Св. Георги е покровител на овчарите и стадата. На Гергьовден

Св. Георги е настойник на овчарите и стадата. На Гергьовден наложително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се назовава „ гергьовско агне “. Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В множеството случаи се избира цветът на козината му да е бял и доста рядко се коли черно агне.
Животното не би трябвало да има никакви физически недостатъци – да не е куцо, сляпо или без уши.

Преди да го заколят, наложително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специфична молитва. Ако няма такава опция, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която зареждат животното преди заколването.

Върху главата на животното се слага венче от зеленина, а на дясното му рогче или и на двете рогчета се възпламенява по една свещ. Стопанинът го прекадява с тамян и го зарежда с трева, самун, трици и осветената в църквата сол, след което го запойва с вода. Обредното предоставяне на вода и на храна е наложително, тъй като се има вяра, че в случай че агнето „ отиде гладно на оня свят “, стадото няма да има приплод.

Самото принасяне на герьовския курбан постоянно става на чисто място – т.е. там където не се стъпва, не се изхвърля отпадък и не се употребява за отходни потребности от хора и животни. В Южна България колят агнетата при плодно дърво и кръвта попива в земята. В Западна България жертвата се принася край река или поток, тъй че кръвта да изтече във водата – има вяра се, че това се прави, с цел да може „ млякото през годината да тече като вода “ или „ берекетът да чете като вода “, т.е. да има обилие във всичко. По същата причина в естествено течаща вода изхвърлят и костите от гергьовското агне след привършване на трапезата. В други елементи на България е спазван обичаят, гергьовското агне да се коли при огнището или при източната стена на къщата, като е значимо кръвта да опръска стената.

Повсеместно се съблюдава традицията с кръвта от гергьовския курбан да се обрисува кръстен знак върху челата на децата, с цел да са здрави. За предотвратяване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.

За разлика от курбаните, принасяни на други празници или по други мотиви, гергьовското агне се опича цяло – най-често свито „ на кравай “ в тава. Може да бъде напълнено с плънка от дреболиите, ориз, свеж лук и/или дивисил. Ако курбанът не е блажен от свещеника преди заколването му, в църквата се занася опеченото агне, за бъде прочетена съответната молитва.

Костите от курбана наложително би трябвало да се съберат и да се заровят на чисто място – неприемливо е да бъдат изхвърлени на боклука. В някои български селища ги заряват в мравуняк и по този начин се има вяра, че овцете ще се въдят като мравки. Запазва се единствено кокалчето от предния десен крайник на агнето, с което на идващия Гергьовден се вършат шарки върху обредните хлябове.

Да си спомним и за вълшебната песничка на дядо Иван Вазов:

Когато бях овчарче
И овците пасях,
Бях доста признателен,
Макар и бедняк,
Бях доста признателен
Макар и бедняк

Щом пукнеше зората
Изкарвах ги на открито
И свирех из гората
Подпрян на някой дънер,
И свирех из гората
Подпрян на някой дънер

Времето бе малко
Със шарени дудук
И в никакъв случай така сладко
Не съм ни ял, ни спал,
И в никакъв случай така сладко
Не съм ни ял, ни спал

И през днешния ден когато виждам
Овчарче малко аз
Не знам за какво изпитвам завист
И пъшкам си без глас,
Не знам за какво изпитвам завист
И пъшкам си без глас