Супер изригвания на Слънцето ще има все по-често
Супер изригвания на Слънцето могат да ни удрят по-често, в сравнение с се предполагаше.
Слънцето може да създава извънредно мощни прояви на радиация по-често, в сравнение с предполагахме, оповестява " Ню сайънтист ".
Според изследване на слънцеподобни звезди такива " супер изригвания " се случват един път на век и са съпроводени от стихии от частици, които имат опустошителни последствия за електрониката на Земята. Тъй като последната огромна слънчева стихия, която визира Земята, е преди 165 години, може би скоро ни чака нова, предизвестяват учените, само че прецизират, че не е несъмнено до каква степен Слънцето наподобява на изследваните звезди, сходни на него.
Въпреки че директните измервания на слънчевата интензивност стартират едвам към средата на 20-и век, има и по-ранни данни за слънчеви стихии. Знаем, че през 1859 година нашата звезда е провокирала извънредно мощно слънчево изригване - изблик на светлинна радиация. Тези изригвания постоянно се свързват с следващо изхвърляне на коронална маса (ИКМ) - мехур от намагнетизирани плазмени частици, който се изстрелва в пространството, оповестява Българска национална телевизия.
Това изригване преди 165 години в действителност е последвано от ИКМ, което удря Земята и провокира мощна геомагнитна стихия, записана от астрономите по това време и известна през днешния ден като " Събитието Карингтън ". Ако сходно изригване се случи през днешния ден, то би могло да извади от строя информационните системи и електрическите мрежи.
На Земята има и доказателства за доста по-мощни стихии много преди Събитието Карингтън. Оценките на радиоактивните форми на въглерода в дървесните пръстени и ледените ядра демонстрират, че Земята от време на време е била обсипвана с частици с доста висока сила за интервали от няколко дни. Не е ясно обаче дали те са били резултат от еднократни, мощни слънчеви изригвания или от няколко по-малки. Не е несъмнено също по този начин дали Слънцето може да създаде толкоз огромни изригвания и стихии от частици в границите на едно изригване.
Честотата на тези следи на Земята, както и на свръх експлоадиранията, които астрономите са записали на други звезди, допускат, че тези великански изригвания нормално се случват с период от доста стотици до хиляди години.
В днешно време Иля Усоскин от Университета в Оулу, Финландия, и негови сътрудници са изследвали 56 450 звезди и са открили, че слънцеподобните звезди наподобява създават супер изригвания доста по-често от хипотетичното.
" Свръх изригванията при сходните на Слънцето звезди са доста по-чести, в сравнение с смятахме до момента, почти един път на един или два века “, споделя Усоскин.
" Ако имаме вяра, че тази проекция за Слънцето е вярна, тогава чакаме супер изригване на Слънцето почти на всеки 100 до 200 години, а рисковите слънчеви стихии - по досегашните ни данни, се случват почти един път на 1500 или 2000 години. Налице е противоречие ".
Усоскин и сътрудниците му са измерили яркостта на звездите благодарение на галактическия телескопа " Кеплер " и са разкрили общо 2889 супер изригвания на 2527 от звездите. Енергиите на тези изригвания са били сред 100 и 10 000 пъти по-големи от най-големите, измерени от Слънцето – като при Събитието Карингтън.
Все още не знаем дали такива супер изригвания провокират и събития с потоци от огромни частици, за каквито имаме данни на Земята, споделя Усоскин и добавя: " Сегашните ни теории за Слънцето не могат да обяснят такива огромни изригвания, а това повдига въпроса какво в действителност сме следили ".
" Като проучване на звездни изригвания това наподобява в действителност впечатляващо ", споделя Матю Оуенс от Университета в Рединг, Англия, и прибавя: " Явно сътрудниците имат нови способи за разкриване на изригвания с нараснала сензитивност ".
" Доколко обаче това ни приказва за интензивността на слънчевите изригвания, е по-трудно да се дефинира ", споделя Оуенс, като разяснява:
" Отчасти това е по този начин, тъй като е мъчно да се мери тъкмо скоростта на въртене на другите звезди, които сътрудниците са следили ".
" Скоростта на въртене е значима, тъй като е обвързвана с метода, по който звездата генерира магнитно поле, а магнитното поле е обвързвано със силата на експлоадирането ", обобщава Матю Оуенс.
