Преп. Георги Хозевит. Св. Емилиан изповедник. Преп. Домника. Св. Григорий, еп. Български
Св. преподобни Георги Хозевит от остров Кипър и Емилиан Изповедник. Св. преподобна Домника. Св. мъченици Юлиан и Василиса. Св. Григорий, духовник Български
Св. Григорий, духовник Български
Сведенията за този светец са прекалено оскъдни. Предполага се, че това евентуално е бил " презвитер и свещеник Григорий, клирик на Всички български църкви ", живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и сина му Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, извънредно като преводач и преписвач. Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически паметници. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за духовник Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след гибелта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „ Св. София " дори имало малък престол, предан на него.
Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.
Св. Григорий, еп. Български. Преп. Георги Хозевит. Св. Емилиан. Преп. Доминика
В памет на преподобния Григорий Печерски
Както Неокесария се гордее със свети Григорий Чудотворец, по този начин и великата Печерска лавра се слави с неговия съименник. Бог показал Своето величие в светите Антоний и Теодосий, които се разпространявали с разнородни чудеса, избрал за делото на чудотворението и преподобния Григорий, който призвал в светата Си лавра. И по този начин, досега в който преподобният Антоний водел уединен живот в пещерата, при преподобния Теодосий, който управлявал манастира, дошъл блаженият, приел от него монашеско пострижение и живеейки в нестяжание, непоквареност, примирие, примирение и други добродетели, се упражнявал усърдно в молитва. Като направил за малко време много подвизи, той се сподобил с дара на чудотворството и получил от Бога власт над бесовете.
Григорий в реалност имал обичай след всяко богослужение да чете заклинателни молитви.
Победеният недоброжелател, гонен отвсякъде, обаче почнал да крои козни срещу него в желанието си да попречи на подвизите и добродетелите му. Понеже нямал приемливо сили да го направи сам, разрешил зли хора да окрадат светеца, който впрочем нямал друго като се изключи книги с молитви и песнопения. И по този начин, една нощ до килията на свети Григорий се промъкнали крадци, скрили се и зачакали кога старецът ще отиде в църквата на утреня, за да му вземат каквото има. Блаженият схванал, защото не спял и прекарвал в молитва към Бога по цели нощи. Започнал да се моли за тях:
- Боже, изпрати сън на рабите Си, които напразно са си основали труд, угаждайки на врага.
Бог чул молитвата на стареца и крадците спали пет дни и пет нощи, досега в който блаженият в съществуването на мнозина от братята не ги събудил и им рекъл:
- До кога ще стоите тук напразно в желанието си да ме окрадете? Прибирайте се скоро по домовете си!
Като се събудили, те не могли да се помръднат от местата си, защото не били яли толкова време и нямали сили.
Тогава блаженият им дал да се нахранят и ги пуснал. Като научил за това, шефът на града заповядал да ги глобяват, единствено че Григорий, накърнен, че заради него ще ги мъчат, отишъл при градоначалника, подарил му няколко от книгите си и освободил крадците. Останалите книги продал, а парите раздал на сиромаси с думите:
- Да не би някой друг да изпадне в злочестина, като се съблазни от мисълта да ме краде. Нека се извърши Господнята заповед, която споделя: „ продайте си парцелите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, благосъстояние на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда ".
След чудесата, които станали с тях, крадците се отказали от предходния си живот, разкаяли се, пристигнали в Печерския манастир и почнали да работят за братята.
Време е да разкажем и за страдалческата кончина на преподобния. Веднъж в един от църковните съдове попаднало нечисто животно и преподобният, за да го очисти от осквернението, слязъл на Днепър да нагребе вода. В това време пристигнал там княз Ростислав Всеволодович, който бил дошъл да се помоли в манастира и да получи благословение за битка с половците, срещу които бил тръгнал с брат си Владимир Мономах. Слугите на Ростислав, подучени от античния недоброжелател, почнали да се присмиват на стареца и да му досаждат с неприлични приказки.
