Суровината обаче, дали под формата на фуража, с който се

Суровината обаче, дали под формата на фуража, с който се хранят животните или млякото, от което се създава готовия артикул, много постоянно е импорт от чужбина. Това разяснява Симеон Караколев - ръководител на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация пред БНР.

“Българският държавен стандарт до предходната година не правеше разлика сред това какво мляко се употребява в продукта, оторизиран по БДС, т.е. това е един стандарт, който почти съблюдава една рецепта за продукта - сирене или кашкавал, само че най-важното нещо, което потребителите не знаят, е че БДС не лимитира какво мляко ще бъде употребявано (от какъв произход) ”, разяснява той.

В отбрана на личното произвеждане и поддръжка по отношение на българските животновъди и производители с претенции от страна на сдружението „ Български обичайни млечни артикули “ през 2023 година се вкарва нов стандарт под името „ Защитено название за генезис “ (ЗНП). Това, което подсигурява марката ЗНП е фуражът за млекодайните животни да бъде в състава си 80% родни култури, а млякото – на 100% българко. Този вид стандартизация обаче надалеч не е непознат за европейските членки, даже в противен случай, разяснява Караколев.

Макар и въвеждането на новия ЗНП стандарт още през миналата 2023 година, от Българския институт за стандартизация отхвърлят да отстранен механизма за произвеждане по БДС. В Следствие на това се трансформира и наименованието на продуктите в категорията като да вземем за пример от БДС „ Българско кисело мляко “ става Кисело мляко по БДС – отпада думата „ българско “.

 

От публична информация на уеб страницата на Българския институт за стандартизация излиза наяве, че продуктите по БДС и ЗНП са изцяло идентични във връзка с суровините, материалите, главните физични, химични, микробиологични или органолептични характерности, наименованията, методите за изпитване и технологията на произвеждане.

 

Единствената основна разлика е условието за произвеждане на продуктите със предпазени наименования за генезис да се употребява сурово мляко с български генезис, в това число 80 % от употребяваните фуражи за храна на млекодайните животни да са с български генезис.

Българските стандарти за млечните артикули са се утвърдили като знак за надеждно качество на българския пазар и макар смяната на наименованието по юридически аргументи, те остават настоящи. Националните ни стандарти са потвърдили в годините изгодата от съществуването си и остават познати и търсени както от производителите, по този начин и от потребителите. Това е доказано и от Европейската комисия, посредством признание на предпазените наименования за генезис по спецификации, напълно въз основата на БДС стандартите.

 

Още нещо, което означават от Института е и незадоволителния потенциал от български животни, които да създават търсените количества сурово мляко за потребностите на пазара у нас.

В качеството си на ръководител на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев добави, че за избрани първични материали страната ни може да поеме нужния потенциал, като овче, козе и биволско мляко. Българското произвеждане напълно задоволява българското ползване. За кравето мляко обаче е нужно да се направи междусекторна среща.

 

И до момента в който на пазара към този момент можем да избираме дали да пазарим бяло саламурено сирене по БДС или такова със знак ЗНП, по отношение на нашите желания за марка и генезис, то по думите на Симеон Караколев разлика в цената не би трябвало да има. Остава въпроса по какъв начин да разпознаваме кой артикул е напълно български и кой е с вносно наличие.