Св. Анна обещала, че ако роди дете, ще го даде

Св. Анна дала обещание, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога

Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква назовава " богоотци ", живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Давидовия жанр, а света Анна - от рода на Аарон. Били доста великодушни и милосърдни, само че всекидневна тъга помрачавала живота им - нямали деца. На един от огромните празници Иоаким отишъл в Йерусалим; желал да принесе жертва на Бога. В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е заслужен да принесе жертвата си и че поради греховете му Бог не го е дарил с деца. Иоаким се нажалил надълбоко, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва.
Анна тъгувала повече от мъжа си, тъй като смятала себе си причина за бездетството им. И почнала да се моли с цялата си душа: " Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й наследник. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в подарък, с цел да бъде благословено в него Твоето състрадание! ". Ангел Господен застaнал пред нея и й споделил: " Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли минаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена щерка, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде обещано избавление на целия свят. Ще я наречете Мария. "
Анна дала обещание, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога. Иоаким умрял на 80-годишна възраст, а света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, с цел да бъде покрай щерка си. Там тя се молела непрекъснато в храма до своята гибел.

Св. дякониса Олимпиада употребявала благосъстоянието си за милосърдни каузи

В IV в. живяла в Цариград благочестивата дякониса Олимпиада. Родителите й принадлежали към едно от най-знатните фамилии. Олимпиада била едничката им щерка и била възпитавана в лукс и благосъстояние. В ранна младост тя била сгодена за благороден момък, който се поминал. И тогава тя решила да не се омъжва за никого.
След гибелта на родителите си наследила изобилно благосъстояние. Олимпиада пазела непоколебим пост, носела елементарна, даже бедна дреха, и с великодушна ръка пособия на небогати и заболели, строила църкви, издържала лечебни заведения, откупувала пленници от иго, пращала помощи и в отдалечени страни.
В това време царувал Теодосий Велики. Един от сродниците му поискал да се ожени за Олимпиада и изискал неговото застъпничество. Царят убеждавал Олимпиада да встъпи в брак със сродника му, само че тя не се съгласила. Теодосий Велики заповядал на градския шеф да й отнеме имението и да го ръководи, до момента в който тя навърши 30 години.
Олимпиада понасяла с самообладание всички терзания, само че била огорчена, че бедните са лишени от нейната помощ. Написала до царя писмо, в което молела да раздадат на бедните и болните имуществото й. Царят заповядал да върнат на Олимпиада нейното имение и тя още веднъж почнала да използва всички свои приходи за милосърдни каузи. Скоро напуснала Цариград и отишла в Кизик. Но и там враговете не я оставили на мира. Изпратили я на изгнание в Никомидия, където тя умряла в 410 година Нетленните й мощи били пренесени по-късно в Цариград и сложени в девическия манастир, издигнат от нея.