Той прозрял с пророческия си дух, че ги заплашва крах, и им споделил:
- О, деца, вместо с умиление в душата да просите всички да се молят за вас, вие вършиме зло, което е назад на Бога. Плачете за гибелта си и се кайте за греховете си, за да имате някакво утешение в страшния ден на последния съд. Защото Божият съд към този миг е решил, че вие и вашият княз ще се удавите.
Князът, като чул това, не повярвал, че пророчествува, а си помислил, че само ги заплашва, и му споделил гневно:
- На мен ли предвещаваш крах от вода, на мен, който умея да плувам? Не, ти самият ще умреш от такава крах!
И като не запомнил страха Божий, заповядал неотложно да вържат ръцете и краката на стареца, да му надянат на шията воденичен камък и да го хвърлят във водата. Така удавили светия старец!
Братята го търсили два дни, единствено че не могли да го намерят. Когато на третия ден влезнали в килията му, за да вземат някакви движимости, останали от него, най-неочаквано го разкрили мъртъв с вързани ръце и крака и с камък на шията. Дрехите му били мокри, лицето - блестящо, а тялото му - като живо. Почудили се кой и по какъв метод би могъл да принесе стареца тук, защото килията била заключена, единствено че по-късно въздали хвала Богу, изнесли с почести чудотворните мощи на светеца и ги положили в пещерата, където и досега се намират нетленни.
Ростислав, заслепен от яд, без да смята, че е направил грях, не изискал даже да влезе в манастира, въпреки обещанието си да получи благословение. И Божието благословение го напуснало. Само Владимир Мономах посетил манастира, за да измоли молитви и благословение. Щом руските князе стигнали до Триполе и минали река Стугна, насочили полковете си срещу половците. Полковете им не устояли и бойците побягнали. Побягнал и княз Владимир и пресякъл наред Стугна по молитвите и благословението на печерските светци, а Ростислав се удавил заедно с цялата си гойска. Тъй се изпълнило пророчеството на светеца: с каквато мярка мерил злият главорез, с такава да му се отмери.
Незлобивият Григорий Чудотворец придобил извора на живота и като се любува от потока на безконечната приятност при водите, които са „ по-високо от небесата " хвали името на Господа, на Когото наподобява известност и чест, в този миг и непрекъснато и во веки веков. Амин.
В памет на преподобна Домника
Като езичница, заедно с още четири девици, света Домника пристигнала от Картаген в Цариград по времето на император Теодосий Велики. Тя горяла от мощно желание да утвърди християнството и да живее по наредбите на чистата небесна вяра. Цариградският архиепископ свети Нектарий получил за нея изключително самопризнание. Затова, откогато я приел, с изключение на я сподобил със свето Кръщение, единствено че я направил и диакониса. Император Лъв й подарил земя извън града. Там света Домника основала манастир в чест на свети Захарий, събрала към себе си девици и заживели, подвизавайки се в пост. Извършила доста чудеса: избавила мореплаватели, застрашени от морска буря, като изляла в морето масло, благословила и вълнението спряло. Имала и подарък на предсказание, защото предсказала кончината на царя. Веднъж видяла по какъв метод слязъл ангел от небето и осветил водата, получавала и други откровения за Божествените тайни. Светицата умряла в мир в дълбока преклонна възраст, като доживяла възкачването на трона на Лъв и Зенон и предсказала времето на своето отшествие при Господа.
В памет на преподобния Георги Хозевит
Преподобният Георги Хозевит се родил на остров Кипър в благочестиво семейство. По-големият му брат Ираклид, още кокато били живи родителите му, отишъл в светия град Йерусалим. След като се поклонил тук на местата, осветени от стъпките и кръвта на Господа Иисуса, той отишъл в долината на Йордан, и се разкрил в Коломановата лавра, където приел монашество. Свети Георги останал единственото дете на родителите си, които го възпитавали в благочестие и страх Божий.
