Църквата почита на 21 май св. велики царе равноапостолни Константин и Елена
Св. император Константин царувал в Рим и Византия, а по почин на майка му - кралица Елена, бил открит Кръстът Господен на Голгота
Когато Италия страдала под тежкото ръководство на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим. В нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст и надпис " С това ще победиш! ". Същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи флагове с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на бойците. Отпорът на римляните бил грохнал, римският цезар се удавил в Тибър. Народът на Рим оповестил Константин за собствен император.
През 313 година Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. През 325 година привиква Първия космополитен събор срещу ереста на Арий. Като приел свето кръщение, Константин " ликувал духом, сърцето му било цялостно с жива наслада. Облечен при кръщението в бяла одежда, блестяща като светлина, той не я снемал от себе си до самата си гибел. Починал на легло, покрито с бели покривала, а до багреницата - това царско отличие - Божият раб към този момент не желал и да се допре.
Великият и равноапостолен Константин умрял в Никомидия, завещавайки царството на тримата си синове, в самия ден на Петдесетница в 337 година, в тридесет и втората година от царуването си, на 65-годишна възраст. С огромна церемониалност тялото му било пренесено в основания от него град Константинопол и положено според неговия завет в църквата на светите Апостоли в гробницата, приготвена от самия него, а градът 16 века носи името му - Константинопол.
Майката - кралица Елена, доста преди сина си приела христовата религия. В Йерусалим тя разкрила животворния кръст Господен и построила няколко храма в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно, през 1200 година, разкрили мощите й в един гроб със сина й.
Когато Италия страдала под тежкото ръководство на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим. В нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст и надпис " С това ще победиш! ". Същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи флагове с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на бойците. Отпорът на римляните бил грохнал, римският цезар се удавил в Тибър. Народът на Рим оповестил Константин за собствен император.
През 313 година Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. През 325 година привиква Първия космополитен събор срещу ереста на Арий. Като приел свето кръщение, Константин " ликувал духом, сърцето му било цялостно с жива наслада. Облечен при кръщението в бяла одежда, блестяща като светлина, той не я снемал от себе си до самата си гибел. Починал на легло, покрито с бели покривала, а до багреницата - това царско отличие - Божият раб към този момент не желал и да се допре.
Великият и равноапостолен Константин умрял в Никомидия, завещавайки царството на тримата си синове, в самия ден на Петдесетница в 337 година, в тридесет и втората година от царуването си, на 65-годишна възраст. С огромна церемониалност тялото му било пренесено в основания от него град Константинопол и положено според неговия завет в църквата на светите Апостоли в гробницата, приготвена от самия него, а градът 16 века носи името му - Константинопол.
Майката - кралица Елена, доста преди сина си приела христовата религия. В Йерусалим тя разкрила животворния кръст Господен и построила няколко храма в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно, през 1200 година, разкрили мощите й в един гроб със сина й.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