Мира Маркова: Сурвакарите са медиатори между света на живите и отвъдното
„ Сурвата е присъща за Западна България. Това, че всеобщо се приказва за кукери е погрешно, тъй като кукери имаме само в Източна Тракия и те са свързани с обредност по време на Сирни Заговезни. Това разбъркване е повлияно от всеобщата просвета и медиите, само че за носителите на традицията името е значимо “. Това съобщи пред БГНЕС доцент Мира Маркова, декан на Историческия факултет към Софийския университет.
„ Тези групи се назовават сурвакари, сурваскари, дедерци, беляци в Благоевградско, капачи в Кулско, джамалари в Софийско, дервиши в Пазарджишко. Има разнообразни наименования за еднакъв ритуал и на практика най-голямата група дава наименованието на обреда “, добави доцент Маркова. Тя акцентира, че присъединяване в ритуала е строго отредено за ергени. „ Казано е, че след присъединяване в сурвакарските игри те са годни да основат семейство. Един тип излизат на брачния пазар. В обичайна просвета има моменти в календара, където би трябвало да се извърши подобен обществен преход за членовете на този колектив. В обичайното общество не е значима възрастта, а общественият статус. Ергените могат да бъдат на възраст от 17 до 22 години, само че техният лидер би трябвало да е женен мъж. Един от детайлите е тъкмо тази учаща обредност. Един от моментите на маскарада е разиграването на тематики свързани със сватбата. Донякъде гротескни подиуми. В случая се отнася за ергените, само че има и избрани моменти в календара, където инициацията е за девойките “, добави Маркова.
Тя описа, че в националната просвета се е вярвало, че участниците са посредници сред нашия свят и отвъдното.
„ Такъв вид маскаради има в цялото Средиземноморие, Западна Европа и славянските страни, като те също са присъщи с това време на календарен преход. Тази промяна зависи от другия икономически темп на обществата ”, означи доцентът. Тя акцентира още, че нашата маскарадна обредност може да се съпостави с карнавала в Западна Европа, който е по-скоро по Сирни Заговезни.
„ Но какво е общото?! Общото е, че постоянно имаме един извърнат свят. Маскарадът е време обърнато наобратно. Самите участници са посредници сред света на живите и отвъдното, по тази причина носят маски. Маските са защитни. Затова се има вяра, че е наложително на Ивановден сурвакарите да преминат през обредно филтриране. В района локалните ги назовават ликове, а не маски ”, посочи доцент Маркова.
„ Участниците, които носят маски могат да бъдат наречени „ високи персонажи “, участниците без маски са „ ниски персонажи ”. Тези, които не носят маски нормално са гротескни фигури. Фигурата на булката е ерген, който е облечен в гротескни облекла “, показа Маркова.
„ Фестивалът в Перник е основан за първи път през 1967 година. Желанието е да бъде кодифицирано присъединяване на тези спонтанни национални групи, само че и търсене на надзор от тогавашната власт върху локалните общности. Сурвакарските дружини са неофициални престижи. Те са извънредно авторитетни в общностите си, където живеят. Водачите на тези общности са по-важни от кметовете. Властта е желала да има надзор върху тези придвижвания на националната просвета. От друга страна в интервала на социализма националната просвета беше изтласкана на напред във времето, като наложителен детайл на идентичността на българите. Фестивалът в Перник закупи доста необятна известност през последните десетилетия, изключително след 2015 година, когато самият бит беше вписан в листата на международното нематериално културно завещание на ЮНЕСКО “, съобщи Маркова.
Доцентът добави, че традицията се е модернизирала.
„ Има доста модернистични детайли. На първо място това е присъединяване на дами и деца. Нещо, което е било неприемливо за националната просвета. В актуалния маскарад следим и карикатури на политици от нашия живот. Често те биват осмивани. Маскарадните дружини са доста безапелационни във връзка с политиките на властта “, счита Маркова.
