Църквата почита на 27 март св. мчца Матрона Солунска
Св. мъченица Матрона била убита, тъй като не се отрекла от християнската си религия
Св. Матрона, като момиче-сираче, била слугиня в Солун в къщата на един евреин. Жената на тоя евреин непрекъснато хулела Матрона поради нейната религия в Христа и я принуждавала да се отхвърли от Него и да отиде в синагогата. Но кротката Матрона правилно служела на своята стопанка, без да й възразява на хулите, и скрито се молела на Христа Бога.
Един ден еврейката разбрала, че Матрона скритом от нея отишла в черква и ядосана я запитала за какво не е отишла в синагогата. Матрона добродушно й дала отговор: " Защото живият Бог е в християнската Църква, а от еврейската синагога Той е отстъпил. "
Побесняла от тоя самоуверен отговор, еврейката грубо я била и затворила в една мрачна стая, като освен това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана посредством Божията мощ. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказване, до момента в който най-сетне посредством апетит и побой тя уморила девойката. Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата.
Християните взели тялото на мъченицата и с чест го погребали. А злата еврейка скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, тя паднала на камъните на улицата и се умъртвила.
В синаксария на мъченицата Матрона Солунска, част от Константинополския синаксарий, се споделя, че Александър, първият свещеник на Солун след Медиоланския едикт от 313 година, поставил завършек на гоненията, придвижва мощите й в града и построява черква, отдадена на нея. Няма информация за точното разположение на този храм, само че той е упоменат в VII век в " Чудесата на Свети Димитър " (13-о чудо). Освен църквата в Солун, отвън стените на града е имало манастир, отдаден на света Матрона, изгорял при славянската офанзива в 618 година и по-късно възобновен. Около 992 година мощите са натоварени на транспортен съд за Марсилия, само че при стихия корабът попада в Барселона.
В Барселона мощите в началото са сложени в църквата " Свети Фруктуозо " на Монтжуик
През 1403 година църквата към този момент е засвидетелствана с ново име - " Света Матрона ". След разрушаването на първичния параклис, наподобява мощите са пренесени в " Свети Павел на полето ". През 1558 година на Монтжуик е осветена нова черква, отдадена на светицата, поддържана от капуцините, в която са положени мощите. Тази постройка е разрушена през 1713 година в Битката за манастира " Света Матрона " по време на Войната за испанското завещание при започване на XVIII век.
Църквата " Света Матрона " е възобновена, само че мощите на светицата са положени в катедралата " Свети Кръст и Света Евлалия ". През 1723 година са преместени в манастира на капуцините " Света Матрона ", ситуиран на площад " Реял ". След разрушаването на манастира в 1835 година са преместени в през днешния ден несъществуващата черква " Свети Архангел Михаил ". През 1888 година е осветена новата черква " Света Матрона " в Побле Сек на Монтжуик, в която са положени мощите, само че тя изгаря по време на Трагичната седмица през 1909 година Човек, живеещ в съседство, избавя дребна част от мощите, които се почитат и до през днешния ден в същия храм.
Св. Матрона, като момиче-сираче, била слугиня в Солун в къщата на един евреин. Жената на тоя евреин непрекъснато хулела Матрона поради нейната религия в Христа и я принуждавала да се отхвърли от Него и да отиде в синагогата. Но кротката Матрона правилно служела на своята стопанка, без да й възразява на хулите, и скрито се молела на Христа Бога.
Един ден еврейката разбрала, че Матрона скритом от нея отишла в черква и ядосана я запитала за какво не е отишла в синагогата. Матрона добродушно й дала отговор: " Защото живият Бог е в християнската Църква, а от еврейската синагога Той е отстъпил. "
Побесняла от тоя самоуверен отговор, еврейката грубо я била и затворила в една мрачна стая, като освен това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана посредством Божията мощ. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказване, до момента в който най-сетне посредством апетит и побой тя уморила девойката. Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата.
Християните взели тялото на мъченицата и с чест го погребали. А злата еврейка скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, тя паднала на камъните на улицата и се умъртвила.
В синаксария на мъченицата Матрона Солунска, част от Константинополския синаксарий, се споделя, че Александър, първият свещеник на Солун след Медиоланския едикт от 313 година, поставил завършек на гоненията, придвижва мощите й в града и построява черква, отдадена на нея. Няма информация за точното разположение на този храм, само че той е упоменат в VII век в " Чудесата на Свети Димитър " (13-о чудо). Освен църквата в Солун, отвън стените на града е имало манастир, отдаден на света Матрона, изгорял при славянската офанзива в 618 година и по-късно възобновен. Около 992 година мощите са натоварени на транспортен съд за Марсилия, само че при стихия корабът попада в Барселона.
В Барселона мощите в началото са сложени в църквата " Свети Фруктуозо " на Монтжуик
През 1403 година църквата към този момент е засвидетелствана с ново име - " Света Матрона ". След разрушаването на първичния параклис, наподобява мощите са пренесени в " Свети Павел на полето ". През 1558 година на Монтжуик е осветена нова черква, отдадена на светицата, поддържана от капуцините, в която са положени мощите. Тази постройка е разрушена през 1713 година в Битката за манастира " Света Матрона " по време на Войната за испанското завещание при започване на XVIII век.
Църквата " Света Матрона " е възобновена, само че мощите на светицата са положени в катедралата " Свети Кръст и Света Евлалия ". През 1723 година са преместени в манастира на капуцините " Света Матрона ", ситуиран на площад " Реял ". След разрушаването на манастира в 1835 година са преместени в през днешния ден несъществуващата черква " Свети Архангел Михаил ". През 1888 година е осветена новата черква " Света Матрона " в Побле Сек на Монтжуик, в която са положени мощите, само че тя изгаря по време на Трагичната седмица през 1909 година Човек, живеещ в съседство, избавя дребна част от мощите, които се почитат и до през днешния ден в същия храм.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




