Св. Митрофан, патр. Константинополски. Св. мчци Фронтасий, Северин и др.
Св. Митрофан, патр. Константинополски. Св. мчци Фронтасий, Северин и други Мчк Конкордий, св. свщмчк Астий, еп. ДирахийскиСвети Митрофан, патриарх Константинополски
Светият наш отец Митрофан живял по времето на Константин Велики първия император християнин. Той бил наследник на римлянина Дометий, произхождащ от царски жанр. Дометий, именуван още Дометиан, бил брат на Пров, който в миналото заемал престола на римски император. Бидейки човек здравомислещ, Дометий скоро осъзнал лъжата на идолопоклонството, отрекъл се от лъжливите езически богове и повярвал в истинния Бог нашия Господ Иисус Христос. Тъй като Рим по това време бил изпълнен с езическо нечестие и християните били подложени на грубо гонене, Дометий, напускайки столицата на империята, дошъл във Византия с двамата си синове, Пров и Митрофан. Тогава във Византия бил свещеник богоугодният и свят мъж Тит и при него заживели Дометий и двамата му синове, обучавани в Христовата религия и Господния закон и наставлявани в добродетелния живот. Виждайки, че Дометий с цялото си сърце и душа се е прилепил към Христа и е изпълнен с пламенна ревнивост да се потруди за Господа, епископът го причислил към църковния клир, ръкополагайки го за презвитер.
След като наставил Дометий, Тит умрял и Дометий приел епископския трон след него, а след гибелта на блажения свещеник Дометий светителския трон заел неговият наследник Пров. След преставянето на Пров на византийската архиерейска катедра бил възведен синът на Дометий и братът на Пров свети Митрофан, за който ни следва да разкажем.По това време император Константин Велики дошъл в Тракийската област. Като видял тук светителя Митрофан, императорът от беседата с него се убедил, че той е популярен Божий ласкател, и доста се удивлявал на добродетелния живот на светителя и на неговата премъдрост. Горещо го обикнал и желаейки да се любува на неговите боговдъхновени слова, той го взел със себе си в Рим.Скоро по-късно император Константин поискал да реалокира своята столица от Рим във Византия. Този град доста му харесал както с хубостта си, по този начин и с комфортното си местонахождение. Той се намирал в югоизточния ъгъл на Балканския полуостров на брега на Босфора, протока, свързващ Черно море със Средиземно и Мраморно. Прекрасни пътища по суша и море водели към този град и цялата околна околност изобилствала с разнообразни земни плодове. Всичко това по този начин харесало на Константин, че той решил да придвижи тук столицата на империята. Императорът украсил новата столица с най-прекрасни сгради и я нарекъл Новият Рим. Но по името на своя основател града по-често наричали Константинопол, а като резиденция на императорите, той се наричал и Цариград.
След като пренесъл столицата на империята във Византия, Константин довел тук от Стария Рим и светителя Митрофан, наричайки го собствен отец, и му изходатайствал от събралите се в Никея на Първия Вселенски събор епископи купата патриарх. Така Митрофан станал първият Константинополски патриарх. Поради дълбока напреднала възраст и телесна отпадналост, самият Митрофан не бил на Събора в Никея. За собствен заместител той изпратил своя хорепископ Александър мъж честен, свят и остарял, положил доста старания в интерес на църковния мир в Тракия и Илирия. На Събора той заемал мястото на своя патриарх Митрофан и се противопоставял на Арий. След завършването на този Вселенски събор благочестивият император Константин Велики убедил всички светители, които били на Събора, да се насочат дружно с него към Константинопол, с цел да посетят болния патриарх Митрофан, легнал на смъртен одър. В една от неделите отците дружно с царя пристигнали при Митрофан и дълго беседвали с него. При това императорът споделил на светеца: Честнейши отче! Виждам, че ти си изнемогнал от старостта и заболяването. И по този начин, апелирам те, кажи ни, кой е заслужен да бъде твой правоприемник? На тези думи свети Митрофан с наслада в очите дал отговор на императора: Наистина, посредством твоите уста в този момент приказва Светият Дух. Действително, когато седем дни преди днешния ден размислях за това, Господ ми откри, че след приключването на 10 дни ще напусна този свят. И когато завърша живота си, дано след мене встъпи на престола моят съслужител Александър, който в действителност е заслужен за избиране и за дара на Светия Дух. След него правоприемник на престола ще бъде Павел, който в този момент е читател.След това, като погледнал към блажения Александър, патриарх Александрийски, му споделил: Брате! И ти ще оставиш след себе си великолепен правоприемник.И като взел ръката на неговия архидякон Атанасий, произнесъл:Ето, този героичен Христов боец ще бъде правоприемник след тебе, и освен твърдо ще въстане, дружно с моя брат
Александър,против арианското нечестие, само че и ще преуспее в огромни подвизи, тъй че него, дружно с мъжествения Павел, ги чакат доста премеждия.Така предсказал светецът за бъдещето и 10 дни след Господнето признание умрял в мир в четвъртия ден на месец юни, претърпял от деня на раждането си всичко 100 и седемнадесет години. Сега светецът пребъдва в безкрайния живот, предстоейки пред престола на Великия Архиерей, минал небесата Христа, нашия Спасител; на Когото популярност во веки. Амин.
