Можем ли да ги спрем навреме: Астероидите „унищожители на планети“ се крият в отблясъците на слънцето
Сутринта на 15 февруари 2013 година метеор с размерите на полуремарке излетя от посоката на изгряващото слънце и избухна в огнена топка над град Челябинск, Русия. Светейки за малко по-ярко от самото слънце, метеорът експлодира с 30 пъти повече сила от бомбата, която унищожи Хирошима, експлодирайки на към 22 километра над земята. Експлозията счупи прозорците на повече от 7000 здания, краткотрайно ослепи пешеходците, аргументи мигновени ултравиолетови изгаряния и рани повече от 1600 души. За благополучие няма известни смъртни случаи.
Челябинският метеор се счита за най-големият натурален галактически обект, навлизал в земната атмосфера от повече от 100 години. И въпреки всичко никоя обсерватория на Земята не го видя. Пристигайки от посоката на слънцето, скалата остана скрита в най-голямата ни сляпа зона, до момента в който не стана прекомерно късно.
Случки като тези, за благополучие, са необичайност. Скали с размерите на Челябинския метеор - почти 20 метра необятни - пробиват земната атмосфера един път на всеки 50 до 100 години, съгласно оценка на Европейската галактическа организация (ESA). По-големите метеорити се удрят в Земята още по-рядко. Към днешна дата астрономите са картографирали орбитите на повече от 33 000 близки до Земята метеорити и са открили, че нито един от тях не съставлява опасност за нашата планета най-малко през идващия век.
BREAKING: 'Planet killer' asteroids are hiding in the sun's glare. Can we stop them in time? -
— BeatBuzzReport (@beatbuzzreport)
Но не може да се пресметна риска от метеорит, който не се вижда, а такива има безчет, в това число някои задоволително огромни, с цел да унищожат градове и евентуално да провокират всеобщо изгубване, движейки се по непознати ни траектории към нашата звезда, предупреждават експерти. Това е суровата действителност, която кара астрономите да се тревожат за вероятните последици от тази неопределеност и да са стимулирани да намерят допустимо най-вече от скритите метеорити в нашата слънчева система. След като научим за тях, смъртоносните метеорити могат или да бъдат следени и отклонявани, в случай че е належащо, или в случай че всичко друго се провали, популацията може да бъде предизвестено да се реалокира, с цел да се избегнат колосални жертви.
„ Най-проблематичният обект е този, за който не знаем “, сподели Ейми Мейнзър, професор по планетарни науки в Университета на Аризона и основен откривател на две задачи на НАСА за търсене на метеорити.
" Ако знаем какво има там, тогава можем да имаме доста по-добра оценка на същинския риск. "
Убийци в отблясъците на слънцето
Във всеки миг слънцето скрива безчет метеорити от погледа. Това включва непрекъснато въртяща се група от метеорити на Аполо - близки до Земята обекти, които прекарват по-голямата част от времето си надалеч оттатък орбитата на Земята, само че понякога пресичат пътя на нашата планета, с цел да се приближат по-близо до слънцето - както и мистериозния клас метеорити, наименуван „ Атени “, които са вътрешни на земната орбита и постоянно се намират от дневната страна на планетата.
„ Астероидите „ Атени “ са най-опасните, тъй като едвам пресичат орбитата на Земята в най-отдалечената си точка “, сподели Скот Шепард, академик в Института за просвета Карнеги.
„ Никога няма да видите някой от тях да се задава. До известна степен това е по този начин, тъй като те в никакъв случай не са в тъмнината на нощното небе. “
Както и при метеоритите, множеството от тези скрити галактически скали евентуално са задоволително дребни, с цел да изгорят изцяло в земната атмосфера, откакто навлязат в нея. Но се счита, че има и доста неоткрити метеорити с размери над 140 метра в диаметър - задоволително огромни, с цел да оцелеят при рухването през атмосферата и да причинят пагубни местни вреди при удар, сподели Майнцер. Астероидите с този унищожителен капацитет от време на време се назовават " унищожители на градове ".
