Супермодерна технология на системата за автоматизирано управление (Automation Control System

Супермодерна технология на системата за автоматизирано ръководство (Automation Control System Technology)  на обогатителната фабрика на " Дънди Прешъс Металс Крумовград "   работи в златоносния рудник Ада Тепе и беше демонстрирана пред публицисти. „ Това е доста покрай изкуствен интелект, да не кажа изкуствен интелект “, анонсира я генералният управител на рудника Любомир Хайнов и изясни, че системата следи всеки един развой и параметрите му, а при положение на отклоняване сама, без човешка интервенция, подхваща избрани стъпки за възобновяване на процеса в заложените граници. „ Имаме оптимизатори за всеки развой и се наблюдават всички потоци и съответните параметри. Имаме и така наречен цифров близнак – там фабриката е построена чисто софтуерно “, уточни Хайнов и разясни: „ Може да променяме параметри, да прибавяме параметри и цифровият близнак прави подобаващ сюжет и ни споделя – този модел за вашата фабрика не е добър или е доста добър “. В взаимозависимост от сюжета, могат да бъдат изменени параметри, към този момент – ръчно. Системата се самообучава с всеки нов сюжет и нов модел. „ За в бъдеще желаеме, излизайки сюжетите от цифровия близнак, без значение какъв брой са, той да избере самичък най-хубавия сюжет и да промени по този начин системата, че тя за този ден да може да ръководи фабриката по най-хубавия вероятен метод “, заяви Хайнов. В обогатителната фабрика в Ада тепе опцията да се пусне или спре машина, или да се трансформират параметри, е единствено от контролната зала. Там, на пулта за ръководство, измежду конфигурирани екрани и знаци за всички протичащи процеси и продукцията, се дежури непрекъснато. Освен камери, данни подават в действително време и прецизни измервателни уреди, а на всеки 4 часа идват и резултати от проби от химическата лаборатория на фабриката. „ Имаме апарат, който мери в действително време всички потоци – какъв брой злато има в постъпващата руда, какъв брой е златото в концентрата, излизащ от флотация, като се мери и количество, с изключение на качество “, описа Хайнов. Златното съответствие Влизащата в обогатителната фабрика руда е с 5 – 6 грама злато на звук и излиза като концентрат със наличие 500 грама злато на звук. „ Имаме опция да вършим разнообразни концентрати – от 10 грама на звук до 1010 грама на звук, само че постоянно се търси качество по отношение на количество. Това, което ние сме заложили като качество и като цел на фабриката, е 500 грама злато на звук, т.е. обогатяване на концентрата 100 пъти - това е оптималното качество за съответното количество “, уточни генералният управител.  Той изясни за какво - когато обогатяваш концентрата доста, рискът да допуснеш някакви загуби от самия развой, е доста по-голям, а когато не го обогатяваш задоволително, пък, трупаш размер от материал, който би трябвало да превозиш. „ Ние го транспортираме в България - нашият концентрат се преработва в Аурубис на 100% и въпреки всичко, това са си много камиони “, означи той. Как става стократното обогатяване на златоносната руда видяха публицистите в деня на отворени порти на Дънди Прешъс Металс Крумовград. Стена от екрани в контролната зала демонстрира всичко онлайн. След като мине рудата през трошачката, в ситото по-фините камъни падат, по-едрите отиват за дотрошаване, потеглят по конвейера, влизат в мелницата, оттова се смилат. Трошачката прави частите руда от 500 мм на 100 мм, а мелницата ги смила на 100 микрона, след това в две отвесни мелници, с каквито малко заводи разполагат, частиците се смилат в допълнение и стават 30-микронови. След това отиват във флотация, излъчена също в действително време. Процесът от смилането до краен концентрат трае към 2 – 2.5 часа. Капацитетът на фабриката варира, според от типа постъпващ материал. „ Имаме два вида руда - една е по-твърда, а другата не толкоз. Ако работим на 100% с твърдата канара, повече от 80 – 90 тона на час не можем да преработим, тъй като има параметри които следим като зърнометрия, която въздейства на извличането. Ако работим единствено с твърдата руда и с висока зърнометрия, ние губим доста от потребния съставен елемент. Но като създадем рецепта, ние подаваме равномерно  да кажем 30 – 40% от по-твърдата и  60 – 70% от по-слабата руда и по този начин сме преработвали и по 100 тона суха маса на час “, описа Исмаил Салиф, основен инженер „ Производство “. За излизащото на изхода той уточни: „ При 100 тона на час, за 24 часа, колкото е една промяна, влизат 2400 тона руда във фабриката, а краен концентрат ние вадим 25 тона. Направете си сметка – от 2400 тона, които влизат, ние вадим 25 