Кой реши мобилните камери на полицията в Пловдив да не работят през нощта?
Сузанита коментирала злополуката на „ Руски ”, в която 21-годишен пловдивчанин се заби с близо 200 км/ ч в дърво и погуби себе си и 22-годишно момиче и прати други двама в болница. Певицата обяснила, че познава лидера Кристиан Екмекчиян, който бил „ положително момче ”, „ не пиел, не се дрогирал, само че попаднал в неприятна компания, надрусана с божествен газ, която пък го предиздвикала да кара с гневна скорост ”.
Прочетете още
Очевидно обществото ще би трябвало да разчита на експертизата на Сузанита, тъй като пет дни след злокобното произшествие, пловдивчани не са чули нито едно свястно пояснение от пловдивската полиция за какво макар множеството нарушавания /16 на брой/,водачът е продължавал да има шофьорска брошура. На първия и единствен брифинг след произшествието, от страна на регионалната дирекция се появи само шефът на КАТ. За разлика от конференциите, където се регистрират сполучливите акции, на които шефът наложително участва. Този път обаче бяха оставили началникът на Пътна полиция да се плете като патка в кълчища, обяснявайки че пътят бил влажен, че водачът не бил рисков, че нарушаванията били леки. Което бе мотив незабавно да му бъде поискана оставката.
Но дали неговата оставка е решение на казуса с безобразията в града?
Ежедневно виждаме водачи, които прелитат с гневна скорост по улиците, а вечер няколко пловдивски булеварда се трансформират в рали писти. Вчера, няколко дни след ужаса на „ Руски ”, лидер профучал със 100 км/ час край Френската гимназия и 2 минути по-късно се заби с мерцедеса си в автобус от градския транспорт на автогара Филипово. Живеещите по булевардите „ България ”, „ Найчо Цанов ”, „ Шести септември ” и други от години са заложници на неуспели състезатели.
Полицията регистрира акции, нарушавания, санкционирани водачи, с които статистиката набъбва и наподобява впечатляващо, само че броят на тежките произшествия, починалите и ранените няма по какъв начин да бъдат скрити. А в това отношение Пловдив държи палмата на шампионата.
Всъщност тъжната истина е, че вторият по величина град в България разполага с общо 4 мобилни камери за засичане на скорост . Стационарни няма, тестовите, които бяха сложени преди време на входовете на града, от дълго време не работят. А въпросните 4 мобилни камери, разпределени сред КАТ и районните ръководства, се използват единствено в работно време, в светлата част на деня. Защо ли? Отговорът е обикновен. За да не се заплаща ексклузивен труд на спомагателните патрули, които вероятно биха оперирали с камерите . И тази организация на работа сигурно не е делегирана на шефа на КАТ, а е в отговорностите шефа на регионалната дирекция.
Да си представим 4 мобилни камери, които да се местят на избран период от време на местата с висока централизация на ПТП или на булевардите, по които се провеждат гонки? Дали след първата солена санкция, лидерът ще рискува да натисне педала на газта още веднъж до дупка?
Но да – едно такова решение е обвързвано с непопулярни решения, разноски и недоволни чиновници. Далеч по-лесно е пътните служители на реда да си стоят на „ хранилките ” и да регистрират активност.
Кметът Костадин Димитров пък иззе функционалностите на шефа на пловдивската полиция, като изиска 5 от новите камери на Министерство на вътрешните работи да бъдат сложени в Пловдив. Това е публичната поръчка, пусната от самото министерство, само че самодейността потегля не от шефа на полицията, а от кмета на Пловдив.
Дори да бъдат дадени тези пет съвременни камери – то ще има ли кой да ги употребява, поради, че през нощта те не се изкарват?
Камерите биха дисциплинирали водачите, а като непряк резултат ще донесат и допълнителни доходи в бюджета. Мащабно видеонаблюдение с съвременни и сертифицирани за премерване на скорост камери по кръстовищата и улиците на Пловдив евентуално още няколко мандата ще бъде мираж. Но най-малко наличния запас на Министерство на вътрешните работи може да се употребява по-ефективно.
