Свети Кирил, патриарх Йерусалимски
Св. Кирил бил възведен в ранг йерусалимски архиепископ в царуването на Констанций (337-361 г.), един от синовете на Константин Велики. Ереста на Арий в същото време мощно смущавала мира на Църквата Христова. Сам императорът приел лъжеучението и се стараел да го популяризира в страната. Без да се бои от гонението, св. Кирил твърдо защищавал истината и я проповядвал старателно.
През време на неговото епископство на 7 май 351 година станало в Йерусалим чудесното събитие – личбата на кръста Господен на небето. Св. Кирил в писмо до императора описал това отлично събитие, което видели всички поданици на Йерусалим и голям брой поклоници, които се намирали в светия град. Сияещият кръст се простирал над Голгота до Елеонската планина. Цялото население на града било обзето от боязън и по едно и също време от наслада и се затекло в храма да популяризира Бога.
Описвайки това знамение, св. Кирил се стараел да възбуди в сърцето на императора възприятие на същинско благочестие. Но увещанията му останали безполезни. Сам св. Кирил си навлякъл гнева на царя и бил подложен на терор и заточение.
В Юдея се появил заплашителен апетит. Св. Кирил, изпълнен със съчувствие към бедните, обилно им помагал и раздал по подобен метод всичкото си имущество. Но имуществото му било малко и когато свършило, той почнал да продава църковните скъпоценности – скъпи съдове и златотъкани одежди, с цел да може с получените от продажбата пари да оказва помощ на бедните. Това благородно дело било показано на императора в преломен тип, тъй като св. Кирил имал доста недоброжелатели сред арианските епископи. Те възбудили против него царя и отците от Селевкийския събор и св. Кирил бил свален и заточен. Той се върнал от изгнание, когато император станал Юлиан, който оповестил цялостна веротърпимост и върнал от изгнание всички изгнаници.
В късото си царуване Юлиан (361-363 г.) употребявал всички средства, с цел да унищожи християнството и да възвърне езичеството, към което бил завързан с цялата си душа. Като се убедил, че явното гонение няма да докара до мечтаната цел, той работил изначало повече по остроумен метод. Той проявявал към християните най-голямо пренебрежение, стараел се да ги лиши от опция за култура, забранявал им да имат учебни заведения, отнемал приходите от християнските храмове и с тия пари съграждал и украсявал езическите капища и устройвал при тях учебни заведения и лечебни заведения. Той облагодетелствал юдеите, единствено тъй като те били врагове на християните.
Мислейки да нанесе най-жесток удар на християните и да потвърди неверността на пророчествата, той имал желание да възобнови в предходното величие опустошения през войните йерусалимски храм. Затова той свикал в Йерусалим юдеите, които към този момент дълго време се скитали безотечествено по разните страни; тъй като по времето на император Адриан, по причина на станалия протест, на тях било неразрешено да живеят в Йерусалим. Град Йерусалим изгубил своето име и се наричал "Емия Капитолина ". Император Константин бил възвърнал на Йерусалим предходното наименование и с тържеството на християнската религия градът придобил значение, ненавистно на юдеите, и станал предмет на страхопочитание за християните. Можем да си представим с каква наслада юдеите се отзовали на поканата на царя. На тълпи те идвали в Йерусалим, цялостни с радостни упования. Защото с възобновяването на храма те свързвали и очаквания за своето избавление от властта на иноплеменниците и за възобновяване на остарялото великолепие. Всеки от тях бил подготвен да пожертва част от имуществото си за сграда на храма. Жените давали скъпите си декорации. Всички се готвели да вземат присъединяване в свещеното дело. Юлиан обилно помагал с пари; сложил един от сановниците си да управлява работите и заречен, когато храмът бъде издигнат, самичък дружно с юдеите да принесе жертва на Господа Саваота като признателност за триумфа на делото и за празненство над християните. Отивайки на поход срещу персите, той писал на юдеите: "Молете се да се върна победител! Аз ще върна на Йерусалим предходното великолепие и в храма ще въздам признателност на Бога. "
Ободрени от покровителството на императора, юдеите почнали да се отнасят към християните с най-голямо пренебрежение и да им нанасят всевъзможни оскърбления.
Между това юдеите старателно се заловили за работа: очистили мястото на предходния хрим и почнали да подготвят материали за основите. Изведнъж земетресение, съпроводено от стихия и ураган, раздрусало всичко и разхвърлило приготвените материали. Бурята и земетресението били съпроводени от необичайно събитие: огън излизал на кълба от земята, обгарял служащите и оставял на телата и облеклата им знака на кръста. Ужасени от чудесната личба, юдеите били принудени да оставят своето дружество и мнозина от тях познали силата на Христа и приели християнската религия. Когато донесли на Юлиан за това събитие, той се разгневил, забранил да загатват за него като за нещо неизмеримо. Той отстранил свети Кирил от Йерусалим.
След гибелта на Юлиан свети Кирил се върнал, само че още веднъж бил изпъден от императора Валент, ревнив последовател на Ариевото лъжеучение.
Архиепископът бил освободен при Теодосий Велики и управлявал паството си до гибелта си в 386 година.
Св. Кирил Йерусалимски оставил 24 "осветителни слова " или поуки за готвещите се към св. Кръщение, които в античната Църква се наричали "оглашени ". Тези слова съдържат ревю на догматите и пояснения на църковните обреди. Те са прекомерно значими за нас, тъй като потвърждават по какъв начин чисто и непроменяемо Православната черква запазила наредбите на античната Църква.
