво зло и вражда”. Но царят упорствал и тогава Спиридон, като взел от него парите, незабавно ги раздал на бедните. Той доста приказвал на царя за неговите отговорности, убеждавал го да помни благостта и милостта Божия, да бъде добър и доброжелателен към поданиците си, да вниква в техните потребности и да извършва справедливите им просби.
Спиридон забелязал един път в ученика си предпочитание за земно благосъстояние и му споделил: „ Какво ти все за суетно мислиш като желаеш земно благосъстояние, ниви и лозя? Всичко това няма същинска цена и излъгва индивида, като притегля неговите мисли и стремежи. Можем ли ние да мислим за това, когато знаем, че на небесата имаме нетленно благосъстояние, дом неръкотворен? Търси това благосъстояние, което никой няма да ти отнеме, което няма да мине от тебе у различен, само че постоянно ще принадлежи на тебе, щом един път го придобиеш!”
Прославен посредством доста чудеса, които били знакове на проявената към него Божия благосклонност, св. Спиридон стар. Веднъж като жънел своята равнища, почувствал се недобре и споделил на жътварите, че му е пристигнало времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал препоръки на окръжаващите го да обичат Бога и близък, той предал Богу чистата си душа към 350 година Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с страхопочитание, се правили доста чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завладяване на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са непокътнати и до момента в нетление.
Скоро Спиридон се популяризирал с чудотворната си заложба. Постоянно при него идвали заболели за помощ и изцерение; царете му оказвали респект, само че всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната популярност е оскъдна. Да угоди на Бога било постоянно негова единствена грижа. И в епископския си ранг той запазил своите елементарни традиции: избягвал всевъзможен лукс, продължавал да се занимава със земеделие и самичък дружно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил наличен за бедните, като употребявал за подкрепяне всичко, което имал - давал помощи и препоръки, поучавал с елементарни думи, цялостни с обич и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. свещеник с твърда вяра, че безусловно ще намерят у него състрадание и помощ.
Във време на Спиридоновото светителство един път на острова настанала огромна суша, от която изсъхнали всички плодове и посеви, и настъпил огромен апетит. Жителите прибягнали до молитвите на епископа, и на другата година се получило чудно изобилие и обилие на всичко. Но след няколко години гладът отново довел до обезсърчение бедните поданици на острова. Някои от богатите пък се радвали, тъй като по време на плодородието събрали грамадни ресурси и в този момент могли да се надяват да ги продават на по-изгодна цена. Един богат търговец закупил въпреки това огромно количество жито. Когато корабите му пристигнали, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, с цел да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпило. Търговецът получавал огромни облаги, само че не желал с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един дрипльо пристигнал при него и упорито молел за малко жито, с цел да не почине от апетит със фамилията си. Той му отказал немилостиво. Нещастният пристигнал при св. Спиридон и със сълзи му разказал за крайната си бедност. „ Не плачи - споделил светителят, който имал оракулски подарък, - тъй като така приказва Дух Свети: на следващия ден твоята къща ще се изпълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром”. В същата нощ стихия с пороен дъжд разрушила хамбарите на богатия търговец и водите, като се разлели, разнесли неговите големи ресурси. Търговецът в обезсърчение молел жителите на града да му оказват помощ да избави най-малко част от имуществото и като срещнал бедняка, комуто отказал да помогне, молел го да вземе толкоз, колкото му е нужно. Той схванал, че бедствието му е пратено от Господа като наказване за жестокосърдечието му.
Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните намерения и провинения на хората. Такава проницателност му пособия да поучава посредством усеща на обич и състрадание към ближните.
Св. Спиридон взел присъединяване в I Вселенски събор (325 г.), призован в Никея за наказание лъжливото обучение на Арий Речник. Някои епископи, знаейки, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от прения с последователите на Арий, тъй като се бояли, че няма да съумее да отбрани и изясни същинското обучение. Но Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: той имал твърда и жива религия. В него работил Св. Дух, Който учи на всяка истина и по тази причина неговите елементарни думи мощно работили на Ариевите последователи. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима мощ, с която не могли да се борят.
Веднъж император Констанций, наследник на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал, и фактически Господ излекувал царя посредством молитвите на светия свещеник. Констанций изискал богато да го награди и му предложил доста пари, само че светителят се отказал от даровете и споделил на царя: „ Което направих за тебе, направих го от любов; от обич към тебе преплувах морето и започнах сложен и отдалечен път; а ти за моята обич искаш да ми заплатиш с пари, които са извор на всякакво зло и вражда”. Но царят упорствал и тогава Спиридон, като взел от него парите, незабавно ги раздал на бедните. Той доста приказвал на царя за неговите отговорности, убеждавал го да помни благостта и милостта Божия, да бъде добър и доброжелателен към поданиците си, да вниква в техните потребности и да извършва справедливите им просби.
Спиридон забелязал един път в ученика си предпочитание за земно благосъстояние и му споделил: „ Какво ти все за суетно мислиш като желаеш земно благосъстояние, ниви и лозя? Всичко това няма същинска цена и излъгва индивида, като притегля неговите мисли и стремежи. Можем ли ние да мислим за това, когато знаем, че на небесата имаме нетленно благосъстояние, дом неръкотворен? Търси това благосъстояние, което никой няма да ти отнеме, което няма да мине от тебе у различен, само че постоянно ще принадлежи на тебе, щом един път го придобиеш!”
Прославен посредством доста чудеса, които били знакове на проявената към него Божия благосклонност, св. Спиридон стар. Веднъж като жънел своята равнища, почувствал се недобре и споделил на жътварите, че му е пристигнало времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал препоръки на окръжаващите го да обичат Бога и близък, той предал Богу чистата си душа към 350 година Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с страхопочитание, се правили доста чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завладяване на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са непокътнати и до момента в нетление.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