Тя е безапелационна, че фестивалът има място в нашето съвремие.
„ Фестивалът има място в битието на индивида от XXI век, тъй като става дума за местна просвета и обичаи. Един детайл, който се свързва със себепознаването “, сподели още специалистката.
„ Тези групи се назовават сурвакари, сурваскари, дедерци, беляци в Благоевградско, капачи в Кулско, джамалари в Софийско, дервиши в Пазарджишко. Има разнообразни наименования за еднакъв ритуал и на практика най-голямата група дава наименованието на обреда “, добави доцент Маркова. Тя акцентира, че присъединяване в ритуала е строго отредено за ергени. „ Казано е, че след присъединяване в сурвакарските игри те са годни да основат семейство. Един тип излизат на брачния пазар. В обичайна просвета има моменти в календара, където би трябвало да се извърши подобен обществен преход за членовете на този колектив. В обичайното общество не е значима възрастта, а общественият статус. Ергените могат да бъдат на възраст от 17 до 22 години, само че техният лидер би трябвало да е женен мъж. Един от детайлите е тъкмо тази учаща обредност. Един от моментите на маскарада е разиграването на тематики свързани със сватбата. Донякъде гротескни подиуми. В случая се отнася за ергените, само че има и избрани моменти в календара, където инициацията е за девойките “, добави Маркова.
Тя описа, че в националната просвета се е вярвало, че участниците са посредници сред нашия свят и отвъдното.
„ Такъв вид маскаради има в цялото Средиземноморие, Западна Европа и славянските страни, като те също са присъщи с това време на календарен преход. Тази промяна зависи от другия икономически темп на обществата ”, означи доцентът. Тя акцентира още, че нашата маскарадна обредност може да се съпостави с карнавала в Западна Европа, който е по-скоро по Сирни Заговезни.
„ Но какво е общото?! Общото е, че постоянно имаме един извърнат свят. Маскарадът е време обърнато наобратно. Самите участници са посредници сред света на живите и отвъдното, по тази причина носят маски. Маските са защитни. Затова се има вяра, че е наложително на Ивановден сурвакарите да преминат през обредно филтриране. В района локалните ги назовават ликове, а не маски ”, посочи доцент Маркова.
„ Участниците, които носят маски могат да бъдат наречени „ високи персонажи “, участниците без маски са „ ниски персонажи ”. Тези, които не носят маски нормално са гротескни фигури. Фигурата на булката е ерген, който е облечен в гротескни облекла “, показа Маркова.
„ Фестивалът в Перник е основан за първи път през 1967 година. Желанието е да бъде кодифицирано присъединяване на тези спонтанни национални групи, само че и търсене на надзор от тогавашната власт върху локалните общности. Сурвакарските дружини са неофициални престижи. Те са извънредно авторитетни в общностите си, където живеят. Водачите на тези общности са по-важни от кметовете. Властта е желала да има надзор върху тези придвижвания на националната просвета. От друга страна в интервала на социализма националната просвета беше изтласкана на напред във времето, като наложителен детайл на идентичността на българите. Фестивалът в Перник закупи доста необятна известност през последните десетилетия, изключително след 2015 година, когато самият бит беше вписан в листата на международното нематериално културно завещание на ЮНЕСКО “, съобщи Маркова.
Доцентът добави, че традицията се е модернизирала.
„ Има доста модернистични детайли. На първо място това е присъединяване на дами и деца. Нещо, което е било неприемливо за националната просвета. В актуалния маскарад следим и карикатури на политици от нашия живот. Често те биват осмивани. Маскарадните дружини са доста безапелационни във връзка с политиките на властта “, счита Маркова.
Тя е безапелационна, че фестивалът има място в нашето съвремие.
„ Фестивалът има място в битието на индивида от XXI век, тъй като става дума за местна просвета и обичаи. Един детайл, който се свързва със себепознаването “, сподели още специалистката.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