Запазено е и писмото на св. Кирил до император Констанций за чудесното събитие на Христовия кръст.
През време на неговото епископство на 7 май 351 година станало в Йерусалим чудесното събитие – личбата на кръста Господен на небето. Св. Кирил в писмо до императора описал това отлично събитие, което видели всички поданици на Йерусалим и голям брой поклоници, които се намирали в светия град. Сияещият кръст се простирал над Голгота до Елеонската планина. Цялото население на града било обзето от боязън и по едно и също време от наслада и се затекло в храма да популяризира Бога.
Описвайки това знамение, св. Кирил се стараел да възбуди в сърцето на императора възприятие на същинско благочестие. Но увещанията му останали безполезни. Сам св. Кирил си навлякъл гнева на царя и бил подложен на терор и заточение.
В Юдея се появил заплашителен апетит. Св. Кирил, изпълнен със съчувствие към бедните, обилно им помагал и раздал по подобен метод всичкото си имущество. Но имуществото му било малко и когато свършило, той почнал да продава църковните скъпоценности – скъпи съдове и златотъкани одежди, с цел да може с получените от продажбата пари да оказва помощ на бедните. Това благородно дело било показано на императора в преломен тип, тъй като св. Кирил имал доста недоброжелатели сред арианските епископи. Те възбудили против него царя и отците от Селевкийския събор и св. Кирил бил свален и заточен. Той се върнал от изгнание, когато император станал Юлиан, който оповестил цялостна веротърпимост и върнал от изгнание всички изгнаници.
В късото си царуване Юлиан (361-363 г.) употребявал всички средства, с цел да унищожи християнството и да възвърне езичеството, към което бил завързан с цялата си душа. Като се убедил, че явното гонение няма да докара до мечтаната цел, той работил изначало повече по остроумен метод. Той проявявал към християните най-голямо пренебрежение, стараел се да ги лиши от опция за култура, забранявал им да имат учебни заведения, отнемал приходите от християнските храмове и с тия пари съграждал и украсявал езическите капища и устройвал при тях учебни заведения и лечебни заведения. Той облагодетелствал юдеите, единствено тъй като те били врагове на християните.
Мислейки да нанесе най-жесток удар на християните и да потвърди неверността на пророчествата, той имал желание да възобнови в предходното величие опустошения през войните йерусалимски храм. Затова той свикал в Йерусалим юдеите, които към този момент дълго време се скитали безотечествено по разните страни; тъй като по времето на император Адриан, по причина на станалия протест, на тях било неразрешено да живеят в Йерусалим. Град Йерусалим изгубил своето име и се наричал "Емия Капитолина ". Император Константин бил възвърнал на Йерусалим предходното наименование и с тържеството на християнската религия градът придобил значение, ненавистно на юдеите, и станал предмет на страхопочитание за християните. Можем да си представим с каква наслада юдеите се отзовали на поканата на царя. На тълпи те идвали в Йерусалим, цялостни с радостни упования. Защото с възобновяването на храма те свързвали и очаквания за своето избавление от властта на иноплеменниците и за възобновяване на остарялото великолепие. Всеки от тях бил подготвен да пожертва част от имуществото си за сграда на храма. Жените давали скъпите си декорации. Всички се готвели да вземат присъединяване в свещеното дело. Юлиан обилно помагал с пари; сложил един от сановниците си да управлява работите и заречен, когато храмът бъде издигнат, самичък дружно с юдеите да принесе жертва на Господа Саваота като признателност за триумфа на делото и за празненство над християните. Отивайки на поход срещу персите, той писал на юдеите: "Молете се да се върна победител! Аз ще върна на Йерусалим предходното великолепие и в храма ще въздам признателност на Бога. "
Ободрени от покровителството на императора, юдеите почнали да се отнасят към християните с най-голямо пренебрежение и да им нанасят всевъзможни оскърбления.
Между това юдеите старателно се заловили за работа: очистили мястото на предходния хрим и почнали да подготвят материали за основите. Изведнъж земетресение, съпроводено от стихия и ураган, раздрусало всичко и разхвърлило приготвените материали. Бурята и земетресението били съпроводени от необичайно събитие: огън излизал на кълба от земята, обгарял служащите и оставял на телата и облеклата им знака на кръста. Ужасени от чудесната личба, юдеите били принудени да оставят своето дружество и мнозина от тях познали силата на Христа и приели християнската религия. Когато донесли на Юлиан за това събитие, той се разгневил, забранил да загатват за него като за нещо неизмеримо. Той отстранил свети Кирил от Йерусалим.
След гибелта на Юлиан свети Кирил се върнал, само че още веднъж бил изпъден от императора Валент, ревнив последовател на Ариевото лъжеучение.
Архиепископът бил освободен при Теодосий Велики и управлявал паството си до гибелта си в 386 година.
Св. Кирил Йерусалимски оставил 24 "осветителни слова " или поуки за готвещите се към св. Кръщение, които в античната Църква се наричали "оглашени ". Тези слова съдържат ревю на догматите и пояснения на църковните обреди. Те са прекомерно значими за нас, тъй като потвърждават по какъв начин чисто и непроменяемо Православната черква запазила наредбите на античната Църква.
Запазено е и писмото на св. Кирил до император Констанций за чудесното събитие на Христовия кръст.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