След гибелта на родителите сиракът и бащиното имущество останали под попечителството на негов роднина, който толкова го обикнал, че желал да му даде за жена единствената си дъщеря. Но светецът не понасял теготата на мирската суетливост и не желаел да съжителствува с жена. Скрил се при друг личен роднина, който бил духовник на манастир. Напуснатият роднина научил за местонахождението му и защото желал кроткия младеж за личен духовен правоприемник, отишъл при игумена и упорствал да му върне момчето. Щом схванал, Георги прикрито напуснал манастира, качил се на един транспортен съд и се отправил за светия град Йерусалим. Поклонил се на светите места, спуснал се в долината на Йордан и намерил брат си в Коломановата лавра. Понеже бил млад и още нямал брада, по заповедите на светите отци, брат му не изискал да го остави в лаврата, а го отвел в обителта на Пресветата Владичица, наречена Хузива, и го предал на игумена й. Тук свети Георги получил пострижение и тръгнал по пътя на подвижничеството. Трудел се за известност Божия и за спасението на душата си, единствено че най-много се упражнявал в примирие и примирение. Бог разпространявал Своя лицемер и го отличил с дара на чудотворството. Братята се чудели много, като виждали такова съвършенство и такова дръзновение към Бога у младо момче, също така новоначално. Светецът, който се страхувал от изкушенията на суетната известност, прикрито напуснал обителта и отишъл при брат си в лаврата.
Установил се да живее с него в по този начин наречената Стара църква, където прекарвали времето в молитва, богомислие и постнически трудове. Готвели топла храна само ако някой ги посещавал.
Тъй светите Ираклид и Георги живели умерено и богоугодно, скромно и смирено, и никой не ги чул да спорят, нито да показват каквото и да било неуважение един към друг или към непосредствен си.
Минало известно време и на седемдесетгодишна възраст Ираклид починал. Авва Георги, като останал сам в килията, плакал и скърбил за кончината на брат си и в същото време доблестно подражавал на живота и трудовете му. Кой може да опише за подвизите му в пустинята, за непрестанната молитва и за богомислието му? Кой може да опише въздържанието и поста му? За подвижническия си живот старецът бил почетен с дяконски чин и непрекъснато прислужвал на светите отци по време на богослужение. Междувременно в лаврата починал игуменът. Настъпило разцепление и несъгласие във връзка на новоизбрания настоятел. Тогава свети Георги, който не можел да понася смут, със горест напуснал Коломановата обител и се заселил още един път в Хозевитския манастир, в обособена килия, която му дал игуменът.
Като почнал да се подвизава на мястото на тогавашния си отшелнически живот, преподобният Георги не получавал нито вино, ни елей, нито хляб или одежди, а обикалял купчините с боклуци, събирал парцали и от тях си правел дрехи. От парцали било и леглото му. Помолил монасите от обителта да му събират през седмицата остатъците от трапезата на отците и пришълците, било то плодове или зеленчуци, или даже кости. Всичко това счуквал в каменен хаван, правил го на топчета и ги сушил на слънце. Ядял с вода топчетата през два-три дни. Освен това старецът молил братята да не пекат без него хляб, защото вярвал, че който се занимава с това по тези свети места ще има голяма награда на небето, тъй като в Палестина съществувал обичай непотребният хляб да се дава на странниците, които идвали да се поклонят на тамошните велики светини. В пекарната преподобният предпочитал да пали пещта. Работа, извънредно тягостна по ония места през лятото, когато от тежкия зной се топели даже свещите на свещниците. Но преподобният Георги, без значение от горещината, работел непрестанно в пекарната, по два и по три пъти палел печката и горест хляб. Братята мъчително понасяли работата тук и непрекъснато се редували Ето защо се чудели на неуморимостта на Георги и го наричали железен.
Тъй се подвизавал този земен ангел и небесен човек, който с подвизите си назидавал другите.
Когато персите нахлули в светата земя, той напуснал за известно време лаврата и се скрил в Коломан. След като опасността предходна, старецът се върнал още един път в Хузива. Тук траял подвижническите си трудове. Поучавал всички, които идвали да чуят неговото богомъдро слово. Поучавал, наставял в Божието Слово и в благочестието. Като угодил на Бога с благочестивия си живот, преподобният Георги напуснал света в дълбока преклонна възраст и отишъл в небесните обители. И в този миг заедно със светиите той се моли за нас и за целия свят. Амин.
