Какво би се случило, ако бебе се роди в Космоса?
Сускоряването на проектите за задачи до Марс се усилват и въпросите за това по какъв начин човешкото тяло би могло да се оправи. Едно завръщане до алената планета би дало повече от задоволително време на някого да забременее и даже да роди , написа.
Но може ли бременността да бъде зачената и изнесена безвредно в Космоса? И какво би се случило с бебе, родено надалеч от Земята?
Повечето от нас рядко се замислят за рисковете, които сме претърпели преди раждането. Например, към две трети от човешките ембриони не живеят задоволително дълго, с цел да се родят, като множеството загуби се случват през първите няколко седмици след оплождането; постоянно преди човек даже да разбере, че е бременен.
Тези ранни, незабелязани загуби нормално се случват, когато ембрионът или не се развие вярно, или не се вгради сполучливо в стената на матката.
Бременността може да се схваща като верига от биологични стадии. Всеки един от тях би трябвало да се случи в верния ред и всеки има избран късмет за триумф. На Земята тези шансове могат да бъдат оценени благодарение на клинични проучвания и биологични модели. Последното ми проучване изследва по какъв начин същите тези стадии могат да бъдат повлияни от рисковите условия на междупланетното пространство.
Микрогравитацията, съвсем безтегловността, изпитвана по време на галактически полети, би направила зачеването физически по-неудобно, само че евентуално не би попречила доста на запазването на бременността след имплантирането на ембриона.
What would happen if a baby were born in space? A scientist explores the risks, from bone development to long-term health in zero gravity. The challenges are bigger than you think.
Full story:
— FindLight (@FindLightInc)
Въпреки това, раждането и грижите за новородено биха били доста по-трудни при нулева гравитация. В края на краищата, в космоса нищо не стои неподвижно. Течностите се носят. Хората също. Това прави раждането на бебе и грижите за него доста по-объркан и комплициран развой, в сравнение с Земята, където гравитацията оказва помощ за всичко - от позиционирането до храненето.
В същото време, развиващият се плод към този момент пораства в условия на нещо като микрогравитация. Той се носи в неутрално плаваща околоплодна течност вътре в утробата, облекчен и окачен. Всъщност, астронавтите упражняват за галактически разходки във водни резервоари, предопределени да имитират безтегловност. В този смисъл, утробата към този момент е симулатор на микрогравитация.
Но гравитацията е единствено част от картината.
Радиация
Извън защитните пластове на Земята съществува по-опасна опасност: галактическите лъчи. Това са високоенергийни частици – „ оголени “ или „ голи “ атомни ядра – които се носят през Космоса с съвсем светлинна скорост. Това са атоми, които са изгубили всичките си електрони, оставяйки единствено плътното ядро от протони и неутрони. Когато тези голи ядра се сблъскат с човешкото тяло, те могат да причинят съществени клетъчни увреждания.
Тук, на Земята, ние сме предпазени от по-голямата част от галактическата радиация от гъстата атмосфера на планетата и, според от времето на деня, от десетки хиляди до милиони благи покритие от магнитното поле на Земята. В Космоса това екраниране изчезва.
Когато галактически лъч минава през човешкото тяло, той може да удари атом, да откъсне електроните му и да се сблъска с ядрото му, като избие протони и неутрони и остави след себе си друг детайл или изотоп.
Това може да аргументи извънредно локализирани увреждания – което значи, че обособени кафези или елементи от кафези се унищожават, до момента в който останалата част от тялото може да остане незасегната. Понякога лъчът минава непосредствено през, без да уцели нищо. Но в случай че попадне в ДНК, може да аргументи разновидности, които усилват риска от рак.
What If A Baby Was Born In Space? A Scientist Breaks It Down
— NDTV (@ndtv)
Дори когато клетките оцелеят, радиацията може да провокира възпалителни реакции. Това значи, че имунната система реагира прекалено, освобождавайки химикали, които могат да увредят здравите тъкани и да нарушат функционалността на органите.
През първите няколко седмици от бременността ембрионалните кафези бързо се разделят, движат и образуват ранни тъкани и структури. За да продължи развиването, ембрионът би трябвало да остане жизнерадостен през целия този внимателен развой. Първият месец след оплождането е най-уязвимият интервал.