„ Смятаме, че сме разкрили почти 40% от метеоритите с размер към 140 метра “, сподели Майнцер. Според оценките на НАСА остават към 14 000, които да бъдат открити.
Може също да има и доста по-големи обекти, които да ни чакат в слънчевите отражения.
„ Макар и извънредно редки, метеоритите „ унищожители на планети “ - които са с диаметър повече от 1 километър и са способни да вдигнат задоволително прахуляк, с цел да провокират световно изгубване - може също да се спотайват в слънчевия искра “, сподели Шепърд.
През 2022 година Шепърд и сътрудниците му откриха един подобен разрушител на планети, прикрит от слънцето, който описаха в публикация в The Astronomical Journal. Изследователите проучваха метеорити покрай Венера, употребявайки няколко огромни телескопа, с цел да сканират хоризонта за сред 5 до 10 минути всяка вечер на мръкване, когато откриха 2022 AP7 - колос с ширина 1,5 км с пет години орбита, която прави гигантската галактическа канара съвсем непрекъснато невидима за телескопите.
„ Когато е част от нощното небе, той е в най-отдалечената си точка от слънцето и е доста слабозабележим “, сподели Шепард.
„ Единственият миг, в който е малко по-ярък, е когато е вътрешен на земната орбита, покрай слънцето. “
В момента 2022 AP7 пресича орбитата на Земята единствено когато нашата планета и метеоритът са от противоположните страни на слънцето, което го прави безвреден. Това разстояние обаче постепенно ще се стесни в продължение на хиляди години, приближавайки двата обекта от ден на ден до евентуално пагубен конфликт. И евентуално този метеорит не е единственият.
„ Чрез нашето изследване до момента стигнахме до извода, че несъмнено има още няколко километрични метеорита „ Атени “, които могат да бъдат открити “, добави Шепард.
Ослепителен пъзел
Изследването на метеорити покрай слънцето съставлява неповторимо предизвикателство за астрономите. Повечето изпратени в космоса телескопи гледат към нощната страна на планетата, с цел да избегнат както слънчевите отражения, по този начин и радиационното увреждане. Междувременно наземните телескопи са изправени пред още по-големи ограничавания.
„ Не единствено слънчевият искра е проблем, само че и времето “, сподели Шепард.
„ Слънцето би трябвало да застане в избрана позиция под хоризонта, преди даже да можете да отворите телескопа, а небето би трябвало да е задоволително мрачно, с цел да можете да вършиме изображения. “
The risk of a kilometer-scale asteroid hitting Earth in the next millennium is really low. Phew.
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
„ След като слънцето доближи тази мимолетна позиция, наземните телескопи имат по-малко от 30 минути, с цел да изследват региона покрай ръба на слънцето, преди то да се потопи под хоризонта и да изчезне изцяло от полезрението “, добави Шепърд.
По време на този къс миг наземните телескопи имат спомагателното предизвикателство да надникнат през земната атмосфера, която наподобява най-дебела покрай хоризонта и кара светлината от отдалечените обекти да трепти и да се разсейва. Газовете в атмосферата също гълтам доста дължини на вълните на инфрачервената светлина - топлинното излъчване, което астрономите употребяват, с цел да открият някои от най-слабите и хладни обекти във Вселената.
Това надали е съвършен сюжет за забелязване на дребни, тъмни, бързо движещи се части парчета.
„ Ето за какво би трябвало да се отиде в космоса “, сподели Лука Конверси, управител на Координационния център за близки до Земята обекти (NEO) на ESA.
Спасение в космоса
Обикаляйки на стотици благи над Земята и надалеч оттатък нея, галактическите телескопи не са възпрепятствани от изкривяващите резултати на атмосферата на планетата. Това отключва мощен инструмент в техните арсенали - инфрачервено изображение или способността за разкриване на топлината, излизаща от галактическите обекти, а освен отразената слънчева светлина, която прави обектите откриваеми от телескопи работещи с забележимата светлина.
