Сутринта започва обичайно – в 6:00 ч. групата потегля от

Сутринта стартира всекидневно – в 6:00 ч. групата потегля от хижата към ръба, по посока връх Злия зъб. В състава има елитни алпинисти от Софийската градска школа – измежду тях шефът на школата Тодор Николов, майсторът на спорта инж. Михаил Угляров, както и млади планинари, в това число младежи и единствената жена в групата – Мария Тутурилова. 

 

Над Еленино езеро, към 8:10 ч., снежният скат, затрупан с прясно навалял сняг върху заледена основа, ненадейно се откъсва. Лавината – относително дребна по размери, към 57 метра широчина и 79 метра дължина – със своята маса от над 1 400 куб. м сняг затрупва алпинистите, някои до 7 метра дълбочина.

 

Страшните цифри – 11 починали, 5 оживели

От общо 16 души 11 умират – Мария Тутурилова, Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов са измежду изгубилите живота си. 

Петима съумяват да оцелеят, измежду които е Спас Малинов, който става един от първите, разкопали снега и измъкнали останалите живи. 

 

Не просто покруса – исторически урок и спомен

Тази лавина остава най‑голямата покруса в историята на българския алпинизъм – запечатана освен в архивите, само че и в културата – сюжет на романа и кино лентата „ Лавина “ от Блага Димитрова. 

 

С времето паметта за този ден се е пренесла от разкази на оживели и очевидци към по‑широка социална осъзнатост за заплахите на зимното планинарство – и до през днешния ден планинските спасители приканват за почитание към суровите условия и съответно образование за лавинна сигурност.

 

Шест десетилетия по‑късно споменът за 11‑те починали продължава да тежи – освен като статистика на страдалчество, а като увещание, че планината не се покорява – тя се почита.