Единично попадение от високоенергиен галактически лъч на този стадий може да бъде смъртоносно за ембриона. Ембрионът обаче е доста дребен – а галактическите лъчи, въпреки и рискови, са относително редки . Така че директното попадение е малко евентуално. Ако се случи, евентуално ще докара до неусетен импровизиран аборт.
Рискове при бременност
С напредването на бременността рисковете се трансформират. След като плацентарното кръвообращение – системата за кръвообращение, която свързва майката и плода – е изцяло завършено до края на първия триместър, плодът и матката порастват бързо.
Space Baby: अगर अंतरिक्ष में हो किसी बच्चे का जन्म तो क्या हो? वैज्ञानिकों ने दी चेतावनी
— State Mirror Hindi (@statemirrornews)
Този напредък съставлява по-голяма цел. Космическите лъчи към този момент са по-склонни да доближат маточния мускул, което може да провокира контракции и евентуално да аргументи прибързано раждане. И макар че интензивните грижи за новородени са се подобрили фрапантно, колкото по-рано се роди бебето, толкоз по-висок е рискът от затруднения, изключително в Космоса.
На Земята бременността и раждането към този момент носят опасности. В Космоса тези опасности са увеличени – само че не безусловно непостижими.
Но развиването не стопира с раждането. Бебе, родено в Космоса, би траяло да пораства в условия на микрогравитация, което би могло да попречи на постуралните рефлекси и координацията. Това са инстинктите, които оказват помощ на бебето да се научи да повдига глава, да седи, да пълзи и в последна сметка да върви: всички придвижвания, които разчитат на гравитацията. Без това възприятие за „ горе “ и „ долу “ тези качества биха могли да се развият по доста разнообразни способи.
И рискът от радиация не изчезва. Мозъкът на бебето продължава да пораства след раждането и продължителното излагане на галактически лъчи може да аргументи трайни увреждания – евентуално засягащи когнитивните функционалности, паметта, държанието и дълготрайното здраве.
И по този начин, може ли бебе да се роди в Космоса?
На доктрина, да. Но до момента в който не успеем да защитим ембрионите от радиация, да предотвратим преждевременното раждане и да подсигуряваме, че бебетата могат да порастват безвредно в условия на микрогравитация, галактическата бременност остава високорисков опит – подобен, който към момента не сме подготвени да опитаме.
Но може ли бременността да бъде зачената и изнесена безвредно в Космоса? И какво би се случило с бебе, родено надалеч от Земята?
Повечето от нас рядко се замислят за рисковете, които сме претърпели преди раждането. Например, към две трети от човешките ембриони не живеят задоволително дълго, с цел да се родят, като множеството загуби се случват през първите няколко седмици след оплождането; постоянно преди човек даже да разбере, че е бременен.
Тези ранни, незабелязани загуби нормално се случват, когато ембрионът или не се развие вярно, или не се вгради сполучливо в стената на матката.
Бременността може да се схваща като верига от биологични стадии. Всеки един от тях би трябвало да се случи в верния ред и всеки има избран късмет за триумф. На Земята тези шансове могат да бъдат оценени благодарение на клинични проучвания и биологични модели. Последното ми проучване изследва по какъв начин същите тези стадии могат да бъдат повлияни от рисковите условия на междупланетното пространство.
Микрогравитацията, съвсем безтегловността, изпитвана по време на галактически полети, би направила зачеването физически по-неудобно, само че евентуално не би попречила доста на запазването на бременността след имплантирането на ембриона.
What would happen if a baby were born in space? A scientist explores the risks, from bone development to long-term health in zero gravity. The challenges are bigger than you think.
Full story:
— FindLight (@FindLightInc)
Въпреки това, раждането и грижите за новородено биха били доста по-трудни при нулева гравитация. В края на краищата, в космоса нищо не стои неподвижно. Течностите се носят. Хората също. Това прави раждането на бебе и грижите за него доста по-объркан и комплициран развой, в сравнение с Земята, където гравитацията оказва помощ за всичко - от позиционирането до храненето.
В същото време, развиващият се плод към този момент пораства в условия на нещо като микрогравитация. Той се носи в неутрално плаваща околоплодна течност вътре в утробата, облекчен и окачен. Всъщност, астронавтите упражняват за галактически разходки във водни резервоари, предопределени да имитират безтегловност. В този смисъл, утробата към този момент е симулатор на микрогравитация.