„ Само дребна част от повърхността на метеорита е осветена от слънцето, даже в космоса “, сподели Конверси.
„ Така че вместо да търсят слънчевата светлина, отразена от повърхността, инфрачервените телескопи засичат топлинното лъчение на самия метеорит, тъй че да можем да го намерим. “
Това значи, че даже метеорити, които са образно тъмни, като неотдавна посетения метеорит Бену, блестят „ като светещи въглища “, когато се търсят с инфрачервена светлина, сподели Майнцер.
В момента има единствено един инфрачервен галактически телескоп, който интензивно търси близки до Земята метеорити - Near-Earth Object Wide-field Infrared Survey Explorer, или NEOWISE. Пуснат през 2009 година просто като WISE, телескопът е планиран да открива обекти надалеч от Земята. Но през 2013 година, след случая в Челябинск, WISE беше разсънен от двугодишен хибернация като NEOWISE с нов програмен продукт и нова задача за разкриване на евентуално проблематични метеорити покрай Земята.
„ Но NEOWISE по този начин и не съумя да огледа към слънцето - и задачата му се чака да завърши вечно през юли 2024 година “, сподели Майнцер. Това ще остави откриването на нови метеорити само в ръцете на наземните изследвания, до момента в който идващото потомство галактически телескопи не влязат в приложимост по-късно през това десетилетие.
Погледни нагоре
Два планувани галактически кораба би трябвало да оказват помощ за демистифициране на заплахите от слънчевата слънчева зона. NEO Surveyor на НАСА, за който е планувано да бъде изстрелян през 2027 година, и NEOMIR на ESA, който към момента е в ранна фаза на обмисляне и ще бъде изстрелян не по-рано от 2030 година, сподели Конверси.
И двата галактически кораба ще бъдат оборудвани с инфрачервени детектори и високи слънчеви сенници, които ще им разрешат да търсят метеорити доста покрай слънчевите отражения, като и двата ще обикалят в първата точка на Лагранж (L1) сред Земята и Слънцето, където гравитационното привличане на двата обекта са уравновесени. „ NEO Surveyor ще прави цялостно сканиране на небето на всеки две седмици, като разделя фокуса си отмерено сред зората и здрача на слънцето “, сподели Майнзер, основният откривател на NEOWISE и NEO Surveyor. Очаква се телескопът да открива главно обекти наоколо до Земята с широчина от 50 до 100 м.
„ Междувременно NEOMIR ще добави данните на NEO Surveyor, като сканира пръстеновидната област към слънцето на всеки шест часа “, сподели Конверси. Между двата галактически кораба, даже метеорити, толкоз дребни като Челябинския метеор, би трябвало да бъдат видяни някъде в орбитите си доста преди евентуален удар, споделиха откривателите.
Could scientists stop a 'planet killer' asteroid from hitting Earth?
— Live Science (@LiveScience)
„ Според нашите прогнози NEOMIR щеше да види Челябинския метеор към една седмица преди удара “, сподели Конверси. „ Повече от задоволително време, с цел да предупредим популацията и да вземем някакви ограничения. “
В случай на дребен метеор с размер на Челябинския, който експлодира преди да доближи Земята, тези ограничения могат да включват предупреждаване на хората в зоната на удара да се подслонят и да стоят надалеч от прозорците. „ Надяваме се, че по-големите обекти ще бъдат откривани доста преди датата на удара, което ще разреши на хората да се изтеглят от застрашения регион, в случай че това е належащо. “ „ Унищожителите на планети “ изискват години обмисляне за безвредно отклонение, само че също по този начин са най-лесни за забелязване задоволително рано.
Но защото предстоят още няколко години преди NEO Surveyor и NEOMIR да могат да бъдат употребявани, астрономите ще продължат да разчитат на най-хубавите налични наземни способи за анализиране на мистериите на Слънцето. „ Дори и тези галактически кораби да работят както се чака, дребен % от околните до Слънцето метеорити евентуално ще останат неоткриваеми “, сподели Конверси. „ За благополучие, рисковете от пагубен удар остават ниски и се надяваме единствено да понижават, когато астрономите събират повече и по-добра информация. “
„ Погледнете нагоре “, приканва Майнцер.
