Почитаме светиите Тимотей, Мавра и Ахмед Калфа
Св. страдалец Тимотей и св. мъченица Мавра потърпевши в 286 година през царуването на Диоклетиан. Те били измъчвани по заповед на египетския шеф в Тиваиди Ариан, който по-късно станал също страдалец. Св. Тимотей бил читател при църквата. Той бил арестуван под стража и от него желали да съобщи църковните книги, които езичниците се стараели да унищожат, тъй като ги считали за едно от най-силните средства за разпространяване на християнската религия.
- А кой от людете ще се съгласи да съобщи на гибел своите рожби? - възразил на това искане Тимотей. - Знай, управителю, че преписаните от мене книги са мои обични рожби, и когато чета книгите за Бога, пред мене стоят ангели Божии.
Когато по-късно му предложили да принесе жертва на боговете, Тимотей дал отговор: “В мене живее Духът на Христа и по тази причина аз не придавам жертва на езическите богове ”. А на заканите, че той ще бъде предаден на изтезания, Тимотей, умерено гледайки на поставените пред него наказателни оръдия, твърдо възразил: “Нито жертва ще принеса, нито книгите ще покажа на гонителите на моята религия ”.
Когато видели, че са безсилни да го склонят да се отхвърли от християнската религия, мъчителите решили да подействат на него другояче: по заповед на шефа била доведена при Тимотей неговата млада, красива и в хубави облекла облечена жена Мавра, за която той единствено преди няколко дни се оженил.
Могъл ли е Тимотей да я види и да не се трогне от благосклонност, могъл ли е да не се увлече от обич към нея и от съблазнителен ентусиазъм към земно благополучие? Така предполагали мъчителите, за които била недостъпна възвишеността на християнската душа.
Действително, при типа на жена си могъл да се пробуди у мъченика ентусиазъм към законно, почтено и заради това висше земно благополучие. Но той незабавно обуздал своя натурален ентусиазъм.
- Татко! - извикал той, като се обърнал към своя татко духовник, който участвал на неговите мъчения, - апелирам те, загърни с було лицето ми, с цел да не виждам и не чувствам даже аромата на поръсените с благовония женски облекла...
В неразбиране стояла младата жена, като гледала своя изстрадал мъж, който не желал да я види.
- Не мога ли аз да ти оказа помощ, и що мога да направя за тебе? - обезпокоително питала тя своя мъж. - Не за туй ли те мъчат, че ти не си в положение да изплатиш царския налог? Ако е туй, аз ще продам своята скъпоценна дреха, ще продам всичко, каквото имаме, с цел да можеш да изплатиш дълга...
- Питай, какво можеш да направиш за мене ли? - запитал Тимотей. - Ти можеш да оставиш всичко и да вървиш с мене на героизъм поради Христа, нашия Спасител.
- Когато идвах при тебе - дала отговор Мавра, - сърцето ми бе изпълнено със земни мисли и стремежи. Но в този момент, като чух думите ти, Дух Божий влезе в мене, и аз искам същото, което ти обикна!
- Ако казваш истината - споделил Тимотей, - тогава върви и изобличи шефа за неговото нечестие!
- Страхувм се, че няма да устоя тъгите, на които ще ме подложи разяреният шеф. Аз съм така млада - единствено на 17 години.
- Надявай се на Бога и той ще ти даде мощ да понесеш мъченията! - споделил Тимотей и почнал да се моли: “Боже на благостта, Който от великодушие спасяваш всички! Милостиво погледни на Твоята рабиня Мавра! Ти си ни съединил в тайнството брак, не ни разделяй и в идния героизъм, и де не бъдем отлъчени от лика на светите мъченици! ”
Вдъхновена от Светия Дух, Мавра пристъпила до шефа и му споделила:
- Ти ме притегли тук и ми даде обещание богати награди, с цел да погубиш душата ми, само че ти не ще ме победиш посредством своите обещания. Аз се облякох в оръжието на Христа, моя Бог, и посредством Неговата мощ самоуверено заставам пред тебе.
- Нима и ти предпочиташ гибелта пред живота? - запитал я учуденият шеф, и след доста убеждавания да я отвърне от това, което той смятал за безумство, заповядал да подложат на изтезания младата жена.
Господ дивно подкрепил младата мъченица. Тя понесла всички тествания. Като видял нейната непреклонност, Ариан заповядал да разпънат на кръстове младите съпрузи, един против различен. В такова състояние те прекарали девет денонощия, утешавайки и ободрявайки един другиго. На десетия ден те се освободили от тъгите, като душите им отлетели в небесата.
