Св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски и 10-те му ученици.
Св. мчца Юлия девственица. Св. мчк Йоан Търновски
Св. Антиоген бил свещеник на град Пидахтон. Живеел в манастир с 10 свои възпитаници. По същото време тези места обикалял жестокият изтезател на християните Филомарх.
Той заловил доста от тях и ги избил. Езичникът не пожалил и светия отец, от който изискал да принесе жерва на идолите. Понеже боголюбивият дъртак и неговите възпитаници отказали, те били измъчвани и най-после посечени с меч.
Житие на света мъченица Юлия девственица
Св. Юлия била родом от Картаген. Произхождала от изтъкнат жанр. Родителите й били християни и й дали християнско образование. Когато персийците покорили Картаген, те отвлекли доста народ. И дребната Юлия била сред пленниците. Купил я някой търговец богохулник в Сирия. Много упорствал търговецът да се отхвърли тя от Христовата религия и да стане едноверна с него. Юлия не се съгласила и той я оставил на мира. Веднъж търговецът отишъл на остров Корсика по работа, като взел със себе си и Юлия. Жителите на острова имали тогава огромен езически празник. Като видели, че Юлия не взема присъединяване в поклонението на идолите, и като разбрали, че е християнка подложили я на ужасни страдания и най-сетне я разпнали на кръст. На кръста Юлия предала Богу душата си. Това станало през ІV век.
Житие на свети страдалец Йоан Търновски
(Трапезитски)
Мъченик Йоан Търновски е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а татко му - Димо и въртял огромна търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина през 1812 година той банкрутирал. Наскоро Димо умрял. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съучастник на някакъв тухлар и керемидар.
Обаче като млад се увлякъл в някакъв скрит план. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато пристигнал неговия ред, той от боязън примрял. Турците го свестили, само че и го измамили да одобри мохамеданство, в случай че желае да остане жив. В това положение на нерешителност той заречен и извършил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта. Той не намирал покой ни през деня, ни нощем.
Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си - нито миряни, нито духовни, тъй като огромна била отговорността пред корана и турските закони, в случай че християнин посъветва към този момент потурчения да се върне в християнската религия. Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си разрешил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се подготви за страдалчество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, с цел да я продаде, тъй като му трябвали пари, а се срамувал самичък да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците почнали да търсят от кое място може един мюсюлманин да има такова нещо.
Издирването стигнало до такава степен, че Йоан обществено изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда. Това било обявено на градоначалника. Йоан бил още веднъж разпитван, само че останал хладнокръвен в своята християнска религия. Подложен бил на нескончаем нечовечен пердах по краката. Той не издал нито един вопъл - единствено безшумно говорел: " Помени ме, Господи, в царството Си! " А откакто мъчението свършило, за изненада на всички Йоан скочил на крайници, сякаш нищо не е било. Окован в тежки стоманени вериги, той бил хвърлен в тюрма, гдето имало голям брой затворени за неплатени налози. Те свидетесвували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му огромна светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни самун, ни вода. Хранела го Божията берекет.
Подир седем дни шефът още веднъж изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с милувки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал даже куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било на вятъра. Мъченикът още веднъж изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал отново нечовечен побой и оскърбление, които св. Йоан като същински християнски страдалец приемал с наслада. Особено нощно време тъгите в тъмницата били тежки, жестоки.
Но страдалец Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си религия. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: " Мохамеданин ли си или християнин? " Той и трите пъти отговарял: " Християнин съм и искам да умра за Христа! " Тогава съдията произнесъл смъртна присъда - мъченикът да бъде обесен на несъмнено място вън от града. Когато бойците водели наказания, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел амнистия и се молел: " Пресвета Богородице, избави ме! Обхванат от голям брой напасти, към тебе притичвам да диря избавление, о майко на Бог - Слово и Дево, избави ме от моите тежки и горчиви условия! " Пред бесилото помолил да му се позволи да си направи последна молитва. После споделил на бойците: " Сега изпълнете заповедта! " И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа денем, 16 юли 1822 година Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили.
