Близо 700 000 души предпочитат да взимат пенсиите си в пощата въпреки опашките
Сутрин скупчване в салоните, следобяд е празно
669 085 пенсионери избират да взимат пенсиите си в пощата, даже и да би трябвало да се редят на опашка. Някои от тях употребяват и услугата куриер да им носи парите у дома.
1 341 124 пък са предпочели да получават пенсията си по банков път, отбелязва вестник.
Основната причина възрастните да желаят парите си от пощата е, че банките удържат такси. От началото на годината се усили броят на тези, които са ги въвели. При изтегляне от банкомат пък се ползва общоприетата такса. Освен това доста от хората държат да видят на хартия какво им е превел Национален осигурителен институт за месеца, кое е съществена пенсия, кое бонус и кое - добавка.
За втори следващ месец пощите заплащат по хартиени описи поради хакерската офанзива от 16 април. Пенсионерите могат да получат парите си единствено по непрекъснат адрес, който е регистриран в Национален осигурителен институт, с цел да се пресекат опити за наново изтегляне от разнообразни клонове. Преди хакването на системата парите можеше да се вземат от всеки пощенски клон.
Опашки през вчерашния ден - на втория ден от изплащането, имаше единствено сутринта. Възрастните избират да излязат рано и се получава скупчване, само че следобяд салоните са празни.
На места чакането отнемаше до час, само че в някои клонове парите се вземаха за минута.
“Аз съм неработоспособен, само че ме принудиха да дойда тук от региона на Централна гара, където пребивавам, с цел да си получа пенсията. Наложи се да хвана такси”, оплака се от условието да отиде по непрекъснат адрес 79-годишната Христина Радомирова пред Централна поща в Пловдив. Иначе опашката пред паричния салон не надвишаваше 5-6 души.
“Извадих шанс, минах за към минута”, сподели пък Иван Църцаров, също на 79 година Учуден е, че се приказва за огромен проблем. И в кварталните клонове нямаше скупчване - най-вече до 8 души.
Пред гишетата в Бургас пък се чакаше до час, само че напрежение нямаше. 76-годишната Иванка Мичева не мисли да премине към услугите на банкомата. “Нямам пари в банката, нито се занимавам с карти. Докато мога, ще вървя в пощата. Ако не, ще се запиша да ми ги носят вкъщи”, споделя тя.
88-годишният Христо обаче обмисля да си открие банкова сметка и да прескача до най-близкия банкомат, тъй като краката към този момент не го държали. Но се тормози от банковите такси, които съгласно него са много високи.
Пред централната поща в Благоевград във вторник сутринта чакаха едвам 10-ина души. “Нямам карта, тъй като банката ще ми взема по 1-2 лева на всяко изтегляне. Синът ми сподели, че настрана се плащало и годишна такса за обслужване към 50 лева Така за година би трябвало да давам към 100 лева на банката. При тези пенсии това си е разход и не виждам за какво да го върша. Досега не е имало проблем, не сме чакали и не ми пречи да пристигам. Така си имам и мотив да изляза в центъра, да видя познати, да си поприказваме”, описа 73-годишната Блага Стоева.
В дребните села множеството пенсионери нямат банкови карти, тъй като няма банкомати - неизгодно е за банките да ги поддържат и зареждат. Хората пък нямат нищо срещу да си получават парите от селската поща, където си заплащат и битовите сметки. За тях приемането на пенсията е и обществен обред - събират се на площада на раздумка, сядат да се почерпят, купуват нещо дребно за внуците и запълват времето си до обяд. Единици са тези с дебитни карти и нормално са ги дали на децата си, които живеят в града. Оттам им теглят парите и им ги носят.
Най-големи опашки пред пощите в Смолян имаше в понеделник. В града сред 30 и 40% от възрастните си взимат пенсиите в пощенските клонове. “По-лесно ми е да си взема пенсията и незабавно на същото или на прилежащото гише да си платя ток, телефон и вода. Освен това се виждам с приятелки в деня, когато дават пенсиите”, изясни стара смолянчанка. Според нея връстниците ѝ заобикалят да получават пенсиите си посредством карти най-много от терзания дали ще се оправят с устройствата. Други си мислят, че банките ще им вземат такси, а трети се притесняват, че може да станат жертви на машинация или обир.
“На 85 година съм. Не мога, миличко, да се оправям - с едното око не виждам, с едното ухо не слушам, с единия крайник не мога. Нито мога да видя числа, нито нищо”, изяснява пенсионерка от Велико Търново за какво не си вади карта. Наложило ѝ се да пристигна в центъра вместо в нормалния пощенски клон, поддържа я придружителка. И пред търновските пощи опашки не се струпаха.