Светият наш отец Митрофан живял по времето на Константин Велики първия император християнин. Той бил наследник на римлянина Дометий, произхождащ от царски жанр. Дометий, именуван още Дометиан, бил брат на Пров, който в миналото заемал престола на римски император. Бидейки човек здравомислещ, Дометий скоро осъзнал лъжата на идолопоклонството, отрекъл се от лъжливите езически богове и повярвал в истинния Бог нашия Господ Иисус Христос. Тъй като Рим по това време бил изпълнен с езическо нечестие и християните били подложени на грубо гонене, Дометий, напускайки столицата на империята, дошъл във Византия с двамата си синове, Пров и Митрофан. Тогава във Византия бил свещеник богоугодният и свят мъж Тит и при него заживели Дометий и двамата му синове, обучавани в Христовата религия и Господния закон и наставлявани в добродетелния живот. Виждайки, че Дометий с цялото си сърце и душа се е прилепил към Христа и е изпълнен с пламенна ревнивост да се потруди за Господа, епископът го причислил към църковния клир, ръкополагайки го за презвитер.
След като наставил Дометий, Тит умрял и Дометий приел епископския трон след него, а след гибелта на блажения свещеник Дометий светителския трон заел неговият наследник Пров. След преставянето на Пров на византийската архиерейска катедра бил възведен синът на Дометий и братът на Пров свети Митрофан, за който ни следва да разкажем.По това време император Константин Велики дошъл в Тракийската област. Като видял тук светителя Митрофан, императорът от беседата с него се убедил, че той е популярен Божий ласкател, и доста се удивлявал на добродетелния живот на светителя и на неговата премъдрост. Горещо го обикнал и желаейки да се любува на неговите боговдъхновени слова, той го взел със себе си в Рим.Скоро по-късно император Константин поискал да реалокира своята столица от Рим във Византия. Този град доста му харесал както с хубостта си, по този начин и с комфортното си местонахождение. Той се намирал в югоизточния ъгъл на Балканския полуостров на брега на Босфора, протока, свързващ Черно море със Средиземно и Мраморно. Прекрасни пътища по суша и море водели към този град и цялата околна околност изобилствала с разнообразни земни плодове. Всичко това по този начин харесало на Константин, че той решил да придвижи тук столицата на империята. Императорът украсил новата столица с най-прекрасни сгради и я нарекъл Новият Рим. Но по името на своя основател града по-често наричали Константинопол, а като резиденция на императорите, той се наричал и Цариград.
След като пренесъл столицата на империята във Византия, Константин довел тук от Стария Рим и светителя Митрофан, наричайки го собствен отец, и му изходатайствал от събралите се в Никея на Първия Вселенски събор епископи купата патриарх. Така Митрофан станал първият Константинополски патриарх. Поради дълбока напреднала възраст и телесна отпадналост, самият Митрофан не бил на Събора в Никея. За собствен заместител той изпратил своя хорепископ Александър мъж честен, свят и остарял, положил доста старания в интерес на църковния мир в Тракия и Илирия. На Събора той заемал мястото на своя патриарх Митрофан и се противопоставял на Арий. След завършването на този Вселенски събор благочестивият император Константин Велики убедил всички светители, които били на Събора, да се насочат дружно с него към Константинопол, с цел да посетят болния патриарх Митрофан, легнал на смъртен одър. В една от неделите отците дружно с царя пристигнали при Митрофан и дълго беседвали с него. При това императорът споделил на светеца: Честнейши отче! Виждам, че ти си изнемогнал от старостта и заболяването. И по този начин, апелирам те, кажи ни, кой е заслужен да бъде твой правоприемник? На тези думи свети Митрофан с наслада в очите дал отговор на императора: Наистина, посредством твоите уста в този момент приказва Светият Дух. Действително, когато седем дни преди днешния ден размислях за това, Господ ми откри, че след приключването на 10 дни ще напусна този свят. И когато завърша живота си, дано след мене встъпи на престола моят съслужител Александър, който в действителност е заслужен за избиране и за дара на Светия Дух. След него правоприемник на престола ще бъде Павел, който в този момент е читател.След това, като погледнал към блажения Александър, патриарх Александрийски, му споделил: Брате! И ти ще оставиш след себе си великолепен правоприемник.И като взел ръката на неговия архидякон Атанасий, произнесъл:Ето, този героичен Христов боец ще бъде правоприемник след тебе, и освен твърдо ще въстане, дружно с моя брат
Александър,против арианското нечестие, само че и ще преуспее в огромни подвизи, тъй че него, дружно с мъжествения Павел, ги чакат доста премеждия.Така предсказал светецът за бъдещето и 10 дни след Господнето признание умрял в мир в четвъртия ден на месец юни, претърпял от деня на раждането си всичко 100 и седемнадесет години. Сега светецът пребъдва в безкрайния живот, предстоейки пред престола на Великия Архиерей, минал небесата Христа, нашия Спасител; на Когото популярност во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