Слънцето може да създава извънредно мощни прояви на радиация по-често, в сравнение с предполагахме, оповестява " Ню сайънтист ".
Според изследване на слънцеподобни звезди такива " супер изригвания " се случват един път на век и са съпроводени от стихии от частици, които имат опустошителни последствия за електрониката на Земята. Тъй като последната огромна слънчева стихия, която визира Земята, е преди 165 години, може би скоро ни чака нова, предизвестяват учените, само че прецизират, че не е несъмнено до каква степен Слънцето наподобява на изследваните звезди, сходни на него.
Въпреки че директните измервания на слънчевата интензивност стартират едвам към средата на 20-и век, има и по-ранни данни за слънчеви стихии. Знаем, че през 1859 година нашата звезда е провокирала извънредно мощно слънчево изригване - изблик на светлинна радиация. Тези изригвания постоянно се свързват с следващо изхвърляне на коронална маса (ИКМ) - мехур от намагнетизирани плазмени частици, който се изстрелва в пространството, оповестява Българска национална телевизия.
Това изригване преди 165 години в действителност е последвано от ИКМ, което удря Земята и провокира мощна геомагнитна стихия, записана от астрономите по това време и известна през днешния ден като " Събитието Карингтън ". Ако сходно изригване се случи през днешния ден, то би могло да извади от строя информационните системи и електрическите мрежи.
На Земята има и доказателства за доста по-мощни стихии много преди Събитието Карингтън. Оценките на радиоактивните форми на въглерода в дървесните пръстени и ледените ядра демонстрират, че Земята от време на време е била обсипвана с частици с доста висока сила за интервали от няколко дни. Не е ясно обаче дали те са били резултат от еднократни, мощни слънчеви изригвания или от няколко по-малки. Не е несъмнено също по този начин дали Слънцето може да създаде толкоз огромни изригвания и стихии от частици в границите на едно изригване.
Честотата на тези следи на Земята, както и на свръх експлоадиранията, които астрономите са записали на други звезди, допускат, че тези великански изригвания нормално се случват с период от доста стотици до хиляди години.
В днешно време Иля Усоскин от Университета в Оулу, Финландия, и негови сътрудници са изследвали 56 450 звезди и са открили, че слънцеподобните звезди наподобява създават супер изригвания доста по-често от хипотетичното.
" Свръх изригванията при сходните на Слънцето звезди са доста по-чести, в сравнение с смятахме до момента, почти един път на един или два века “, споделя Усоскин.
" Ако имаме вяра, че тази проекция за Слънцето е вярна, тогава чакаме супер изригване на Слънцето почти на всеки 100 до 200 години, а рисковите слънчеви стихии - по досегашните ни данни, се случват почти един път на 1500 или 2000 години. Налице е противоречие ".
Усоскин и сътрудниците му са измерили яркостта на звездите благодарение на галактическия телескопа " Кеплер " и са разкрили общо 2889 супер изригвания на 2527 от звездите. Енергиите на тези изригвания са били сред 100 и 10 000 пъти по-големи от най-големите, измерени от Слънцето – като при Събитието Карингтън.
Все още не знаем дали такива супер изригвания провокират и събития с потоци от огромни частици, за каквито имаме данни на Земята, споделя Усоскин и добавя: " Сегашните ни теории за Слънцето не могат да обяснят такива огромни изригвания, а това повдига въпроса какво в действителност сме следили ".
" Като проучване на звездни изригвания това наподобява в действителност впечатляващо ", споделя Матю Оуенс от Университета в Рединг, Англия, и прибавя: " Явно сътрудниците имат нови способи за разкриване на изригвания с нараснала сензитивност ".
" Доколко обаче това ни приказва за интензивността на слънчевите изригвания, е по-трудно да се дефинира ", споделя Оуенс, като разяснява:
" Отчасти това е по този начин, тъй като е мъчно да се мери тъкмо скоростта на въртене на другите звезди, които сътрудниците са следили ".
" Скоростта на въртене е значима, тъй като е обвързвана с метода, по който звездата генерира магнитно поле, а магнитното поле е обвързвано със силата на експлоадирането ", обобщава Матю Оуенс.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