„ Направете по-добро изследване и може доста да намалите несигурността. “
По темата
Челябинският метеор се счита за най-големият натурален галактически обект, навлизал в земната атмосфера от повече от 100 години. И въпреки всичко никоя обсерватория на Земята не го видя. Пристигайки от посоката на слънцето, скалата остана скрита в най-голямата ни сляпа зона, до момента в който не стана прекомерно късно.
Случки като тези, за благополучие, са необичайност. Скали с размерите на Челябинския метеор - почти 20 метра необятни - пробиват земната атмосфера един път на всеки 50 до 100 години, съгласно оценка на Европейската галактическа организация (ESA). По-големите метеорити се удрят в Земята още по-рядко. Към днешна дата астрономите са картографирали орбитите на повече от 33 000 близки до Земята метеорити и са открили, че нито един от тях не съставлява опасност за нашата планета най-малко през идващия век.
BREAKING: 'Planet killer' asteroids are hiding in the sun's glare. Can we stop them in time? -
— BeatBuzzReport (@beatbuzzreport)
Но не може да се пресметна риска от метеорит, който не се вижда, а такива има безчет, в това число някои задоволително огромни, с цел да унищожат градове и евентуално да провокират всеобщо изгубване, движейки се по непознати ни траектории към нашата звезда, предупреждават експерти. Това е суровата действителност, която кара астрономите да се тревожат за вероятните последици от тази неопределеност и да са стимулирани да намерят допустимо най-вече от скритите метеорити в нашата слънчева система. След като научим за тях, смъртоносните метеорити могат или да бъдат следени и отклонявани, в случай че е належащо, или в случай че всичко друго се провали, популацията може да бъде предизвестено да се реалокира, с цел да се избегнат колосални жертви.
„ Най-проблематичният обект е този, за който не знаем “, сподели Ейми Мейнзър, професор по планетарни науки в Университета на Аризона и основен откривател на две задачи на НАСА за търсене на метеорити.
" Ако знаем какво има там, тогава можем да имаме доста по-добра оценка на същинския риск. "
Убийци в отблясъците на слънцето
Във всеки миг слънцето скрива безчет метеорити от погледа. Това включва непрекъснато въртяща се група от метеорити на Аполо - близки до Земята обекти, които прекарват по-голямата част от времето си надалеч оттатък орбитата на Земята, само че понякога пресичат пътя на нашата планета, с цел да се приближат по-близо до слънцето - както и мистериозния клас метеорити, наименуван „ Атени “, които са вътрешни на земната орбита и постоянно се намират от дневната страна на планетата.
„ Астероидите „ Атени “ са най-опасните, тъй като едвам пресичат орбитата на Земята в най-отдалечената си точка “, сподели Скот Шепард, академик в Института за просвета Карнеги.
„ Никога няма да видите някой от тях да се задава. До известна степен това е по този начин, тъй като те в никакъв случай не са в тъмнината на нощното небе. “
Както и при метеоритите, множеството от тези скрити галактически скали евентуално са задоволително дребни, с цел да изгорят изцяло в земната атмосфера, откакто навлязат в нея. Но се счита, че има и доста неоткрити метеорити с размери над 140 метра в диаметър - задоволително огромни, с цел да оцелеят при рухването през атмосферата и да причинят пагубни местни вреди при удар, сподели Майнцер. Астероидите с този унищожителен капацитет от време на време се назовават " унищожители на градове ".
„ Смятаме, че сме разкрили почти 40% от метеоритите с размер към 140 метра “, сподели Майнцер. Според оценките на НАСА остават към 14 000, които да бъдат открити.
Може също да има и доста по-големи обекти, които да ни чакат в слънчевите отражения.