тона с 500 грама злато на звук “. Ако 5 – 6 грама злато на звук ни е зареждането на входа, акцентира той - ние го обогатяваме 100 пъти и надлежно вадим доста по-малък тонаж концентрат. „ Пречистваме, пречистваме, пречистваме – във всеки ред пречистваме концентрата от ден на ден и повече, до момента в който стигнем до тези 500 грама, за които приказваме “, коментира  генералният управител Любомир Хайнов. Отпадъкът от флотацията също съдържа злато. Във фабриката не се извлича на 100 % потребния метал. Извличат се 86 – 87% и останалите 13 – 14% се депонират в специфични кафези, като сред 0.50 и 0.70 грама на звук злато има във всяка една клетка. „ Лично за мен това не е боклук, това е суровина, просто би трябвало да се измисли технология, с която да се извлече “, разяснява основният инженер „ Производство “ Исмаил Салиф. В близко бъдеще следва внедряване на в допълнение съоръжение, което ще разреши добиване на 5 – 6% от златото в настоящия боклук удостовери основният управител Любомир Хайнов. „ Ако през днешния ден пуснем 200 грама на промяна, ще вземем 10 грама злато от тях, което е малко, само че по 365 е друго “, пресметна той. " Сега флотационният боклук постъпва в сгъстителя - подаваме един специфичен реагент, който прави частиците материал лепкави и тежки и те стартират да потъват. Отделяме чистата вода и тя отива непосредствено в резервоара за нов оборот “, описа още той, показвайки екраните, предаващи по какъв начин от зумпфовете под клетките за предпазване на минните боклуци, където дренираната вода се събира и изпомпва назад в резервоара за нов оборот. На различен екран пък се вижда по какъв начин готовата продукция – концентратът, се пакетира. Уникалното оборудване ИССМО Самите кафези за депониране на отпадъка – така наречен Интегрирано оборудване за предпазване на минни боклуци (ИССМО), което построява компанията в рудника Ада тепе, съгласно експертите, е „ бижуто на нововъведенията “. Защо интегрирано – тъй като се влагат два типа боклук – стерилната скална маса от рудника и флотационния боклук от процеса на обогатяване. „ Такова оборудване може да се види единствено тук при нас “, посочи основният инженер " Производство " Исмаил Салиф. Съоръжението е неповторимо и за Европа и за света. В Австралия вършат сходни кафези, с детайли на дренажна система, само че по този начин събрани, по нашия метод, с тази височина – към този момент 140 метра, на никое място няма “, означи той. Клетките на интегрираното оборудване в рудника Ада тепе, който е напълно в „ Натура 2000 “, се вършат по този начин, че оптимално да бъде възобновена растителността - имат и инжекционна завеса, която защищава подземните води, уточни Ирена Цакова, шеф „ Правни и разрешителни въпроси “. На обекта публицистите видяха приключена клетка, друга, която е скоро запълнена с флотационен боклук и такива в развой на създаване. Със стерилна скална маса от рудника се построяват, облицоват се с геотекстил, след което се запълват с флотационен боклук от фабриката и щом приключи консолидацията, се запечатват с баластра и стартира рекултивация. Всяка клетка има личен дренаж – система, която води водата, която се съдържа във флотационния боклук. Долу в петата на всяко оборудване има събирател за вода, която изпод се изпомпва към резервоарите за софтуерна вода и се връща в оборот. Към оборудването са построени два зумпфа - събиратели на дренирана вода и 540 метра инжекционна завеса, като концепцията е да не минават води в река Крумовица, която е подземна река. Освен това, са построени 23 – 24 сондажни кладенци, които улавят водата и я връщат към един от двата зумпфа и към този момент оттова се изпомпва към резервоара и се връща в оборот, описа Салиф. Щом приключи построяването на една клетка, стартира незабавно рекултивация – поставя се хумус, по-късно биоразградими рогозки от кокос, след това - хидропосев и по-късно се минава към залесяване, а за залесените площи е построена поливна система с капково напояване, като до всяко дръвче има дюза. Засаждат се локални типове. Вече са рекултивирани 8,8 хектара повърхност в Ада тепе.  