Но гравитацията е единствено част от картината.
Радиация
Извън защитните пластове на Земята съществува по-опасна опасност: галактическите лъчи. Това са високоенергийни частици – „ оголени “ или „ голи “ атомни ядра – които се носят през Космоса с съвсем светлинна скорост. Това са атоми, които са изгубили всичките си електрони, оставяйки единствено плътното ядро от протони и неутрони. Когато тези голи ядра се сблъскат с човешкото тяло, те могат да причинят съществени клетъчни увреждания.
Тук, на Земята, ние сме предпазени от по-голямата част от галактическата радиация от гъстата атмосфера на планетата и, според от времето на деня, от десетки хиляди до милиони благи покритие от магнитното поле на Земята. В Космоса това екраниране изчезва.
Когато галактически лъч минава през човешкото тяло, той може да удари атом, да откъсне електроните му и да се сблъска с ядрото му, като избие протони и неутрони и остави след себе си друг детайл или изотоп.
Това може да аргументи извънредно локализирани увреждания – което значи, че обособени кафези или елементи от кафези се унищожават, до момента в който останалата част от тялото може да остане незасегната. Понякога лъчът минава непосредствено през, без да уцели нищо. Но в случай че попадне в ДНК, може да аргументи разновидности, които усилват риска от рак.
What If A Baby Was Born In Space? A Scientist Breaks It Down
— NDTV (@ndtv)
Дори когато клетките оцелеят, радиацията може да провокира възпалителни реакции. Това значи, че имунната система реагира прекалено, освобождавайки химикали, които могат да увредят здравите тъкани и да нарушат функционалността на органите.
През първите няколко седмици от бременността ембрионалните кафези бързо се разделят, движат и образуват ранни тъкани и структури. За да продължи развиването, ембрионът би трябвало да остане жизнерадостен през целия този внимателен развой. Първият месец след оплождането е най-уязвимият интервал.
Единично попадение от високоенергиен галактически лъч на този стадий може да бъде смъртоносно за ембриона. Ембрионът обаче е доста дребен – а галактическите лъчи, въпреки и рискови, са относително редки . Така че директното попадение е малко евентуално. Ако се случи, евентуално ще докара до неусетен импровизиран аборт.
Рискове при бременност
С напредването на бременността рисковете се трансформират. След като плацентарното кръвообращение – системата за кръвообращение, която свързва майката и плода – е изцяло завършено до края на първия триместър, плодът и матката порастват бързо.
Space Baby: अगर अंतरिक्ष में हो किसी बच्चे का जन्म तो क्या हो? वैज्ञानिकों ने दी चेतावनी
— State Mirror Hindi (@statemirrornews)
Този напредък съставлява по-голяма цел. Космическите лъчи към този момент са по-склонни да доближат маточния мускул, което може да провокира контракции и евентуално да аргументи прибързано раждане. И макар че интензивните грижи за новородени са се подобрили фрапантно, колкото по-рано се роди бебето, толкоз по-висок е рискът от затруднения, изключително в Космоса.
На Земята бременността и раждането към този момент носят опасности. В Космоса тези опасности са увеличени – само че не безусловно непостижими.
Но развиването не стопира с раждането. Бебе, родено в Космоса, би траяло да пораства в условия на микрогравитация, което би могло да попречи на постуралните рефлекси и координацията. Това са инстинктите, които оказват помощ на бебето да се научи да повдига глава, да седи, да пълзи и в последна сметка да върви: всички придвижвания, които разчитат на гравитацията. Без това възприятие за „ горе “ и „ долу “ тези качества биха могли да се развият по доста разнообразни способи.
И рискът от радиация не изчезва. Мозъкът на бебето продължава да пораства след раждането и продължителното излагане на галактически лъчи може да аргументи трайни увреждания – евентуално засягащи когнитивните функционалности, паметта, държанието и дълготрайното здраве.
И по този начин, може ли бебе да се роди в Космоса?
На доктрина, да. Но до момента в който не успеем да защитим ембрионите от радиация, да предотвратим преждевременното раждане и да подсигуряваме, че бебетата могат да порастват безвредно в условия на микрогравитация, галактическата бременност остава високорисков опит – подобен, който към момента не сме подготвени да опитаме.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