Св. Михаил Воин, българин
Св. Михаил Войн е по генезис българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял вероятно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил наследник на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал боязън Божи, подвизавал се в молитва и пост, обилно раздавал на бедните лепта, заради което и неговите родители, и непознатите хора го наричали " светото дете ".
Когато станал на 25 години, той бил назначен за шеф на една тайфа във византийската армия. По това време родният му край още не влизал в рамките на Българската страна. В една война на византийския император Михаил ІІІ (865 г.) срещу агаряните, св. Михаил Войн бил оставен от изплашените гърци самичък с неговата тайфа. Като призовавал през всичкото време името на Бога, той съумял да прогони враговете и дружно с бойците си останал незасегнат. Връщайки се вкъщи си, той направил героическото знамение на св. великомъченик Георги Победоносец: умъртвил голям дракон, който излизал от някакво езеро, и по подобен метод избавил една девственица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на който той отсякъл главата, го блъснал с голямата си опашка толкоз мощно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
Скоро след завръщането си в родното място той умрял и Господ го популяризирал с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българския цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала " Св. Възнесение ". След рухването на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е непокътнато до наши дни.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Почитта към св. Махаил Воин като към общобългарски светец се открила едвам след преместването на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния увод е включено най-ранното известно до през днешния ден " Проложно житие на св. Михаил Воин Българин ", дело на търновски агиографи от XIII век, което загатва неговия български генезис.
В оскъдните исторически податки се упоменава името на цар Михаил, по времето на чието царуване е живял светецът. По другите отзиви става дума за св. княз Борис-Михаил, или за импeратор Михаил IV Пафлатон. И дотолкоз боголюбив, че съгласно житието Михаил Воин бил " пръв измежду първите по родовитост християнин " и родителите му, и другите хора го наричали " светото дете ". Когато станал на 25 години бил " определен за примикюр над свободни бойци ". т.е. за техен пълководец.
В своето " Похвално слово за Михаил Воин от Потука " св. патриарх Евтимий възкликва: " Ден e не за рев и тъга, само че за забавление и наслада! Понеже праведникът е окуражителен, хората ще се възвеселят! "
Житие на св. Михаил Воин
Свети Михаил живял по време на царуването на Михаил III [Византийски император, умрял през 867 г.]. По генезис той бил българин и се родил в град Потука. Знатните родители на Михаил принедлежали към цифрата на първите български християни. Такъв християнин от детството бил и Михаил, който родителите и познатите наричали светото дете, поради неговото благочестие. От детски години той се отличавал с непорочност на живота. В сърцето си постоянно имал боязън Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал лепта на просяците и посещавал болните, като се украсявал с разнообразни добродетели, благост и примирение.
След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна работа и командвал забележителен боен отряд.
По това време етиопците и агаряните, т.е. араби с мюсюлманска религия, почнали война против Гръцкото царство и се насочили към столицата му. [Вероятно става дума за войната на император Михаил III с арабите през 865 г.] В отбрана на Отечеството излязла огромна армия и посрещнала многочислените агарянски войски. Като видели обаче че етиопците и агаряните ги превъзхождат по мощ и са подготвени да гинадвият, гърците избягали в планините и се скрили в безвредни места.
В гръцката християнска армия се намирал и свети Михаил Воин дружно със своя отряд. Той не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрекъснато укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на гърците, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата, със своя отряд той неудържимо се устремил против неприятеля и се вразял в самия център на етиопците и агаряните, като грубо поразявал враговете без всякаква щета за себе си и отряда си.
В същото време на помощ на християните се вдигнала ненадейно стихия: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете по този начин, че всички те се обърнали в бягство. С Божия помощ свети Михаил разгонил всички врагове, а самичък той и отрядът му останали съвършенно невидими.
Като благодарил на Бога за даруваната победа. Той разпуснал войската си и самичък с няколко прислужници се отправил назад към дома си. По пътя се случило следното знамение.
Свети Михаил се спрял на едно място за отдих. Там се намирало огромно езеро, от което излизал чудовишен дракон и изпояждал хора и добитък.
Един от прислужниците му видял пушек, покрай езерото. Като взел питателните ресурси, той тръгнал натам и видял госпожица, която плачела и чакала нещо. Слугата почнал да я разпитва и по този начин се заслушал в описа за страшния дракон, че храната, която донесъл да сготви, изгоряла на огъня. Когато прислужникът се върнал, господарят му го попитал за какво се е забавил и за какво е изгоряла храната. Тогава прислужникът в детайли разказал всичко, което видял и чул от девицата за змея.
Като изслушал описа, свети Михаил решил да отиде там и почнал да събира своите прислужници, само че те се уплашили и отказали да тръгнат с господаря си. Тогава светият се помолил на Господа, осенил лицето си с кръстното предсказание, седнал на коня и препуснал към езерото, като взел със себе си най-старшия прислужник.