От 2018 година до момента засадени над 72 хиляди фиданки. За поливането на затревените и залесени площи се употребява поливна система със събраната в специфичен контейнер дъждовна вода. Маркирани са и се наблюдават 2456 костенурки. „ Това нещо се строи от хора, които са родени и живеят тук – 95% от нашия личен състав е локален. Когато започнахме построяването на това оборудване, не можахме да намерим в света сходно, където да отидем да забележим по какъв начин се строи такова нещо, тъй че доста се гордея с екипа, който се оправя отлично “, сподели още генералният управител Любомир Хайнов. Той добави, че сътрудници от друга страна, по отношение на идно разкриване на нов рудник за цинк и създаване на такова оборудване за депониране на отпадъците там, са поискали да изпратят в Дънди Прешъс Металс Крумовград на образование свои експерти за месец – два. „ Така че водим света към нещо по-добро и без да се хвалим, то се вижда “, разяснява Хайнов. Какво демонстрират числата Резултатите на Дънди Прешъс Металс Крумовград  за 2022 година демонстрират 733 691 тона добита руда, 852 990 тона модифицирана руда, 5588 тона създаден концентрат. Пряко заетите в компанията са 289, само че заетостта е по-голяма, като се имат поради и компании подизпълнители. На 43 млн. лева възлизат общо заплащанията към страната. Компанията е вложила в проучвателни действия 5.3 млн. лева, направила е дарения в размер на 7.14 млн. лева и има 0.2% принос за Брутният вътрешен продукт. За интервала 2015 – 2022 година, компанията е вложила в планове и действия на община Крумовград над 17 млн. лева за инфраструктура и облагородяване на градската среда, обучение, подготовка на жителите, опазване на здравето, спорт, просвета, запазване на религиозните храмове, развиване на локален бизнес, регистрира компанията. На обекта Ада тепе има уреди, в които може да се съдържа и питейна вода, построен е прекрасен асфалтов път, има резервоари, които може да станат тип язовири или басейни - общината би трябвало да реши дали желае нещо от структурите да бъде непокътнато и това място, даже, откакто се отдръпна минната компания, да бъде привлекателно за хората и от него да има някакъв приход за общината, означи Ирена Цакова, шеф „ Правни и разрешителни въпроси “. Сред значимите обществени нововъведения на минната компания е Фонд за поддръжка и поощряване на микро, дребен и междинен бизнес в община Крумовград, с помощта на който през днешния ден локални бизнесмени развиват плановете си. На Дънди Прешъс Металс Крумовград е и най-голямата частна инвестиция в изследване на индивидуален археологически обект – Ада тепе, който е най-древният прочут на науката златодобивен рудник в Европа. Находките са част от експозицията на построения от компанията интерактивен музей на златодобива в града. " Там може да се види пътя от първата копка на траките до това, което ние вършим сега ", разяснява Любомир Хайнов. „ Разкриваме нашите запаси, които са нашите рудници, сътворяваме стойност, растем и просперираме дружно с нашите чиновници и локалните общности, с които работим “, заключи Джанан Салиф, експерт КСО и връзки с обществеността. Тя посочи, че общинската болница към този момент е реновирана, дофинансира се активността й от компанията и към този момент 5-та година компанията обезпечава заплати за двама лекари, обезпечени са приходящи експерти от Кърджали и Хасково. Църквата в града, която носи името на настойника на миньорите Св. Иван Рилски е напълно актуализирана - тя е с  чисто нови куполи, от вътрешната страна е напълно реновирана, 70% от дребните джамии в близките обитаеми места също са актуализирани, добави Джанан Салиф. „ Може да има рудници, може да има кариери в Натура-зона, в случай че работиш и управляваш процесите по верния метод и считаме, че това ще бъде един образец и ще даде опция на хората да повярват, че има виновен минен рандеман “, разяснява Ирена Цакова. Всички знаем какъв е негативизмът към кариери и рудници в цяла България, а пък без тях не можем нито да имаме пътища, нито да имаме зелен преход, добави тя. Рудникът Ада тепе е открит 2019 година и за 40 години това е единственият новоразкрит рудник в България, което е доста малко, посочи Цакова. Тя е безапелационна, че е нужна поддръжка и от страната, и от обществото: „ Трябва да се поддържа базовия бизнес, тъй като от него произтича всичко – чинията е от рудника, телефонът – също, няма нещо, което да не е – дали е метал, дали е каолин, глини и пясъци – това е “. Цакова показа, че компанията кандидатства от години за изследвания на други терени и към момента няма позволения. „ Не сме единствено ние. Това очакване е за всички, които изследват “, показа тя, визирайки нормативната база и административната процедура у нас. Необходимо е да имаме национална политика за подземни благосъстояния и рандеман за промишлеността и процесите да се ускорят, безапелационна е тя и изрази вяра по-скоро новият правилник на Европейски Съюз за сериозните първични материали да стане наложителен в България и да има бърза пътека за позволителен режим. “Въпрос на национално използване е по какъв начин да стане. Надяваме се да не го преиначим и да не стане дълга пътека, вместо бърза “, добави Ирена Цакова. Материалът е квалифициран за и първо оповестен в.