В Цариград по-късно тържествено чествали паметта на светите мъченици Тимотей и Мавра в издигнатия в тяхна чест храм, покрай Юстиниановите дворци. От това се прави умозаключение, че в този храм се намирали техните мощи или част от тях.
Свети Ахмед Калфа
Свети Ахмед, по генезис също турчин мюсюлманин, живял в Стамбул половин столетие преди свети Константин, само че за разлика от него бил човек благороден и изцяло гарантиран, заемал видно състояние в страната и по времето на своето превръщане бил към този момент в зрелост.
Той имал съветска наложница, взета отсред робите. Ахмед очевидно бил веротърпим, заради което ù разрешавал свободно да посещава християнския храм.
С течение на времето Ахмед забелязал у нея някои плодородни промени, настъпващи всякога, когато тя се прибирала вкъщи след богослужението. Обзет от любознание, той изискал от свещеника да присъствува на литургия, на която служи патриархът и — несъмнено — получил такава опция. Като на благороден посетител му приготвили изключително място. Според шериата мюсюлманинът има право да посещава християнските храмове когато и да е (но не за молитва, схваща се).
И ето, по време на литургията мюсюлманският служител ненадейно видял по какъв начин, до момента в който патриархът благославял народа, от трисвещника и пръстите му излезли лъчи и минали върху главите на всички християни, а единствено неговата глава била отмината. Изумен от това знамение, Ахмед изказал желанието незабавно да се покръсти, което и било скрито осъществено над него, евентуално от самия патриарх.
Някое-друго време бъдещият страдалец останал скришен християнин. Подобно събитие има своето опрощение и в Св. Писание — „ И сподели Нееман: щом е така, дано дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, тъй като отсега нататък рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, с изключение на на Господа; единствено ето какво Господ да елементарни на твоя раб: когато моят стопанин иде в дома на Римона, с цел да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да елементарни на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона. И сподели му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя. “ (ІV Царств. 5:17-19). Подобен е казусът и с фарисея Никодим.
Тайни християни, както измежду мюсюлманските сановници (в това число даже и молли), така и измежду елементарното население, имало прекалено много. В продължение на доста години те идвали в „ джамията Айа-Суфия “, където всеки ден скрито правили християнски молитвословия. Тайни християни има и през днешния ден в страните на мюсюлманския свят. По същия метод, съществуват и открити християни, освен това и обърнали се от исляма, носещи от време на време години наред подвига на изповедничеството. Всичко, за което приказваме тук, до ден сегашен е реалност в ред страни .
И така, свети Ахмед останал скришен християнин известно време. Житието не оповестява какво станало с него в същото време. С огромна убеденост можем да предположим, че любовта му към дамата, която била причина за идването му в Църквата, в този момент, при общата тяхна религия, станала безгранично по-възвишена и по-чиста и техните връзки не могли да не преминат по отношение на това на качествено ново ниво. С не по-малка степен на възможност можем да допускаме, че светият имал през това време няколко секрети срещи с духовника на храма, дето го покръстили, за снаждане в християнския закон. Тези срещи надали били доста и по-скоро знанията му за християнството се ограничавали само с най-необходимото. Ала в основата на вярата му лежал непоклатимия камък на опита от същинското богообщение и посредством благодатта Божия той възраствал духовно до идеален мъж (Еф. 4:13). Както ми сподели един прочут православен татарин, свидетелствувайки за личния си опит, за индивида, който Господ посредством чудеса е довел в Църквата Си, към този момент не може да съществува въпросът за връщане назад…
Тъй траяло до тогава, до момента в който на едно следващо заседание велможите не почнали да се препират кое нещо стои над всичко останало. Когато пристигнал ред на Ахмед и го попитали какво мисли, той ненадейно за всички тях гръмко изповядал: „ Най-високо от всичко стои християнската религия! “ „ Да не би ти да си християнин? “ — го запитал с усмивка един от седящите. „ Да, християнин съм “ — постепенно, умерено и отчетливо отвърнал светият и усмивката се стопила от лицето на питащия…
В тая постъпка на свети Ахмед най-пленителното е това, че таман в този случай изповедничеството надалеч не било единственият вероятен метод да останеш християнин (както било със свети Константин). Той имал опцията да се измъкне с смешка, да трансферира диалога към друго и т. н. Но таман в такова стичане на събитията светият разбрал зова, извърнат персонално към него. Това е изключително значимо — да слушаш непрекъснато и най-много да умееш измежду всекидневните елементарни случаи в точния момент да чуеш призоваващия глас на Бога. А чуеш ли този вик, да откликнеш с думите: „ Ето ме, Господи! “ Това в действителност е непрекъснатото безсъние, към което ни приканва св. ап. Петър (І Петр. 1:13, 5:8)
И свети Ахмед откликнал и извървял пътя до дъно, приемайки мъченическа гибел на 3 май 1682 година
*Източник - plovdivskamitropolia.bg.
