Боян-Енравота - първият български светец, мъченик за вярата
Св. Мъченик Боян-Енравота е първият български страдалец за вярата и първият канонизиран светец. Той е последвал християнството няколко десетилетия пред Покръстването, осъществено от княз Борис I.
Енравота е първороден наследник на хан Омуртаг и още млад попада под въздействието на покорен византийски свещеник на име Кинам. Когато се слага въпроса за наследството на Омуртаг, Звиница, идващият по ред, е към този момент умрял по незнайни аргументи, а Енравота е лишен от завещание поради отхвърли му да следва старите богове и правоприемник на трона става Маламир. Енравота измолва от брат си да освободи Кинам и да го направи негов плебей.
Желанието му е задоволено, само че скоро Маламир схваща каква неточност е позволил, тъй като Енравота се оказва по-дълбоко запленен от „ ромейската ” вяра, в сравнение с се е очаквало. В тези епохи, когато българската страна е била млада и непрекъснато е отвоювала съществуването си в съседство на могъщата тогава Византийска империя, на християнството се гледало освен като на изменничество към старите богове, само че и като на държавна измяна.
Маламир приканва брат си да се откаже и да покаже единение на ханската власт, само че Енравота е уверен тъкмо в противоположното – че новата вяра ще сплоти ханството, в чиито територии съжителстват прекомерно разнообразни племена. Пред заплаха от смъртно наказване той се обръща към брат си Маламир:
“..Тази религия, поради която в този момент аз загивам, ще се преумножи на българската земя, макар опитите ви да я възпрете посредством моята гибел. ”
Около 833 година Енравота е посечен с меч, само че предсказанието му се сбъдва единствено след три десетилетия. Маламир умира прекомерно млад и хан става наследник на Звиница – хан Пресиян. Той ръководи 26 години, през което време усилва доста територията на българската страна, а християнската религия добива все по-голямо въздействие. Негов правоприемник е княз Борис I Покръстител, при който през 864/865 година Българската страна приема християнството.
Енравота, наименуван след покръстването си Боян, е канонизиран за светец, а неговата памет се уважава на 28 март. Имен ден честват Боян, Бояна, Албена, Бойка, Бойко (от старобългарски Боян – военен, от който се страхуват)
Енравота е първороден наследник на хан Омуртаг и още млад попада под въздействието на покорен византийски свещеник на име Кинам. Когато се слага въпроса за наследството на Омуртаг, Звиница, идващият по ред, е към този момент умрял по незнайни аргументи, а Енравота е лишен от завещание поради отхвърли му да следва старите богове и правоприемник на трона става Маламир. Енравота измолва от брат си да освободи Кинам и да го направи негов плебей.
Желанието му е задоволено, само че скоро Маламир схваща каква неточност е позволил, тъй като Енравота се оказва по-дълбоко запленен от „ ромейската ” вяра, в сравнение с се е очаквало. В тези епохи, когато българската страна е била млада и непрекъснато е отвоювала съществуването си в съседство на могъщата тогава Византийска империя, на християнството се гледало освен като на изменничество към старите богове, само че и като на държавна измяна.
Маламир приканва брат си да се откаже и да покаже единение на ханската власт, само че Енравота е уверен тъкмо в противоположното – че новата вяра ще сплоти ханството, в чиито територии съжителстват прекомерно разнообразни племена. Пред заплаха от смъртно наказване той се обръща към брат си Маламир:
“..Тази религия, поради която в този момент аз загивам, ще се преумножи на българската земя, макар опитите ви да я възпрете посредством моята гибел. ”
Около 833 година Енравота е посечен с меч, само че предсказанието му се сбъдва единствено след три десетилетия. Маламир умира прекомерно млад и хан става наследник на Звиница – хан Пресиян. Той ръководи 26 години, през което време усилва доста територията на българската страна, а християнската религия добива все по-голямо въздействие. Негов правоприемник е княз Борис I Покръстител, при който през 864/865 година Българската страна приема християнството.
Енравота, наименуван след покръстването си Боян, е канонизиран за светец, а неговата памет се уважава на 28 март. Имен ден честват Боян, Бояна, Албена, Бойка, Бойко (от старобългарски Боян – военен, от който се страхуват)
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