В памет на преподобния Емилиан Изповедник
Свети Емилиан, духовник на Кизик, приел инциденти за почитание на иконите през 815 година при император Лъв Арменец. Паметта му се празнува и на 8 август.
Св. Григорий, духовник Български
Сведенията за този светец са прекалено оскъдни. Предполага се, че това евентуално е бил " презвитер и свещеник Григорий, клирик на Всички български църкви ", живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и сина му Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, извънредно като преводач и преписвач. Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически паметници. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за духовник Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след гибелта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „ Св. София " дори имало малък престол, предан на него.
Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.
Св. Григорий, еп. Български. Преп. Георги Хозевит. Св. Емилиан. Преп. Доминика
В памет на преподобния Григорий Печерски
Както Неокесария се гордее със свети Григорий Чудотворец, по този начин и великата Печерска лавра се слави с неговия съименник. Бог показал Своето величие в светите Антоний и Теодосий, които се разпространявали с разнородни чудеса, избрал за делото на чудотворението и преподобния Григорий, който призвал в светата Си лавра. И по този начин, досега в който преподобният Антоний водел уединен живот в пещерата, при преподобния Теодосий, който управлявал манастира, дошъл блаженият, приел от него монашеско пострижение и живеейки в нестяжание, непоквареност, примирие, примирение и други добродетели, се упражнявал усърдно в молитва. Като направил за малко време много подвизи, той се сподобил с дара на чудотворството и получил от Бога власт над бесовете.
Григорий в реалност имал обичай след всяко богослужение да чете заклинателни молитви.
Победеният недоброжелател, гонен отвсякъде, обаче почнал да крои козни срещу него в желанието си да попречи на подвизите и добродетелите му. Понеже нямал приемливо сили да го направи сам, разрешил зли хора да окрадат светеца, който впрочем нямал друго като се изключи книги с молитви и песнопения. И по този начин, една нощ до килията на свети Григорий се промъкнали крадци, скрили се и зачакали кога старецът ще отиде в църквата на утреня, за да му вземат каквото има. Блаженият схванал, защото не спял и прекарвал в молитва към Бога по цели нощи. Започнал да се моли за тях:
- Боже, изпрати сън на рабите Си, които напразно са си основали труд, угаждайки на врага.
Бог чул молитвата на стареца и крадците спали пет дни и пет нощи, досега в който блаженият в съществуването на мнозина от братята не ги събудил и им рекъл:
- До кога ще стоите тук напразно в желанието си да ме окрадете? Прибирайте се скоро по домовете си!
Като се събудили, те не могли да се помръднат от местата си, защото не били яли толкова време и нямали сили.
Тогава блаженият им дал да се нахранят и ги пуснал. Като научил за това, шефът на града заповядал да ги глобяват, единствено че Григорий, накърнен, че заради него ще ги мъчат, отишъл при градоначалника, подарил му няколко от книгите си и освободил крадците. Останалите книги продал, а парите раздал на сиромаси с думите:
- Да не би някой друг да изпадне в злочестина, като се съблазни от мисълта да ме краде. Нека се извърши Господнята заповед, която споделя: „ продайте си парцелите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, благосъстояние на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда ".
След чудесата, които станали с тях, крадците се отказали от предходния си живот, разкаяли се, пристигнали в Печерския манастир и почнали да работят за братята.
Време е да разкажем и за страдалческата кончина на преподобния. Веднъж в един от църковните съдове попаднало нечисто животно и преподобният, за да го очисти от осквернението, слязъл на Днепър да нагребе вода. В това време пристигнал там княз Ростислав Всеволодович, който бил дошъл да се помоли в манастира и да получи благословение за битка с половците, срещу които бил тръгнал с брат си Владимир Мономах. Слугите на Ростислав, подучени от античния недоброжелател, почнали да се присмиват на стареца и да му досаждат с неприлични приказки.
Той прозрял с пророческия си дух, че ги заплашва крах, и им споделил:
- О, деца, вместо с умиление в душата да просите всички да се молят за вас, вие вършиме зло, което е назад на Бога. Плачете за гибелта си и се кайте за греховете си, за да имате някакво утешение в страшния ден на последния съд. Защото Божият съд към този миг е решил, че вие и вашият княз ще се удавите.