„ Макар и извънредно редки, метеоритите „ унищожители на планети “ - които са с диаметър повече от 1 километър и са способни да вдигнат задоволително прахуляк, с цел да провокират световно изгубване - може също да се спотайват в слънчевия искра “, сподели Шепърд.
През 2022 година Шепърд и сътрудниците му откриха един подобен разрушител на планети, прикрит от слънцето, който описаха в публикация в The Astronomical Journal. Изследователите проучваха метеорити покрай Венера, употребявайки няколко огромни телескопа, с цел да сканират хоризонта за сред 5 до 10 минути всяка вечер на мръкване, когато откриха 2022 AP7 - колос с ширина 1,5 км с пет години орбита, която прави гигантската галактическа канара съвсем непрекъснато невидима за телескопите.
„ Когато е част от нощното небе, той е в най-отдалечената си точка от слънцето и е доста слабозабележим “, сподели Шепард.
„ Единственият миг, в който е малко по-ярък, е когато е вътрешен на земната орбита, покрай слънцето. “
В момента 2022 AP7 пресича орбитата на Земята единствено когато нашата планета и метеоритът са от противоположните страни на слънцето, което го прави безвреден. Това разстояние обаче постепенно ще се стесни в продължение на хиляди години, приближавайки двата обекта от ден на ден до евентуално пагубен конфликт. И евентуално този метеорит не е единственият.
„ Чрез нашето изследване до момента стигнахме до извода, че несъмнено има още няколко километрични метеорита „ Атени “, които могат да бъдат открити “, добави Шепард.
Ослепителен пъзел
Изследването на метеорити покрай слънцето съставлява неповторимо предизвикателство за астрономите. Повечето изпратени в космоса телескопи гледат към нощната страна на планетата, с цел да избегнат както слънчевите отражения, по този начин и радиационното увреждане. Междувременно наземните телескопи са изправени пред още по-големи ограничавания.
„ Не единствено слънчевият искра е проблем, само че и времето “, сподели Шепард.
„ Слънцето би трябвало да застане в избрана позиция под хоризонта, преди даже да можете да отворите телескопа, а небето би трябвало да е задоволително мрачно, с цел да можете да вършиме изображения. “
The risk of a kilometer-scale asteroid hitting Earth in the next millennium is really low. Phew.
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
„ След като слънцето доближи тази мимолетна позиция, наземните телескопи имат по-малко от 30 минути, с цел да изследват региона покрай ръба на слънцето, преди то да се потопи под хоризонта и да изчезне изцяло от полезрението “, добави Шепърд.
По време на този къс миг наземните телескопи имат спомагателното предизвикателство да надникнат през земната атмосфера, която наподобява най-дебела покрай хоризонта и кара светлината от отдалечените обекти да трепти и да се разсейва. Газовете в атмосферата също гълтам доста дължини на вълните на инфрачервената светлина - топлинното излъчване, което астрономите употребяват, с цел да открият някои от най-слабите и хладни обекти във Вселената.
Това надали е съвършен сюжет за забелязване на дребни, тъмни, бързо движещи се части парчета.
„ Ето за какво би трябвало да се отиде в космоса “, сподели Лука Конверси, управител на Координационния център за близки до Земята обекти (NEO) на ESA.
Спасение в космоса
Обикаляйки на стотици благи над Земята и надалеч оттатък нея, галактическите телескопи не са възпрепятствани от изкривяващите резултати на атмосферата на планетата. Това отключва мощен инструмент в техните арсенали - инфрачервено изображение или способността за разкриване на топлината, излизаща от галактическите обекти, а освен отразената слънчева светлина, която прави обектите откриваеми от телескопи работещи с забележимата светлина.
„ Само дребна част от повърхността на метеорита е осветена от слънцето, даже в космоса “, сподели Конверси.