Според проф. доктор Христина Николова от УНСС икономическите загуби от произшествия за последните 10 години възлизат на над 27 милиарда евро за страната ни. Дали този голям запас е съотносим към средствата, нужни за ексклузивен труд на служителите на реда? Само със стъкмистика и доклади проблемите с пътната сигурност няма да бъдат решени.
Прочетете още
Очевидно обществото ще би трябвало да разчита на експертизата на Сузанита, тъй като пет дни след злокобното произшествие, пловдивчани не са чули нито едно свястно пояснение от пловдивската полиция за какво макар множеството нарушавания /16 на брой/,водачът е продължавал да има шофьорска брошура. На първия и единствен брифинг след произшествието, от страна на регионалната дирекция се появи само шефът на КАТ. За разлика от конференциите, където се регистрират сполучливите акции, на които шефът наложително участва. Този път обаче бяха оставили началникът на Пътна полиция да се плете като патка в кълчища, обяснявайки че пътят бил влажен, че водачът не бил рисков, че нарушаванията били леки. Което бе мотив незабавно да му бъде поискана оставката.
Но дали неговата оставка е решение на казуса с безобразията в града?
Ежедневно виждаме водачи, които прелитат с гневна скорост по улиците, а вечер няколко пловдивски булеварда се трансформират в рали писти. Вчера, няколко дни след ужаса на „ Руски ”, лидер профучал със 100 км/ час край Френската гимназия и 2 минути по-късно се заби с мерцедеса си в автобус от градския транспорт на автогара Филипово. Живеещите по булевардите „ България ”, „ Найчо Цанов ”, „ Шести септември ” и други от години са заложници на неуспели състезатели.
Полицията регистрира акции, нарушавания, санкционирани водачи, с които статистиката набъбва и наподобява впечатляващо, само че броят на тежките произшествия, починалите и ранените няма по какъв начин да бъдат скрити. А в това отношение Пловдив държи палмата на шампионата.
Всъщност тъжната истина е, че вторият по величина град в България разполага с общо 4 мобилни камери за засичане на скорост . Стационарни няма, тестовите, които бяха сложени преди време на входовете на града, от дълго време не работят. А въпросните 4 мобилни камери, разпределени сред КАТ и районните ръководства, се използват единствено в работно време, в светлата част на деня. Защо ли? Отговорът е обикновен. За да не се заплаща ексклузивен труд на спомагателните патрули, които вероятно биха оперирали с камерите . И тази организация на работа сигурно не е делегирана на шефа на КАТ, а е в отговорностите шефа на регионалната дирекция.
Да си представим 4 мобилни камери, които да се местят на избран период от време на местата с висока централизация на ПТП или на булевардите, по които се провеждат гонки? Дали след първата солена санкция, лидерът ще рискува да натисне педала на газта още веднъж до дупка?
Но да – едно такова решение е обвързвано с непопулярни решения, разноски и недоволни чиновници. Далеч по-лесно е пътните служители на реда да си стоят на „ хранилките ” и да регистрират активност.
Кметът Костадин Димитров пък иззе функционалностите на шефа на пловдивската полиция, като изиска 5 от новите камери на Министерство на вътрешните работи да бъдат сложени в Пловдив. Това е публичната поръчка, пусната от самото министерство, само че самодейността потегля не от шефа на полицията, а от кмета на Пловдив.
Дори да бъдат дадени тези пет съвременни камери – то ще има ли кой да ги употребява, поради, че през нощта те не се изкарват?
Камерите биха дисциплинирали водачите, а като непряк резултат ще донесат и допълнителни доходи в бюджета. Мащабно видеонаблюдение с съвременни и сертифицирани за премерване на скорост камери по кръстовищата и улиците на Пловдив евентуално още няколко мандата ще бъде мираж. Но най-малко наличния запас на Министерство на вътрешните работи може да се употребява по-ефективно.
Според проф. доктор Христина Николова от УНСС икономическите загуби от произшествия за последните 10 години възлизат на над 27 милиарда евро за страната ни. Дали този голям запас е съотносим към средствата, нужни за ексклузивен труд на служителите на реда? Само със стъкмистика и доклади проблемите с пътната сигурност няма да бъдат решени.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