Като дошъл на мястото, той почнал да разпитва девицата за какво е пристигнала на това място. Отначало тя уговаряла Михаил да се отдалечи, с цел да не бъде изяден от чудовищния дракон, само че по гледище на светеца разказала за открития в града бит да отдават децата си подред за изяждане от змея.
Изумен от описа на девицата, светият заповядал на прислужникът си да се отдалечи с коня и да чака в профил, а самичък паднал на земята и почнал да се моли на Бога. Когато светецът приключил молитвата си и станал, измежду езерото се появил змеят и почнал да се доближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на лукавия. Като замахнал с опашка, змеят блъснал светеца, причинявайки му рана. Михаил паднал в безсъзнание, само че скоро се свестил и станал.
Като видял това знамение, неговият прислужник побързал да отиде в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя, а девицата връчили на родителите є.
И по този начин, на Бога било угодно да популяризира свети Михаил Воин със същото знамение, осъществено в древността от свети Георги Победоносец.
След всичко това, като дал напътствие на жителите твърдо да държат християнската религия, той траял пътя си и се върнал вкъщи. След известно време предал с мир блажената си душа на Господа.
При гроба на свети Михаил почнали да се правят доста чудеса и изцеления на идващите с религия заболели.
След доста години, по време на Второто Българско царство, българският цар Калоян завладял град Потука и решил да придвижи мощите на свети Михаил Воин в своята българска столица, Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и жителите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги сложили в съборния патриаршески храм.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Св. Михаил Българин
Св. Михаил е светец, чиито живот и каузи са изключително едва познати. Живял е най-вероятно през ХІ век. Предполага се, че е български болярин на византийска работа, взел участие във войните на Византия със " сарацините " (арабите) в Италианския катапанат (Южна Италия). Имал чин " примикюр " и командвал собствен български отряд от " свободни бойци " - честа процедура във времето на византийското господство.
Тази догадка изяснява, за какво патриарх Евтимий - в по-късната агиографска традиция през XIV век свързва подвизите на светеца с кръстоносците. Ето какво написа той в " Похвалното слово ":
" Когато двете страни се сблъскаха в бран, римляните не можаха да се противят и незабавно побягнаха. Щом видя това, божественият Михаил, изумен от непредвиденото бягство, и с ръце и очи, вдигнати към небето, споделя: " Към Тебе, който живееш на небесата, въздигнах очите си. "... Като прекръсти бързо лицето си и подтикна към пердах цялото войнство, ония, що бяха с Михаил, мъжествено водиха война и мъжествено побеждаваха; варварите пък, надявайки се на многото воини, доста се съпротивляваха.... Когато впрочем праведникът видя враговете изцяло покрити с безконечен позор и своето от Бога изцяло непокътнато войнство, завръщат се в страната си със светла победа ".
Връщайки се от война, св. Михаил Воин защитил християните от загадъчното " Тиранското място " (крайбрежието на Тиренско море?), които съгласно преданието страдали от някакъв " триглав дракон ". Митичният звяр се канел да погълне следващата госпожица като налог, когато се явил българският боец и го умъртвил. Оплакван от локалните хора, светецът умрял от раните си в борбата с чудовището. С други думи, в " биографията " на св. Михаил Воин се преплитат антични и фолклорни претекстове, като най-силно е въздействието на историята с фамозния " змееборец " Св. Георги.
Почитта към св. Михаил Воин придобила ново наличие и национална значителност, когато цар Калоян (1197-1207) пренесъл мощите му в столицата Търновград. Това било осъществено с " огромна церемониалност " - великият български държател и в други случаи отбелязвал успехите на българското оръжие, свързвайки ги със сакрални персони и събития. Според проложното житие мощите били положени в църквата " Св. Четиридесет мъченици ", а съгласно св. патриарх Евтимий те се пазели в издигнатата още веднъж от Калоян патриаршеска катедрала " Възнесение Христово " (в крепостта Царевец). В случая едва ли има някаква неточност, защото това са свидетелства от директни извори, дело на търновски създатели. Ясно е, че във времето на св.Евтимий светите мощи са били в патриаршеската черква, като по-рано (неизвестно докога) са се пазели в " Св. Четиридесет мъченици ".
Св. Евтимий свидетелства, че св. Михаил бил уважаван като боец и врач. Той приканва светеца да подари вярващите освен с физическо, само че и с нравствено " излекуване от недъзите ", да помогне за запазване на вярата и " освобождение от злините " - не ще и дума, че споменът за светеца българин, победител над мюсюлманите-араби и многоглавото " зло ", е бил въодушевяващ за българите в тежките дни на османската агресия. Какво става с мощите на св. Михаил Воин след завладяването на Търново, не е известно. Не е изключено те до през днешния ден да лежат в земята нейде към патриаршеския храм на хълма Царевец.