Князът, като чул това, не повярвал, че пророчествува, а си помислил, че само ги заплашва, и му споделил гневно:
- На мен ли предвещаваш крах от вода, на мен, който умея да плувам? Не, ти самият ще умреш от такава крах!
И като не запомнил страха Божий, заповядал неотложно да вържат ръцете и краката на стареца, да му надянат на шията воденичен камък и да го хвърлят във водата. Така удавили светия старец!
Братята го търсили два дни, единствено че не могли да го намерят. Когато на третия ден влезнали в килията му, за да вземат някакви движимости, останали от него, най-неочаквано го разкрили мъртъв с вързани ръце и крака и с камък на шията. Дрехите му били мокри, лицето - блестящо, а тялото му - като живо. Почудили се кой и по какъв метод би могъл да принесе стареца тук, защото килията била заключена, единствено че по-късно въздали хвала Богу, изнесли с почести чудотворните мощи на светеца и ги положили в пещерата, където и досега се намират нетленни.
Ростислав, заслепен от яд, без да смята, че е направил грях, не изискал даже да влезе в манастира, въпреки обещанието си да получи благословение. И Божието благословение го напуснало. Само Владимир Мономах посетил манастира, за да измоли молитви и благословение. Щом руските князе стигнали до Триполе и минали река Стугна, насочили полковете си срещу половците. Полковете им не устояли и бойците побягнали. Побягнал и княз Владимир и пресякъл наред Стугна по молитвите и благословението на печерските светци, а Ростислав се удавил заедно с цялата си гойска. Тъй се изпълнило пророчеството на светеца: с каквато мярка мерил злият главорез, с такава да му се отмери.
Незлобивият Григорий Чудотворец придобил извора на живота и като се любува от потока на безконечната приятност при водите, които са „ по-високо от небесата " хвали името на Господа, на Когото наподобява известност и чест, в този миг и непрекъснато и во веки веков. Амин.
В памет на преподобна Домника
Като езичница, заедно с още четири девици, света Домника пристигнала от Картаген в Цариград по времето на император Теодосий Велики. Тя горяла от мощно желание да утвърди християнството и да живее по наредбите на чистата небесна вяра. Цариградският архиепископ свети Нектарий получил за нея изключително самопризнание. Затова, откогато я приел, с изключение на я сподобил със свето Кръщение, единствено че я направил и диакониса. Император Лъв й подарил земя извън града. Там света Домника основала манастир в чест на свети Захарий, събрала към себе си девици и заживели, подвизавайки се в пост. Извършила доста чудеса: избавила мореплаватели, застрашени от морска буря, като изляла в морето масло, благословила и вълнението спряло. Имала и подарък на предсказание, защото предсказала кончината на царя. Веднъж видяла по какъв метод слязъл ангел от небето и осветил водата, получавала и други откровения за Божествените тайни. Светицата умряла в мир в дълбока преклонна възраст, като доживяла възкачването на трона на Лъв и Зенон и предсказала времето на своето отшествие при Господа.
В памет на преподобния Георги Хозевит
Преподобният Георги Хозевит се родил на остров Кипър в благочестиво семейство. По-големият му брат Ираклид, още кокато били живи родителите му, отишъл в светия град Йерусалим. След като се поклонил тук на местата, осветени от стъпките и кръвта на Господа Иисуса, той отишъл в долината на Йордан, и се разкрил в Коломановата лавра, където приел монашество. Свети Георги останал единственото дете на родителите си, които го възпитавали в благочестие и страх Божий.