- А кой от людете ще се съгласи да съобщи на гибел своите рожби? - възразил на това искане Тимотей. - Знай, управителю, че преписаните от мене книги са мои обични рожби, и когато чета книгите за Бога, пред мене стоят ангели Божии.
Когато по-късно му предложили да принесе жертва на боговете, Тимотей дал отговор: “В мене живее Духът на Христа и по тази причина аз не придавам жертва на езическите богове ”. А на заканите, че той ще бъде предаден на изтезания, Тимотей, умерено гледайки на поставените пред него наказателни оръдия, твърдо възразил: “Нито жертва ще принеса, нито книгите ще покажа на гонителите на моята религия ”.
Когато видели, че са безсилни да го склонят да се отхвърли от християнската религия, мъчителите решили да подействат на него другояче: по заповед на шефа била доведена при Тимотей неговата млада, красива и в хубави облекла облечена жена Мавра, за която той единствено преди няколко дни се оженил.
Могъл ли е Тимотей да я види и да не се трогне от благосклонност, могъл ли е да не се увлече от обич към нея и от съблазнителен ентусиазъм към земно благополучие? Така предполагали мъчителите, за които била недостъпна възвишеността на християнската душа.
Действително, при типа на жена си могъл да се пробуди у мъченика ентусиазъм към законно, почтено и заради това висше земно благополучие. Но той незабавно обуздал своя натурален ентусиазъм.
- Татко! - извикал той, като се обърнал към своя татко духовник, който участвал на неговите мъчения, - апелирам те, загърни с було лицето ми, с цел да не виждам и не чувствам даже аромата на поръсените с благовония женски облекла...
В неразбиране стояла младата жена, като гледала своя изстрадал мъж, който не желал да я види.
- Не мога ли аз да ти оказа помощ, и що мога да направя за тебе? - обезпокоително питала тя своя мъж. - Не за туй ли те мъчат, че ти не си в положение да изплатиш царския налог? Ако е туй, аз ще продам своята скъпоценна дреха, ще продам всичко, каквото имаме, с цел да можеш да изплатиш дълга...
- Питай, какво можеш да направиш за мене ли? - запитал Тимотей. - Ти можеш да оставиш всичко и да вървиш с мене на героизъм поради Христа, нашия Спасител.
- Когато идвах при тебе - дала отговор Мавра, - сърцето ми бе изпълнено със земни мисли и стремежи. Но в този момент, като чух думите ти, Дух Божий влезе в мене, и аз искам същото, което ти обикна!
- Ако казваш истината - споделил Тимотей, - тогава върви и изобличи шефа за неговото нечестие!
- Страхувм се, че няма да устоя тъгите, на които ще ме подложи разяреният шеф. Аз съм така млада - единствено на 17 години.
- Надявай се на Бога и той ще ти даде мощ да понесеш мъченията! - споделил Тимотей и почнал да се моли: “Боже на благостта, Който от великодушие спасяваш всички! Милостиво погледни на Твоята рабиня Мавра! Ти си ни съединил в тайнството брак, не ни разделяй и в идния героизъм, и де не бъдем отлъчени от лика на светите мъченици! ”
Вдъхновена от Светия Дух, Мавра пристъпила до шефа и му споделила:
- Ти ме притегли тук и ми даде обещание богати награди, с цел да погубиш душата ми, само че ти не ще ме победиш посредством своите обещания. Аз се облякох в оръжието на Христа, моя Бог, и посредством Неговата мощ самоуверено заставам пред тебе.
- Нима и ти предпочиташ гибелта пред живота? - запитал я учуденият шеф, и след доста убеждавания да я отвърне от това, което той смятал за безумство, заповядал да подложат на изтезания младата жена.
Господ дивно подкрепил младата мъченица. Тя понесла всички тествания. Като видял нейната непреклонност, Ариан заповядал да разпънат на кръстове младите съпрузи, един против различен. В такова състояние те прекарали девет денонощия, утешавайки и ободрявайки един другиго. На десетия ден те се освободили от тъгите, като душите им отлетели в небесата.
В Цариград по-късно тържествено чествали паметта на светите мъченици Тимотей и Мавра в издигнатия в тяхна чест храм, покрай Юстиниановите дворци. От това се прави умозаключение, че в този храм се намирали техните мощи или част от тях.
