Неделя на Великия пост – Св. Григорий Палама. Св. свщмчк Ипатий, еп. Гангърски. Преп. Аполоний Египетски
Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия.
По време на турското настъпление фамилията му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал почитан жрец в двореца, само че умрял скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел самичък имп. Андроник. Вместо да постъпи на работа в двореца, двадесетгодишният Григорий, отпътувал през 1316 година за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел отшелнически подстриг под управлението на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.
След гибелта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното мъдро дело (исихазъм, виж по-долу).
През 1326 година, с цел да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически ранг.
През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, последовател на учението на Варлаам (еретик, с който св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тюрма. През 1347 година, след гибелта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в ранг архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.
През 1354 година св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на разногласието сред Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като плебей продавани в разнообразни градове в Азия.
Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил платен от сърби и наред се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.
Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прелестна черква, отдадена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като вълшебник. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.
Свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония, бил един от триста и осемнадесетте отци, взели участие в Първия Вселенски събор, призован през царуването на Константин Велики в град Никея. Тук дружно с останалите той изобличил Арий в разкол. Свети Ипатий имал силата да изцелява разнообразни недъзи и да изгонва бесове. В едно село трансформирал горчивата вода от планинския извор в сладка, а на друго място, по неговата молитва, от земята потекъл извор с топла лековита вода. Ипатий съумял благодарение на молитва да убие и една страшна змия, която при царуването на Констанций се настанила пред входа на съкровищницата и не пускала никой да мине. Заповядал отвън града да разпалят огромна пещ. Взел светителския си скиптър и с Божията помощ повел змията като заложник. Повел я през града до мястото, където била запалена пещта и й заповядал да влезе вътре. Змията се хвърлила вътре и изгоряла, а всички присъстващи повярвали в чудотворната мощ на стареца. Когато светецът се завръщал на своя светителски трон, почитатели на учението на Новат, му устроили засада в един стеснен проход сред планинска бездна и брега на едно тресавище, въоръжени с ножове и колове. Щом доближил, те го нападнали ненадейно, наранили го тежко и го хвърлили от високия бряг в тинята на блатото. Убийците скрили тялото му в една пещера наоколо. Земеделецът, чиято била пещерата, разкрил тленните остатъци на светеца и съобщил на жителите на града. Всички се стекли и погребали с почести Ипатий.
По време на турското настъпление фамилията му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал почитан жрец в двореца, само че умрял скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел самичък имп. Андроник. Вместо да постъпи на работа в двореца, двадесетгодишният Григорий, отпътувал през 1316 година за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел отшелнически подстриг под управлението на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.
След гибелта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното мъдро дело (исихазъм, виж по-долу).
През 1326 година, с цел да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически ранг.
През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, последовател на учението на Варлаам (еретик, с който св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тюрма. През 1347 година, след гибелта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в ранг архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.
През 1354 година св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на разногласието сред Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като плебей продавани в разнообразни градове в Азия.
Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил платен от сърби и наред се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.
Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прелестна черква, отдадена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като вълшебник. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.
Свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония, бил един от триста и осемнадесетте отци, взели участие в Първия Вселенски събор, призован през царуването на Константин Велики в град Никея. Тук дружно с останалите той изобличил Арий в разкол. Свети Ипатий имал силата да изцелява разнообразни недъзи и да изгонва бесове. В едно село трансформирал горчивата вода от планинския извор в сладка, а на друго място, по неговата молитва, от земята потекъл извор с топла лековита вода. Ипатий съумял благодарение на молитва да убие и една страшна змия, която при царуването на Констанций се настанила пред входа на съкровищницата и не пускала никой да мине. Заповядал отвън града да разпалят огромна пещ. Взел светителския си скиптър и с Божията помощ повел змията като заложник. Повел я през града до мястото, където била запалена пещта и й заповядал да влезе вътре. Змията се хвърлила вътре и изгоряла, а всички присъстващи повярвали в чудотворната мощ на стареца. Когато светецът се завръщал на своя светителски трон, почитатели на учението на Новат, му устроили засада в един стеснен проход сред планинска бездна и брега на едно тресавище, въоръжени с ножове и колове. Щом доближил, те го нападнали ненадейно, наранили го тежко и го хвърлили от високия бряг в тинята на блатото. Убийците скрили тялото му в една пещера наоколо. Земеделецът, чиято била пещерата, разкрил тленните остатъци на светеца и съобщил на жителите на града. Всички се стекли и погребали с почести Ипатий.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