Когато станал на 25 години, той бил назначен за шеф на една тайфа във византийската армия. По това време родният му край още не влизал в рамките на Българската страна. В една война на византийския император Михаил ІІІ (865 г.) срещу агаряните, св. Михаил Войн бил оставен от изплашените гърци самичък с неговата тайфа. Като призовавал през всичкото време името на Бога, той съумял да прогони враговете и дружно с бойците си останал незасегнат. Връщайки се вкъщи си, той направил героическото знамение на св. великомъченик Георги Победоносец: умъртвил голям дракон, който излизал от някакво езеро, и по подобен метод избавил една девственица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на който той отсякъл главата, го блъснал с голямата си опашка толкоз мощно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
Скоро след завръщането си в родното място той умрял и Господ го популяризирал с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българския цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала " Св. Възнесение ". След рухването на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е непокътнато до наши дни.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Почитта към св. Махаил Воин като към общобългарски светец се открила едвам след преместването на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния увод е включено най-ранното известно до през днешния ден " Проложно житие на св. Михаил Воин Българин ", дело на търновски агиографи от XIII век, което загатва неговия български генезис.
В оскъдните исторически податки се упоменава името на цар Михаил, по времето на чието царуване е живял светецът. По другите отзиви става дума за св. княз Борис-Михаил, или за импeратор Михаил IV Пафлатон. И дотолкоз боголюбив, че съгласно житието Михаил Воин бил " пръв измежду първите по родовитост християнин " и родителите му, и другите хора го наричали " светото дете ". Когато станал на 25 години бил " определен за примикюр над свободни бойци ". т.е. за техен пълководец.
В своето " Похвално слово за Михаил Воин от Потука " св. патриарх Евтимий възкликва: " Ден e не за рев и тъга, само че за забавление и наслада! Понеже праведникът е окуражителен, хората ще се възвеселят! "
Житие на св. Михаил Воин
Свети Михаил живял по време на царуването на Михаил III [Византийски император, умрял през 867 г.]. По генезис той бил българин и се родил в град Потука. Знатните родители на Михаил принедлежали към цифрата на първите български християни. Такъв християнин от детството бил и Михаил, който родителите и познатите наричали светото дете, поради неговото благочестие. От детски години той се отличавал с непорочност на живота. В сърцето си постоянно имал боязън Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал лепта на просяците и посещавал болните, като се украсявал с разнообразни добродетели, благост и примирение.
След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна работа и командвал забележителен боен отряд.
По това време етиопците и агаряните, т.е. араби с мюсюлманска религия, почнали война против Гръцкото царство и се насочили към столицата му. [Вероятно става дума за войната на император Михаил III с арабите през 865 г.] В отбрана на Отечеството излязла огромна армия и посрещнала многочислените агарянски войски. Като видели обаче че етиопците и агаряните ги превъзхождат по мощ и са подготвени да гинадвият, гърците избягали в планините и се скрили в безвредни места.
В гръцката християнска армия се намирал и свети Михаил Воин дружно със своя отряд. Той не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрекъснато укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на гърците, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата, със своя отряд той неудържимо се устремил против неприятеля и се вразял в самия център на етиопците и агаряните, като грубо поразявал враговете без всякаква щета за себе си и отряда си.
В същото време на помощ на християните се вдигнала ненадейно стихия: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете по този начин, че всички те се обърнали в бягство. С Божия помощ свети Михаил разгонил всички врагове, а самичък той и отрядът му останали съвършенно невидими.
Като благодарил на Бога за даруваната победа. Той разпуснал войската си и самичък с няколко прислужници се отправил назад към дома си. По пътя се случило следното знамение.
Свети Михаил се спрял на едно място за отдих. Там се намирало огромно езеро, от което излизал чудовишен дракон и изпояждал хора и добитък.
Един от прислужниците му видял пушек, покрай езерото. Като взел питателните ресурси, той тръгнал натам и видял госпожица, която плачела и чакала нещо. Слугата почнал да я разпитва и по този начин се заслушал в описа за страшния дракон, че храната, която донесъл да сготви, изгоряла на огъня. Когато прислужникът се върнал, господарят му го попитал за какво се е забавил и за какво е изгоряла храната. Тогава прислужникът в детайли разказал всичко, което видял и чул от девицата за змея.
Като изслушал описа, свети Михаил решил да отиде там и почнал да събира своите прислужници, само че те се уплашили и отказали да тръгнат с господаря си. Тогава светият се помолил на Господа, осенил лицето си с кръстното предсказание, седнал на коня и препуснал към езерото, като взел със себе си най-старшия прислужник.