„ Така че вместо да търсят слънчевата светлина, отразена от повърхността, инфрачервените телескопи засичат топлинното лъчение на самия метеорит, тъй че да можем да го намерим. “
Това значи, че даже метеорити, които са образно тъмни, като неотдавна посетения метеорит Бену, блестят „ като светещи въглища “, когато се търсят с инфрачервена светлина, сподели Майнцер.
В момента има единствено един инфрачервен галактически телескоп, който интензивно търси близки до Земята метеорити - Near-Earth Object Wide-field Infrared Survey Explorer, или NEOWISE. Пуснат през 2009 година просто като WISE, телескопът е планиран да открива обекти надалеч от Земята. Но през 2013 година, след случая в Челябинск, WISE беше разсънен от двугодишен хибернация като NEOWISE с нов програмен продукт и нова задача за разкриване на евентуално проблематични метеорити покрай Земята.
„ Но NEOWISE по този начин и не съумя да огледа към слънцето - и задачата му се чака да завърши вечно през юли 2024 година “, сподели Майнцер. Това ще остави откриването на нови метеорити само в ръцете на наземните изследвания, до момента в който идващото потомство галактически телескопи не влязат в приложимост по-късно през това десетилетие.
Погледни нагоре
Два планувани галактически кораба би трябвало да оказват помощ за демистифициране на заплахите от слънчевата слънчева зона. NEO Surveyor на НАСА, за който е планувано да бъде изстрелян през 2027 година, и NEOMIR на ESA, който към момента е в ранна фаза на обмисляне и ще бъде изстрелян не по-рано от 2030 година, сподели Конверси.
И двата галактически кораба ще бъдат оборудвани с инфрачервени детектори и високи слънчеви сенници, които ще им разрешат да търсят метеорити доста покрай слънчевите отражения, като и двата ще обикалят в първата точка на Лагранж (L1) сред Земята и Слънцето, където гравитационното привличане на двата обекта са уравновесени. „ NEO Surveyor ще прави цялостно сканиране на небето на всеки две седмици, като разделя фокуса си отмерено сред зората и здрача на слънцето “, сподели Майнзер, основният откривател на NEOWISE и NEO Surveyor. Очаква се телескопът да открива главно обекти наоколо до Земята с широчина от 50 до 100 м.
„ Междувременно NEOMIR ще добави данните на NEO Surveyor, като сканира пръстеновидната област към слънцето на всеки шест часа “, сподели Конверси. Между двата галактически кораба, даже метеорити, толкоз дребни като Челябинския метеор, би трябвало да бъдат видяни някъде в орбитите си доста преди евентуален удар, споделиха откривателите.
Could scientists stop a 'planet killer' asteroid from hitting Earth?
— Live Science (@LiveScience)
„ Според нашите прогнози NEOMIR щеше да види Челябинския метеор към една седмица преди удара “, сподели Конверси. „ Повече от задоволително време, с цел да предупредим популацията и да вземем някакви ограничения. “
В случай на дребен метеор с размер на Челябинския, който експлодира преди да доближи Земята, тези ограничения могат да включват предупреждаване на хората в зоната на удара да се подслонят и да стоят надалеч от прозорците. „ Надяваме се, че по-големите обекти ще бъдат откривани доста преди датата на удара, което ще разреши на хората да се изтеглят от застрашения регион, в случай че това е належащо. “ „ Унищожителите на планети “ изискват години обмисляне за безвредно отклонение, само че също по този начин са най-лесни за забелязване задоволително рано.
Но защото предстоят още няколко години преди NEO Surveyor и NEOMIR да могат да бъдат употребявани, астрономите ще продължат да разчитат на най-хубавите налични наземни способи за анализиране на мистериите на Слънцето. „ Дори и тези галактически кораби да работят както се чака, дребен % от околните до Слънцето метеорити евентуално ще останат неоткриваеми “, сподели Конверси. „ За благополучие, рисковете от пагубен удар остават ниски и се надяваме единствено да понижават, когато астрономите събират повече и по-добра информация. “
„ Погледнете нагоре “, приканва Майнцер.
„ Направете по-добро изследване и може доста да намалите несигурността. “
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