Свети Ахмед Калфа
Свети Ахмед, по генезис също турчин мюсюлманин, живял в Стамбул половин столетие преди свети Константин, само че за разлика от него бил човек благороден и изцяло гарантиран, заемал видно състояние в страната и по времето на своето превръщане бил към този момент в зрелост.
Той имал съветска наложница, взета отсред робите. Ахмед очевидно бил веротърпим, заради което ù разрешавал свободно да посещава християнския храм.
С течение на времето Ахмед забелязал у нея някои плодородни промени, настъпващи всякога, когато тя се прибирала вкъщи след богослужението. Обзет от любознание, той изискал от свещеника да присъствува на литургия, на която служи патриархът и — несъмнено — получил такава опция. Като на благороден посетител му приготвили изключително място. Според шериата мюсюлманинът има право да посещава християнските храмове когато и да е (но не за молитва, схваща се).
И ето, по време на литургията мюсюлманският служител ненадейно видял по какъв начин, до момента в който патриархът благославял народа, от трисвещника и пръстите му излезли лъчи и минали върху главите на всички християни, а единствено неговата глава била отмината. Изумен от това знамение, Ахмед изказал желанието незабавно да се покръсти, което и било скрито осъществено над него, евентуално от самия патриарх.
Някое-друго време бъдещият страдалец останал скришен християнин. Подобно събитие има своето опрощение и в Св. Писание — „ И сподели Нееман: щом е така, дано дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, тъй като отсега нататък рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, с изключение на на Господа; единствено ето какво Господ да елементарни на твоя раб: когато моят стопанин иде в дома на Римона, с цел да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да елементарни на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона. И сподели му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя. “ (ІV Царств. 5:17-19). Подобен е казусът и с фарисея Никодим.
Тайни християни, както измежду мюсюлманските сановници (в това число даже и молли), така и измежду елементарното население, имало прекалено много. В продължение на доста години те идвали в „ джамията Айа-Суфия “, където всеки ден скрито правили християнски молитвословия. Тайни християни има и през днешния ден в страните на мюсюлманския свят. По същия метод, съществуват и открити християни, освен това и обърнали се от исляма, носещи от време на време години наред подвига на изповедничеството. Всичко, за което приказваме тук, до ден сегашен е реалност в ред страни .
И така, свети Ахмед останал скришен християнин известно време. Житието не оповестява какво станало с него в същото време. С огромна убеденост можем да предположим, че любовта му към дамата, която била причина за идването му в Църквата, в този момент, при общата тяхна религия, станала безгранично по-възвишена и по-чиста и техните връзки не могли да не преминат по отношение на това на качествено ново ниво. С не по-малка степен на възможност можем да допускаме, че светият имал през това време няколко секрети срещи с духовника на храма, дето го покръстили, за снаждане в християнския закон. Тези срещи надали били доста и по-скоро знанията му за християнството се ограничавали само с най-необходимото. Ала в основата на вярата му лежал непоклатимия камък на опита от същинското богообщение и посредством благодатта Божия той възраствал духовно до идеален мъж (Еф. 4:13). Както ми сподели един прочут православен татарин, свидетелствувайки за личния си опит, за индивида, който Господ посредством чудеса е довел в Църквата Си, към този момент не може да съществува въпросът за връщане назад…
Тъй траяло до тогава, до момента в който на едно следващо заседание велможите не почнали да се препират кое нещо стои над всичко останало. Когато пристигнал ред на Ахмед и го попитали какво мисли, той ненадейно за всички тях гръмко изповядал: „ Най-високо от всичко стои християнската религия! “ „ Да не би ти да си християнин? “ — го запитал с усмивка един от седящите. „ Да, християнин съм “ — постепенно, умерено и отчетливо отвърнал светият и усмивката се стопила от лицето на питащия…
В тая постъпка на свети Ахмед най-пленителното е това, че таман в този случай изповедничеството надалеч не било единственият вероятен метод да останеш християнин (както било със свети Константин). Той имал опцията да се измъкне с смешка, да трансферира диалога към друго и т. н. Но таман в такова стичане на събитията светият разбрал зова, извърнат персонално към него. Това е изключително значимо — да слушаш непрекъснато и най-много да умееш измежду всекидневните елементарни случаи в точния момент да чуеш призоваващия глас на Бога. А чуеш ли този вик, да откликнеш с думите: „ Ето ме, Господи! “ Това в действителност е непрекъснатото безсъние, към което ни приканва св. ап. Петър (І Петр. 1:13, 5:8)
И свети Ахмед откликнал и извървял пътя до дъно, приемайки мъченическа гибел на 3 май 1682 година
*Източник - plovdivskamitropolia.bg.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