Св. Антиоген бил свещеник на град Пидахтон. Живеел в манастир с 10 свои възпитаници. По същото време тези места обикалял жестокият изтезател на християните Филомарх.
Той заловил доста от тях и ги избил. Езичникът не пожалил и светия отец, от който изискал да принесе жерва на идолите. Понеже боголюбивият дъртак и неговите възпитаници отказали, те били измъчвани и най-после посечени с меч.
Житие на света мъченица Юлия девственица
Св. Юлия била родом от Картаген. Произхождала от изтъкнат жанр. Родителите й били християни и й дали християнско образование. Когато персийците покорили Картаген, те отвлекли доста народ. И дребната Юлия била сред пленниците. Купил я някой търговец богохулник в Сирия. Много упорствал търговецът да се отхвърли тя от Христовата религия и да стане едноверна с него. Юлия не се съгласила и той я оставил на мира. Веднъж търговецът отишъл на остров Корсика по работа, като взел със себе си и Юлия. Жителите на острова имали тогава огромен езически празник. Като видели, че Юлия не взема присъединяване в поклонението на идолите, и като разбрали, че е християнка подложили я на ужасни страдания и най-сетне я разпнали на кръст. На кръста Юлия предала Богу душата си. Това станало през ІV век.
Житие на свети страдалец Йоан Търновски
(Трапезитски)
Мъченик Йоан Търновски е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а татко му - Димо и въртял огромна търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина през 1812 година той банкрутирал. Наскоро Димо умрял. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съучастник на някакъв тухлар и керемидар.
Обаче като млад се увлякъл в някакъв скрит план. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато пристигнал неговия ред, той от боязън примрял. Турците го свестили, само че и го измамили да одобри мохамеданство, в случай че желае да остане жив. В това положение на нерешителност той заречен и извършил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта. Той не намирал покой ни през деня, ни нощем.
Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си - нито миряни, нито духовни, тъй като огромна била отговорността пред корана и турските закони, в случай че християнин посъветва към този момент потурчения да се върне в християнската религия. Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си разрешил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се подготви за страдалчество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, с цел да я продаде, тъй като му трябвали пари, а се срамувал самичък да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците почнали да търсят от кое място може един мюсюлманин да има такова нещо.
Издирването стигнало до такава степен, че Йоан обществено изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда. Това било обявено на градоначалника. Йоан бил още веднъж разпитван, само че останал хладнокръвен в своята християнска религия. Подложен бил на нескончаем нечовечен пердах по краката. Той не издал нито един вопъл - единствено безшумно говорел: " Помени ме, Господи, в царството Си! " А откакто мъчението свършило, за изненада на всички Йоан скочил на крайници, сякаш нищо не е било. Окован в тежки стоманени вериги, той бил хвърлен в тюрма, гдето имало голям брой затворени за неплатени налози. Те свидетесвували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му огромна светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни самун, ни вода. Хранела го Божията берекет.
Подир седем дни шефът още веднъж изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с милувки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал даже куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било на вятъра. Мъченикът още веднъж изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал отново нечовечен побой и оскърбление, които св. Йоан като същински християнски страдалец приемал с наслада. Особено нощно време тъгите в тъмницата били тежки, жестоки.
Но страдалец Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си религия. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: " Мохамеданин ли си или християнин? " Той и трите пъти отговарял: " Християнин съм и искам да умра за Христа! " Тогава съдията произнесъл смъртна присъда - мъченикът да бъде обесен на несъмнено място вън от града. Когато бойците водели наказания, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел амнистия и се молел: " Пресвета Богородице, избави ме! Обхванат от голям брой напасти, към тебе притичвам да диря избавление, о майко на Бог - Слово и Дево, избави ме от моите тежки и горчиви условия! " Пред бесилото помолил да му се позволи да си направи последна молитва. После споделил на бойците: " Сега изпълнете заповедта! " И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа денем, 16 юли 1822 година Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