669 085 пенсионери избират да взимат пенсиите си в пощата, даже и да би трябвало да се редят на опашка. Някои от тях употребяват и услугата куриер да им носи парите у дома.
1 341 124 пък са предпочели да получават пенсията си по банков път, отбелязва вестник.
Основната причина възрастните да желаят парите си от пощата е, че банките удържат такси. От началото на годината се усили броят на тези, които са ги въвели. При изтегляне от банкомат пък се ползва общоприетата такса. Освен това доста от хората държат да видят на хартия какво им е превел Национален осигурителен институт за месеца, кое е съществена пенсия, кое бонус и кое - добавка.
За втори следващ месец пощите заплащат по хартиени описи поради хакерската офанзива от 16 април. Пенсионерите могат да получат парите си единствено по непрекъснат адрес, който е регистриран в Национален осигурителен институт, с цел да се пресекат опити за наново изтегляне от разнообразни клонове. Преди хакването на системата парите можеше да се вземат от всеки пощенски клон.
Опашки през вчерашния ден - на втория ден от изплащането, имаше единствено сутринта. Възрастните избират да излязат рано и се получава скупчване, само че следобяд салоните са празни.
На места чакането отнемаше до час, само че в някои клонове парите се вземаха за минута.
“Аз съм неработоспособен, само че ме принудиха да дойда тук от региона на Централна гара, където пребивавам, с цел да си получа пенсията. Наложи се да хвана такси”, оплака се от условието да отиде по непрекъснат адрес 79-годишната Христина Радомирова пред Централна поща в Пловдив. Иначе опашката пред паричния салон не надвишаваше 5-6 души.
“Извадих шанс, минах за към минута”, сподели пък Иван Църцаров, също на 79 година Учуден е, че се приказва за огромен проблем. И в кварталните клонове нямаше скупчване - най-вече до 8 души.
Пред гишетата в Бургас пък се чакаше до час, само че напрежение нямаше. 76-годишната Иванка Мичева не мисли да премине към услугите на банкомата. “Нямам пари в банката, нито се занимавам с карти. Докато мога, ще вървя в пощата. Ако не, ще се запиша да ми ги носят вкъщи”, споделя тя.
88-годишният Христо обаче обмисля да си открие банкова сметка и да прескача до най-близкия банкомат, тъй като краката към този момент не го държали. Но се тормози от банковите такси, които съгласно него са много високи.
Пред централната поща в Благоевград във вторник сутринта чакаха едвам 10-ина души. “Нямам карта, тъй като банката ще ми взема по 1-2 лева на всяко изтегляне. Синът ми сподели, че настрана се плащало и годишна такса за обслужване към 50 лева Така за година би трябвало да давам към 100 лева на банката. При тези пенсии това си е разход и не виждам за какво да го върша. Досега не е имало проблем, не сме чакали и не ми пречи да пристигам. Така си имам и мотив да изляза в центъра, да видя познати, да си поприказваме”, описа 73-годишната Блага Стоева.
В дребните села множеството пенсионери нямат банкови карти, тъй като няма банкомати - неизгодно е за банките да ги поддържат и зареждат. Хората пък нямат нищо срещу да си получават парите от селската поща, където си заплащат и битовите сметки. За тях приемането на пенсията е и обществен обред - събират се на площада на раздумка, сядат да се почерпят, купуват нещо дребно за внуците и запълват времето си до обяд. Единици са тези с дебитни карти и нормално са ги дали на децата си, които живеят в града. Оттам им теглят парите и им ги носят.
Най-големи опашки пред пощите в Смолян имаше в понеделник. В града сред 30 и 40% от възрастните си взимат пенсиите в пощенските клонове. “По-лесно ми е да си взема пенсията и незабавно на същото или на прилежащото гише да си платя ток, телефон и вода. Освен това се виждам с приятелки в деня, когато дават пенсиите”, изясни стара смолянчанка. Според нея връстниците ѝ заобикалят да получават пенсиите си посредством карти най-много от терзания дали ще се оправят с устройствата. Други си мислят, че банките ще им вземат такси, а трети се притесняват, че може да станат жертви на машинация или обир.
“На 85 година съм. Не мога, миличко, да се оправям - с едното око не виждам, с едното ухо не слушам, с единия крайник не мога. Нито мога да видя числа, нито нищо”, изяснява пенсионерка от Велико Търново за какво не си вади карта. Наложило ѝ се да пристигна в центъра вместо в нормалния пощенски клон, поддържа я придружителка. И пред търновските пощи опашки не се струпаха.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