Като дошъл на мястото, той почнал да разпитва девицата за какво е пристигнала на това място. Отначало тя уговаряла Михаил да се отдалечи, с цел да не бъде изяден от чудовищния дракон, само че по гледище на светеца разказала за открития в града бит да отдават децата си подред за изяждане от змея.
Изумен от описа на девицата, светият заповядал на прислужникът си да се отдалечи с коня и да чака в профил, а самичък паднал на земята и почнал да се моли на Бога. Когато светецът приключил молитвата си и станал, измежду езерото се появил змеят и почнал да се доближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на лукавия. Като замахнал с опашка, змеят блъснал светеца, причинявайки му рана. Михаил паднал в безсъзнание, само че скоро се свестил и станал.
Като видял това знамение, неговият прислужник побързал да отиде в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя, а девицата връчили на родителите є.
И по този начин, на Бога било угодно да популяризира свети Михаил Воин със същото знамение, осъществено в древността от свети Георги Победоносец.
След всичко това, като дал напътствие на жителите твърдо да държат християнската религия, той траял пътя си и се върнал вкъщи. След известно време предал с мир блажената си душа на Господа.
При гроба на свети Михаил почнали да се правят доста чудеса и изцеления на идващите с религия заболели.
След доста години, по време на Второто Българско царство, българският цар Калоян завладял град Потука и решил да придвижи мощите на свети Михаил Воин в своята българска столица, Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и жителите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги сложили в съборния патриаршески храм.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Св. Михаил Българин
Св. Михаил е светец, чиито живот и каузи са изключително едва познати. Живял е най-вероятно през ХІ век. Предполага се, че е български болярин на византийска работа, взел участие във войните на Византия със " сарацините " (арабите) в Италианския катапанат (Южна Италия). Имал чин " примикюр " и командвал собствен български отряд от " свободни бойци " - честа процедура във времето на византийското господство.
Тази догадка изяснява, за какво патриарх Евтимий - в по-късната агиографска традиция през XIV век свързва подвизите на светеца с кръстоносците. Ето какво написа той в " Похвалното слово ":
" Когато двете страни се сблъскаха в бран, римляните не можаха да се противят и незабавно побягнаха. Щом видя това, божественият Михаил, изумен от непредвиденото бягство, и с ръце и очи, вдигнати към небето, споделя: " Към Тебе, който живееш на небесата, въздигнах очите си. "... Като прекръсти бързо лицето си и подтикна към пердах цялото войнство, ония, що бяха с Михаил, мъжествено водиха война и мъжествено побеждаваха; варварите пък, надявайки се на многото воини, доста се съпротивляваха.... Когато впрочем праведникът видя враговете изцяло покрити с безконечен позор и своето от Бога изцяло непокътнато войнство, завръщат се в страната си със светла победа ".
Връщайки се от война, св. Михаил Воин защитил християните от загадъчното " Тиранското място " (крайбрежието на Тиренско море?), които съгласно преданието страдали от някакъв " триглав дракон ". Митичният звяр се канел да погълне следващата госпожица като налог, когато се явил българският боец и го умъртвил. Оплакван от локалните хора, светецът умрял от раните си в борбата с чудовището. С други думи, в " биографията " на св. Михаил Воин се преплитат антични и фолклорни претекстове, като най-силно е въздействието на историята с фамозния " змееборец " Св. Георги.
Почитта към св. Михаил Воин придобила ново наличие и национална значителност, когато цар Калоян (1197-1207) пренесъл мощите му в столицата Търновград. Това било осъществено с " огромна церемониалност " - великият български държател и в други случаи отбелязвал успехите на българското оръжие, свързвайки ги със сакрални персони и събития. Според проложното житие мощите били положени в църквата " Св. Четиридесет мъченици ", а съгласно св. патриарх Евтимий те се пазели в издигнатата още веднъж от Калоян патриаршеска катедрала " Възнесение Христово " (в крепостта Царевец). В случая едва ли има някаква неточност, защото това са свидетелства от директни извори, дело на търновски създатели. Ясно е, че във времето на св.Евтимий светите мощи са били в патриаршеската черква, като по-рано (неизвестно докога) са се пазели в " Св. Четиридесет мъченици ".
Св. Евтимий свидетелства, че св. Михаил бил уважаван като боец и врач. Той приканва светеца да подари вярващите освен с физическо, само че и с нравствено " излекуване от недъзите ", да помогне за запазване на вярата и " освобождение от злините " - не ще и дума, че споменът за светеца българин, победител над мюсюлманите-араби и многоглавото " зло ", е бил въодушевяващ за българите в тежките дни на османската агресия. Какво става с мощите на св. Михаил Воин след завладяването на Търново, не е известно. Не е изключено те до през днешния ден да лежат в земята нейде към патриаршеския храм на хълма Царевец.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