След гибелта на родителите сиракът и бащиното имущество останали под попечителството на негов роднина, който толкова го обикнал, че желал да му даде за жена единствената си дъщеря. Но светецът не понасял теготата на мирската суетливост и не желаел да съжителствува с жена. Скрил се при друг личен роднина, който бил духовник на манастир. Напуснатият роднина научил за местонахождението му и защото желал кроткия младеж за личен духовен правоприемник, отишъл при игумена и упорствал да му върне момчето. Щом схванал, Георги прикрито напуснал манастира, качил се на един транспортен съд и се отправил за светия град Йерусалим. Поклонил се на светите места, спуснал се в долината на Йордан и намерил брат си в Коломановата лавра. Понеже бил млад и още нямал брада, по заповедите на светите отци, брат му не изискал да го остави в лаврата, а го отвел в обителта на Пресветата Владичица, наречена Хузива, и го предал на игумена й. Тук свети Георги получил пострижение и тръгнал по пътя на подвижничеството. Трудел се за известност Божия и за спасението на душата си, единствено че най-много се упражнявал в примирие и примирение. Бог разпространявал Своя лицемер и го отличил с дара на чудотворството. Братята се чудели много, като виждали такова съвършенство и такова дръзновение към Бога у младо момче, също така новоначално. Светецът, който се страхувал от изкушенията на суетната известност, прикрито напуснал обителта и отишъл при брат си в лаврата.
Установил се да живее с него в по този начин наречената Стара църква, където прекарвали времето в молитва, богомислие и постнически трудове. Готвели топла храна само ако някой ги посещавал.
Тъй светите Ираклид и Георги живели умерено и богоугодно, скромно и смирено, и никой не ги чул да спорят, нито да показват каквото и да било неуважение един към друг или към непосредствен си.
Минало известно време и на седемдесетгодишна възраст Ираклид починал. Авва Георги, като останал сам в килията, плакал и скърбил за кончината на брат си и в същото време доблестно подражавал на живота и трудовете му. Кой може да опише за подвизите му в пустинята, за непрестанната молитва и за богомислието му? Кой може да опише въздържанието и поста му? За подвижническия си живот старецът бил почетен с дяконски чин и непрекъснато прислужвал на светите отци по време на богослужение. Междувременно в лаврата починал игуменът. Настъпило разцепление и несъгласие във връзка на новоизбрания настоятел. Тогава свети Георги, който не можел да понася смут, със горест напуснал Коломановата обител и се заселил още един път в Хозевитския манастир, в обособена килия, която му дал игуменът.
Като почнал да се подвизава на мястото на тогавашния си отшелнически живот, преподобният Георги не получавал нито вино, ни елей, нито хляб или одежди, а обикалял купчините с боклуци, събирал парцали и от тях си правел дрехи. От парцали било и леглото му. Помолил монасите от обителта да му събират през седмицата остатъците от трапезата на отците и пришълците, било то плодове или зеленчуци, или даже кости. Всичко това счуквал в каменен хаван, правил го на топчета и ги сушил на слънце. Ядял с вода топчетата през два-три дни. Освен това старецът молил братята да не пекат без него хляб, защото вярвал, че който се занимава с това по тези свети места ще има голяма награда на небето, тъй като в Палестина съществувал обичай непотребният хляб да се дава на странниците, които идвали да се поклонят на тамошните велики светини. В пекарната преподобният предпочитал да пали пещта. Работа, извънредно тягостна по ония места през лятото, когато от тежкия зной се топели даже свещите на свещниците. Но преподобният Георги, без значение от горещината, работел непрестанно в пекарната, по два и по три пъти палел печката и горест хляб. Братята мъчително понасяли работата тук и непрекъснато се редували Ето защо се чудели на неуморимостта на Георги и го наричали железен.
Тъй се подвизавал този земен ангел и небесен човек, който с подвизите си назидавал другите.
Когато персите нахлули в светата земя, той напуснал за известно време лаврата и се скрил в Коломан. След като опасността предходна, старецът се върнал още един път в Хузива. Тук траял подвижническите си трудове. Поучавал всички, които идвали да чуят неговото богомъдро слово. Поучавал, наставял в Божието Слово и в благочестието. Като угодил на Бога с благочестивия си живот, преподобният Георги напуснал света в дълбока преклонна възраст и отишъл в небесните обители. И в този миг заедно със светиите той се моли за нас и за целия свят. Амин.
В памет на преподобния Емилиан Изповедник
Свети Емилиан, духовник на Кизик, приел инциденти за почитание на иконите през 815 година при император Лъв Арменец. Паметта му се празнува и на 8 август.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